Късно следобед в петък Крис Райън вече беше успял да открие както конкретни факти, така и доста клюки за Дъглас Лейтън. Фактите бяха, че бил заклет комарджия, доста известен в Атлантик Сити и както се знаело, поне пет-шест пъти губил огромни суми.
„А това обяснява защо няма пукнат грош на собствена сметка“ — помисли си Крис.
Според един от слуховете Лейтън получил строга забрана да пътува на няколко от туристическите кораби заради подозрения, че си е служил с измама на техните игрални маси. Според друг слух, той бил помолен да напусне две служби в инвестиционни фирми поради оплаквания, че често е проявявал пренебрежително отношение към служителки.
В пет без десет в петък след обяд Крис Райън точно смилаше информацията, която беше събрал, когато му се обади Сюзън.
— Получих интересни неща за Лейтън — каза й той. — Нищо, което задължително доказва вина, но все пак любопитно.
— Нямам търпение да чуя за какво се отнася — отвърна Сюзън, — но преди това имам един въпрос към теб. Можем ли по някакъв начин да се сдобием със списък на всички порно магазини в Гринич Вилидж?
— Ти май се шегуваш — каза Крис. — Никой в този бизнес не публикува реклама в „Жълти страници“.
— Май започвам да го осъзнавам — отвърна Сюзън. — Ами на магазини за сувенири?
— Ами погледни в който и да е указател, като започнеш от „Антики“ и свършиш на „Вехтории“.
Сюзън се засмя.
— Помогна ми все пак. А сега ми кажи какво си открил за Дъглас Лейтън.