Нежни убийства

60

Лия, секретарката на Дъг Лейтън, делова жена малко след петдесетте, гледаше своя шеф с явно неодобрение. „Изглежда така, сякаш не се е прибирал цяла нощ“ — помисли си тя, когато той мина покрай нея и измърмори едно дежурно „добро утро“. Без да го пита тя отиде до машината за кафе, наля му една чаша, почука на вратата и влезе, без да дочака отговор.

— Нямам намерение да те безпокоя, Дъг — каза тя, — но видът ти е такъв, че е наложително да се възползваш от това.

Очевидно днес не му бе до шеги. В гласа му прозвуча нотка на раздразнение, когато каза:

— Зная, Лия. Ти си единственият сътрудник, който се грижи за кафето на шефа.

Лия се канеше да му каже, че видът му е уморен, но реши, че вече си е позволила достатъчно. „Сякаш е прекалил с питиетата — помисли си тя. — По-добре да внимава, защото тук такива работи не се прощават.“

— Кажи ми, ако искаш още — каза тя троснато, докато оставяше чашата пред него.

— Лия, госпожа Клозън отново е в болница — каза той тихо. — Видях я снощи. Мисля, че не й остава много време.

— Съжалявам. — Лия внезапно се почувства виновна. Тя знаеше, че за Дъг, Джейн Клозън е много повече от клиент. — При това положение ще пътуваш ли за Гватемала следващата седмица?

— Категорично. Но няма да чакам да се върна с доклада, за да й покажа изненадата, която подготвих за нея.

— Приютът за сираци?

— Да. Тя няма представа колко експедитивно се работи там, за да се ремонтира старата сграда и да се построи новото крило. Двамата с господин Марч се съгласихме, че за нея ще бъде голямо удоволствие да го види в окончателен вид. Тя все още не знае, че хората, които поддържат приюта за деца, ни помолиха да го кръстят на Реджайна.

— Обзалагам се, че това е твое предложение, нали Дъг?

Той се усмихна.

— Може би. Със сигурност мое предложение беше не само да приемем преименуването на приюта за сираци, но и да изненадаме госпожа Клозън с новината. Макар че освещаването ще бъде едва следващата седмица. Мисля, че няма защо да чакаме повече, а най-добре да й покажем снимките. Донеси ми папката, моля те.

Двамата разгледаха снимките 25X20, които показваха напредващото строителство на новата част на дома. На последната снимка се виждаше вече завършената постройка — една красива варосана Г-образна конструкция с покрив от зелени керемиди.

— Място за още двеста питомци — каза Дъг. — Оборудвана с великолепна клиника. Нямаш представа колко от тези деца пристигат там, страдащи от хроничен глад. Сега предлагам да добавим наоколо и жилища, за да могат бъдещите родители да прекарат известно време с децата, които възнамеряват да осиновят.

Той отвори чекмеджето на бюрото си.

— Това е възпоменателната плоча, която ще разкрием на освещаването. Ще бъде поставена ето тук.

Той докосна с пръст едно място на моравата пред постройката и очерта кръг.

— Ще се вижда ясно и от пътя, и от алеята за коли, която води към приюта.

После сниши глас.

— Смятах да наема местен художник там да нарисува сградата след откриването, но сега разбирам, че трябва да поръчаме картината незабавно. Кажи на Питър Краун в агенцията да се погрижи.

Лия огледа внимателно красивия знак, издълбан във формата на люлка. Гравираният и позлатен надпис гласеше „Дом Реджайна Клозън“.

— О, Дъг, госпожа Клозън ще се почувства истински щастлива! — възкликна Лия със замъглени очи. — Поне сега ще знае, че нейната трагедия е дала живот на нещо добро.

— Наистина е така — съгласи се пламенно Дъглас Лейтън.