Нежни убийства

71

Нат Смол беше изненадан колко много му липсва неговият приятел Абдул Парки. Само преди три дена, в понеделник сутринта, когато видя Парки отвън да мете тротоара пред своя магазин, той му викна и на шега му предложи да си донесе метлата, за да премете тротоара и пред „Тъмни наслади“. Парки се беше усмихнал със своята тиха, срамежлива усмивка и му беше извикал в отговор:

— Нат, нали знаеш, че с радост ще направя за теб каквото мога, но ми се струва, че колкото и да се стараем аз и моята метла, далеч няма да стигнем да изчистим твоя терен.

Тогава и двамата се бяха смели много на този отговор. После във вторник отново мерна Парки пред магазина му, този път да мете, след като някакво дете бе разпиляло наоколо пуканки. И край — повече не го видя. Нат беше разстроен, че полицията и медиите обърнаха толкова малко внимание на смъртта на Парки. Естествено, убийството беше споменато в новините по местната телевизия, бяха включени и кадри на магазина, но същия ден арестуваха някакъв бос от мафията и всичко се въртеше около него. Не, те не се притесняваха особено за Парки. Бяха го класифицирали като „престъпление, по всяка вероятност свързано с наркотици“ и изглежда бяха доволни от това заключение.

През двата дни след смъртта на Парки магазинчето за сувенири беше придобило запуснат вид. „Човек би си помислил, че е затворен от години“ — каза си Нат. На вратата дори имаше табелка „дава се под наем“. „Само да не ми дойде конкуренция — помисли си той. — И без друго е достатъчно тежко.“

В четвъртък вечерта Нат затвори магазинчето си в девет часа. Преди да си тръгне той направи няколко промени във витрината. Когато погледна през прозореца към улицата, това му припомни как във вторник, около един часа онзи човек с изискан вид разглеждаше същата тази витрина, а после пресече улицата и отиде в магазинчето на Парки. „Може би все пак трябваше да го спомена на ченгетата“ — помисли си Нат. После незабавно промени решението си.

„Само пилеене на време“ — заключи той. Мъжът просто беше влязъл и излязъл от магазинчето на Парки като глупак. Такива като него по-скоро ще се загледат по стоките, изложени в „Тъмни наслади“, отколкото да купят нещо от магазинчето за сувенири. Стоката на Парки беше само за туристи, а мъжът, когото видя Нат, изобщо не приличаше на турист.

Нат се усмихна широко, когато се сети за глуповатия на вид подарък, който Парки му беше направил миналата година — дебело човече с глава на слон, седнало на трон.

„Ти си добър приятел, Нат — бе казал Парки със своя напевен акцент. — Направих го за теб. Това е Ганеш, богът със слонска глава. Когато бил петгодишен, без да иска, Шива, неговият баща, отсякъл главата му и когато майка му настояла баща му да я сложи обратно, Шива сбъркал и сложил на детето слонска глава. Майката възнегодувала, че синът й е толкова грозен, че всички ще го избягват и тогава бащата казал: «Ще го направя бог на мъдростта, благоденствието и щастието. Ще видиш, че тогава ще се радва на всеобща любов».“

Нат знаеше, че Парки е вложил много труд, за да направи малката фигурка. И като повечето предмети, които Парки изработваше ръчно, тя беше облицована с тюркоаз.

Нат Смол рядко се поддаваше на сантиментални пориви, но в чест на своя убит приятел отиде до склада в дъното, извади бога със слонска глава и го сложи на прозореца така, че хоботът на фигурката да сочи към магазинчето на Парки. „Ще го оставя така, докато някой наеме мястото“ — реши той. Това щеше да бъде нещо като възпоменание за един малък добър човек.

Чувствайки се тъжен и в същото време някак добродетелен, Нат Смол заключи и си отиде у дома, разведрен от мисълта, че може би на мястото на Парки щеше да се появи магазинче за сандвичи. Така хем щеше да му е под ръка, хем щеше да е добре за бизнеса.