Полетът на Интрудър

ГЛАВА 18

Три дни след атаката над Ханой Ейб Стайгър дръпна Джейк встрани в Отдела за планиране на въздушните операции, за да му покаже един секретен доклад. Северновиетнамците се бяха оплакали в международния комунистически печат, че на около три метра от Народното събрание в Ханой е паднала бомба, която е изпочупила всички прозорци и е нанесла сериозни поражения на фасадата. Не се споменаваше нищо за останалите седем бомби, така че Джейк и Стайгър решиха, че те сигурно са избухнали на улицата пред сградата. Виетнамците протестираха срещу умишления опит на „въздушните пирати-янки“ да унищожат правителственото им седалище и прибавяха, че от въздушната вълна са загинали трима невинни минувачи. В доклада се изказваше предположението, че това не е нищо друго, освен комунистическа пропаганда и че — ако изобщо има някакви поражения — те се дължат на някоя заблудена ракета или противовъздушен снаряд, върнал се обратно на земята.

— Мислиш ли, че жълтите наистина считат атаката за предумишлена? — запита Стайгър.

— А Господ бръсне ли си мустаците? Адолф Хитлер случайно да е бил магьосник? Дали на небета има секс? Откъде мога да знам, Ейб?

— Е, можем поне да помислим над този въпрос!

— Надявам се, че и те правят същото. Седят, блъскат си главите и се чудят откъде им е дошло.

Джейк каза за доклада на Коул Тайгър.

— Само дим без огън! — беше коментарът му.

Една вечер Графтън и Ландийн бяха посетени от Новия.

— Искаш ли топла Кола? — предложи му Сами.

— Да — каза Новия. — Вие двамата защо не си купите хладилник?

— Какво те води насам, в тази бърлога на греха и безчестието? — запита Сами и му подхвърли една кутийка Кола с ясното съзнание, че така когато Новия я отвори, отвътре ще избликне много пяна. Точно така и стана. Новия изтри мократа си ръка в панталоните и каза:

— Свивам криле! Вече го обсъдих с шкипера. Той каза да поговоря и с други момчета по въпроса и после пак да отида при него. Искаше да съм напълно убеден, че постъпвам правилно, преди да съм си подал оставката в писмен вид.

Сами и Джейк се спогледаха. Обикновено хората не обръщаха гръб толкова лесно на две години и половина къртовски труд — толкова време бе необходимо на един пилот, за да го приемат в бойна ескадрила А-6: година и половина обучение в пилотаж, един месец в инструменталната ескадрила, с цел да придобие удостоверение за правоспособност и осем месеца, прекарани в резервна ескадрила А-6. Чак след това един новак можеше да стане пълноправен член на бойна ескадрила. И напрежението и умората, съпътстващи цялото това обучение бяха наистина огромни — в резултат някои отпадаха, а други сами се отказваха. Трети ги убиваха.

— Това парче метал ти е отнело много време и усилия — Джейк посочи пилотските крилца над левия джоб на ризата на Новия.

— Така е, но мисля, че мога да бъда полезен, дори и ако се захвана с нещо съвсем различно.

— Женен ли си? — намеси се Ландийн. Новия кимна.

— Какво мисли жена ти по въпроса? Той се концентрира върху обувките си.

— Смята, че войната е несправедлива и че трябва да се оттеглим от Виетнам.

— Е, тя има много съмишленици. А твоето лично мнение какво е?

— Не знам.

— Ако продължиш да летиш, това би ли означавало край на брака ти?

— Много вероятно — призна си Новия.

— Тя заплашва ли те с развод? — продължи Сами. Новия сви рамене.

— Е — каза Графтън. — това си е твоята кариера, а не нейната.

— Решението си е само мое! — настоя Новия.

Джейк се вгледа замислено в младото, простодушно лице.

— Ако те е страх от ракетите и снарядите, мога да ти кажа, че не си единственият. Всички се страхуваме, когато навлезем на противникова територия. Но това не е причина да се срамуваш или да си подаваш оставката.

Новият пилот поклати глава.

— Не е това.

— Тогава какво е, по дяволите? — запита Ландийн.

— Просто смятам, имайки всичко предвид, че ще мога да служа по-добре на Флота като офицер от поддръжката или на земята.

— Я стига сме го увъртали! — отсече Ландийн. — Ами добре, свий перки и остави другите да се бият! А ако някой друг вземе да загине по време на полет, на който е трябвало да си ти — какво пък, чудесно! Нека другите да ги раняват и убиват! — Новия потрепери пред гнева на Ландийн. — Нищожен страхливец! В Щатите е пълно с такива като теб — кучи синове, дето си крият повиквателните, понеже не могат да рискуват да изложат на опасност проклетите си, безценни задници! Не, те също искат някой друг да бъде раняван и да умира вместо тях, докато те си седят вкъщи, радват се на свободата си и залъгват съвестта си, като си разправят един на друг колко несправедлива била войната!

— Достатъчно, Сам! — прекъсна го Джейк, давайки си сметка, че той самият бе казал горе-долу същото на Кали преди няколко дни. Ако Ландийн продължеше в същия дух, то Новия можеше да се почувства дотолкова засрамен от себе си, че да реши да остане в пилотската кабина. Тогава кой навигатор би се решил да лети с него? Ако един пилот не беше уверен в себе си, той никога не би могъл да кацне на кораба нощем, нито щеше да е способен да изчака търпеливо момента, в който да се изплъзне от летящите към него ракети, нито да направи всичко по силите си да пусне бомбите точно над целта. Загубил вяра в способността си да се справи с каквото и да било, пилотът щеше да стане жертва на собствения си ужас. Не, ако на Новия му липсваше увереност, значи му липсваше, и точка!

— Можеш да кажеш на шкипера, че си говорил с нас! Решението си е твое, животът — също! Може пък и да си прав!

Новия бавно се изправи. Направи опит да се усмихне, но студеният поглед на Джейк го възпря.

— Да си играеш на летене не е никак лесна работа — каза Джейк. — Всеки път, когато се изкачваш по стълбичката, за да седнеш в катапултната седалка, ти оставаш напълно сам — няма кой да ти казва как е най-правилно да постъпиш. — Графтън сведе поглед към протегнатите си напред ръце — те леко потреперваха. Вдигна глава и се втренчи в Новия. — Не знам в какво точно вярваш, но при всички положения — не и в себе си!

— Наистина е по-добре да се откажеш — намеси се Ландийн.

Шкиперът изпрати молбата на Новия за смяна на длъжността в отдел „Личен състав“, като приложи и своята препоръка за одобрение. Така Новия стана постоянен дежурен офицер на ескадрилата в залата за инструктаж, всеки ден от обед до полунощ. Тъй като лейтенантите и по-нисшите чинове се редуваха в поемането на тези 12-часови дежурства, постоянното назначение на Новия за половината от тях облекчи останалите от част от задълженията им. Това бе добре дошло за хората. Онези, които презираха решението на Новия, му го показваха, като не разговаряха с него, освен по служба. Но те бяха малко. Останалите не отбягваха компанията му, но пък се държаха с него като с по-малко, недъгаво братче.

Джейк Графтън и Коул Тайгър се затътриха към столовата. Вече бяха закъснели за вечеря. Бяха летели в акция по обяд и сега умираха от глад. Всеки от тях напълни алуминиевата си чиния с порция кълцан бифтек върху препечена филийка, полят отгоре със сос — едно ястие, известно като SOS — т.е., Смляно, а Отгоре Срано. После летците се огледаха за две свободни места в каюткомпанията. Паркър Каубоя им махна да отидат при него. Той седеше до някакъв офицер, облечен в състоящия се от две части зелен летателен костюм на сухоземната авиация.

— Това е майор Франк Алън. Бяхме колеги в университета в Тексас.

— В Ноксвил ли? — осведоми се Коул.

Джейк се ухили, а Паркър се изпъчи надменно и уведоми навигатора, че тяхната Алма Матер се намира в Остин. Франк Алън се усмихна.

Каубоя им каза, че съученикът му е дошъл на Шило във връзка с неофициалната програма за сътрудничество между военноморската и сухоземната авиация, която имаше за своя база Након Фаном в Тайланд, място, което бе по-известно сред военните като Н.Ф. или „Необузданата Фуста“. Преди два месеца от там дойде един капитан, летец на Ф-105 Уайлд Уизъл — модел, който съответстваше на А-6Б от палубната авиация — за да посети кораба. Тогава Големият Оги си беше изпросил екскурзия до Тайланд, за да навестял братчетата по оръжие там и когато се върна, възхити летците в ескадрилата с такива разкази за кръчми и публични домове, та те останаха с убеждението, че тридневният му престой е представлявал една епическа оргия, състояща се само и единствено от секс и алкохол. Разказите на Големия, разбира се, произведоха очаквания ефект върху Боксмън, който от тогава на три пъти бе подавал молба да му бъде разрешено да отиде в Након Фаном, като и трите пъти получаваше неизменния отказ.

— На Ф-105 ли летиш? — запита Джейк Франк Алън.

— Не. На А-1, Скайрейдър. Вие, от палубната авиация, ги наричате Спад. Когато не бомбардирам, от време на време участвам в спасителни операции.

— Утре го вземаме в танкера с нас — каза Паркър. — Да види какво е да те изстрелят с катапулт и да кацнеш на палубата. После ще може да се присъедини към Асоциация „Кука“ и да участва на следващия им конгрес в Лас Вегас. — Почти всички летци от палубната авиация бяха членове на Асоциацията и един такъв уикенд в Лас Вегас се считаше за страшен купон.

След вечеря четиримата се упътиха към каютата на Каубоя. Докато играеха покер, Джейк спомена за посещението на Големия до Тайланд и за впечатлението, което бяха произвели разказите му за хилядите вертепи на удоволствията върху Боксмън. След известни разисквания, Бокс беше поканен долу в каютата при тях. След печалбата от около 50 цента на последния, разговорът се завъртя около града, край който се намираше авиационната база на Алън.

Франк Алън заклати глава.

— Най-големият публичен дом на изток от Порт Саид — довери той. — И наистина си струва! В него има над сто жени — а бе, те са си още момичета — истински машинки за чукане с шоколадова кожа. За пет щатски долара можеш да се забавляваш цяла нощ — и то с колкото си искаш момичета, без да плащаш допълнително. — Бокс хвърли картите на масата и впи поглед в Алън. — А най-много обичам — продължи Алън, като се наведе напред — да се съблека чисто гол и да се излегна върху една такава маса. Момичетата се захващат за работа с езици и когато те възбудят достатъчно, ти пускат с въжета отгоре една право върху инструмента ти. Така ти влизаш в нея, а единствения ви контакт е сексуалният. — И Алън потръпна, очевидно при спомена за преживяния екстаз. Графтън небрежно вдигна картите на Бокс от масата и ги погледна — два попа.

— А момичетата чисти ли са? — поиска да знае Бокс, като изпи на един дъх остатъка в чашата си и я протегна, за да му я напълнят отново. Джейк не успя да си обясни защо му беше да знае, след като така и така му отказваха заминаване вече трети път.

— О, да. — увери го Алън. — Всички носят бели чорапки. По това се познават. — Останалите се изсмяха, а Бокс печално се ухили.

Рано на другата сутрин Бокс подаде нова молба за разрешение да посети столицата на греха на Ориента. Шкиперът му показа какво мисли по въпроса, като просто я изгори в залата за инструктаж пред очите на Бокс.

Франк Алън летя с танкера, направи палубно кацане, а после изнесе на извънредно събрание на офицерите доклад на тема: „Техника и екипировка при спасителни операции“. Командирът на авиоотряда го покани да прочете същата лекция и пред останалите ескадрили. Когато стана време Алън да си тръгва, Каубоя и останалите така наредиха нещата, че именно Боксмън да трябва да го изпрати до товарния самолет и да му пожелае „Bon voyage“.

Една сутрин в 3 часа Джейк Графтън седеше сам в столовата, облечен в летателния си костюм. Държеше чашата с кафе в две ръце, за да не я разплиска по покривката. Беше вперил поглед в трохите и петната върху масата.

— А, господин Графтън! Мога ли да седна до вас? — Лес Рюсик се разположи от другата му страна, отпи от кафето си и запали цигара. — От полет ли се връщате?

— Ъ-хъмм.

— Много лошо, че човек не може да си вземе нещо твърдо за пиене тук! — оплака се Рюсик.

Джейк не вдигна поглед от чашата с кафе. Дали знае за атаката над Ханой? Затова ли е тук? Пилотът усети, че мускулите му се напрягат.

— Аз май ще тръгвам утре.

Графтън плъзна очи по лицето на репортера. Откакто го бе видял за последен път, мъжът явно бе забравил да си подреже космите на носа.

— Сигурно ще остана около седмица в Сайгон, за да усетя настроението в града — надявам се, разбирате какво имам предвид — и после се връщам в Щатите. Искате ли да поздравя някого от ваше име в родния ви град?

О, да, госпожо Графтън, видях сина ви на борда на Шило. Той е добре и ме помоли да ви се обадя и да ви пожелая Весела Коледа. Какво мислите за това, че той лети над Виетнам? Смятате ли, че мястото на Америка е там? Пилотът се зачуди, дали отвращението му от Рюсик се е изписало върху лицето му.

— Печелим ли или губим? — настояваше Рюсик.

— Кое?

— Войната!

— Проклет да съм, ако знам!

— Е, хайде, открийте се поне малко! Интервюирах някои от останалите пилоти и офицери — разказаха ми доста любопитни неща! — и той размаха бележника си.

Джейк усети, че мускулите му се отпускат. Ако знаеше нещо за Народното събрание, то Рюсик със сигурност щеше да го е изпял досега. Летецът облекчено запита:

— И какво казаха те?

Рюсик прелисти бележника си.

— В момента печелим време за действие на южновиетнамците — зачете той. — А дали си струва, ще зависи от това как те, южновиетнамците, ще го използват... Свободата е най-скъпото удобство на тая земя...

— Нищо няма да спечелиш, ако публикуваш това във вестника си, Рюсик! — подигра го Джейк. — Защо не си го запазиш за някоя реч за 4-ти юли?

Рюсик отново отпи от кафето.

— Питам се дали не може да ми разкажете за полета, при който е загинал вашия навигатор. — Той отново погледна в бележника. — Морган Макфърсън.

Значи кучият му син специално го беше дебнал!

— Ще ми разкажете ли? Не знаех за случая, когато ви интервюирах преди няколко дни.

Джейк продължи да се взира пред себе си с празен поглед.

— Слушайте, Графтън, имам право да съм тук и да ви задавам въпроси! И ако отказвате да ми сътрудничите, ще го спомена пред началниците ви! — Очите на Рюсик напомняха на Джейк за очите на мъртвите риби, които беше видял на сергиите по улиците на Хонконг. Пилотът се изправи. Сложи юмрук върху масата и се наведе към репортера.

— Не съм длъжен да разговарям с теб, мръсен кучи сине! И ако използваш името ми в историйките си, ще съдя и скапания ти вестник, и теб за посегателство над правото на личен живот!

Тонът му се повиши, но той не можеше да се овладее.

— Вестниците ви се продават по-добре, ако забъркате мастилото с малко кръв, нали?!

Джейк усети, че губи контрол над себе си и побърза да излезе.