Плът

Тридесет и пета глава

Алисън прекоси г-образния паркинг пред бара на Уоли като се озърташе за колата на Евън. Нямаше я. Не беше паркирана и на улицата.

Беше напуснала къщата в един часа, за да разполага с половин час, през който да стигне до бара. Макар да не носеше часовник, прецени, че не е вървяла повече от петнадесет-двадесет минути и че е подранила.

За да остане колкото се може по-незабелязана, тя излезе от паркинга и се отправи към бряста в една от страничните улички. Тревата беше мека и хладна под босите й крака. Усещането от сянката на дървото беше прекрасно. Облегна се на дънера и си пое дълбоко въздух. Трепереше доста.

Виждаше как краката й треперят. Те бяха пред нея — с плътно прилепнали колене, за да я придържат към дървото. Бедрата й бяха плътно едно до друго. От ръба на ризата до коленете мускулите й потръпваха. Докато наблюдаваше треперенето, част от задната страна на ризата бе повдигната от повей на вятъра. Придърпа я надолу и задържа една от предниците, за да не се вдигне. През плата ръцете й усещаха тръпките, които преминаваха през тялото й.

Просто се успокой, повтаряше си тя. Няма причина да си толкова нервна. Ще си поговоря с Евън. Това е. Не е като да отивам на зъболекар и да ми вадят зъб без упойка.

Евън може вече да е вътре. Може и той да е дошъл пеша. Мога да стоя тук цял час и да се притеснявам, докато той е вътре и пие, защото мисли, че съм му вързала тенекия.

Да, ама аз няма да вляза. Достатъчно лошо беше, че се наложи да стигна дотук облечена — по-скоро разсъблечена — по този начин. Слава Богу, че поне не налетях на познати.

Но дори в този час барът на Уоли вероятно бе претъпкан със студенти и нямаше начин Алисън да не познава мнозина от тях.

Сякаш да докаже верността на съжденията й, едно комби намали при входа на паркинга и се приготви да завие. Зърна Тери Уедърс на мястото до шофьора. За щастие той гледаше в другата посока. Алисън бързо се дръпна встрани и застана зад дървото.

Трябваше да остана в дома на Джейк. Това трябваше да направя.

Чу как колата мина по чакъла и спря. Вратите се отвориха шумно. Чу отдалечаващите се стъпки, след това — шума от друга приближаваща се кола. Рязко изви глава наляво. По улицата се задаваше синята Гранада на Евън.

Сви към бордюра пред нея и спря. Като се наведе през седалката, Евън отвори вратата.

— Подранила си — отбеляза той.

Като държеше с две ръце долния край на ризата, тя се качи в колата. Тапицерията на колата пареше голото й дупе. Надигна се и втъкна ризата под седалището си. Избягваше да погледне Евън.

— С какво си се облякла?

— С единственото, което успях да намеря.

— Какво е това? Мъжка риза?

Тя се обърна към Евън. Косата му беше сресана. Беше облечен заради жегата с шарена риза, къси бели панталони и сандали. Изглеждаше чудесно, като се изключи пожълтялата му кожа и кървясалите очи. Очите му блестяха трескаво. На Алисън не й хареса начина, по който се взряха над очилата и я изучаваха.

— Какво? Ще ме снимаш ли?

— Бих пийнал нещо — промърмори той.

— Нека останем тук. Наистина не ми се влиза вътре. Ще е шумно и…

— Не си ли гладна?

— Все ще се намери някой да ме пита за снощи. Нали каза, че са съобщили по радиото?

— Ужасно е било снощи — отбеляза той и огледа лицето й. — Бая си пострадала.

— Така е.

— Но въпреки това изглеждаш страхотно.

— Сигурно.

— Така е. Синината не може да скрие красотата на такова нежно цвете.

— Благодаря.

— Хайде поне да си вземем нещо за ядене. Може да отидем до някой авторесторант и така няма да се притесняваш, че ще срещнеш познати.

— Не може ли просто да си поговорим тук?

— Умирам от глад, Ал. Честна дума. Не съм ял цял ден — усмихна й се тъжно. — Не ми беше до ядене. Но сега вече съм по-спокоен. След като ти си тук. Имам чувството, че съм се върнал от гроба.

— Добре. Да отидем до някой авторесторант — съгласи се неохотно Алисън.

— Чудесно — зарадва се той и подкара колата.

Веригата на входната врата не беше сложена. Джейк влезе, но усети отсъствието на Алисън.

Викаше я по име, докато бързо обхождаше стаите. В банята намери хавлията си и нощницата й, закачени на куките. В кухнята завари бележка. Беше на масата, прегъната надве, за да стои изправена.

Изтръпнали скован от ужас, Джейк вдигна слушалката на телефона и набра „Услуги“. Дадоха му номера на бара на Уоли и той звънна. Помоли да извикат Алисън Сандърс.

— Май я няма — осведоми го някакъв глас след доста време.

Затвори телефона и хукна към колата.

Бележката не уточняваше в колко часа се бе отправила към заведението на Уоли. Може да е било само преди минути. Може да са минали часове. Ако е тръгнала пеша, вероятно още е на път. Джейк се постара да си представи откъде е минала. Огледа тротоарите за пешеходци.

Ами ако Евън е дошъл да я вземе, мина му през ума. Не, бележката казваше, че ще се срещне с него при Уоли. Значи е тръгнала пеша. Освен ако някоя приятелка не я е откарала. Точно така. Обадила се е на момичето, помолила я е да й донесе дрехи и да я откара до бара. Приятелката сигурно ще реши да остане с нея.

Алисън не беше в заведението на Уоли.

Е, значи още не е стигнала.

Господи, дано е така!

Може и да е била вече там и да си е тръгнала. В момента вероятно е на път за вкъщи.

Глупави надежди. Евън е с онова изчадие в гърба си и няма да допусне Алисън да се измъкне.

Ами ако не е отишла на среща с Евън?

С него е. Но може съществото да не се е настанило в него.

Тогава от какво беше кръвта по пода в апартамента му? Полумъртъв, Роланд вероятно е успял да се добере със сетни сили до вратата на Евън. Когато Евън е отворил, съществото е изскочило от корема на Роланд и се е загнездило в Евън. Взело е ситуацията под контрол и е накарало Евън да завлече мъртвия или умиращ Роланд до фолксвагена. Сам ги е видяла и е решила, че Роланд е пиян.

Защо нямаше кръв по тротоара?

Съществото не е глупаво. Може да е накарало Евън да превърже раните, преди да отнесе Роланд долу. Пожарът е заличил следите от превръзките.

Без съмнение е у Евън.

А Алисън е при Евън.

Евън подаде на Алисън пакетите с безалкохолните, хамбургерите и пържените картофи. Тя ги положи в скута си доволна, че има нещо повече от краищата на ризата, с което да покрие краката си.

Макар често да ги бе оглеждал на път за авторесторанта, все пак Евън се държа добре. Алисън не бе вече толкова напрегната, въпреки че все още й призляваше от предстоящото съобщение, че след днешния ден няма да излизат повече заедно.

Беше отлагала момента, доколкото й бе възможно.

Евън отдалечи колата от прозореца за сервиране. Вместо обаче да я отправи към предната страна на ресторанта, където беше паркингът, той излезе на пътя.

— Няма ли да хапнем в заведението?

— Ще е доста скучно. Да отидем на някое хубаво местенце. Ще си направим пикник.

— Евън!

— Не се тревожи. Ще се държа като истински джентълмен — той й се усмихна. Крайчетата на устните му трепнаха. — Никакво галене и пипане повече, освен ако ти не го започнеш. Схващам бавно, но най-после разбрах за какво става дума. Поставих нашата връзка на прекалено много изпитания дотук. И ето, ти си напълно убедена, че съм някакъв сексуален маниак. Е, не съм. Ще се увериш. Отсега нататък няма да ти посягам. Гледай на мен като на евнух.

Прекалено късно е за това, помисли си Алисън.

— Почти те загубих снощи. Грубиянското ми поведение… след това — премеждието ти. Осъзнах колко много означаваш за мен и какво ще бъде, ако повече не те виждам. Толкова много те обичам, Алисън. Повече никога няма да правя неща, които ще те накарат да се усъмниш в мен.

— Ще видим как ще мине сегашната среща — отвърна тя.

— Тя е като изпит. Винаги съм си взимал изпитите блестящо.

Алисън се облегна на седалката. Вярваше му. Обядът щеше да мине без засечки. Днес той щеше да направи жертвата, защото знае, че е последният му шанс. Бъди добро момче и бъдещето ще ти предостави доста възможности да наваксаш. Така смята той.

Не е в състояние да чете мисли. Не може да знае, че колкото и благородно да се държи днес, всичко е свършено.

Докато разбере, цялата история ще е приключила.

Той сви по Латам роуд.

— Къде отиваме? — попита Алисън.

— Малко извън града. Ще си направим пикник, нали така. Както някога. Но без обичайните ни игрички.

— Какво ще поръчате? — посрещна го барманът.

— Звънях преди малко и търсех Алисън Сандърс — отвърна Джейк.

— Да, вярно. Но не беше тук.

— Познавате ли я?

— Не по име. Може би, ако я видя…

Джейк поклати глава и се накани да тръгва.

— Алисън Сандърс ли казахте?

Джейк се обърна и видя слаб млад мъж, седнал с мартини в ръка на високото бар столче до него. Изглеждаше малко възрастен, за да е студент.

— Познавате ли я? — не се стърпя Джейк.

— Запознахме се преди няколко вечери. Вие приятел ли сте й?

Джейк показа значката си и каза:

— Освен това съм й и приятел. Трябва бързо да я намеря. Каза, че ще дойде тук днес.

— Беше тук. Около един и половина или два без четвърт. Аз точно идвах. Всъщност таях надеждата, че ще я видя — той сви рамене. — Беше с някакъв тип. Успях само да зърна как влиза в колата му.

— Познавате ли го?

— Не се загледах в шофьора.

— Успяхте ли да откъснете очи от Алисън, поне колкото да забележите каква беше колата? — попита Джейк като не направи усилие да прикрие раздразнението си.

— Тъмносиня с четири врати. Не си падам особено по колите. Но знам, че не беше малка. Беше някак четвъртита и приличаше по линия на Мерцедес. Не беше Мерцедес, разбира се.

— Да сте забелязали номера й?

— Не. Нищо подозрително не ставаше, така че — за какво да гледам номера.

— Видяхте ли колата да тръгва? — не спираше Джейк.

— Беше все още до бордюра, когато влязох тук.

— И това е станало около един и четиридесет и пет?

— Горе-долу.

Джейк погледна часовника. Два и десет.

Хукна навън, присви очи, когато навън го блъсна силната дневна светлина, и се отправи към улицата. Огледа в двете посоки. Не видя никаква синя кола.

Облегна се на някакво дърво.

Двадесет шибани минути.

Само да беше избързал малко.

Простена и удари с юмрук по дънера.

Евън намали скоростта. Когато се канеше да завие, Алисън зърна табелка от другата страна на тесния път.

Ресторант „Оукуд“.

Той ме води в „Оукуд“.

Алисън усети, че ще припадне. Започна да потъва и потъва в някаква дълбока бездна.

Ето, случи се, мина й през ума. О, Господи, случи се. Съществото преследва мен.

Справих се с Роланд. Ще се справя и с Евън.

Господи, ще умра.

Евън може случайно да е избрал това място. Просто да е свърнал по първия страничен път, който му се е сторил интересен.

— Я виж! — възкликна той. — Ресторант.

Алисън кимна.

— Май сме единствените гости.

— Затворен е — посочи Алисън. Гласът й бе сведен до шепот. — Това е мястото, където онези хора бяха убити.

— Така ли? — гласът му звучеше изненадан. — Е, тогава никой няма да има нищо против, ако използваме паркинга.

Той сви към предната част на ресторанта.

Алисън вдигна пакетите от скута си. Наведе се напред и ги постави на земята между краката си.

Евън спря колата на не повече от метър от верандата.

— Значи тук са се разиграли събитията — повтори той. — Дали не можем да влезем. Ще е вълнуващо, не смяташ ли? Да поразгледаме.

— Не може ли, след като хапнем?

Тя се обърна към него. Вгледа се в напрегнатите му, кървясали очи.

— Какво ти става? — попита той.

— Държах се така гадно с теб, Евън. Толкова глупаво. Като не исках… Сега всичко ми се струва безсмислено и дребнаво. Искам да кажа, за малко да умра снощи. Такива неща карат човек… Премислих кое наистина е важно, и кое — не. Единствено има значение да си с някого. Да обичаш някого. Тогава, защо накарах и двамата да минем през… такива лайнарски неща? Ще ми простиш ли?

Тя сложи ръка на рамото му.

— Майтап ли си правиш? — пророни той и нервно се засмя. — Това част от изпита ли е или…

— Забрави онези глупости. Няма никакъв изпит. Искам да е така, както някога беше между нас двамата.

— Наистина ли? Наистина?

Тя го придърпа малко към себе си. Евън се обърна към нея. Тя го целуна по устните. Обви врата му с ръце.

Подутината под ризата му бе огромна.

Евън вероятно е взел отчаяния й вопъл за страст. Постави ръка на гърдата й и я стисна. Другата му ръка плъзна по бедрото й. Тя разтвори крака. Потрепери, докато той я опипваше, и нашепна: „Толкова ми липсваше. Така мечтаех да те докосвам.“ Погали пениса му през късите панталони. Беше набъбнал и твърд. Евън се заизвива, а ръката й не се отделяше от члена му. Дишането на Евън беше затруднено.

— Ще взема одеялото, скъпи. В багажника е, нали?

Той кимна.

Алисън извади ключа от стартера.

— Вземи и храната — подкани го тя. — После ще ядем.

— Ти си върховна! — възхити й се той.

— Държах се като идиотка. Не биваше така да издънвам нещата помежду ни. Но това вече свърши.

Тя се измъкна от колата.

Отиде до багажника отзад.

През задния прозорец видя как Евън се навежда да вземе пакетите с храна.

Извърна се и с все сила запрати ключовете на колата към плевелите в края на паркинга.

След това хукна по горещия паваж към главния път.

Беше като снощи, когато бягаше от Роланд, но този път нямаше полицейска кола, към която да се е устремила. Алисън единствено се надяваше Евън да не я догони, докато не стигне Латам роуд. Може би там някой, който минава с кола, ще спре и ще й помогне.

Още не бе излязла дори от паркинга.

Стегна ръце. Разтегна крачката. Голите й крака шляпаха по паважа. Знаеше, че се движи доста бързо. Усещаше как се веят косите й и как задната страна на ризата се повдига.

Чуваше стъпките на Евън зад себе си.

И преди я бе гонил — на игра — и всеки път лесно я достигаше. Но тя пък никога не бе бягала от него по този начин. Имаше чувството, че никога не е тичала така бързо през живота си.

Сега вече дочуваше не само стъпките, но и запъхтяното му дишане.

Той ме настига!

Навеждайки брадичка, тя продължи да движи ръцете си като бутала и се опита да ускори крачката си.

Прекоси паркинга и стъпи на пътя, който водеше към Латам роуд.

Евън бе доста близо зад нея.

— Остави ме НА МИРА! — изкрещя тя.

Той я халоса между ключиците.

Алисън залитна напред, а краката и ръцете й се замятаха безпомощно. В следващия момент загуби равновесие. Стовари се върху паважа на длани и колене. Ударът бе болезнен. Дъхът й спря. Макар че едва дишаше, а кожата й гореше, направи опит да се надигне.

Евън я ритна по едната ръка и й отне опората. Тя тежко се строполи на една страна. Евън я сграбчи за изтръпналата ръка и я дръпна.

Изправи я на крака. Метна я през рамо, обърна се и тръгна обратно към паркинга.