Роби не остана в колата през цялото време, докато чакаше Джули. Излезе навън, оглеждайки внимателно околността. Беше сигурен, че противникът е някъде наблизо, и желанието му беше да го открие пръв.
Освен това имаше над какво да разсъждава. В момента течаха две разследвания едновременно. Джейн Уинд и малкото й момченце бяха мъртви. Тази жена беше работила за Министерството на отбраната, беше ходила в Ирак, Афганистан и вероятно в други горещи точки по света. Превърнал се по някакъв начин в предател, неговият наблюдаващ агент беше възложил убийството й. Но сега той беше изчезнал, а Роби имаше за задача да разследва убийствата, на които бе присъствал. Никол Ванс беше съобразителна и той трябваше да внимава с нея. Междувременно откриха Рик Уинд с отрязан език, обесен надолу с главата в заложната си къща. И в този случай липсваха улики.
Освен това трябваше да се грижи и за Джули Гети. Родителите й бяха ликвидирани в собствения им дом, а убиецът се беше появил в автобуса, за да си довърши работата. Автобусът обаче се взриви, а той изгуби пистолета си в суматохата. Федералните го бяха намерили и правеха връзка между двете престъпления. Мъжът, който ги нападна в глухата уличка, бе изчезнал. Апартаментът на семейство Брум се оказа старателно почистен от веществени доказателства. Роби не знаеше нито къде са, нито дали са живи.
Погледна към фризьорския салон и видя, че Джули се готви да тръгва. Ако беше хазартен тип, положително щеше да се обзаложи на голяма сума, че Айда Брум не е там.
Срещнаха се при колата и влязоха вътре.
— Хайде, разказвай.
Джули говори в продължение на няколко минути.
— Значи все още не знаем какво работи Лио — обобщи Роби.
— Не можем ли да проверим в някаква правителствена база данни?
— Ще опитам.
— Почти съм сигурна, че и двамата са мъртви — промълви Джули.
— Може би се крият някъде — каза Роби. — Това би било чудесно.
— Възможно ли е за всичко това да е виновен мистър Брум, ако наистина е някаква важна клечка?
— Напълно.
— Но защо са замесени и родителите ми?
— Били са близки. Често са вечеряли заедно. Може би Брум е изпуснал нещо.
— Страхотно — промълви със задавен глас момичето. — Убиват мама и татко само защото са вечеряли с този човек.
— Стават и такива неща.
— А сега какво?
— Ще те закарам обратно, защото имам работа.
— Да се видиш със специален супер агент Ванс, нали?
— Просто агент Ванс.
— Не е ли супер?
— Няма ли да престанеш най-сетне? — скастри я той.
— Значи се връщам в онзи апартамент и умирам от скука? — попита тя.
— Нямаш ли домашни?
— Да бе! В един момент разследвам убийство, а след това се връщам към висшата математика!
— Още си на четиринайсет, а вече учиш висша математика?
— Както вече споменах, Уил, уча в училище за талантливи деца. Но не си падам кой знае колко по математиката, въпреки че ми върви.
— Образованието е ключ към успеха.
— Звучиш ми като дядо.
— Не си ли съгласна?
— Карам ден за ден.
— Тази философия не е лоша.
— Животът на съучениците ми е планиран предварително. Елитни колежи, елитни магистърски програми. А след това на Уолстрийт, в медицинските факултети, в юридическите кантори. Наследници на Стив Джобс или Уорън Бъфет. Направо ми се повръща!
— Да гледаш напред не е лошо.
— Искаш да кажеш, че не е лошо да трупаш купища пари за сметка на другите? На тази планета живеят повече от седем милиарда човешки същества, голяма част от които в отчайваща бедност. Нямам желание да усвоявам формулата за правене на пари на Уолстрийт, като прецаквам икономиката, която на свой ред ще произвежда нови бедняци. Не ми е това мечтата за кариера.
— Ами тогава се занимавай с нещо друго — сви рамене той. — Нещо, което ще помогне на хората.
— Като теб ли? — стрелна го с поглед тя.
Не, помисли си той. Само не като мен.