Портата на месията

Това се случи през юли 2013 година. На панаира на книгата в Порто Векио. Към моя щанд се приближи жена, пребрадена с шамия. Притискаше към гърдите си чанта. Тъмният й поглед привличаше неудържимо. Не бе дошла за автограф. Каза, че притежава информация, която би променила света, и ме е избрала да я разкрия. Не виждала друг начин, дните й били преброени. Как бих могъл да взема думите й на сериозно? Скептицизмът ми надделя, затова й предложих да я свържа с мой познат - журналист, комуто да се довери. Вместо отговор, жената остави чантата си на щанда и побягна. Невъзможно бе да я настигна в тълпата.

Внимателно отворих чантата.

Съдържанието й бе взривоопасно, но аз все още не знаех това.

То се състоеше от многобройни нахвърляни бележки, тефтерчета, справки, фотокопия, карти с памет... Оставих чантата в краката си и се опитах да забравя случилото се.

По време на вечерята го споменах на приятеля си теолог, Гийом Ервийо, който се съгласи да хвърли поглед на завещаното ми от странната жена. Вечерта бе напреднала и ние се прибрахме в хотела. Подредих съдържанието на чантата върху леглото. Гийом предложи да му го оставя, за да го проучи.

Срещнахме се на следващия ден. Той не бе мигнал през цялата нощ, но очите му грееха. „Тази жена ти е дала материал, който ще промени историята и най-вече бъдещето на човечеството“, възкликна Гийом.

Преди да се решим да публикуваме данните, стигнали до нас под формата на писмени свидетелства и компютърни файлове, трябваше добре да ги проучим, да проверим автентичността им, да възстановим хронологията на събитията.

Обемът на работата надхвърляше нашите възможности. Затова се обърнахме под секрет към ерудити, на които имахме доверие, създадохме работна група, зарязахме текущите си задачи и се посветихме на задълбоченото проучване на информацията. Действахме предпазливо, защото произходът на втората най-практикувана религия в света бе поставен под въпрос. До този момент никой не се бе осмелил да се впусне в подобна авантюра, с изключение на шепа смели специалисти по източни изследвания и автори на трудно откриваеми дисертации.

Възстанових постепенно в най-големи подробности невероятните факти, довели до мен непознатата пребрадена жена. Те хвърлят светлина върху изключителния път на един мъж, когото ще наречем Симон. Неговите многобройни бележки (с откъс от които започва всяка глава) и бележките на жената, която ще наречем Саба, много ми помогнаха. На всеки етап от работата върху ръкописа Гийом контролираше точността на историческите и теологическите разкрития в повествованието.

И ето че книгата бе готова за печат така, както бе пожелала непознатата.

Заглавието й се наложи от само себе си: „Портата на Месията“.

Никога повече не видях пратеничката с черните очи. Не зная дали е все още жива. Посвещавам й тази книга.

От съображения за сигурност, имената на някои лица и места са променени. Променени са и много дати. Що се отнася до останалите малобройни сенчести зони, бъдещите събития ще ги осветлят...

Филип Льо Роа