Невинните

33

Роби се претърколи, измъкна пистолета си от кобура и се прицели в пролуката между преобърнатите кофи. Мишената му беше черен джип с открехнато задно странично стъкло, през което един картечен пистолет МР-5 бълваше огън.

Миг преди да започне стрелбата, Роби беше успял да повали Ванс и да я избута зад гърба си. Тя направи опит да се изправи, но той я притисна към земята.

— Стой долу, по дяволите, ако не искаш да ти пръснат главата!

Куршумите се удряха в тухлената фасада на сградата и рикошираха, чупеха клоните на дърветата и масичките на открито, раздираха чадърите над тях.

Хората се разпищяха и побягнаха. Запазил самообладание, Роби се прицели и откри огън. Изстрелите му бяха убийствено точни. Част от тях улучиха гумите с цел да обездвижат джипа на нападателите. Други бяха насочени към страничните стъкла, за да елиминират шофьора и стрелеца, а трети — към предния капак в опит да повредят двигателя.

Но не се случи нищо. Дулото на картечния пистолет изчезна, стъклото се плъзна нагоре и тежкият автомобил започна да се отдалечава с пронизителен вой на мощния двигател. В следващия миг Роби скочи на крака и се понесе след него, сменяйки в движение пълнителя си. Куршумите му попаднаха в задните гуми, но отново не се случи нищо.

После той видя как стъклата на паркирана до тротоара хонда се пръскат и върху нея се стоварват клоните на някакво дърво. Прекрати стрелбата. Черният джип зави в първата пряка и изчезна.

Роби плъзна поглед над клоните и разбитата хонда, чиято аларма се беше включила. Пъхна ръка в джоба на панталона си, търсейки ключовете за аудито, паркирано две коли по-нататък. В следващия миг зърна пробитите му гуми и прибра ключовете. После чу тичащи стъпки, които се приближаваха. Вдигна пистолета и светкавично се обърна.

— Аз съм! — изкрещя Ванс и вдигна оръжието си над главата.

Роби се изправи, прибра пистолета и тръгна към нея.

— Какво беше това, по дяволите? — възкликна тя.

— По-добре докладвай за инцидента и поискай подкрепление — отвърна той. — Трябва да пипнем онзи джип.

— Вече го направих. Имаш ли представа колко черни джипове се движат из този град? Успя ли да запомниш номера?

— Беше замазан с боя.

Чуха се вой на сирени и тропот на крака. Откъм Капитолия тичаха полицаи с извадени пистолети. Роби обърна поглед към заведението. Хората бавно се изправяха на крака. Но не всички. По улицата се виждаха тъмни локвички кръв. От вътрешността на заведението се чуваха писъци. Имаше жертви. Много жертви.

— Колко са? — попита той.

— Не съм сигурна — промълви тя, проследявайки погледа му. — Двама отвън със сигурност са убити. Трима са ранени. Вътре трябва да са повече. Всички места край витрината бяха заети. Повиках линейки. — Тя обърна поглед към хондата с пищяща аларма. — Ти ли направи това?

— Рикошет от моето оръжие — кимна той.

— Рикошет? От колата на нападателите? Би трябвало да си я надупчил!

— Улучих я точно седемнайсет пъти. В гумите, в стъклата, в ламарината. Но всички куршуми рикошираха. Към хондата, към клоните на дървото. Трябва да съм надупчил всичко наоколо.

— Но това означава, че… — пребледня Ванс.

— Означава, че въпросният джип е брониран и че може да се движи със спукани гуми — довърши той.

— Подобни автомобили се използват само от определени кръгове във Вашингтон — добави тя.

— Най-вече от правителството — кимна той.

— Каква е била целта им? Да убият теб, мен, а може би и двамата?

— Онзи тип използваше МР-5, включен на автоматична стрелба, и стреляше безразборно.

Тя спря очи на ръката му и трепна.

— Ранен си!

Роби погледна кръвта, която бликаше от бицепса му близо до рамото.

— Само драскотина. Нищо сериозно.

— Но въпреки това кървиш обилно! Ще извикам линейка и за теб!

— Забрави линейката, Ванс! — отсече той. — Трябва да открием този джип!

— Вече докладвах — хладно отвърна тя. — Моите хора и общинската полиция го издирват. Надяваме се, че по него ще има следи от куршумите ти.

Обърнаха се и затичаха към заведението. Подминаваха убитите и спираха да окажат първа помощ на ранените, използвайки всичко, което им беше под ръка. Към тях се присъединиха и полицаите от Капитолия.

Линейките пристигнаха. Мястото на инцидента се изпълни със забързани парамедици. Роби остави в техни ръце грижата за ранените, прекоси платното и се насочи към своето ауди. Беше надупчено от куршуми. Всичките от МР-5, никакви рикошети. Тук беше действал втори стрелец, а това означаваше, че са познавали колата му. Лошо.

Нима го бяха проследили до тук? Но ако беше така…

— Ще ми услужиш ли с колата си, Ванс? — рязко попита той.

— Какво? — объркано го погледна тя.

— Имам нужда от колата ти. Трябва час по-скоро да стигна до едно място.

Двама-трима от стоящите наоколо полицаи се обърнаха. В очите им се четеше подозрение.

— Той е с мен — побърза да се обади Ванс и му подаде ключовете. — Сребристо беемве кабрио, паркирано е зад ъгъла.

— Благодаря.

— Бъди внимателен с него.

— Винаги съм внимателен.

Тя многозначително вдигна вежди, оглеждайки очуканото му ауди.

— Виждам. А аз как ще се прибера?

— Ще се върна да те взема. Няма да се бавя много. Ще ти звънна, като тръгна обратно. — Той хукна към пресечката.

— Погрижи се и за ръката си, моля те! — извика след него тя.

Един от полицаите деликатно се прокашля.

— Агент Ванс?

Тя го погледна смутено и побърза да поднови разказа си за развоя на събитията.