Плът

Тридесет и трета глава

Звъненето събуди Алисън. Вдигна глава от възглавницата и я извърна. След миг на объркване се сети, че лежи на дивана във всекидневната на Джейк. Лампите светеха. През пердетата не нахлуваше светлина, така че очевидно утрото не бе настъпило.

Звънецът отново иззвъня.

Тя отметна чаршафа и седна. Презрамката на нощницата й се бе свлякла от рамото. Тя я намести.

Входната врата зееше отворена няколко сантиметра, но опънатата верига пречеше да се отвори по-широко.

Джейк я предупреди да се барикадира в спалнята, сети се тя. Тъй като не искаше да го лишава от леглото му, бе предпочела да легне на дивана. Но бе последвала съвета му докрай — сложи веригата, за да не може да влезе, докато тя спи.

— Кой е? — попита тя.

— Джейк — през отвора се показа колан с револвер в кобура и тупна на пода. — Ще се дръпна. Вземи пушката и махни веригата. След това се отдръпни и ме дръж на мушка.

— Един момент.

Дръпна жилетката от масичката и я навлече. Закопча средното копче, за да я притвори на гърдите. Пушката бе облегната на масичката. Взе я и отиде до входа.

Затвори вратата. Погледна надолу.

Нощницата наистина бе ужасно къса.

Лицето й пламна.

Той ме е виждал така, помисли си тя. Господи, та той въобще не ме е виждал по друг начин облечена!

Плъзна веригата, откачи я и отвори вратата.

Джейк стоеше на моравата. Поклати глава.

— Не ме държиш на мушка!

Алисън сви рамене и вдигна пушката. Държеше оръжието с две ръце. Но не го насочи към него. Отстъпи навътре.

Джейк влезе в къщата и затвори вратата. Смесица от неприятни миризми нахълта с него. Макар и от два метра разстояние Алисън надушваше бензин, мирис на пури, пот и отвратителна сладникава воня, която не можеше да разпознае.

Лицето и дрехите на Джейк бяха изцапани със сажди. Единият крачол на светлокафявите му панталони бе раздран на бедрото и изцапан със засъхнала кръв.

— Какво е станало с крака ти?

— Заби се парче стъкло. Не е страшно.

Той измъкна ризата от панталоните, разкопча я и я свали. След това се обърна с гръб.

Алисън се приближи. Миризмите станаха още по-остри, но гърбът му изглеждаше нормално. Протегна лявата си ръка и прокара пръсти по гръбнака. Не напипа никаква подутина. Кожата му бе хладна и влажна.

— Ако се изключи вонята, която излъчваш, си добре. Какво стана?

Джейк се обърна с лице към нея.

— Намерих Роланд. Мъртъв е. Беше умрял, преди да го открия.

Алисън кимна. Изведнъж усети как й прилошава и не знаеше дали е от миризмата, която идваше от Джейк, или от информацията, че Роланд е мъртъв. Аз го убих, мина й през ума.

Хубаво е, че е мъртъв.

Аз го убих.

Беше при самозащита. Заслужаваше да умре след онова, което стори на Хелън… и вероятно на Силия.

— От изваденото око ли? — пророни тя.

— Имаше рана в стомаха, когато го открихме. Май тя го е довършила.

— Рана в стомаха? Значи не съм го убила аз?

— Не си ти.

— Слава Богу.

— Най-добре да си взема душ, преди да припаднеш от моята миризма. Изглеждаш доста пребледняла.

Тя кимна.

— От какво е тази миризма?

— Намерих Роланд в колата му, паркирана в странична улица близо до университетското градче. Не исках да рискувам… Помниш ли онова змиеподобното, за което ти разказах.

— Мисля, че никога няма да го забравя.

— Е, облях колата на Роланд с бензин и я запалих. Докато той беше вътре.

— Господи!

— Идеята ми бе да изгоря змиеподобното същество. След това съдебният лекар го разряза, за да видим дали ще открием съществото — Джейк поклати глава. — Нямаше го в него. Смятаме, че то е излязло през стомаха му. Вероятно от това е раната, която го е довършила. Разбрало е, че Роланд бере душа и няма да му е от полза.

— Напуснало го е… Като чудовището в „Извънземното“?

— Нещо подобно. Надявам се, че Роланд вече е бил в колата, когато е станало. Всички прозорци бяха затворени. И ако съществото е било в колата, почти със сигурност трябва да е мъртво. След като огънят бе загасен, претърсих сред останките. Не открих следи от съществото, но това още нищо не значи. Може да е станало само на купчина пепел.

— Значи може да е умряло, но може и да не е!

— Ще предположим, че е живо, докато не се уверим в противното.

— И ако е живо?

— Тогава ще се опита да влезе в някой друг и ще сме горе-долу там, откъдето започнахме. Съжалявам. Щеше ми се да мога да ти кажа, че цялата тази каша е приключила.

— Но може и да е.

— Готов съм да се обзаложа на едномесечната си заплата, че проклетото нещо е мъртво. Но не бих се обзаложил срещу живота ти — той изтри лицето си с ризата и размаза потта и саждите. — Най-добре да се изкъпя сега.

Мина покрай Алисън и се отправи към коридора.

Когато дочу звука от течаща вода, тя си даде сметка, че не е помръднала, откакто Джейк излезе. Придърпа пушката до вратата и я опря на стената. Сложи отново веригата.

Отвратителната миризма все още изпълваше стаята. Разтърси се в кухнята и намери кутия свещи в чекмеджето. Запали три, покапа восък върху хартиени чинии и ги закрепи. Отнесе ги в хола и ги постави върху масичката.

Седна на дивана и подпря крака на масичката между две от свещите.

Зачуди се дали Джейк ще се върне в хола, след като свърши с банята. Можеше да изпият заедно по една напитка.

Той бе минал през кошмар тази нощ. Изгорил бе Роланд. Гледал бе как съдебният лекар разрязва трупа. Миризмата, която не можеше да различи…

И ми се извини, че не може да ми съобщи по-приятни новини.

Свещите може да не му харесат. Биха го подсетили за станалото по-рано тази вечер.

Алисън подуши въздуха. Миризмата сякаш бе понамаляла. Духна свещите и ги отнесе обратно в кухнята. Отиде до входната врата. Открехна я, колкото да надникне навън и отново я затвори. Свали веригата и я отвори със замах.

Въздухът ухаеше чудесно. Бризът развя косите й. Усещаше как приятно и хладно гали тялото й. Разкопча жилетката. Вятърът я погали през нощницата, тръгна по голите й крака. Беше й така приятно, както и преди, когато бе застанала гола до прозореца на спалнята си. Но в следващия момент вече не й бе толкова приятно, щом си припомни как се събуди и завари Роланд върху себе си. Простенвайки, тя хлопна вратата. Облегна се на нея и склони глава.

— Алисън?

Извърна се. Джейк стоеше по хавлия в началото на коридора.

— Добре ли си? — попита той.

— Не особено. А ти?

— По-добре съм.

— Отворих, за да влезе малко свеж въздух.

Видя как погледът му тръгва надолу по тялото й, след това — обратно към лицето й. Точно навреме, за да забележи как се изчервявам, помисли си тя.

— Май е време да си лягам — обади се Джейк. — Не искаш ли да си сменим местата? Убеден съм, че в леглото ми ще ти е много по-удобно.

— На дивана ми е добре. Наистина.

— Както решиш — той потърка брадичка. — Е, ще се видим сутринта, Алисън. Наспи се добре.

— Да. И ти.

Той се обърна. Алисън се погледна. Имаше какво да види, помисли си тя. И той го забеляза, но не се възползва. Слава Богу. Щеше да е неловко, ако бе решил, че е някаква покана.

Дали все пак не беше покана, зачуди се тя. Защо не си дадох труда да загърна жилетката, когато се обърнах към него?

Вероятно си мисли, че го направих нарочно.

Обзалагам се, че затова побягна толкова бързо. Дойде вероятно с намерението да си поприказваме. Видя ме така и реши, че е по-добре да се оттегли бързо.

Подплаших го.

Не се ласкай, смъмри се тя. Напусна, защото денят му е бил дълъг и изморителен. Вероятно никак не се е впечатлил нито от мен, нито от нощницата ми.

Тя свали жилетката. Така както бе права, я сгъна и се загледа към коридора.

Джейк вероятно вече е легнал.

Алисън тихо прекоси стаята и загаси лампите. Нямаше нужда от тях сега, когато Джейк бе в къщата.

Приятно й бе да знае, че е в къщата — само на няколко метра от нея.

Алисън легна на дивана и придърпа чаршафа.

Не бе нужно така бързо да се махне, помисли си тя. Трябваше да поговорим.

Представи си как върви по тъмния коридор към стаята му. Как го пита дали вече спи. Как споделя, че още не иска да е сама.

Защо направо не се пъхнеш в леглото му? Ами да. Току-що заряза Евън, защото не се интересува от друго, освен от секс. А сега си готова да легнеш с мъж, когото почти не познаваш.

Не съм. Няма да го направя. Защо въобще мисля за това, и то след всичко преживяно тази вечер.

А за какво искаш да мислиш? За Хелън?

Мерна й се образът на Хелън върху леглото, изкривените очила…

От видението я побиха студени тръпки. Рязко се надигна и се загледа в тъмнината, като едва си поемаше дъх.

Когато Джейк се събуди, стаята му бе изпълнена със светлина. Присви очи и погледна будилника на нощното шкафче. Бе почти десет часа. А кой ден беше? Понеделник?

Претърколи се по корем и зарови глава в меката топла възглавница.

Трябва да ставам, помисли си той. Трябва да… Какво? Да се върна там, където намерих Роланд, да потърся наоколо, да разпитам хората. За какво? Да разбера дали не са видели нещо. Например — змия в тревата.

По дяволите! Звучеше безсмислено.

Трябва обаче да направя нещо. Трябва да се уверя, че съществото е мъртво — ето какво. Щото ако не е мъртво, Алисън…

Тя е тук. Спи на дивана.

А аз — в леглото си. Каква порядъчност. Поздравления, Кори.

Пропусна големия си шанс.

Но нямаше да е почтено да се възползваш.

Знам, каза си той. Много добре знам. Снощи заспа с мисли, колко непочтено ще е… и колко хубаво. Дори само да лежахме прегърнати, пак щеше да е хубаво.

Сети се колко крехка и уязвима изглеждаше тя, седнала зад бюрото на Барни. Стискаше чашата с кафе, сякаш бе някакъв талисман, който ще прогони злото. И после — в колата, когато нощницата почти не покриваше краката й. И когато излезе от банята, а жилетката беше разкопчана.

Набъбналият пенис на Джейк се притискаше неудобно към дюшека. Той се обърна по гръб, за да разсее напрежението.

Много хубаво, мина му през ума. Рицарят в лъскавите доспехи се възбуди.

Извинявай, Алисън.

Алисън. Хубаво име. Алисън Сандърс.

Зачуди се дали още спи. Щеше да му е приятно да я види как спи на дивана. Сигурно спокойно, като малко дете. Не може обаче да си позволи да се промъкне, за да я наблюдава тайничко. Какво щеше да си помисли, ако се събуди и го види?

Иди и направи кана кафе. Занеси й една чаша.

Ще поседим, ще поговорим. Алисън ще е още сънена, а косите й — разчорлени. Може би ще държи чаршафа около себе си, така че и двамата да не се притесняваме от нощницата.

Занеси й халата си. Така ще знае, че намеренията ти са почтени.

Джейк отметна чаршафа. Претърколи се и стана. Беше гол до кръста. Макар ерекцията му да бе спаднала, предницата на пижамата бе все още надигната. Отправи се към шкафа с намерение да облече и горната част на пижамата, преди да рискува да напусне стаята, но се спря в края на леглото.

Алисън спеше на пода.

С възглавница под главата беше се свила на една страна, а голите й крака стърчаха изпод чаршафа, който я покриваше до раменете.

Удивен от присъствието й, Джейк се загледа в момичето. Ако не е сомнамбул, значи е дошла нарочно, защото се е нуждаела от утехата и близостта му. Вероятно е страдала сама в другата стая. Имала е нужда от приятел. Промъкнала се е тук и е легнала на пода, за да бъде тайничко до него.

Трябваше да остана малко при нея, укори се той. Трябваше да си дам сметка как се чувства.

Клекна до Алисън. Кичури коса лежаха на бузата й. Устните й бяха отворени, а единият край на устата бе заровен във възглавницата. Невинният начин, по който спеше, напомни на Джейк за Кими.

Но Кими никога не бе имала подута, насинена челюст и буза като Алисън.

Но имаше синина на ръката. Беше му я показала, когато снощи отидоха на сладкарница.

Защо той да не насини ръката на Барбара?

Само още веднъж да посегне на Кими и ще се обърне към съда. Как е могла кучката да се държи така с дъщеря им? Как е възможно някой да се държи така с момиченце като Кими?

Или с момиче като Алисън?

Типът, който бе сторил това, е мъртъв. Парче прегоряло месо.

Заслужи си го, копелето. Халосал Алисън, опитал се да я изнасили и убие.

Протягайки ръка, Джейк внимателно отмести косите от подпухналата, насинена буза. Нежно я постави зад ухото й.

— Добро утро — поздрави го Алисън.

Гласът й бе нисък и дрезгав. Изви глава, изтърколи се леко назад, докато дупето й се опря в крака на леглото. Усмихна се сънено на Джейк, но само с дясната страна на лицето си. Лявата не успя да раздвижи.

— Не възнамерявах да те събудя — оправда се Джейк.

— Не ме събуди. Будна съм от известно време.

— Симулираме, така ли?

— Отчасти. Но се чувствам прекалено разнебитена, за да се движа много-много.

— Подът е доста твърд — посочи Джейк.

— Това е най-малкият ми проблем. Имам чувството, че ме е блъснал самосвал.

— Приличаш на момиче, блъснато от самосвал.

Десният край на устата й се изви нагоре.

— Толкова ли зле изглеждам?

— Не чак толкова. Дори бих казал, че изглеждаш добре след всичко, което преживя. Как спа тук на пода?

— Добре. След всичко, което преживях. Хъркаш, знаеш ли?

— Съжалявам.

— Приятно ми беше. Напомняше ми, че си тук.

— Ако ти… Щях да лежа от моята страна на леглото. Нямаше да пускам ръце. Особено, ако не се събудех.

Тя леко се усмихна с читавата си половина на лицето. След това усмивката изчезна и тя се загледа в очите му.

— Така и никога няма да разберем — уточни накрая тя.

— Така и никога няма да разберем. Искаш ли нещо за закуска.

— Разбира се.

— Можеш да сложиш халата ми. Той е на стола до вратата.

— Благодаря.

Джейк се изправи и отиде до шкафа. Извади горнището на пижамата. С гръб към Алисън го нахлузи и закопча. След това се обърна.

Тя седеше по турски, а чаршафът бе метнат върху скута и бедрата й. Притискаше възглавницата към гърдите си.

— Ако предпочиташ нещо по-завързано от овесени ядки, с удоволствие ще го направя. Така и така ще е по-добре да се занимавам с нещо — предложи тя.

— Искам да ти кажа, че съм относително добър готвач. Не съм загарял манджа…

До снощи, помисли си той.

— Вярвам ти — обади се Алисън. — Но искам да помогна. За какво сме ние, жените?

В очите й за миг се мярна закачливо пламъче.

— Ще ти взема четка за зъби. Имаш ли нужда от нещо друго?

— Малко дрехи биха били добре дошли — отвърна Алисън и отпи от кафето. — Чувствам се в санаториум като се разхождам така по нощница… и с халата ти.

— Мога да отскоча до вас и да ти взема някои неща — предложи Джейк.

— Колко дълго възнамеряваш да ме държиш тук?

— Колкото се може по-дълго.

Тя вдигна вежди.

— Поне до утре — уточни Джейк.

— Роланд бе този, дето ме преследва. Не че имам нещо против да се навъртам наоколо. Имаш хубав под. Но Роланд е мъртъв, а ме преследваше той. Така че змиеподобното дори да е живо, няма причина да мислим, че ще се опиша да се докопа до мен.

— Надявам се да си права. Но то беше в шофьора на микробуса, когато той се опита да блъсне Силия, а след това, когато Силия изчезна, беше в Роланд. Може и да е съвпадение. Но от друга страна може би съществото избира жертвите, независимо в кого се е настанило.

— Добре.

— Съжалявам.

— Знаеш ли, че прекарваш доста време да се извиняваш за неща, за които не си виновен?

— Съжалявам — ухили се той.

Алисън харесваше усмивката му. Не че много я бе виждала.

— Когато се върнеш, трябва ли отново да те държа на мушка и да разглеждам гърба ти?

— Да.

— Поне ти е оправдание, за да си смъкнеш ризата.

Джейк допи кафето, остави чашата и избърса устата си със салфетката.

— Време е да тръгвам.

Станаха от масата. Алисън вървеше пред него към входната врата.

— Носиш ли униформа?

— Обикновено да.

— Бих искала да те видя в нея някога. Бас държа, че ти стои страхотно. Блюстителят на реда.

— Вчера катастрофирах с патрулната кола.

— Доста небрежно.

— Така е. Но мисля, че няма да е редно да карам собствената си кола с униформа.

— Кога ще се върнеш?

Той поклати глава.

— Нямам представа. Зависи как потръгнат нещата.

— Е, да ти приготвя ли вечеря?

— Не искам да умреш от глад. Хайде да се разберем, че ако не се върна до седем, ще ядеш сама.

— Добре.

Той мина покрай Алисън и отвори вратата.

— Пази се! — пророни тя.

— И ти. Ако има някакви проблеми — някой подозрителен да се навърта наоколо или нещо друго, — позвъни в участъка и търси Барни. Той ще там и е в течение на цялата ситуация.

— Разбрах.

— Знаеш кое къде е, нали?

— Ще се справя, Джейк. Не се тревожи.

Той кимна, но се спря на прага, сякаш не му се тръгваше. След това се накани да върви. Алисън докосна ръката му. Той я погледна в очите. Тя пристъпи към него и го прегърна като наклони глава назад. Джейк я обгърна с ръце. Като я притисна нежно, той я целуна по устата. Когато отдели устните си от нейните, прихвана главата й с ръце. Тя притисна лице до шията му.

— Време е да вървя — прошепна той, докато галеше косите й.

— Знам — отвърна Алисън.

Притисна го силно, а след това се отдръпна.

— До скоро.

Той се загледа в нея. Целуна я отново и тръгна.

Алисън остана на прага, докато колата му пое по пътя. След това затвори вратата и я заключи. Плъзна предпазната верига.

Облегна се на вратата, притвори очи и си припомни усещането от неговото тяло до своето, от неговите устни върху своите.