Пленница на короната

39

_Замъкът Бейнардс, Лондон, септември 1475_

През септември всички те вече са си у дома, толкова богати, колкото не са и сънували, натоварени със сребърни съдове, накити, пари и обещания за още бъдеща плячка. Сам кралят има в хазната си седемдесет и пет хиляди крони като заплащане за обещанието си за мирен договор с продължителност седем години, а кралят на Франция ще плаща по петдесет хиляди лири годишно през всяка година, в която Едуард не подновява претенциите си за английските земи във Франция. Джордж, херцог Кларънс, който винаги е бил до брат си по време на пазарлъците, винаги в готовност, когато има да се припечелват лесни пари, той е надеждният съветник, одобрил приемането на това позорно възнаграждение, и също получава цяло състояние. Единственият недоволен глас е този на съпруга ми — от всички мъже, които потеглиха към Франция и се върнаха по-богати, единствено моят съпруг Ричард предупреждава Едуард, че това не е начин да победи френския крал, предупреждава го, че всички обикновени хора в Англия смятат, че данъците им са хвърлени на вятъра, заявява, че гражданите на Лондон и дребните дворяни в парламента ще се обърнат срещу него заради този позор, и го умолява да не продава рожденото право на Англия заради това възнаграждение. Мисля, че Ричард е единственият в цялата огромна английска армия, който говори против договора. Всички други са твърде заети да броят придобивките си.

— Той знаеше, че аз съм против този договор, знаеше, че искам война, и все пак, въпреки всичко, френският крал ми подари половин дузина ловни коне и цяло състояние в сребърни съдове! — възкликва Ричард в личните ни покои: вратата е затворена, за да не ни подслушват, майка му — слава богу — е във Фодърингей и не може да добави и своя глас към оплакванията срещу краля.

— Ти прие ли го?

— Разбира се. Всички други взеха цяло състояние. Уилям Хейстингс получава две хиляди крони годишно. И това не е всичко — Едуард се съгласи да освободи Маргарет Анжуйска.

— Да освободи кралицата?

— Тя вече няма да бъде наричана кралица, ще се откаже от титлата си и от правото си да претендира за короната на Англия. Но ще бъде освободена.

Обзема ме ужасен страх.

— Нали няма да дойде при нас? Ричард, наистина не бих могла да я приема в някоя от къщите ни.

Той се изсмива високо за първи път след завръщането си у дома.

— Бога ми, не. Отива във Франция. Луи може да се грижи за нея, ако толкова много му е притрябвала. Те са си лика-прилика. И двамата безчестни, и двамата алчни, и двамата лъжци, и двамата — позор за троновете си. Ако бях на мястото на Едуард, щях да екзекутирам нея и да победя него — той замълчава. — Но ако бях на мястото на Едуард, изобщо не бих се принизил до там, че да сключа това позорно примирие.

Слагам ръка на рамото му.

— Ти изпълни дълга си. Събра хората си и потегли да се биеш.

— Чувствам се така, сякаш брат ми е Каин — казва той нещастно. — И двамата. Двама Каиновци, продали рожденото си право за паница леща. Аз съм единственият, който държи на честта. Те ми се присмяха и ме нарекоха глупак, задето държа на рицарската чест, казаха, че съм бленувал за по-добър свят, който не може никога да съществува, докато пъхаха муцуни в копаните — той обръща глава и ме целува по китката. — Ан — казва тихо.

Свеждам глава и го целувам по врата, по косата, а после, когато ме притегля в скута си — по затворените очи, по смръщените вежди, и по устата. Когато ме полага на леглото и ме обладава, аз протягам ръце към него и се моля да създадем още едно момче.