Плът

Двадесет и трета глава

Алисън усети, че колкото повече се приближава до къщи, става толкова по-нервна. Надяваше се Евън да се появи, докато тя се пече на слънце на тревата във вътрешния двор. Така щеше да й спести необходимостта да му се обади. Така щеше да е много по-лесно.

Той естествено не се появи. Вероятно е прекарал целия следобед в апартамента си и е чакал телефона да звънне.

Трябва веднага да му се обадя, реши Алисън, докато се изкачваше по външното стълбище. Колкото повече отлагам, толкова по-лошо ще стане.

На горната площадка откри, че вратата е отворена. Влезе и свали слънчевите си очила.

На екрана на телевизора се виждаше откъс от филм на ужасите, в който момиче бяга през гората, преследвано от някакъв маниак. Хелън, само по сутиен и пликчета, спеше на дивана. Пликчетата бяха толкова стари, че на места платът се бе откъснал от ластика при краката и бе увиснал над едното бедро като разголваше кожа, която приличаше на неопечено тесто.

Алисън отиде до телевизора и го изключи.

— Ей, какво правиш?

— Мислех, че спиш.

— Само си отморявам очите.

Алисън включи отново телевизора и се отдръпна, за да не пречи.

— Вратата зееше — отбеляза тя. — Добре, че аз дойдох, а не някой луд от улицата.

— Трябваше да пусна да влезе малко ветрец. В случай, че не си забелязала, тук е по-горещо, отколкото в ада.

— Някой да е звънял.

— Имаш предвид любимия ли? Не, не се е обаждал. Подозирам, че ти си на ред.

— Очевидно — съгласи се тя, а стомахът й сякаш още повече се сви. — Силия върна ли се най-после?

— Явно не се е наситила на плътта на първокурсника.

— Обаждала ли се е?

— Не.

Алисън се намръщи.

— Надявам се всичко да е наред.

— Трябва да е бая поожулена вече.

— Доста време я няма.

— Може да е любов. Нали това й пожелаваше.

— Така е.

— Сигурно всеки момент ще докуцука. А ти — какво? Ще се обаждаш ли на Евън?

— Май първо ще се изкъпя.

— Ако продължиш да го отлагаш, той ще забрави коя си.

— О, не мисля така.

Алисън се усмихна и се извърна. Отиде до стаята си, взе хавлията и отново изприпка надолу по стълбите.

В банята закачи хавлията на вратата и свали голямата риза, която бе навлякла, за да се прибере. Бикините й бяха мокри от пот и изцапани с масло против изгаряне. Тъй като можеше да реши да ги използва отново преди деня за пране, не ги свали, когато застана под душа.

Усещането от горещата бодлива струя беше приятно. Завъртя се бавно. Като се намокриха, бикините й прилепнаха към кожата. Харесваше й как галеха гърдите, слабините и дупето й. Затова не ги съблече, докато натърка с шампоан косата си. С насапунисани ръце натърка и бикините, за да ги изпере.

Довечера ръцете на Евън ще ме галят, помисли си тя.

Какво стана с въздържанието?

Ще видим.

Ако му се отдадеш, ще си там, откъдето тръгна. Никога няма да разбереш дали между вас има нещо повече.

Ще се опитам да не му се дам.

Докато си плакнеше косата, Алисън си мислеше, че ситуацията е като отиването на купон, където знаеш, че ще се пие. Трябва да решиш преди да тръгнеш, че няма да се напиваш. Ако отидеш неподготвена, можеш да не устоиш на изкушението. След едно питие следва друго и не след дълго си намотана.

Или не след дълго, както беше в този случай, ти си гола и той влиза в теб.

Което може пък да не е чак толкова лошо.

Алисън развърза мокрите ширити на сутиена на бикините и отлепи тънкия плат от гърдите. Подложи го под чучура. Струята го заблъска. След няколко минути застана с гръб към душа, изцеди горнището и го метна на пръчката на найлоновото перде.

Не смяташе, че е почерняла. Но сега без горнището откри, че кожата й има слаб розов оттенък и сякаш е била напръскана, за да остане ясно очертана линия през горната част на гърдите й. От другата страна на линията кожата изглеждаше избелена.

Доста съблазнително, помисли си тя. Цици като изскочили очи.

Не мисля, че Евън ще се оплаква.

Та нали Евън няма да ги види?

Май трябва да решиш.

По-късно. Ако реша сега, няма да е в полза на въздържанието.

Развърза ширитите от двете страни на бедрата. Триъгълното парче плат отпред беше толкова малко, че тежестта на увисналите връзки стигна, за да го смъкне. Тя отлепи парчето и от дупето си. Изплакна го, изцеди го и го окачи на пръчката до сутиена.

Алисън взе хлъзгавия сапун и започна да сапунисва тялото си.

Ако се видиш с Евън, тази вечер той ще очаква да откликнеш на желанието му. Хубава фраза — да откликнеш на желанието му.

Жалко, че не си тук в момента, Евън, стари приятелю. Нямаше да ти се съпротивлявам дълго. По дяволите — въобще нямаше да ти се съпротивлявам. Може и да не си най-подходящия за мен, но в кризисно положение ставаш. Само имай грижата да ме издебнеш следващия път, когато съм се пекла на слънце.

Слънцето вероятно действа възбуждащо на сексуалното желание. Може би е от усещането или миризмата на маслото за тен? Или е просто защото лежиш там полугола и усещаш слънцето дори през бикините. И понякога се явява бриз, който нежно те гали.

Трябва да напиша тази тема следващия път, когато доктор Блейн поиска есе с описания. Да го възбуди. Би ми го вкарал само да му падна. Най-надървеният професор, когото съм срещала.

Нека да не говорим пренебрежително за възбудата.

Но и нека я преодолеем, преди да направим прословутото обаждане до Евън.

Защо да не прибягна до стария номер със студения душ?

Не, благодаря. Предпочитам да си остана възбудена.

Но в къщата беше горещо. Ако не се насили да мине през изпитанието на студения душ, потта ще изскочи веднага, след като се избърше и дълго ще се задържи.

Като се засмя, Алисън врътна кранчето за топлата вода. Струята стана хладна, след това — студена. Стисна зъби. Усети как кожата й настръхва. Остана неподвижна с гръб към студената струя, със стегнати седалищни мускули и юмруци, притиснати към бедрата. След известно време студеният потоп върху гърба й вече не бе толкова неприятен. Обърна се и потрепери. Най-накрая се реши и наклони глава под душа. Имаше чувството, че някой е излял кана студена вода с лед върху нея.

Излезе изпод душа и пешкирът й се стори божествен. Притисна го към тялото си и се наслади на топлината и мекотата му. Стресна се от потропването на вратата в момента, когато започна да суши косата си.

— Търсят те по телефона — провикна се Хелън.

Алисън имаше чувството, че не може да диша.

— Кой е?

— Хелън. А ти кой мислиш?

— Много остроумно, няма що. Кой е на телефона?

— Опитай се да отгатнеш от три пъти.

— Господи! — простена Алисън.

— Не позна. Имаш право на още два пъти.

— Ей сега ще се обадя.

— Мога да кажа, че ще му звъннеш след малко.

— Не!

Алисън намота пешкира около главата си и се втурна към вратата. Взе хавлията и я навлече. Мъхестият плат прилепна към мокрото й тяло. Хелън се отмести от пътя й и Алисън забърза към хола.

— Успокой топката. Сигурна съм, че няма да ти затвори телефона.

На път за хола Алисън изтърка още един-два пъти косата си с пешкира. Останалата част от пътя измина леко приведена като прокарваше пешкира нагоре-надолу по краката си. Беше леко задъхана, когато взе слушалката.

— Ало?

— Здравей — поздрави Евън.

В тази единствена дума Алисън долови напрежение и умора, които му бяха напълно неприсъщи.

— Как си? — попита тя като се стараеше да запази гласа си спокоен, независимо от вътрешния трепет, който изпитваше.

Водни капки се стичаха по гърба на краката й. Седна в стола. Хавлията попи някои от тях.

— Добре съм, да предположим — отвърна Евън след известна пауза.

— Щях да ти се обадя след пет минути. Цветята са чудесни.

— Радвам се, че са ти харесали.

Тя се зачуди какво да каже за писмото. Мислите й бяха нестройни. Избърса мокрите си бедра с пешкира. Хелън влезе от коридора и се ухили. Направи й знак, че всичко ще бъде наред. След като влезе в стаята си, затвори вратата.

Мълчанието продължаваше.

Трябва да кажа нещо за писмото, трескаво мислеше Алисън.

— Предполагам, че си прочела… извинението ми?

— Да.

— Какво ще кажеш?

Имаше чувството, че в дробовете й няма въздух. Изпъна гръб и успя да поеме дъх.

— Не знам — успя да отрони някак.

— Държах се като леке. Във всичко. Трябваше да уважа решението ти. Но бях… огорчен и объркан. Но това не може да бъде извинение. Няма извинение за постъпката ми.

— Временно умопомрачение?

Той леко се изсмя.

— Ще отскоча до теб, ако искаш — Алисън не можеше да повярва, че е изрекла последната фраза.

Та тя още нямаше решение. Или поне — съзнателно решение.

— Наистина ли? — той звучеше, сякаш е оживял. — Тази вечер?

— По кое време?

— О, Алисън, не мога да повярвам!

— Ще видим какво ще се получи.

— Ще е чудесно. Обещавам ши. Какво ще кажеш за пеш часа?

— Добре.

— Ще приготвя нещо страхотно за вечеря. Ще взема и шампанско. Чудесно ще е. Ти си невероятна, знаеш ли?

— Но никакви караници, чуваш ли? Просто една приятелска вечеря и ще видим какво ще се получи.

— Толкова ми липсваш.

Гърлото на Алисън се стегна.

— И ти ми липсваш. Доста. Ще се видим в пет.

— Ако искаш да дойда да те взема?

— Не. Но благодаря все пак. Предпочитам да се разходя. Така и така трябва да мина покрай общежитието „Бакстър“.

— Сградата на първокурсниците?

— Трябва да се отбия при един човек. Не се безпокой. Не съм те сменила с първокурсник. Или с някой друг, ако трябва да съм честна.

— Радвам се да го чуя. Не че ще те виня, след като се държах така с теб.

— Хайде, стига извинения. Да опитаме — още от сега — да започнем отново. Всичко останало е изтеклата вода под моста, или от язовира или откъдето, по дяволите, изтича водата.

Като например по гръдния ти кош, помисли си тя и прокара пешкира през шията и гърдите си.

— Аз съм „за“ — съгласи се Евън.

— Добре. Ще се видим след малко.

— Ако успееш да дойдеш по-рано — още по-добре.

— Ще видим.

— Успокой се, Ал.

— И ти.

Окачи слушалката, облегна се на стола и придърпа хавлията около себе си. След секунди вратата на стаята на Хелън се отвори.

— Чу ли? — попита Алисън.

— Кое? — поиска да узнае Хелън. — Какво стана?

— Отивам на вечеря днес.

— Викай „Ура“! Точка в полза на любовта и истинската романтика.

— Не знам дали е така, но отивам.

— А какво беше онова за „Бакстър“?

— А! Значи си подслушвала все пак?

— Не! Кой? Аз? Не можех да не дочуя някоя и друга думичка. Мислиш, че Силия е в „Бакстър“?

— Не знам. Но не пречи да се отбия и да проверя. Вероятно не е там, но може някой да знае какво е станало.

— Ще се отбиеш при Роланд?

Алисън сбръчка нос.

— Той все пак е съквартирантът на Джейсън. Ако някой знае къде са, то това е той.

— Голяма веселба те чака.

— Да. Направо да ти прилошее.

— Можеш да звъннеш вместо да ходиш. По-добре е, отколкото да ходиш там.

— Така и така ми е на път.

Хелън свъси дебелите си вежди.

— Не мислиш, че нещо не е наред, нали?

— Започвам да се безпокоя. А ти?

— Силия не е малка.

— Няма я от дълго време.

— Искаш ли да дойда с теб за морална подкрепа?

— Ще трябва да се облечеш.

Нито една от двете не се усмихна.

— Сама ще се оправя — увери я Алисън.

— Е, поне не оставай насаме с него. Не влизай в стаята.

— Ще го имам предвид — тя се надигна от стола. — Трябва да се стягам.

Алисън се отправи към стаята си. Седна на бюрото и извади снимките на Евън.

Имахме хубави моменти, помисли си тя докато ги разглеждаше. Може и да не сме свършили. Може сега да е като ново начало и всичко ще бъде чудесно отсега нататък. Да се надяваме.

Но не разчитай на това.

Закачи отново снимките на таблото за съобщения и се загледа в тях.

На една от снимките той я държеше за ръка.

На друга — двамата се целуваха.

На трета — бяха седнали върху одеяло на тревата под дъбово дърво. Евън изглеждаше доволен от себе си. Макар на снимката да не си личеше, Алисън си спомняше, че ръката му си бе прокарала път под шортите и пликчетата й и стискаше дупето й.

Веднага след като тази снимка бе направена, двамата отидоха в апартамента му и се любиха на пода в хола. Тогава бе единственият път, когато го направиха с Алисън отгоре. Седеше разкрачена над него и се навеждаше напред към силните му ръце. А Евън мачкаше, стискаше и сучеше гърдите й, докато тя се гърчеше отгоре му като нанизана на кол.

Споменът за преживяното прокара топла тръпка през тялото на Алисън.

Тази вечер ще трябва да минеш без подобни изживявания, каза си тя. Макар и само тази вечер. Една вечер без секс, независимо колко силно го желаете и двамата. Иначе никога няма да разбереш дали става дума за нещо повече.

Сякаш сексът е възелът, който ни е държал заедно, помисли си тя. Трябва да го развържа поне веднъж, за да видя дали ще се отдалечим. За да видя дали има и друг възел на въжето, което ни свързва — възел, като например любов.