Нежни убийства

11

Когато Сюзън спря при офиса на Неда в шест часа, я завари да заключва бюрото си за през нощта.

— Достатъчно зло за деня — обяви тя с безизразен глас. — Какво ще кажеш за чаша вино?

— Чудесна идея. Нека аз да донеса.

Сюзън отиде до миниатюрната кухня в дъното на коридора и отвори хладилника. Вътре се изстудяваше бутилка „Пино грижо“. Докато разглеждаше етикета, в съзнанието й проблесна спомен.

Беше петгодишна и вървеше след родителите си в магазина за алкохол. Баща й избра бутилка вино от рафта. „Това става ли, скъпа?“ — беше попитал той, подавайки я на майка й. Тогава тя беше прочела етикета и се бе засмяла от удоволствие: „Чарли, напредваш. Отличен избор“.

„Мама е права“ — помисли си Сюзън, спомняйки си изблика на майка си от събота. Тя беше научила баща й на всички елементарни правила за поведение в обществото — от това как да се облича, до коя вилица да използва на вечерен прием. Тя му беше дала кураж да напусне магазина за деликатеси на дядо й и да започне собствен бизнес. Точно тя му беше внушила нужното самочувствие, за да успее, а после той бе отнел нейното.

С въздишка Сюзън отвори бутилката, наля вино в две чаши, изсипа няколко солети в една чинийка и се върна в офиса на Неда.

— Време за коктейл. Затвори очи и си представи, че си в „Le Cirque“.

Неда я изгледа внимателно.

— Ти си психологът, но ако ми позволиш едно непрофесионално мнение, изглеждаш доста потисната.

Сюзън кимна.

— Май че си права. Все още съм разстроена от посещенията при родителите си, а днешният ден бе доста напрегнат.

И тя разказа на Неда за гневното обаждане на Дъглас Лейтън, както и за разговора в ефир с онази жена, която се представи като Карен. И накрая за неочакваното посещение на Джейн Клозън.

— Тя ми остави пръстена. Каза ми да го пазя, в случай, че „Карен“ все пак се появи. Имам чувството, че Джейн Клозън не е добре здравословно.

— Мислиш ли, че съществува някаква възможност отново да се чуеш с Карен?

Сюзън поклати глава.

— Не знам.

— Изненадана съм, че Дъг Лейтън ти е позвънил тази сутрин. Когато разговарях с него, той изобщо не изглеждаше обезпокоен от предаването.

— Значи си е променил мнението — каза Сюзън. — Той дойде в офиса ми заедно с госпожа Клозън, но не остана. Каза, че имал среща, на която не можел да не отиде.

— Ако бях на негово място, бих отменила ангажимента — каза Неда сухо. — Случайно знам, че миналата година Джейн го направи попечител на финансите на фамилията Клозън. Питам се какво може да е толкова важно, че да си позволи да я остави сама, особено след като знае, че Джейн очаква да се срещне с някой, който може да опише мъжа, отговорен за изчезването на дъщеря й и дори за убийството й?