Нежни убийства

67

Памела Хейстингс прекара четвъртъка в кабинета си в Колумбийския университет, наваксвайки работата, която беше изоставила. Два пъти се обади в болницата и разговаря със сестрата, с която вече се беше сприятелила. От нея получи плахо оптимистичната новина, че Каролин Уелс отново показва симптоми за излизане от комата.

— Поне ще разберем какво в действителност се е случило — каза Памела.

— Не непременно — предупреди я сестрата. — Много хора с наранявания в главата като това, което тя претърпя, нямат никакъв спомен от фактическия инцидент, макар че иначе други съществени пробиви в паметта не се регистрират.

Следобед сестрата я уведоми, че Каролин отново се е опитала да говори.

— Само онази дума „Уин“ или „О, Уин“ — поясни тя. — Но не забравяйте, понякога съзнанието прави странни завои. Тя може да споменава човек, когото е познавала в детството си.

Вторият разговор със сестрата накара Памела да чувства неудобство и в известен смисъл вина. „Джъстин е убеден, че Каролин вика някого, който е важен за нея и аз започвам да вярвам, че е прав — помисли си тя. — Но когато разговарях с доктор Чандлър по-рано, аз дадох да се разбере, че допускам възможността той да й е причинил всичко това. Тъй че какво всъщност смятам?“ — запита се тя унило.

Когато най-накрая приключи и беше готова да тръгне от кабинета си, за да се отправи към болницата, си даде сметка защо с такава неохота отиваше на това посещение — тя просто се срамуваше да погледне Джъстин в очите.

Той седеше в отдалечения край на чакалнята на интензивното, с гръб към нея. Този ден там имаше и други хора — родителите на едно момче, което бяха докарали предния ден след нараняване на футболна тренировка. Когато Памела спря да попита за него, майката на момчето щастливо й отговори, че детето й е вън от опасност.

„Вън от опасност“ — помисли си Памела. Думите я смразиха. „Каролин беше ли вън от опасност? — запита се тя. — Ако излезе от кома и бъде преместена в обикновена стая, това означаваше, че вече няма да бъде под непрестанно наблюдение. Тогава Джъстин щеше да има практически неограничен достъп до нея. Ами ако тя няма спомен от инцидента, а Джъстин е този, който се е опитал да я убие?“

Докато прекосяваше помещението и вървеше към Джъстин, тя усети, че я залива замайваща смесица от емоции. Чувстваше състрадание към този мъж, който обичаше Каролин, може би твърде силно; вина, че го подозира в престъпление и смътен страх, че може би все още иска да й навреди.

Когато го потупа по рамото, той вдигна поглед.

— А, първата приятелка — каза той, — полицията вече издири ли те?

Памела се отпусна на стола до него.

— Не зная какво имаш предвид, Джъстин. Защо от полицията ще искат да разговарят с мен?

— Мислех, че може би ще пожелаеш да добавиш нещо към наличните показания. Днес отново ме извикаха в полицейския участък, за да им дам обяснение защо в понеделник след обяд съм си сменил палтото от туид с „Бърбъри“. Те смятат, че съм се опитал да убия Каролин. С нещо да искате да допринесете за затягането на примката, стара приятелко?

Тя реши да не поема стръвта.

— Джъстин, така няма да стигнем доникъде. Как смяташ, че се справя Каролин днес?

— Надникнах при нея, но само в присъствие на сестрата. Следващия път ще ме обвинят, че съм се опитал да дръпна шалтера.

Той зарови лице в шепите си и поклати глава.

— Господи, не мога да повярвам!

Една сестра се появи на вратата на чакалнята.

— Д-р Сюзън Чандлър е на телефона — каза тя. — Иска да разговаря с вас, господин Уелс. Можете да проведете разговора оттук.

Тя посочи един вътрешен телефон в помещението.

— Не желая да разговарям с нея — отсече той. — Всичко това започна, откакто Каролин й се обади.

— Джъстин, моля те — каза Памела, стана и се отправи към телефона, — тя само се опитва да помогне.

Взе слушалката и му я подаде. За момент той я изгледа втренчено, после я пое.

— Доктор Чандлър — каза той, — защо ме преследвате? Доколкото разбирам, жена ми нямаше изобщо да бъде в болница, ако не беше тръгнала за пощата да ви изпрати нещо. Нима не причинихте достатъчно злини? Моля ви, стойте далеч от живота ни.

Той понечи да затвори, но се спря и слушалката замръзна в ръката му.

— Нито за миг не съм си помисляла, че вие сте блъснали жена си под онзи камион! — Гласът на Сюзън беше толкова висок, че Памела го чу в другия край на помещението.

Джъстин Уелс притисна слушалката до ухото си.

— А защо ми го казвате?

— Защото смятам, че някой друг се е опитал да я убие и освен това смятам, че същият този човек е убиецът на Хилда Джонсън, която стана свидетел на катастрофата на вашата съпруга, както и на Тифани Смит — още една жена, която се обади в моето предаване — продължи Сюзън. — Трябва да се срещна с вас. Моля ви. Може би вие притежавате нещо, което ми е необходимо.

Когато затвори, Джъстин Уелс вдигна поглед към Памела. Сега тя видя на лицето му единствено безкрайна умора.

— Може да е само капан да претърсят апартамента без разрешително, но аз ще се срещна там с нея в осем часа. Пам, тя ми каза, че според нея Каролин все още е в опасност, но е застрашена от онзи човек, когото е срещнала на кораба, не от мен.