Пленница на короната

54

_Дворецът Уестминстър, Лондон, зимата на 1482-1483_

— Нямахме избор — казва ми Ричард, когато спираме пред кралската зала за аудиенции. — Трябваше да дойдем за коледното празненство. Достатъчно лошо е, че остави децата. Изглежда така, сякаш не си спокойна, когато са в Лондон.

— Не съм — казвам направо. — Никога няма да ги доведа, докато тя е на трона. Няма да поверя децата на Изабел на нейните грижи. Виж онова дете Моубри — женена за принц Ричард, богатството й — приписано на семейство Ривърс, а тя издъхна преди деветия си рожден ден.

Ричард ме поглежда намръщено.

— Нито дума повече — е единственото, което казва.

Разтварят широко големите врати пред нас и тръбен зов оповестява пристигането ни. Ричард се сепва леко — дворът става все по-пищен и бляскав при всяко наше посещение. Сега пристигането на всеки почитан гост трябва да се оповестява с тръбен зов и гръмко изкрещяно представяне, сякаш вече не знаем, че половината заможни хора в Англия са нейни братя и сестри.

Виждам, че Едуард се разхожда сред придворните, с цяла глава по-висок от всички, сега и по-едър — склонен е към затлъстяване — а кралицата седи на златен трон. Кралските деца, от най-малката, Бриджет, която щапука в краката на майка си, до най-голямата принцеса, Елизабет, вече млада жена на шестнайсет години, са изискано облечени и са насядали около майка си. Принц Едуард, светлокос и красив като баща си, дванайсетгодишен, върнал се от Уелс за коледното празненство, играе шах с настойника си Антъни Удвил, чийто красив профил е обърнат към загадката на дъската.

Никой не би могъл да отрече, че те са най-красивото семейство в Англия. Прочутото лице на Елизабет е станало по-фино, с по-изящни очертания, докато възрастта превръща прелестта й в истинска красота. Тя изгуби петнайсетгодишната си дъщеря, принцеса Мери, тази година и третия си син Джордж, година след като извоюва екзекуцията на неговия съименник и чичо. Питам се дали тези загуби са я накарали да се разколебае в неспирната си амбиция и търсенето на мъст. Тъгата е поставила в златните й коси един-единствен тънък бял кичур, а скръбта я е направила по-мълчалива и по-вглъбена. Все още се облича като императрица, с рокля от златен брокат, а около тънката й талия са намотани златни верижки. Когато влизам, тя прошепва нещо на Антъни Удвил, а той вдига поглед и двамата отправят към мен еднакви, очарователни, неискрени усмивки. Чувствам под плътните ръкави на роклята си как по ръцете ми полазват студени тръпки, сякаш погледът й е мразовит вятър.

— Напред — казва Ричард, както каза някога преди, и ние влизаме и се покланяме на краля и кралицата, приемаме радостния поздрав на Едуард към обичния му брат и нейното хладно посрещане, предназначено за човека, когото тайно е назовала като предател.

За всички други в двора коледното празненство е шанс да се сближат с кралското семейство и да се опитат да завържат приятелства и флиртове, които могат да донесат добра отплата в бъдеще. Постоянно средоточие на интересите е кралят, който все още има богатства за раздаване и може да дарява сигурно покровителства. Още по-очевидно е обаче, че кралицата и нейното семейство, братята и сестрите й, дори синовете й от първия й брак, контролират двора и достъпа до краля. Тя му позволява да си взема любовници, той дори се хвали с тях, позволява му да облагодетелства чужди хора. Но големите дарения в кралската фамилия отиват само при нейното семейство и приближените й. Не че тя някога се изтъква. Никога не говори при някое обсъждане, никога не се изправя на крака, нито повишава глас, но цялата власт в двора е на нейно разположение, а братята й Антъни, Лайънъл и Едуард следят всеки, който идва и си отива от двора, сякаш са картоиграчи — измамници, които следят някоя маса и чакат да се появи глупав играч. Синовете й от първия й брак, Томас и Ричард, удостоени с благороднически титли от краля, отрупани с богатства от краля, контролират достъпа до кралските покои, не изпускат от поглед нищо от това, което се случва, и нищо не се допуска без нейното дадено с усмивка разрешение.

Кралското семейство е винаги красиво облечено, кралските покои сияят от разкош. Едуард, пренебрегвайки корабите и замъците, пристанищата и дигите край морето, е изсипал купища пари в семейните си дворци, особено във великолепните покои за кралицата, които е разширил и разкрасил на всяко място, което тя обявява за новото си любимо кътче. Оставяйки Ричард да брани страната срещу Шотландия с малобройна, събрана от самия него войска, Едуард е пръснал цяло състояние за нови турнирни доспехи, които никога няма да видят истински меч. Той е съвършен крал по външност и обаяние, и аз си мисля, че сега това е единственото, което може да постигне: външния образ. Той изглежда като крал и говори като крал, но не управлява като крал. Властта е в ръцете на кралицата, а тя изглежда и говори както винаги — красива жена, омъжила се по любов, отдадена на децата си, и очарователна към приятелите си. Тя е, както винаги, напълно неустоима. Никой не би могъл, съдейки по вида й, да предположи, че това е най-безскрупулна интригантка, дъщеря на вещица, жена с кръв по красивите бели ръце, с кървави петна по ноктите на тънките бели пръсти.

Дванайсетте дни на коледното празненство биха били най-пищното празненство, което дворът е виждал, но точно след Коледа от Бургундия пристига новината, че сродникът на кралицата, херцог Максимилиан, я е измамил. Стремейки се към собствена облага, точно както тя винаги се стреми към своята, той е сключил мир с Луи Френски, дал е дъщеря си за съпруга на сина на краля, и му е предал Бургундия и Артоа като нейна зестра.

Ричард е извън себе си от гняв и тревога — Бургундия винаги е била великата сила, с чиято помощ балансирахме мощта на Франция. Провинциите, които са били дадени на Франция — Бургундия и Артоа — са английски по право, а това ще бъде и краят на френските плащания, които направиха Едуард и неговия двор толкова богати.

В този отчаян момент няма как да не се присмея, скрила лице в ръкава си, на кралицата, чиято дъщеря Елизабет беше сгодена за френския принц, а сега се оказва измамена — и вместо нея е предпочетена нейна сродница по майчина линия. Самата принцеса Елизабет, изглежда, е безразлична, докато играе с братята и сестрите си в замръзналите градини, или ходи на лов с двора в студените тресавища край реката; но съм сигурна, че трябва да осъзнава, че е била унизена от Франция, тъй като изгуби шанса да бъде кралица на Франция, и не успя да сбъдне амбицията на баща си. Безспорно, това е най-лошото от всичко: тя не успя да изиграе своята роля в бащиния си план.

В тази криза Ричард е този, който дава съвети относно политиката — кралицата няма представа какво трябва да се направи — и той казва на брат си, че през пролетта ще потегли отново на поход срещу шотландците. Ако те могат да бъдат победени и се закълнат да служат на нашата кауза, тогава могат да ни послужат като съюзници срещу Франция, и ще можем да нападнем. Именно Ричард излага предложението пред камарите на парламента. В отплата те правят на Ричард внушително поземлено дарение: цялото огромно графство Къмбърланд. В добавка той ще задържи всички земи, които завладее в югозападна Шотландия. Всичко това ще бъде негово. Това е огромен подарък, това е княжеството, което заслужава. За първи път Едуард признава истински какво е направил брат му за него, и му дава обширни земи — на Север, където Ричард е обичан и където сме си създали дом.

Едуард обявява това пред съвета, но ние научаваме за него в двора, когато братята се връщат, хванати подръка, в покоите на кралицата. Кралицата чува Едуард да заявява, че Ричард трябва да назначи съвет на Север, който да му помага да управлява обширните си земи, и аз виждам шока, който се изписва на лицето й и бързия слисан поглед, който отправя към брат си Антъни. Ясно ми е, че кралят не се е допитал до нея и че първата й мисъл е как може да бъде разубеден, а първият й съюзник е брат й Антъни. Антъни е по-дипломатичен от сестра си; той пристъпва напред да поздрави Ричард за новото богатство, усмихва се и го прегръща, а после се обръща и ми целува ръка и казва, че ще бъда като принцеса сред снеговете. Усмихвам се и не казвам нищо, но си помислям, че съм видяла много, и съм разбрала още повече. Видях, че кралят не й доверява всичко. Видях, че тя би престъпила волята му, ако можеше, и че разчита на брат си като съюзник, дори когато иска да действа против краля. Но има и още; от бързата размяна на погледи между брат и сестра узнавам, че никой от тях не обича и не се доверява на Ричард повече, отколкото ние се доверяваме на нея. Нещо по-лошо — те го подозират и се боят от него.

Кралят знае много добре, че това не й харесва. Взема ръката й и й казва:

— Ричард ще опази Севера за мен, и — дай боже — младата сила на Ричард на моя страна ще направи това кралство дори още по-велико, отколкото е сега.

Усмивката й е сладка както винаги.

— Под ваша власт — напомня му тя. Виждам как Антъни Удвил се размърдва, сякаш иска да каже нещо, но после поклаща леко глава към сестра си и замълчава.

— Той ще бъде управител на Западните области на Шотландия. А когато моят син се възкачи на трона, Ричард ще е опазил границите заради него, ще бъде негов съветник и защитник, а на небето аз ще бъда щастлив от това.

— Ах! Милорд, не го изричайте! — възкликва тя. — Синът ви няма да седне на трона си още много години.

Питам се дали единствено аз чувствам как ме пробожда тревога и потръпвам при нейните думи.

Това беше смъртната му присъда. Сигурна съм в това, бих се заклела в това. Тя прецени, че благоволението му към Ричард расте, че той разчита на Ричард повече, отколкото тя искаше да го накара да разчита на семейството й. Може и да беше определила брат си Антъни за настойник на принца и следователно владетел на Уелс, но земите, подарени на Ричард, бяха далеч по-голям дар. На Ричард беше възложено командването на войската, Ричард получи почти цяла Северна Англия. Тя знаеше, че ако кралят напише завещанието си, Ричард ще бъде посочен за регент. Мислеше си, че, давайки Севера на Ричард, кралят е на път да раздели страната: семейство Ривърс щеше да владее Уелс и Юга, а Ричард щеше да управлява Севера. Мисля, че е видяла как властта й се изплъзва, че е помислила как кралят облагодетелства брат си, че е знаел, че Ричард ще опази границата с Шотландия, ще задържи Севера. Мисля, че е съзнавала, че Ричард е законният наследник и само ще се сдобие с още влияние и власт в северните земи. И веднага щом е стигнала до това заключение, е отровила краля, собствения си съпруг, така че той да не може повече да облагодетелства Ричард, за да не може Ричард да разшири властта си и да застраши нейната собствена.

Не си помислям всичко това изведнъж. Първо потеглям от Лондон с обичайното чувство на радост и облекчение, което изпитвам винаги, когато оставяме зад гърба си Бишъпс Гейт, и потеглям на север при момчето си и малките си племенници. Преследва ме странно, неуловимо съмнение, че бързият поглед на кралицата към брат й не е означавал нищо добро за нас, нито за някой друг, освен за тази тясно свързана двойка — но не си помислям нищо повече от това.