Нежни убийства

28

В три без десет, точно когато пациентката от два часа си тръгваше, телефонът иззвъня. Беше Джейн Клозън. Незабавно усети напрежението, стаено зад тихия вежлив глас и молбата за среща.

— Имам предвид професионална визита — уточни госпожа Клозън. — Необходимо ми е да споделя с вас някои свои проблеми и мисля, че бих изпитала облекчение, ако ги обсъдим заедно.

Преди Сюзън да успее да отговори Джейн Клозън продължи:

— Опасявам се, че е наложително да ви видя колкото се може по-скоро. Още днес, ако ви е възможно.

Сюзън нямаше нужда да поглежда графика си, за да й отговори. Имаше пациенти с предварително определен час за три и четири. След това възнамеряваше незабавно да отиде в болницата „Ленъкс Хил“. Очевидно това трябваше да почака.

— Ще се освободя в пет часа, госпожо Клозън.

Веднага щом затвори Сюзън набра номера на болницата „Ленъкс Хил“. Щом се свърза с централата, тя обясни, че трябва да предаде нещо на съпруга на една пациентка в интензивното.

— Ще ви свържа с чакалнята на интензивното отделение.

Обади се някаква жена. Сюзън попита дали Джъстин Уелс е там.

— Кой се обажда?

Сюзън разбра колебанието в гласа на жената в другия край на линията. Вероятно от медиите ги преследваха непрекъснато.

— Доктор Сюзън Чандлър — отвърна тя. — Господин Уелс е помолил за запис на предаването ни от вчера и аз исках да му го донеса лично, ако остане в болницата до шест и половина.

От приглушения звук в ухото си Сюзън разбра, че жената е затиснала слушалката с ръка. Въпреки това успя да долови въпроса:

— Джъстин, искал ли си запис от вчерашното предаване на доктор Сюзън Чандлър?

Чу отговора съвсем отчетливо:

— Това е абсурдно, Памела. Някой си прави безвкусни шеги.

— Доктор Чандлър, опасявам се, че е станала грешка.

Преди да я прекъснат, Сюзън изрече бързо:

— Извинявам се. Това бе съобщението, което получих от моя режисьор. Извинявам се, че обезпокоих господин Уелс в такъв момент. Мога ли да попитам как е госпожа Уелс?

Последва кратка пауза.

— Молим се за нея, доктор Чандлър.

Връзката беше прекъсната и миг по-късно компютърен глас заяви:

— Ако желаете да се свържете, затворете и наберете отново.

Сюзън остана седнала още дълго, вперила поглед в телефона. Нима молбата за запис е била просто глупава шега, и ако е така, с каква цел? Или пък Джъстин Уелс все пак се беше обадил, но по някаква причина не искаше жената, която нарече Памела, да узнае това и сега му се налагаше да отрече? И отново, ако наистина е така, защо?

Сюзън си даде сметка, че имаше куп въпроси, които трябваше да почакат. Джанет вече й съобщаваше, че пациентката от три часа е пристигнала.