Портата на месията

Моите открития не само нарушиха световното равновесие, но бяха свързани с най-мрачните страници от историята. Какво ли още ме очакваше, след като тъкмо те бяха предопределени да осветлят произхода ми?

42

Париж бе потънал в сивота. За разлика от Лондон, дъждът придаваше на френската столица погребален вид в унисон с изражението на пътниците в RER В[15], който пресичаше града от север на юг. Тук никой не очакваше Симон. Нито пък другаде. Той отново си помисли за Саба. Тя му бе оказала неоценима помощ. А неговото поведение към нея бе непростимо. И все пак той не се бе примирил с мисълта да заличи красивата сирийка от живота си.

Слезе на станция „Шан дьо Марс“ и повървя пеша до кооперацията на Саба. Часът бе 21,30. Изчака някой да отвори вратата, за да се промъкне във входа. Качи се на четвъртия етаж и позвъни. Трюф излая, което означаваше, че Саба е прибрала кучето си. Но не си беше у дома. Симон поговори на Трюф, за да спре да лае, седна на изтривалката и задряма.

Събуди го глас тъкмо когато се втурваше към някаква каменна стена.

- Какво правиш тук?

Симон отвори очи и видя Саба.

- Не бях ли достатъчно ясна?

Той се опита да я омилостиви с картата на Сирия.

- Истината за Корана не те ли интересува вече?

- Досега живях спокойно и без нея.

- Излиза, че приемаш спокойно илюзията и лъжата?

- Не приемам пиянството, нито грубостта. Пусни ме да мина.

Тя отвори вратата, Трюф изскочи и се хвърли към Симон. Саба извика на кучето да мирува и го прибра. Тъкмо щеше да затвори, когато Симон подпря вратата с крак.

- Вземи я - каза той, като й подаваше картата. - Прави с нея каквото пожелаеш. Изгори я, ако искаш. Готов съм да платя тази цена с надеждата един ден да ми простиш.

- Как я намери?

- Изчаках пратеника пред червената кутия.

Тя взе картата и затръшна вратата под носа му. Симон си тръгна. Долу, на тротоара, го обзе желание да забрави всичко. Не знаеше къде да отиде и машинално се отправи към дома на родителите си. Дали още бе под наблюдение?

Изведнъж някой го хвана за крака със странно ръмжене.

Трюф го бе настигнал.

- Какво правиш тук? - изуми се Симон.

Кучето сложи предните си лапи върху гърдите му, сякаш го канеше на валс. Стопанката му не се виждаше. Симон пое обратно, за да отведе немската овчарка до дома й. Когато стигнаха пред апартамента на Саба, не му се наложи да позвъни. Вратата веднага се отвори.

- Влизай - каза тя.

43

Масата в хола и канапето бяха отрупани със свещени книги, атласи и научни трудове. Саба ги бе взела от библиотеката си, а Симон бе извадил редките книги на баща си, които бе открил в „Либрери дьо Пари“. Двамата бяха разгънали картата на Сирия на пода и я изучаваха, легнали по корем. Симон беше въодушевен от присъствието на младата жена, защото той неизменно я свързваше със своите изследвания за произхода на Корана.

Саба му бе дала втори шанс. Симон не знаеше дали го дължи на подарената й безценна карта, или на присъщата добрина на младата жена. Тя не му бе дала никакво обяснение. Въпросът беше приключен.

- Виж... тук!

Саба сочеше една точка на картата, наречена Мека.

- Нима в Сирия е съществувал град Мека? - удиви се тя.

- Сирийската Мека се упоменава в Библията - потвърди Симон, като отвори Втора книга Царства от Стария завет.

После се зачете в останалите произведения, принадлежали на Пол, и в частност в „Meccan Trade and the Rise of Islam“[16] от специалистката по исляма, Патриша Кроун: отличен справочник за произхода на Мека, публикуван през 2004 година. Бележките на баща му го препращаха към творбата на Ван Ес „Frühe Mu’tazilitshe Häresiographie“[17], публикувана през 1871-ва в Бейрут, както и към книгата „Tarikh al-islam“[18] от Мухаммад Ахмад ал-Далаби, появила се през XIV век в Кайро. Симон имаше един екземпляр от първата, а за втората намери информация в интернет.

- Чуй това - каза той на Саба. - През VII век, по време на двете граждански войни, за да стигнат до Ирак, много пътешественици тръгвали от Ясриб[19] и минавали през Мека.

- Това е абсурдно! Мека е на триста километра на юг от Ясриб, а Ирак е на север. Ти ще минеш ли през Лион, за да отидеш в Белгия? - възкликна Саба.

- Абсурдно е, ако си мислиш за днешната Мека в Хиджаз, в Саудитска Арабия. Но не и ако става дума за Мека в Сирия, на север от Ясриб.

Саба стана и отиде да направи чай.

- При появата на исляма е имало друга Мека. Разположена била на север, в арабските територии. В Сирия. Доказва го картата, както и историческите разкази на пътешествениците.

- Имаш ли други доказателства? - попита озадачено Саба.

- Кристоф Луксенберг също е писал по въпроса.

Той трескаво разлисти книгата с напъхани между страниците показалци.

- Луксенберг е установил, че наименованието Мека не е от арабски произход. То произлиза от корена „мкк“, който на арамейски означава „долина“. След като е била наречена така, то първата Мека е основана от арамеи. Естествено е да е била разположена на север, но не е възможно да се е намирала в Хиджаз в Арабия, където никога не са живели арамеи. Следователно Мека в Хиджаз не е основана от местното население преди появата на Мохамед, както учи официалната история на халифите!

Саба събори една чаша.

- Добре ли си? - разтревожено попита Симон.

Той й помогна да съберат счупените парчета и да почистят пода.

- Иди да поспиш, уморена си.

- Не съм уморена, а шокирана.

- А пък аз съм обезсърчен.

- Ти не разбираш. Аз съм още по-мотивирана от теб да продължим историческите изследвания. Възможно е истината за Корана да ти разкрие имената на убийците на твоите родители и на твоите нападатели, но на мен тя ще даде истинското име на Бога, с когото съм неотлъчно свързана от раждането си.

От пръста на Саба течеше кръв. Тя отиде в банята, за да го дезинфектира. Симон я накара насила да й помогне. Почисти раната със спирт, като духаше, за да притъпи болката, и внимателно сложи лепенката.

- Юнак без рана не може - пошегува се той.

- Да се върнем към картата.

- Най-напред трябваше да почистим раната. Виж какво става, когато не внимаваш.

Симон й показа лявата си ръка. На малкия му пръст липсваше една фаланга. Саба повдигна рамене и се върна в хола, преди той да изправи пръста си, чийто край ловко бе скрил.

Отново се наведоха над картата на Средновековна Сирия и забелязаха името на селището Абил Бет Мааха.

- Баща ми е оградил пасажа в Библията[20], където се упоменава името на това селище. Абил Бет Мааха е съществувало единайсет века преди новата ера.

- Името ми говори нещо - каза Саба.

- На арамейски означава „Поток от храма в Мека“. Според Библията селището Абил Бет Мааха се е намирало край град Хомс, част от някогашното арамейско царство.

Саба придърпа към себе си един съвременен атлас и установи, че Абил Бет Мааха не съществува на официалната карта на съвременна Сирия.

Симон седеше насред книгите и разгръщаше едновременно страниците на „Историческа топография на древна и средновековна Сирия“ и на „История и религия на назареите“.

- Топонимията сочи, че регионът е бил населен с назареи - заяви той.

- Смяташ, че Мека в Хиджаз е била създадена нарочно, за да съперничи на Мека в Сирия?

- Не за да съперничи, а направо да заличи сирийската Мека, в която имало свещен храм на юдео-назареите.

Симон показа името Кааба върху старинната карта.

- Терминът означава храм с формата на куб. Храмът ал-Кааба в Корана в действителност се е намирал в Абил Бет Мааха. Той се упоменава в Библията. Тази карта представя всички автентични свети места не в Саудитска Арабия, а в Сирия!

- Защо халифите са използвали същите имена в Саудитска Арабия, щом така усърдно са ги заличили в Сирия?

- Заради устната традиция. Те не са могли да изтрият храма и светите места от народната памет, затова са ги упоменали в Корана, но са ги тълкували така, че да изтрият всяка следа от назареите.

- Излиза, че са променили историята - въздъхна Саба.

- Още по-зле, присвоили са си историята на назареите.

Саба сведе глава над чашата чай. Симон се зачете в Корана.

- Струва ми се, че ал-Кааба се споменава в една сура - каза той.

- Два пъти - потвърди тя.

Доближи се до него, за да му посочи точния пасаж. Гласът й бе уморен, устата топла и ухаеща на мента и жасмин. Симон изпита внезапното желание да я целуне. Пръстът й се плъзна надолу по текста на сура 5 и се спря на редове 95 и 97. И в двете се споменаваше ал-Кааба. Погледът на Симон се спря на ред 96, който разрешаваше улова от морето и яденето дори на изхвърленото от него.

- Виж, още едно несъответствие - отбеляза той.

- Какво е то?

- Защо се говори за улова в морето и яденето на изхвърленото от морето, след като ал-Кааба се намира в Мека в Хиджаз? В този район няма гори, за да се направят лодки, а камо ли рибари!

Той затвори Корана и небрежно го захвърли върху купчина книги, която всеки момент щеше да се срути. Саба го погледна неодобрително, но той не й обърна внимание.

- Авторите на Корана са били изключително изобретателни в дезинформацията. Но както се убедихме, в някои коранични редове са се промъкнали следи от сирийския произход на Мека.

- Даваш ли си сметка какво означава тази хипотеза?

- На настоящия етап вече не става дума за хипотеза. Картата поставя под въпрос двата стълба на исляма: поклонението в Мека и посоката към Мека за молитва.

- Хадж и кибла - промълви Саба.

- Баща ми е осъждал легитимността на духовното превъзходство на Саудитска Арабия. Това, което открихме, нарушава геополитиката в Близкия изток.

- Симон!

- Какво?

- Не ми е добре.

Тя се олюля над атласа и забоде нос в Персийския залив. Той я отнесе до спалнята й, сложи я с дрехите на леглото и я зави. Тъкмо щеше да затвори вратата, когато тя го попита:

- Можеш ли да пренощуваш тук?

- Ще бъда в хола.

Подскочи като коте върху подлакътника на канапето и се взря в огромното познание, пръснато на пода. Вече осъзнаваше тежестта на наследството, което му бе завещал Пол. Какво ли щеше да прави с тази информация? Как точно го засягаше тя? Симон се отпусна на дивана и се опита да заспи. Не успя, затова продължи да търси отговора в книгите.

44

Вървеше между гробовете, осветявани от пълната луна. Един войник махаше с ръце, за да го спре. Той не му обърна внимание и ускори крачка. Постовият извика на арабски и насочи оръжие. Вместо да се подчини, Симон продължи. Постъпката му бе безумна, тъй като насреща си имаше стена. Спринтира пред погледа на слисания войник, който смъкна пушката в очакване смахнатият младеж да си разбие главата. Симон се хвърли срещу камъните въпреки предупрежденията на арабина. Вместо очаквания силен удар, се озова в друг декор. Пред себе си имаше чудноват кораб от искрящо злато. Наобиколиха го мъже в черно и му попречиха да се доближи. Някой хвърли насреща му огнен жезъл.

Той се събуди.

Беше заспал върху корицата на „Кои са християните в Корана?“ от Йоаким Гнилка. Изправи се с мъка, като се подпираше на „Юдео-хистиянството, памет или пророчество?“ от Фредерик Манс, препъна се в Библията, отиде до тоалетната и изпи чаша вода.

Часовникът показваше 4,12 часа.

Надникна в стаята и се увери, че Саба спи дълбоко. Откакто го помоли да остане, той се бе вживял в ролята на покровител. Междувременно тя навярно се бе събудила, защото дрехите й бяха на купчина до леглото.

Симон се върна в хола, излегна се удобно на дивана, но не успя да заспи. Сърцето му биеше учестено, а умът му бе бистър.

След като настани Саба в спалнята, той се бе заинтересувал от назареите, населявали региона на Сирия, където е била разположена истинската Мека.

Кои са били те? Въпросът не му даваше мира.

Затова прерови справочниците, които упоменаваха тази общност.

И накрая разбра.

Както обикновено, отговорът бе в книгите.

В началото имало само един назарей или назорей и той бил Иисус; нему била дадена тази титла, защото на иврит „назир“ означава „онзи, който е предопределен“. Първите Христови последователи били наричани „назарей“, докато век по-късно римляните не наложили пренебрежителното определение „християни“. И все пак част от последователите на Месията запазили името „назарей“ или „юдео-назареи“. То подсказва произхода им, те били евреи от йерусалимската общност, чийто водач Яков праведния, братът на Иисус, бил убит с камъни през 62 година по заповед на великия жрец. Около 68 година, по време на първата война между юдеите и римляните, назареите напуснали Йерусалим под предводителството на братовчеда на Иисус, Симон, и се заселили в Сирия, в Пела, като запазили името си. През вековете техните вярвания се отдалечили от християнските, които били белязани най-вече от теологията на апостол Павел. Назареите се противопоставяли също така и на останалите евреи, защото вярвали, че Иисус е Месията, а се различавали от християните, защото не вярвали, че Иисус е Спасителят. В едно свое послание до Августин, Йероним представя доктрината на назареите като „Едновременно юдейска и християнска, без да е нито едното, нито другото“. Назареите гледали на себе си като на единствените истински евреи и единствените истински християни.

Симон дочу шум. Идваше от площадката на стълбището. Стана и забеляза сноп светлина под входната врата. Параноята не го напускаше. Трюф, който имаше усет за реалността, не помръдваше. Симон се върна на дивана и препрочете последните си бележки.

В своите трудове професорът Фредерик Манс и историкът Симон Клод Мимуни отбелязваха, че войнстващото доктринално наследство на назареите се простира чак до зараждането на исляма. Мюсюлманите, наследници на агресивната идеология на назареите, - чиято цел била отвоюването на Светите земи и възстановяването в тях на легитимния им култ и царство - разширили доктрината на назареите до универсалното месианство. Мюсюлманите не се задоволявали да завоюват само Светите земи, а като истински вярващи се смятали призвани да освободят Цялата земя от Злото! Месията, чието повторно идване се очаквало, щял да оглави войските им и да гази в кръвта на победените неприятели.

Всичко съвпадаше. Парчетата от пъзела, които Симон грижливо събираше, му позволяваха да възстанови скритата от човечеството историческа картина. Доказателствата бяха налице.

Нов шум го изтръгна от мислите му. Леко поскърцване, последвано от лай. Този път Трюф бе решил да брани територията си. Симон безшумно се приближи до вратата на апартамента. Дръжката на бравата помръдна. Той завъртя ключа и рязко отвори вратата, но нечии стъпки бързо се отдалечаваха по стълбището. Симон се втурна надолу през стъпало, на завоя се удари в стената и отхвръкна, хвана се за парапета, увеличи скоростта, стигна до изхода, блъскайки се в ъглите, и изскочи на улицата. Една кола светкавично потегли с рев на двигателя, докато вратите й са затваряха в движение. Симон не успя да види регистрационния й номер, защото такъв нямаше.

Качи се задъхан в асансьора. Трюф го чакаше на площадката и въртеше опашка. Зад него стоеше Саба по гащи и потник, с разрошена коса.

- Какво правиш тук? - сопна му се тя.

- Ти ме помоли да остана през нощта.

- Но не ти казах да се забавляваш с кучето в 5 сутринта.

- Случи се нещо друго.

Той влезе и затвори вратата. По начина, по който я гледаше, Саба осъзна, че е почти гола. Бързо се скри и след няколко секунди се появи с халат. Ала предишната картина се бе запечатала в ума на Симон.

- Някой се опита да влезе - каза той.

Саба си проправи път сред купчините книги на пода и се отпусна в един фотьойл.

- Ти си въобразяваш - отсече тя.

- И Трюф също. Той долови нечие присъствие. Някой се опитваше да влезе.

- Видя ли кой беше?

Симон поклати отрицателно глава.

- Саба, не трябва да съм край теб. Поставям живота ти в опасност.

- Не можеш да си отидеш сега.

- Напротив, не ти давам възможност за избор.

- Няма да ми диктуваш какво да правя.

- Тази работа засяга само мен. Тя води към моя произход и към убийците на родителите ми.

- Както и към произхода на Корана. Следователно засяга и мен.

- Що се отнася до Корана, загадката е решена. Неговите вдъхновители са назареите, далечните наследници на общността, основана от брата на Иисус. Те са истинските създатели на исляма. Халифите са доразвили религиозната доктрина, като се постарали да заличат всяка следа, оставена от истинските автори. Проблемът е в това, че преиначеният по политически причини произход на Корана, се е превърнал в колективна вяра, която днес изключително трудно може да бъде оспорена.

- Осъзнаваш ли чудовищността на твърдението си?

Той й предаде накратко откритията, които бе направил през нощта.

- Баща ми бе оставил доказателства, но те изчезнаха. Мустакатият, когото срещнах в Париж, потвърди съществуването им. Старинната карта на Сирия е едно от тях. Трябва да открия останалите, за да узная какво е искал да ми разкрие Пол.

Симон прибра вещите си и метна сака на рамо.

- Защо постъпваш така, Симон?

- Току-що ти обясних.

- Не смяташ, че съм достойна да науча истината ли?

- Не е вярно.

- Кажи ми истината, Симон.

- Сбогом, Саба.

- Къде отиваш?

- Далеч.

- Нека поне ти предложа чай, преди да тръгнеш.

Без да дочака отговор, тя отиде да кипне вода. Той не помръдна, не можеше да хлопне вратата зад гърба й.

- Добре, но след това си отивам.

- Защо „далеч“? - извика тя от кухнята.

- Така е по-добре за двама ни - измънка Симон.

- Какво каза? - попита тя, като се връщаше с две чаши.

- Истината е далеч от тук.

- Вярваш ли, че назареите все още съществуват?

- Ако за нещо не се говори публично, това не означава, че не съществува.

- И обратното.

- Според всичко, което прочетох, през вековете назареите непрекъснато са променяли името си - поясни той. - В Йерусалим са ги наричали „юдео-назареи“, а водачът им бил братът на Иисус. Римляните ги назовавали „християни“, а в Сирия, под ръководството на братовчед на Христос, самите те се преименували на „назареи“. През 638-а, когато завладял Йерусалим, халифът Омар се постарал да заличи всякаква следа от тяхната секта. През XIII век, в Сирия, отново започва да се говори за тях под името „нозаири“ или „нузейри“; тогава един влиятелен юрист издава фетва, призоваваща да се избият вероотстъпниците, „по-големи неверници от евреите и християните“. По-късно ги откриваме при мандеите в Ирак и Иран отново под името „назарей“.

- Ти умееш да откриваш всичко в книгите - възхити се Саба.

- Запазил съм си университетските навици.

Симон завърши изложението си:

- Много по-късно юдео-християните се появяват отново в северната част на Сирия като тайна секта, повлияна от исмаелизма: това са алауитите. Тяхната доктрина отхвърля шариата и създадените от халифите задължения на вярващите и по-точно, поклонението в Мека и посоката за молитва. Тяхната свещена книга е изначалният Коран, а не Коранът, пренаписан от халифите.

- Алауитите ли? - учуди се Саба.

Тя му обясни, че членовете на семейството ал-Асад, което управлява Сирия повече от четирийсет години, са алауити. Наложило се Хафез ал-Асад да ожени един от синовете си за дъщерята на управляващата уахабитска фамилия в Саудитска Арабия, за да получи декрет, потвърждаващ, че алауитите са мюсюлмани, тъй като сирийската конституция изисква президентът да е мюсюлманин.

- Следователно Башар ал-Асад произлиза от секта? - възкликна Симон.

- Непрекъснато се връщаме към Сирия. Там, откъдето започва всичко - потвърди Саба.

- Отговорите са в Сирия - повтори Симон.

- На твое място най-напред бих отишла в Израел и в Ливан.

- Защо?

- Ти си роден в Бейрут и твоите биологични родители са убити в атентат в този град. От друга страна, сектата на назареите е създадена в Йерусалим и именно там твоят осиновител е оставил изчезналите доказателства. Освен това Бейрут и Йерусалим са близо до Сирия. Отговорите са съсредоточени в тази част на света. Иди там, където са започнали проблемите ти.

- Портата на Месията!

- Какво?

- Моите проблеми... Те започнаха тъкмо от там. Пред тази порта.

- Какво правеше около нея?

- Бягах между гробовете.

45

- Портата на Месията е зазидана - не повярва на думите му Саба.

Симон тъкмо й бе разказал как го бяха намерили от другата страна на крепостната стена, на Площада на джамиите.

- Зная - отвърна той. - Така опровергах пророчеството, според което Месията на евреите и християните ще мине през нея.

- Как го направи?

- Само двама души могат да отговорят на въпроса: постовият и Маркус.

- Трябва да откриеш Маркус.

- Или постовия.

- Едва ли ще успееш, той навярно тутакси е преместен в Ивицата Газа.

- Остава господин X.

- Кой?

- В бележника, който намерих в дома на Маркус, имаше записани три имена на мъже, с които Пол е поддържал връзка: Келер, който беше убит; Погел, с когото се срещнах в Саарбрюкен, и господин X.

Саба наля чай и помоли Симон да седне и да го изпие.

- Как смяташ да идентифицираш някого, който предпочита да се нарича господин X?

- До името му Пол бе написал „Берлин“ и две букви: „СС“.

- Като „двеста“ с римски цифри?

- Щом говорим за римски цифри, господин X може да бъде господин „Десет“. Или на немски Herr Zehn.

- Можем да потърсим господин „Десет“ или господин Zehn, който живее на номер двеста на някоя улица в Берлин.

Саба включи компютъра, за да проучи тази възможност. Безуспешно. Тогава потърси СС в Уикипедия, после свърза двете букви с X и ключовите думи Коран, Берлин, ислям, Сирия...

Отново нищо.

- Имам нужда от повече време - каза тя. - Мога да потърся по-задълбочено, но ти трябва да се съгласиш да играем в един отбор. Ако не желаеш, тръгвай си, а аз си лягам.

- Защо поемаш този риск?

- Напомням ти, че ти разколеба устоите на вярата ми. А няма нищо по-важно от вярата. Искам сама да се убедя, че доказателствата, за които са ти споменали баща ти и мустакатият, наистина съществуват.

- Само толкова ли?

- Искам също да ти докажа, че ислямът не е създаден по политически причини.

- Всичко, което открих досега, не те ли убеди в това?

- Нарани ме, Симон, но не ме убеди. За разлика от повечето хора, аз съм сигурна, че вярата не успокоява, а тонизира. Вярата е борба.

- И ти си неин воин.

- Да, воин, който ще ти пази гърба.

46

- Открих!

Симон се събуди от вика на Саба и се надигна от канапето. През последните два часа младата жена не бе помръднала от компютъра.

- СС означава Corpus Coranicum! - съобщи тя.

- Какво е това?

Той се настани до нея. На екрана се мъдреше картата на Берлин през Google Map.

- Проект, наченат през 2007 година от Академията на науките на Берлин и Бранденбург.

Тя щракна с мишката и показа интернет страницата, на която бе описан проектът. Ръководител на Corpus Coranicum бе Ангелика Нойвирт, получила изключителните права за изследване на хилядите фотографии на древните ръкописи на Корана. Проектът има за цел да вникне по-подробно в създаването на Корана, като използва неговата първоначална ръкописна форма.

- След като Пол е изследвал етапите на създаването на Корана, той непременно се е свързал с участниците в проекта. Според мен твоят господин X е един от научните работници.

Двамата съпоставиха много статии, публикувани в интернет, и узнаха, че заради архивите, съхранявани в Corpus Coranicum, някои хора са си отишли от този свят. Откриха също така, че архивите са свързани с най-мрачните страници от историята.

47

Всичко започнало през 1859 година, когато германският учен Теодор Ньолдеке публикувал „Geschiste des Korans“. Неговата „История на Корана“, която критикувала стилистичните несъвършенства на свещения текст, спечелила наградата на Френската академия за надписи и литература[21] и се превърнала в незаменим справочник за изучаването на Корана.

Щафетата поел ученикът му Готхелф Бергщресер. Той бил специалист по арабски език и един от най-известните лингвисти на XX век; напуснал Германия между 1920 и 1930 година, когато страната постепенно била завладяна от нацизма, и започнал да обикаля света в търсене на най-древните копия на Корана. Върнал се с хиляди снимки, които били прехвърлени на микрофилми и съхранени в Баварската академия на науките. Починал през 1933 година при неизяснени обстоятелства и смъртта сложила край на опитите му да публикува филолого-критично издание на Корана. Трудовете му били иззети от агентите на разузнаването на Третия райх, сред които бил Антон Шпиталер, който си присвоил микрофилмите. Войната дала възможност на Шпиталер да направи най-голямата научна измама в историята на XX век.

На 24 април 1944 година бомбардировачите на Кралските военновъздушни сили разрушили Академията на науките на Бавария в Мюнхен, където се съхранявали четиристотин и петдесетте бобини с микрофилми. Антон Шпиталер заявил, че са изгорели, и с това сложил край на научната работа, начената от Бергщресер.

През следващите десетилетия в германския университет се противопоставили две течения - на фундаменталистите и на модерните. Първите, начело със специалистите мюсюлмани и бившите нацисти, като Антон Шпиталер, защитавали неосквернения Коран, който Бог низпослал на Мохамед с посредничеството на архангел Гавраил. Вторите поставяли под въпрос официалното издание и поддържали тезата, че също като Библията, Коранът е компилация от текстове на различни автори и от адаптирани по-древни текстове. Оскар Ландер, един от специалистите по Близкия изток от течението на модерните, доказал, че Коранът се е вдъхновил от християнски религиозни химни, съществували преди появата на Мохамед, които впоследствие били „ислямизирани“ от множество редактори. Ландер публикувал книгата си за собствена сметка и поради това тя привлякла вниманието единствено на фундаменталистите, които решили, че тезите в нея са неприемливи. Антон Шпиталер успял да издейства уволнението на Ландер от университета.

Правото за научно изследване на свещената книга се превърнало в повод за войната между някогашните участници в съпротивата и бившите нацисти, в която се отличил Кристоф Луксенберг. В своята докторска дисертация, публикувана през 2000 година, прикрилият се зад псевдоним немски учен разбудил тайната на неясните пасажи в най-старите версии на Корана. Той доказал, че изворите на Корана са богослужебни книги на сириак.

Към края на живота си Антон Шпиталер признал, че четиристотин и петдесетте микрофилма на Бергщресер не са унищожени. След като ги бил скрил от науката цели петдесет години, той ги предал на ученичката си Ангелика Нойвирт, която ги проучвала до 1992-ра, а до 2007 година също ги държала под ключ.