Нежни убийства

13

В самолета обратно за Калифорния Дий Чандлър Хариман пийна перие, свали сандалите си и се облегна назад, така че меднорусите й коси се разпиляха около раменете й. Отдавна свикнала на изпълнени с възхищение очи, тя съвсем съзнателно избягваше да срещне погледа на мъжа от другата страна на пътеката, който вече два пъти се опитваше да подхване разговор.

Скромната брачна халка и тясната верижка на врата бяха единствените бижута, които носеше. Елегантният й костюм на тънко райе бе удивителен със съвършената изчистеност на линиите си. На втория ред до нея не седеше никой и слава богу.

Беше пристигнала в Ню Йорк в петък следобед. Отседна в апартамента, който нейната агенция за мода „Бел Еър“ държеше в „Есекс Хаус“ и без излишен шум се срещна с две млади момичета, работещи като модели, с които се надяваше да подпише договор. Срещите бяха минали добре и изобщо денят й беше успешен.

За съжаление не можеше да каже същото и за съботата, когато отиде да посети майка си. При вида на несекващата й болка от това, че баща им я беше напуснал, Дий избухна в сълзи.

„Не трябваше да бъда толкова груба със Сюзън — мислено се упрекна Дий. — Тя беше тази, която остана с мама по онова време и понесе бремето на раздялата и развода. Но поне е образована. А ето аз съм на трийсет и седем и съм благодарна, че имам диплома от гимназията. От друга страна обаче, откакто навърших седемнайсет, единственото нещо, от което се интересувам, е модата. Нямах време за нищо друго. Нашите трябваше да настояват да отида в колеж. Двата умни хода, които направих в живота си, бяха да се омъжа за Джак и да инвестирам спестяванията си в агенцията.“

С неудобство Дий си спомни как се разкрещя на Сюзън, че няма представа какво означава да изгубиш съпруг.

„Съжалявам, че я изпуснах на приема у татко вчера — каза си Дий. — Но се радвам, че й звъннах тази сутрин. И както й казах, наистина смятам, че Алекс Райт е страхотен.“

На устните й заигра усмивка, когато си спомни за красивия мъж с топлите интелигентни очи — привлекателен, галантен, с чувство за хумор и потекло. Беше попитал дали Сюзън има връзка с някого. По негова молба му беше дала служебния телефон на сестра си. Просто нямаше как да му откаже, но все пак реши да не му казва домашния й телефон.

Дий поклати глава, когато стюардесата й предложи нова чаша перие. Празнотата, започнала да я обгръща при посещението у майка й, беше нараснала при вида на баща й и втората му съпруга, които си вдигаха наздравици един за друг, и заплашваше да се задълбочи още повече.

Брачният живот й липсваше. Искаше отново да живее в Ню Йорк. Там Сюзън я беше запознала с Джак, който работеше като рекламен фотограф. Скоро след като сключиха брак, двамата се преместиха в Лос Анджелис. Живяха заедно пет години; после, преди две години, той беше настоял през уикенда да отидат на ски…

Дий усети, че в очите й напират сълзи.

„Омръзна ми да бъда сама“ — помисли си тя ядосано. Бързо посегна към огромната си ръчна чанта, бръкна вътре и намери онова, което търсеше: рекламна брошура на двуседмична екскурзия с кораб през Панамския канал.

„Защо не? — запита се тя. — Не съм карала истинска ваканция от две години.“ Нейният пътнически агент й беше казал, че все още не е късно да се намери добра кабина за следващото обявено плаване. Вчера баща й я беше подканил да отиде. „Първа класа. За моя сметка, скъпа“ — обеща той. Корабът тръгваше от Коста Рика след седмица.

„И аз ще бъда на борда“ — реши Дий.