Невинните

73

— Били са в един взвод — каза Синия.

Намираха се в кабинета му.

— Сражавали са се рамо до рамо по време на Първата война в Залива, а след това са изпълнявали заедно и други задачи.

— Нищо чудно, че Джули не е в течение — кимна Роби. — Тогава дори не е била родена.

— А баща й явно не е обичал да говори за военната си служба — добави Синия. — Може би дори жена му не е знаела нищо за нея.

— Познавам хора, които мразят да говорят за службата си в армията — кимна Роби. — Но никой от тях не крие, че изобщо е служил. Може би в досието му има нещо, което изисква подобна тайнственост?

— Може би. — Синия измъкна една папка с твърди корици от купчината на бюрото си. — Както вероятно ти е известно, по време на Първата война в Залива съюзническите сили изобщо не са влезли в Багдад. Тяхната задача е била да изтласкат Саддам от Кувейт и те са я изпълнили.

— За сто дни — кимна Роби. — Това го помня.

— Правилно. Но се говори, че иракчаните са мародерствали здраво по време на окупацията. Кувейт е сред най-богатите страни в Залива. Иракската армия е грабила безогледно — предимно пари в брой, злато и скъпоценни камъни.

— Дали всичко това не води към догадките, които се оформят в главата ми?

— Нищо не може да бъде доказано. Възможно е Гети, Уинд и Брум да са бръкнали в кацата с меда и да са ги хванали. Но армията е избрала да ги уволни с почести, без да повдига обвинения.

— Ти каза на Джули, че баща й е бил уволнен с почести, но по медицински причини — напомни му Роби.

— Точно така.

— Но как са пренесли плячката си в Щатите, ако приемем, че са участвали в грабежи? Никой от тримата не е водил охолен живот… Семейство Гети се е изхранвало с нископлатена работа и е живеело в порутена къща. Уинд също не са били богати, а самият аз успях да разгледам апартамента на Брум, където няма нищо особено.

— Предполагам, че Къртис Гети е изсмъркал почти всичко, до което се е докопал — рече Синия. — Финансите на Рик Уинд сочат, че никога не е печелил много пари, но все пак разполага с приличен дом и си има частен бизнес. Тук е мястото да посоча, че така и не открихме с какви пари е купил заложната къща.

— Същевременно е изкарал пълния срок на службата си. Това е напълно изключено, ако са го изобличили в кражби.

— По-скоро са го подозирали — поклати глава Синия. — Поне такава е официалната терминология. Липса на доказателства, предполагам. Уволнението му поради изтичане срока на военната служба неизменно е свързано с награди и похвали, а в досието му не е имало други провинения. Затова са предпочели да бъде уволнен с почести.

— Значи в крайна сметка може би са го спипали?

— Може би. А той не е протестирал. Ако наистина е крал, но въпреки това получава пенсията си за прослужено време и не влиза в затвора, сделката е била перфектна. Особено ако е успял да задържи това, което е задигнал…

— Но защо е останал на служба, ако е забогатял от кражбите?

— Не знаем какво и колко са задигнали тези приятели. Може би Рик Уинд е решил да скъта своята част за по-добри времена и да продължава да си прибира заплатата.

— А Лио Брум?

— Тук удари джакпота. Вашингтонският му апартамент наистина не е нищо особено, но притежава вила в Бока Ратон, на първа линия на плажа. Освен това успяхме да проследим едно инвестиционно портфолио под чуждо име, в което има около четири милиона долара.

— Ясно. Да приемем, че този човек действително е крал от кувейтците. Но мислиш ли, че някой е дошъл да му търси сметка след толкова години? Затова ли ме хвърли насред блатото?

— Ти ме караш да се тревожа, Роби. Тримата ветерани отговарят на шаблона, но ти си друга работа. — Синия затвори папката и вдигна глава да го погледне. — Провери ли последните си мисии?

— Цели пет. Абсолютно чисти. Никаква причина някой да тръгне да ме търси. Но и никаква причина да не го направи. Казано иначе, не успях да стесня фокуса си до конкретен заподозрян. — Роби замълча за момент, после замислено добави: — Джули е чула как майка й уверява убиеца, че детето не знае нищо…

— И какво от това?

— Какво точно не е знаело? За службата на баща си в армията? Веднага ще ти кажа, че преследвачът на Джули в автобуса не беше арабин.

— Това нищо не означава. И ти не си арабин, но преди години си работил за тях. Може би са наели някой местен талант да им свърши работата. Това е много по-лесно, отколкото да вкарат някой от своите в страната. Особено пък напоследък…

— Защо не каза на Джули за подозренията срещу баща й? — вдигна глава Роби.

— Реших да наблегна на медалите. Освен това нищо не е доказано. Може би Къртис Гети е бил невинен.

— Но въпреки това?

— Какъв е смисълът?

— Защо? — настоя Роби.

— Имам внучки.

— Ясно — кимна Роби. — Това мога да го разбера.

— Май изобщо не се доближаваме до верните отговори — подхвърли Синия.

— Напротив.

— Как така?

Роби се изправи.

— По неизвестни причини те искат да съм замесен — тръсна глава той.

— Съгласен съм. Но с какво ни помага това?

— Ще ги накарам да положат повече усилия, за да привлекат вниманието ми.

— Какво искаш да кажеш?

— Ще ги принудя да натиснат по-здраво. В подобни ситуации се допускат и грешки.

— Гледай да не ти видят сметката, докато те притискат по-здраво.

— Не. Аз искам да се фокусират върху мен. И без това косвените жертви станаха прекалено много.

След тези думи Роби се обърна и напусна кабинета. Искаше да види Джули, макар че нямаше какво да й каже. Синия беше прав — нямаше смисъл да знае какво е вършил някога баща й. Самият той беше убеден, че в каквото и да са били замесени тримата войници преди повече от двайсет години, то няма нищо общо със сегашната ситуация. Те просто бяха изиграли ролята на удобни пионки.

Става въпрос за мен, помисли си той. Започна с мен и трябва да свърши с мен.