Нежни убийства

2

Беше истински късмет, че радиото в колата му беше пуснато на станцията, която излъчваше сутрешното предаване в петък — иначе никога не би чул съобщението. Движението по пътя се забави толкова, че потокът от коли буквално пълзеше и той започна да се изнервя. Но щом чу името Реджайна Клозън, усили звука и се заслуша напрегнато.

Не че имаше за какво да се тревожи, разбира се. Той беше убеден в това. В края на краищата Реджайна най-лесно от всички и с най-голям ентусиазъм прие неговите планове, а и с най-голяма готовност се съгласи, че никой от останалите пасажери не трябва да разбира за техния морски романс.

Както винаги беше взел всички необходими предпазни мерки. Всъщност, дали?

След като чу предварителното представяне в понеделник, той вече не беше толкова сигурен. Следващия път щеше да бъде особено внимателен. А и той щеше да бъде последен. Дотук вече бяха четири. Оставаше още една. Щеше да я избере другата седмица и щом станеше негова, мисията му щеше да приключи и той най-накрая щеше да намери покой.

Естествено, досега не беше допуснал нито една грешка. Това беше неговата мисия и никой не беше в състояние да го спре. Той отново се заслуша с нарастващ гняв в представянето и в топлия, окуражителен глас на доктор Сюзън Чандлър: „Реджайна Клозън беше признат експерт по инвестициите. Освен това беше дъщеря, приятелка и изключително щедра дарителка в многобройни благотворителни инициативи. Днес в моето предаване ще говорим за нейното изчезване. Бихме искали да разгадаем загадката. Може би някой от вас разполага с късче от пъзела. Моля, останете с нас“.

Той щракна радиото и изрече на глас:

— Доктор Сюзън, разкарай се, и то веднага. Всичко това не е твоя работа и те предупреждавам, че ако ми се наложи да се занимавам с теб, дните ти са преброени!