Портата на месията

Обясних й, че не съм Месията. На което Саба отвърна, че зависи за кой Месия става дума!

54

В самолета на път за Тел Авив в съзнанието на Симон непрекъснато изникваше сцената на убийството на Оскар Ландер. Защо не бе успял да го предусети и предотврати, след като толкова добре владееше изкуството да отклонява вниманието? Убийците бяха съчетали падането на стъклото с жестокото нападение. Необходима бе невиждана сила, за да се прободе тялото на жертвата от край до край.

А той дори не бе видял лицето на извършителя.

Убийците бяха отстранили един неудобен учен и бяха превърнали сина на Пол Ланж в заподозрян. С един куршум удариха два заека. Какво коварство!

Изчезвайки от местопрестъплението, Симон не се ли бе самообвинил, но в замяна си бе запазил възможността да открие Маркус. Той бе тичал до гарата. Пристигна в Берлин с влак. Веднага се обади на Саба. Без да му задава никакви въпроси, тя му каза да я чака в Берлин. Оттам двамата щяха да излетят за Израел. Израел бе най-сигурното и най-подходящото място да продължат издирванията си. Когато я видя в салона на берлинското летище, Симон повярва във вълшебната си дарба. Той бе в състояние да извика Саба, когато имаше най-голяма нужда от нея.

„Повече няма да ти организирам срещи с хора“, пошегува се тя, като имаше предвид сър Колдуел и Оскар Ландер.

Преследваният от назареите и нацислямистите Симон се питаше кога ли ще дойде неговият ред.

- Ще издържиш ли? - загрижено попита Саба, когато най-сетне се качиха в самолета.

- Нямам друг избор. Налага се да продължа напред, за да не потъна. Няма смисъл да окайвам съдбата си.

- Всичко ще се изясни.

- Какво те кара да мислиш така?

- Помисли колко неща откри за една седмица. Ако продължаваш в същия дух, скоро ще откриеш тайната на произхода си.

- Не ми се подигравай!

- Щях ли да съм до теб в самолета, ако не бях убедена?

- Хората около мен умират. Маркус навярно също не е между живите.

- Избиват семейството ти и всички, които са били във връзка с него, за да попречат на истината да излезе наяве. Твой ред е да сложиш край на черната серия, Симон.

- Но как? Дори да открием убийците, какво ще се промени?

- Не ти ли се струва, че залогът е много по-голям?

Той разгърна томчето с евангелията, което бе принадлежало на баща му. Опитваше се да възстанови върху какво е работил Пол, като правеше връзки между неговите ръкописни бележки. В полетата неизменно се появяваха четири ключови думи: „секта“, „Симон“, „Сирия“ и „Курайш“.

Саба го остави да гради хипотези и се задълбочи в документите на ЮНЕСКО, които бе взела със себе си. Интересуваше се от подписването на резолюция, която да позволи създаването на Институт за опазване на архитектурното наследство на Стария град в Йерусалим, финансиран от Европейската комисия, и бе убедила началниците си, че проектът изисква тя спешно да замине за Израел.

- „Моето царство не е от тоя свят“ - неочаквано подхвърли Симон.

Саба се обърна към него с въпросително повдигнати вежди.

- Иисус казва това в Евангелието на Йоан. Баща ми е подчертал този текст.

- И какъв е твоят извод? - поде Саба.

- Иисус никога не е бил изразител на доктрина, която изисква власт, разделяща света на добри и лоши. Той проповядва духовност, революция вътре в нашите души. Съгласна ли си?

- Съгласна съм.

- Назареите обаче, макар да твърдели, че са последователи на Иисус, се стремели да установят Божието царство на земята! Какво се е случило междувременно, та доктрината на учителя да започне да се отличава от доктрината на учениците?

- Ами няколко събития, които са променили възгледите им, като убийството на Яков, войната срещу римляните, изгнанието в Сирия, разрушението на Храма, потушаването на въстанието, предвождано от Симон бар Кохба, неуспешните им опити да си възвърнат земята на Давид. Всичко това може да е довело до радикализирането на част от назареите - поясни Саба.

- И до подготовката им за реванш - добави Симон.

- Добре, но кога е станало това?

- През VII век, да речем. По онова време арамейските и арабските племена били смазани от персийската и византийската империя. С помощта на богослужебни книги с текстове от евангелията назареите успели да ги убедят да се обединят, за да си отвоюват Йерусалим. През 630 година Мохамед и курайшитите от Сирия застанали начело на обединените племена. Начинанието им се провалило, но през 638 година първият халиф успял да превземе Йерусалим, като по този начин лишил назареите от победата и превърнал в Коран богослужебните книги, допринесли за обединението на племената.

- И така ги принудил да чакат по-добри времена - заключи Саба.

- В контекста на стремежа за завладяване на територии, Месията на назареите не е нищо повече от Пратеник, чието завръщане е знакът за началото на бойните действия. Не той е Спасителят, а вярващите в него, превърнали се във войници. Това е доктрината, поддържана от Корана.

- Този Коран не ми е присърце - възрази Саба.

- Не можеш да вярваш в Корана, като приемаш това, което ти харесва, и отхвърляш онова, което не ти харесва.

- Главата ме заболя от твоите приказки - оплака се Саба.

- Не се прави на глупачка.

- Поне тези думи можеше да си спестиш. Какво има?

- Виждаш ли онзи тип... три реда пред нас? Той ни наблюдава.

Симон посочи голяма олисяла кръгла глава, стърчаща над смъкнати рамене.

- Сигурен ли си?

- Непрекъснато се обръща назад.

- Навярно ме е харесал.

- Избери си някой друг пътник.

- Защо?

- Ще го накарам да изчезне. Хайде, който и да е.

Тя посочи олиселия.

- Защо точно него?

- Ти мислиш, че ни шпионира, а аз, че ми хвърля погледи. Това са две основателни причини да се отървем от него.

- Окей.

Симон закри очите на Саба с черна маска за сън и започна да изрича магически заклинания. Когато Саба отвори очи, мъжът беше изчезнал.

- Отишъл е до тоалетната - предположи тя.

- Не.

- Върни го. Веднага!

Той закри очите й с длан и отново изрече вълшебни думи. Няколко секунди по-късно мъжът отново седеше на мястото си.

- Как го направи? - удиви се тя.

- Първото правило на илюзиониста е никога да не разкрива триковете си.

- Хайде, разкрий ми поне този.

- Няма.

- Тогава направи го пак.

- Второто правило на илюзиониста е никога да не повтаря номера си. Но мога да ти покажа друг. Още по-труден.

- Давай.

Очите й блестяха.

- Обзалагам се на една вечеря в ресторант, че мога да те целуна, без да те докосвам - заяви Симон.

- Приемам.

Той докосна с устни нейните и се отдръпна.

- Не успях! - весело възкликна той.

Тя го сръга възмутено в ребрата и му препоръча да продължи да си чете евангелията. Не беше оценила по достойнство номера му.

55

Йерусалим.

Тройно свещеният град.

Всички монотеистични религии приемаха, че тук Авраам е извършил своето жертвоприношение. Йерусалим бе най-голямата светиня за еврейската и християнската религии и третото свещено място за исляма след Мека и Медина.

Щом приближиха града, Саба се умълча, сякаш Йерусалим имаше особено въздействие над нея. Симон го забеляза.

- Това е ефектът „Йе’лем“ - обясни тя. - Той не е град като другите. Обичам тази земя.

- Повече от Мека и Медина?

- Преди да избере Мека, по време на хиджра[23] Мохамед препоръчвал на вярващите да се молят в посока на Йерусалим. Оттук той се възнесъл на небето.

- На същия кон, който отнесъл Авраам!

- Забележката ти е саркастична - докачи се Саба.

- Напротив, намирам, че муле с женска гръд, орлови крила и паунова опашка е много удобно транспортно средство.

- Йерусалим нищо ли не представлява за теб?

- Разбира се, че представлява много неща, включително и култа към Шалем.

- Шалем? - учуди се Саба

- Богинята на съзиданието и на залязващото слънце на ханаанците. Тя е дала името на града през третото хилядолетие преди Христа.

В този момент Шалем упражняваше могъществото си на хоризонта. Въздухът бе свеж. Двамата бяха пристигнали следобед в Тел Авив и бяха взели автобуса за Йерусалим, оставяйки зад гърба си шумната модерна столица, за да отидат в кипящия от туристи античен град.

Безводните голи пейзажи, простиращи се между двата града, приканваха към смирение, вглъбяване и молитва. Човек разбираше защо Господ ги е избрал, за да напише сред тях Своята история. В пустошта, обляна от светлината, която сякаш обичаше тази земя повече от всяка друга, заселниците засаждаха зеленчукови и овощни градини и отправяха молитви.

Симон и Саба оставиха багажа си в хотела в Стария град, където Саба обикновено отсядаше, когато бе командирована от ЮНЕСКО. Без за губят време, двамата тръгнаха да търсят Маркус. Германецът не си беше у дома. Саба разпита съседите. Никой не го беше виждал, откакто апартаментът му бе обран.

Преди да поемат обратно към хотела, двамата се поразходиха, за да се насладят на трескавия живот в Стария град. Симон намери бара, в който се бе напил. Барманката, която им бе сервирала и която познаваше Маркус, не беше на смяна. Казваше се Талия и щеше да бъде на работа на следващия ден.

Симон изпълни изгубения бас, като покани Саба на вечеря.

- Все ще го срещнем някъде - успокои го тя. - Твоят приятел не остава незабелязан.

- Дали наистина ми е приятел?

- Съмняваш ли се?

- Приятелят винаги е до теб, когато имаш нужда от него, без да задава въпроси и без да поставя условия - уточни Симон.

- Като мен, например.

Саба носеше прилепнала към матовата й кожа черна рокля с деколте на гърба. Добре оформените й бухнали коси падаха върху голите й рамене. Ръката й кацна като перце върху ръката на Симон, който взе чашата, за да прикрие смущението си.

- Недей да пиеш - рече тя. - Не забравяй, че неприятностите ти започнаха заради пиенето.

Симон не се възпротиви. В този момент той би направил всичко, което тя пожелае, включително да пее караоке на арамейски. Освен това Саба имаше право.

Заради алкохола той не само се бе озовал на Площада на джамиите, но и не помнеше нищо.

- Утре ще те заведа при Купола на скалата - съобщи й той.

- Ако успеем да стигнем до там.

- Маркус ми показа нещо, което искам да видиш.

Саба изглеждаше заинтригувана, но той си замълча.

Двамата бяха единодушни, че Йерусалим съхранява останките на многобройни цивилизации, че е белязан от историята и религиите, че е събрал различни, дори противоположни раси и вероизповедания, че е същинско врящо гърне на богатство и конфликти, където за всеки камък някой претендира и всяко пространство трябва да се отвоюва. Никой не оставаше безразличен към този град, нито Саба, която долавяше в него полъха на Аллах, нито Симон, който виждаше в него средището на човечеството.

- Как успя да скриеш пътника в самолета? - попита Саба, когато привършиха вечерята.

- Наблюдавах го.

- Е, и?

- Видях, че става на всеки четвърт час, за да проверява съдържанието на чантата си в багажника зад нас.

- Защо му е притрябвало?

- Защото страда от обсесивно-компулсивното разстройство. Някои проверяват дали са затворили кранчето на газта. Той проверява съдържанието на чантата си. В началото помислих, че носи бомба. Но той пътуваше с жена си и сина си. Камикадзетата все още не работят семейно.

Върнаха се в хотела около полунощ. Черни мисли налегнаха Симон. Имаше чувството, че никога не ще открие Маркус.

- Утре ще отидем на всички места, които Маркус редовно е посещавал - опита се да го ободри Саба. - Все ще срещнем някой, който знае нещо. Освен това не забравяй, че имаш дарба. Способен си да накараш хората да се появят.

- Има един трик, който никога не ми се получава - каза той, когато стигнаха до нейната врата.

- Иди да се упражняваш в стаята си, преди да го приложиш върху мен.

56

Слънцето освети митичния декор на Библията и Корана. От прозореца на хотела можеше да се види Куполът на скалата, свързан с жертвоприношението на Авраам и с възнесението на Мохамед, куполът с иглата на джамията Ал-Акса, назъбените стени на Храмовия площад и Елеонския хълм, откъдето се възнесъл Иисус.

По време на закуската Симон сподели какво вълнение го бе обхванало, докато се бе любувал на панорамата.

- Ние носим в гените си Храмовия хълм - заяви Саба, докато отхапваше от намазаната филия.

- Храмовият хълм ли? - удиви се Симон.

- Защо, да не би да казах някоя глупост?

- Не, просто съм учуден, че използваш еврейското, а не мюсюлманското определение.

- Не е ли все едно дали ще кажа „Храмовият хълм“ или „Благородното светилище“.

- Не съвсем.

- Вече знаеш, че не съм като другите.

- До такава степен, че да се изразяваш като еврейка?

- Опитваш се да ме предизвикаш ли? Соломоновият храм е бил построен много преди мюсюлманите да издигнат техния. Поне това трябва да признаем на евреите.

- Мислех си, че щом една земя е отвоювана от неверниците и е станала мюсюлманска, тя навеки се смята за такава, защото е върната на Бога - поясни Симон.

- Ти май се опитваш да обориш вярата ми като кретените, които гледат на всички мюсюлмани като на тъпоумни ислямисти - обиди се тя.

- Не, но установявам, че ти защитаваш религията си по странен начин.

- Защитавам религията така.

Тя чевръсто смъкна ципа на жилетката си и я разтвори, за да покаже синьо-бялата фланелка на ЮНЕСКО, опъната върху щедрата й гръд.

- Нямам пръчки динамит, а сърце. Не изпращам фетва, а имам мисия, възложена ми от организация, чиято цел е сближаването на народите.

- Сближаването е факт, но разбирателството е проблематично.

- Не си играй с думите, Симон, става отегчително!

- Не мога да кажа на черното бяло. Преди да се нарича Израел, Палестина е била страната Ханаан, дадена преди няколко хиляди години на Авраам от Яхве. Това парче земя е владяно от ханаанците, евреите, асирийците, вавилонците, филистимците, персите, гърците, римляните, сасанидите, византийците, арабите, кръстоносците, мамелюците, отоманците, британците...

- Уф, умори ме още от сутринта!

Саба беше повишила тон и привлече вниманието на околните.

- При това положение на кой народ принадлежи столицата? - продължи Симон.

- Убедена съм, че знаеш.

- С дух и с истина[24] - заяви Симон.

- Какви ги дрънкаш?

Тя всеки момент щеше да избухне.

- Така Иисус отговарял на хората, които го питали къде трябва да се молят по времето, когато Големият храм бил в ръцете на платените от римляните жреци.

- Твоят Иисус се е опитвал да излезе сух от водата.

- Нормално, той е вървял по нея.

- Колко забавно! Във всеки случай неговите дарби и красиви думи не са му помогнали да прогони узурпаторите от храма.

- Той не е бил нито воин, нито фанатик.

- Това пътуване май ще разпали християнската ти вяра.

- Ако зависеше от мен, аз бих преименувал мястото, което днес наричат „Храмовия площад“ или „Площада на джамиите“ на „Божия площад“. Редом с джамията, бих издигнал църква и синагога. Подстъпите към площада ще бъдат три: един за християните, един за мюсюлманите и един за евреите. Тогава би могло да се говори за помирение между трите монотеистични религии.

-Това е не-въз-мож-но! - извика Саба и удари по масата.

От околните маси им хвърлиха възмутени погледи. Един от сервитьорите ги помоли да вдигат по-малко шум.

- Ако искат да спят, да се върнат в стаите! - отвърна му ядосаната Саба.

Симон със знак поясни на сервитьора, че стават от масата.

57

Продължиха оживения си разговор, докато вървяха към светия площад, станал причината за спора им.

- Защо да е не-въз-мож-но? - попита Симон.

- Защото фанатиците никога няма да го позволят - сопна му се Саба.

Излязоха на улица „Йерихон“ и минаха покрай хотел „Цар Соломон“.

- Ти може би предлагаш друго решение? - поде разговора Симон.

- След като всички държат на това място, най-добре е то да не принадлежи никому! - разгорещено отвърна Саба. - Площадът да бъде празен. Единствено празнотата е в състояние да приеме величието на Аллах. Нека го върнем на Бога.

- А какво ще правиш с джамията? Ще я събориш ли?

- Ще я преместя. След като преместиха Абу-Симбел, за да спасят няколко камъка, защо да не преместим Ал-Акса, за да спасим човечеството?

Симон се усмихна на дръзката й идея.

- Твоето предложение е подобно на моето, с тази разлика, че е по-трудно за осъществяване.

- Защо?

- Защото хората предпочитат да застроят дадено място, вместо да го изравнят със земята.

Двамата спряха да си починат в Гетсиманската градина в подножието на Елеонския хълм.

- Преди две хиляди години Иисус е стоял на това място - рече Саба.

- Преди две седмици бяхме тук с Маркус.

Вдясно от тях се простираше еврейското гробище. Недалеч от тях стояха двама мъже в сиви костюми.

- Следят ни - отбеляза Симон.

Саба се обърна в посока на сивите костюми. Те се бяха присъединили към тълпата туристи, застанали пред една паметна плоча.

- Тук гъмжи от хора - каза тя. - Затова ни се струва, че постоянно ни следят отзад, отпред, отстрани.

- Тези типове не са поклонници - настоя на своето Симон.

Саба без колебание му обърна гръб и се запъти към непознатите мъже. Симон я догони.

- Къде отиваш?

- Да ги попитам дали напоследък не са срещали Маркус.

Симон я държеше здраво за ръката, за да й попречи да продължи.

- Хайде, забрави ги - решително каза той.

Симон и Саба продължиха в посока на католическото гробище, изкачиха се по една пътека и излязоха на променадата „Хаофел“. Мъжете в сиво бяха изчезнали.

- Пристигнахме! - съобщи Саба.

Портата на Месията беше точно пред тях. Метални заграждения препречваха пътя до нея. Трима постови се пържеха на слънцето.

- След твоето преминаване изглежда са засилили мерките за сигурност.

Симон се приближи към един от постовите, който го взе на прицел и му заповяда да спре. Не беше възможно да направи нито крачка повече. Симон застана в гробището и изведнъж си спомни как се бе втурнал направо към стената.

- Какво стана по-нататък? - опита се да си припомни той, докато гледаше недостъпната порта.

Другият постови ги помоли да си вървят. Саба застана пред един гроб със скръбно изражение. Симон се изправи до нея със същото изражение, докато изчисляваше разстоянието до портата.

- Ти говореше за две възможности - каза той.

- През тази порта Иисус е влязъл в Йерусалим. През нея ще премине Месията, когато настъпи краят на света.

- Това го знам.

- Добре, че го знаеш. Преди две седмици си застанал пред портата и си се втурнал към нея.

- С каква цел?

- Провокативна. Ти си такъв. Пожелал си да впечатлиш приятеля си по чашка с един от твоите номера на илюзионист. И си се блъснал в стената. Виж белезите по лицето си.

- Глупости! На всичко отгоре белезите са от нападение в Берлин.

- Това обяснение е логично, като се има предвид колко си бил пиян, но не ни помага да отгатнем как си се озовал от другата страна на стената, пеейки „Травиата“.

- „Кармен“.

- Без значение.

- А каква е втората възможност?

- Щом казваш, че не си се блъснал в стената, значи си преминал през нея.

- Как може да ти мине през ума подобно нещо?

Постовите отново им подвикнаха. Трябваше да си вървят. Саба и Симон се отдалечиха с нежелание.

Симон си припомни зазиданата порта от съня си, която се отваряше към огромно пространство с искрящ като злато кораб, пазен от мъже в черно.

- Не са глупости - поде Саба и прекъсна спомените му.

- Какво искаш да кажеш?

- Че има неща, които само ти знаеш. Произходът ти е забулен в тайна. На възраст си почти колкото Иисус, когато е бил разпнат. Никой не те познава, имаш дарби, които прикриваш под формата на трикове на илюзионист. Правиш разследване. Ти имаш мисия, Симон.

- Спри, че ме разсмиваш.

- Ти си Месията.

- Не се шегувай.

- Бих желала да се шегувам, но ти наистина си преминал през портата, а това означава, че краят на света наближава.

- От падането на Римската империя насам краят на света е бил възвестяван 183 пъти.

- Възможно е 184-ият да е истинският.

58

Шляеха се из уличките на пазара. Симон беше смаян от невероятната теория на Саба. Как бе възможно една толкова интелигентна жена да вярва в нея? Дали не я бе предизвикал с непоправимата си слабост да иронизира? Докато вървяха под провесените килими сред уханието на тамян, Симон се опитваше да си припомни нощното си приключение с Маркус. Изплуваха единствено пиянски спомени. Никой от тях не приличаше на месианско откровение.

- Саба, говоря сериозно. Трябва да има трето обяснение.

- Истината не е между „да“ и „не“. Или си преминал през портата, или не си. Всички събрани досега доказателства сочат, че си преминал през нея.

Саба забеляза колко е объркан и предложи да го заведе в Библейската школа. Там тя познаваше Зеев, един от научните работници, който бе работил върху произхода на Корана. Посрещна ги сърдечно дребен човечец с живи очи и ги настани сред купчини книги. От стария грамофон звучеше рок, който никак не се връзваше с обстановката.

- Какво слушаш, Зеев? - поинтересува се Саба.

- „Kling I Klang“ от Пол Уелър. Обожавам бритпопа.

- Пол Уелър от групата „The Style Council“?

- А също и от „The Jam“, но тогава ти още не си била родена.

Симон ги остави да си побъбрят за британската музика и да обсъдят причините за раздялата на братята Галахър, след което смениха темата и заговориха за пергаментите на есеите, които Зеев превеждаше. Библейската школа бе водеща в археологическите проучвания и преводите на Библията, но също така бе известна с трудовете си по египтология и асирология. Това изостри любопитството на Симон, който насочи разговора към шумерите. Зеев призна, че макар и обвита в тайнственост, шумерската цивилизация е основополагаща.

- Авраам е родом от страната на шумерите - потвърди той. - Ако приемем, че се появил на бял свят през 1900 година преди новата ера, следователно се е родил в тяхната цивилизация, която несъмнено му е повлияла, а тя е първата, появила се в Месопотамия.

- Шумерите са първоизточникът на всичко - добави Симон. - От тях идват митовете за сътворението на света и цивилизациите, понятията закон и управление, организацията на градовете, астрономическата и математическата системи за измерване на времето и пространството, грънчарството, колелото, писмеността и какво ли още не... Тяхното влияние върху еврейския народ не се ограничава с Авраам. Наследството им присъства в Библията. Цели единайсет глави от Битие препредават легендите и историите на шумерите.

- Приносът на юдаизма е монотеизмът.

- Разбира се.

- Вижда се, че шумерската цивилизация ви интересува - отбеляза Зеев.

- Когато бях дете, баща ми разказваше „Епопеята на Гилгамеш“. Още оттогава изпитвам интерес към тази просветена цивилизация. Внезапната й поява и необяснимото й изчезване карат някои хора да мислят, че шумерите са били извънземни колонизатори, прекарали известно време на Земята.

- Позволете ми тук да виждам божия пръст, прокарал пътя на хората. По този път е тръгнал Авраам.

- След като Библията и юдаизмът са били повлияни от шумерите, какво ще кажете за Корана? - поде Симон.

- Въпросът е деликатен, тъй като арабите са много чувствителни на тази тема.

- Проучвали ли сте я?

- Да, тя е от нашата компетентност. Можем да твърдим с малка вероятност да сгрешим, като при това бъдем дискретни, че Коранът произлиза от християнската религия.

- Зеев - прекъсна го Саба, - познаваш ли Маркус Кершнер?

- Маркус ли, разбира се, защо? - за тяхно удивление потвърди той.

- Търсим го.

- Струва ми се, че живее в Стария град.

- Зная. Но от една седмица го няма никакъв.

- За жалост, не мога да ви помогна. Винаги сме се срещали тук, в Библейската школа.

- Защо идваше тук? - попита Симон.

- За да сравни резултатите от своите проучвания с нашите.

- Какви проучвания?

- Маркус се опитва да стигне до най-ранните корени на Корана. Теорията му е необичайна. Според него ислямът произлиза от християнството, повлияно от есеите, които пък са юдейска секта, повлияна от шумерската цивилизация, която пък е повлияна от извънземните.

- Съгласни ли сте с тази теория?

- Той е свободен да прави спекулативни исторически връзки и тълкувания, защото ние не разполагаме с никакви доказателства какво е имало преди шумерската цивилизация.

- А що се отнася до назареите, според вас те от кого са били повлияни?

- Несъмнено доктрината им е повлияна от есеите, защото и двете религиозни секти имат месиански проект. В своето евангелие Йоан съобщава за идването на Христос като „последния пастир на човечеството“. Подобен текст се среща в ръкописа 4Q534-536, открит в Кумран. И според двете секти Иисус ще се завърне по време на Апокалипсиса.

- Какво мислиш за завръщането на Иисус? - попита Саба.

- Няма да му е лесно - отвърна Зеев.

- Защо?

- Джон Ленън го е казал: „Опитвам се да живея като Христос и трябва да споделя, че не ми лесно“.

- Добре - прекъсна ги Симон, - но по какво назареите се отличават от есеите? Нали всяка нова доктрина трябва да е различна.

- Есеите са избрали пътя на ненасилието. Назареите - не.

59

Симон и Саба влязоха в полупразния „Хиеро бар“. Крясъците на певицата бяха съпроводени от електронни ударни инструменти. Симон се отправи към бара, където Талия разклащаше шейкър. Тя изля цветната пенеста течност в коктейлна чаша, подаде я на клиента си и се обърна към Симон. Тя също го помнеше.

- Търся Маркус - заяви той. - Виждали ли сте го оттогава?

- Откакто се насвяткахте?

- Кога го видяхте за последен път?

- Преди четири или пет дни.

Междувременно Маркус се бе завърнал в Йерусалим. А дали изобщо го бе напускал? През ума на Симон се мярна мисълта, че с резервацията за самолетния билет, която не бе използвал, Маркус бе насочил преследвачите си към Берлин.

- Сам ли беше?

- Откъде да знам? Не мога да помня всички клиенти.

- Аз и не искам да ги помните.

- Слушайте, плащат ми да сервирам пиене, а не да си губя времето в приказки.

Симон усети, че някой го избутва. Талия рязко се надвеси над тезгяха. Саба се бе хвърлила отгоре й и я държеше здраво за тила.

- Преди четири или преди пет дни? - рязко попита тя.

- Пуснете ме, боли ме!

Саба я пусна пред смаяния поглед на Симон.

- По дяволите, да не сте от МОСАД! - изохка барманката.

- Не, от ЮНЕСКО. Но това няма значеше. Казвайте!

- Преди пет дни.

- Забелязах, че имате система за видеонаблюдение. Можем ли да прегледаме записите?

- Питайте шефа.

- Заведете ни при него.

- Не мога да напусна бара.

Талия посочи вратата на тоалетната.

- След кенефа завийте надясно и вървете до дъното на коридора.

Докато вървяха към кабинета на шефа, Симон попита Саба какво я бе прихванало.

- Чисто и просто ускорих нещата.

- На това ли ви учат в ЮНЕСКО?

- Не, разбира се. Нито ни учат да готвим каваж или да се молим по пет пъти на ден.

Тя смъкна ципа на якето си, разпусна косите си и стана невероятно сексапилна.

След минута вече седяха в разхвърлян кабинет срещу дебел, пуфтящ господин, който непрекъснато кашляше и не откъсваше поглед от гърдите на посетителката. Саба започна да увещава шефа, именуващ се Аарон Липщайн, да им покаже видеозаписите от преди пет дни.

- Какво по-точно ви интересува?

- Търсим Маркус Кершнер - поясни Симон.

- Много е важно да го намерим - намеси се Саба, - защото въпросният Кершнер навярно е откраднал ръкопис от Библейската школа. Упълномощена съм от ЮНЕСКО да открия ценния документ.

- Изложихте искането си необичайно сбито и ясно.

- В противен случай трябваше да се впусна в дълги и сложни обяснения.

- Вярно е.

Омаян от чара и увереността на Саба, Липщайн отстъпи. Обърна се към компютъра, отвори програмата и вкара датата.

- Ще ми трябва време.

- Маркус е редовен посетител - поясни Симон. - Той навярно се е заседял.

Тримата се вторачиха в екрана. Липщайн пусна записа на бързи обороти.

- Стоп! - извика Симон.

На екрана се появи Маркус. Седеше на една от масите. Разговаряше с висок, добре сложен сивокос мъж. Лицето му не се виждаше, защото беше с гръб към камерата. Видяха го в профил едва когато се обърна, за да си поръча още нещо.

- Ама аз го познавам! - възкликна удивено Симон, докато се взираше в екрана.

- Кой е той? - попита Саба.

- Не зная точно, но съм го виждал някъде...

Не можеха да чуят за какво си говорят двамата мъже, но разговорът им бе оживен, долавяха се възклицания, смях, пиянски жестове и най-вече съучастие.

- Този тип ме следеше, когато излязох от полицейския участък - спомни си най-накрая Симон.

Саба и Симон благодариха на Липщайн и се върнаха в хотела пеша.

- Какво правеше Маркус с този мъж? - запита се Симон на висок глас.

- Маркус му е поръчал да бди над теб.

- Но защо?

- За да те предпази от хората, които искат да ти попречат да откриеш истината за смъртта на родителите ти.

Бяха наближили хотела, когато Саба предложи да се върнат при Златната порта. Идеята й бе Симон да се опита да възстанови случилото се в пиянската вечер, от която той бе запазил откъслечни спомени. По пътя Симон внезапно спря.

- Пекинез!

- Какво?

- Изпиках се върху един умрял пекинез.

- И защо?

- Бяхме толкова пияни, че не го забелязах.

Двамата застанаха в здрача срещу стената и Симон си припомни как бе дразнил Маркус.

- Правихме разни щуротии, пяхме Бизе, бълвах огън. Аз сам пожелах да премина през Портата на Месията. Маркус смяташе, че е невъзможно.

- С пълно право.

- Бях пиян и убеден, че способностите ми са безгранични.

- Какво стана после? - попита Саба.

- Струва ми се, че Маркус извади мобилния си телефон.

- За да се обади на някого?

- Не, за да филмира.

- Следователно има видео за случилото се.

- Вероятно.

- А след това?

- Спомням си, че тичах срещу стената. А след това - черна дупка чак докато се свестих в изтрезвителното на полицейското управление. Ченгетата ми казаха, че са ме намерили пред Купола на скалата да пея хабанерата на „Кармен“.

- Ти си оскърбил светилището на исляма.

- Според Маркус Куполът е християнско светилище.

- Той е най-древният ислямски паметник!

- Всички мислят така, но Маркус непрекъснато повтаряше, че доказателството за противното е пред очите ни, при това от тринайсет века насам.

- Какво е това доказателство?

- Надписите върху аркадите на Купола. Трябва само да ги прочетем.

- Смяташ ли, че никой не го е направил през тези тринайсет века?

- Нима през това време някой е забелязал, че Коранът не е арабски?

60

Саба предложи, преди да се върнат в хотела, да вечерят в ресторанта на улица „Кинг Джордж“, където обикновено се хранела, когато е в града. Там се събираше каймакът на Йерусалим.

Влязоха в препълненото заведение.

- Саба!

Възрастен, синеок, побелял мъж се надигна от една маса, на която вечеряше с още трима души, и се запъти към младата жена. Прегърна я, сякаш бе срещнал дъщеря си след години раздяла. Саба ги представи един на друг. Мъжът се наричаше Яков Зелдер. Научен работник в Института „Вайцман“ в Реховот. Но преди всичко, приятел на родителите на Саба, която познаваше от ранното й детство.

- Държал съм я на коленете си - поясни той на Симон. - Mazel tov! Дано да се е държала добре с вас.

Симон не можеше да каже обратното.

- Какво правиш в Йерусалим? - поинтересува се Саба.

- Участвам в един колоквиум по квантова физика. Тук съм с колеги. Седнете при нас, говорим за напитки и фермиони.

Саба и Симон се спогледаха нерешително. Без да дочака отговора им, ученият помоли колегите си да се посместят.

- А, ти, скъпа, защо си в Йерусалим? - попита той Саба. - Пак ли те води проект на ЮНЕСКО?

Тя му разказа каква е истинската причина да се озоват в Йерусалим и защо трябва да открият какво се е случило на Симон при Златната порта.

- Може да има и трета хипотеза, освен първата, че сте били пиян, и втората, че сте Избраникът - обърна се Яков към Симон. - Чували ли сте за тунелния ефект?

Симон и Саба поклатиха отрицателно глава.

- Тунелният ефект е квантов ефект, който позволява на една частица да преодолее потенциална бариера. Вероятността да преодолее бариерата е функция, от една страна, от ширината и височината на бариерата, а от друга - от енергията на частицата...

Ученият започна да чертае върху масата абциси и ординати, пресечени от синусови криви, съотношения на интезитет, квадратни корени...

- Нищо не разбирам - спря го Саба.

- Аз говоря сериозно. Експериментът е извършен с един електрон.

- За какъв експеримент говориш, Яков? Бъди по-ясен.

- За електрона, прекосил стената, скъпа! Сега си представи, че твоят приятел Симон е на мястото на електрона, а Златната порта е на мястото на потенциалната бариера. Като всяко човешко същество Симон е сбор от атоми и електрони.

- „Сбор от атоми“, ще запомня комплимента - вметна Симон.

- Ако предпочитате, мога да ви нарека облак от частици. Също така сте и вълна, защото можем да свържем всяка вълна с частиците и обратното. Ако ви изстрелят срещу стената, една част от вас ще я прекоси, а другата ще отскочи като топка. При сблъсъка с материята сборът от атоми, който представлявате, скъпи приятелю, има възможността да се раздели на две.

Ученият вдигна пръст, за да каже най-важното.

- Не го слушайте - засмя се един от колегите му в противоположния край на масата. - Яков се взима за Айнщайн.

- Подобно разполовяване - продължи Яков - не може да просъществува в природата, защото двете части на електрона си взаимодействат с материала, в който са проникнали. Едната от двете части изчезва, другата се уголемява. Тогава електронът се озовава цял-целеничък от едната или от другата страна на стената. Той преминава или не преминава през нея в зависимост от това коя негова част се е уголемила..

- Да ни би да ни говориш за телепортиране? - недоверчиво възкликна Саба.

- Точно за това, скъпа. Възможно е частта, останала зад стената, да бъде телепортирана заедно с другата. Сякаш в стената има тунел, през който е преминала. Докато всъщност никъде не е преминала! Това наричаме тунелен ефект. Истинска магия.

- Симон е магьосник - обади се Саба.

- Според вас аз съм преминал през дебелата крепостна стена на Златната порта, така ли?

- Досегашните ни познания сочат, че винаги се е уголемявала частта, останала пред стената. Може би вие ще промените статистиката, щом сте се озовали от другата страна.

Завършиха вечерята си, като подеха не толкова сериозната тема за телевизионната поредица „Стар Трек“, телепортирането на екипажа на „Ентърпрайз“ и изтупаният от прахта сюжет, прехвърлен на голям екран от Джей Джей Ейбрамс.

Саба и Симон се разделиха с Яков, но не преди младата жена да обещае, че ще го посети в Реховот.

Навън Старият град вибрираше в ритъма на нощта. Двамата се върнаха опиянени от преживяванията през деня. Саба целуна нежно Симон по бузата и го посъветва да си почине.

- Не се опитвай да преминеш през стената между двете стаи - предупреди го тя. - Трябва да поспя.

Симон неохотно се раздели с красивия „сбор от атоми“, примесен с молекули на жасмин. Опитваше се да заспи и се мъчеше да прогони въпросите, които го терзаеха. Къде се бе дянал Маркус? Какви бяха истинските му намерения? Какво всъщност бе станало при Портата на Месията? Дали Маркус го бе заснел? Трябваше ли да вземе насериозно хипотезата на Яков Зелдер? Ако я отхвърли, нямаше ли да се озове при онези, които бяха смятали Коперник за луд? Много феномени в нашия свят си оставаха неразгадани. Някои хора търсеха отговор в религията, други - в науката. Отговорът, който интересуваше Симон, беше у Маркус.

61

Куполът на скалата, красивият, покрит с мозайки осмоъгълник, издигнат на мястото на първия и втория храм от халиф Абд ал-Малик в края на VII век, сияеше под слънчевите лъчи.

Саба и Симон, покрили главите си за случая с хиджаб и куфия, заблудиха охраната, която допускаше на площада единствено мюсюлмани. Там се долавяше напрежение и Симон го отдаде на неотдавнашната си необяснима поява на това място. Двамата се упътиха към светилището с фотоапарат и специализирани справочници в ръце.

- Тук Авраам е извършил своето жертвоприношение - поясни Симон.

- Тук полицията те е намерила мъртвопиян - не му остана длъжна Саба.

- Може ли да не говорим повече за това?

Вътре в сградата Саба прочете един текст на класически арабски, в който се казваше, че Бог е единствен и следователно няма наследници:

О, вие, хората на Книгата, почитайте религията си и в името на Бога не говорете нищо, освен истината. Месията, синът на Мария, е само Божи пратеник, той е Божието слово, достигнало до Мария, от него се излъчва Божият дух. Вярвайте в Бога и в неговите пратеници, но не казвайте Троица. Така ще бъде по-добре за вас. Бог е един. Синът му ще го прослави.

Архитектурата на паметника изобщо не бе ислямска, а византийско-сирийска. Единствено мозайките и надписите издаваха ислямското влияние.

Саба отведе Симон в центъра под купола, където огромна скала бе оградена от ротонда.

- Свещената скала - прехласна се тя.

- Халифът Абд ал-Малик избрал това най-свещено за юдаизма място, за да вкорени исляма в еврейската традиция. Не забравяй, че свещената скала е също така гробът на Адам, камъкът, спрял потопа, тронът на Яхве, пъпът на Земята, входът към ада...

Те се разходиха около скалата, заобиколена от осмоъгълната аркада. Симон вдигна глава към купола.

- Ясно си личи християнското влияние. Виж купола, той е имитация на купола на църквата „Божи гроб“. Маркус ми обърна внимание на това.

- Какво искаш да кажеш, Симон?

- Че е напълно възможно Куполът на скалата да е бил християнско светилище. Във всеки случай това е тезата на Маркус и на Кристоф Луксенберг.

Тоя я хвана за ръката и я помоли да прочете гравираните текстове върху аркадите, които възпроизвеждаха сури от Корана. Те бяха повече от стотина от вътрешната и външната страна на арките. Симон извади от раницата си книгата на Кристоф Луксенберг, с чиято помощ се надяваше да разтълкува смисъла им.

- В повечето от тях, съгласно мюсюлманската догма, се казва, че няма друг бог освен Него - каза Саба.

- Маркус твърдеше, че доказателството е пред очите на милионите хора, които минават оттук.

За да му докаже обратното, Саба започна да чете на висок глас:

- В името на Бога, всемилостивия, милосърдния, няма друг бог освен Него, той е сам. Той управлява и възхвалява. Той вдъхва и отнема живота. Той е всемогъщ. Мухаммад, слуга на Бога и негов пратеник.

- Грешиш!

- Ти да не би да знаеш арабски по-добре от мен?

- Аз не, но Луксенберг го знае добре - поясни Симон, местейки поглед от текста в книгата към текста върху камъка.

- Той пък какво се бърка?

- „Мухаммад“ не е име на човек, а още по-малко на пророк. Това е глаголна форма! Преводът не трябва да гласи: „Мухаммад, слуга на Бога и негов пратеник“, защото в изречението липсва глагол, а: „Да бъде възхвален слугата на Бога и неговият пратеник!“. Тук се отправя хвала към Господ, последвана от възхвала на неговия слуга и пратеник. Остава да разберем кой е той.

- Мохамед, кой друг?

- Помисли.

- Убедена съм, че твоят Луксенберг има теория по въпроса.

- Няма нужда от теория. Отговорът е пред очите ни. Чети по-нататък.

- Господи, благослови твоя пратеник и слуга, Иисус, син на Мария. Да пътува в мир... - преведе Саба.

Саба онемя. Опитваше се да намери съответстващо на догмата обяснение. Симон безпощадно продължи.

- И това не е единственият текст, в който се споменава Иисус.

Саба обходи с поглед фризовете, дълги двеста и четирийсет метра.

- Според археолозите и историците - обясни Симон - Куполът на скалата е бил построен в името на сиро-арабското християнство, като отговор на византийското християнство, чийто символ е базиликата на Гроба Господен.

- Какво е това сиро-арабско християнство?

- Негов представител е бил Абд ал-Малик, който поддържал идеята, че Христос е пратеник и слуга на единствения Бог. Същата концепция споделяли, както знаем, най-напред назареите, а след тях мюсюлманите, за разлика от останалите християни, които защитавали светата Троица и тезата, че Иисус е син божий.

- Какво означава всичко това, Симон?

- Текстовете, които прочете, не са били гравирани под влиянието на исляма. И все пак някои сури идват от Корана. Как си обясняваш този факт?

Саба търсеше отговора в текстовете, които Симон снимаше с фотоапарата си.

- Не си хаби очите - каза той. - Отговорът на въпроса, който Маркус е поставил точно на това място, ми бе даден от кодиколозите, философите и специалистите по източни изследвания, с които се срещнах или прочетох в трудовете им.

- Хайде, снасяй!

Изразът бе твърде груб от красивата уста на Саба.

- Надписите са част от текстовете, попаднали в Корана: те са от прословутите богослужебни книги.

Брадат мъж в джелаба ги прекъсна и с жестове им показа, че трябва да си вървят. Симон попита каква е причината.

- Нямате работа тук.

- Така ли? Защо? - възмути се Симон.

- Нямате работа тук - повтори брадатият с гърлен глас.

Саба тикна под носа му картата си от ЮНЕСКО.

- Това е паметник на световното културно наследство. Той има изключителна универсална стойност. По-добре не я накърнявайте с вашето присъствие.

Арабинът, също като Симон, се слиса от твърдия тон на младата жена, обърна се и зашляпа със сандалите си, като размахваше ръце.

- Да побързаме - каза тя. - Нямаме много време.

- Има ли право да ни изгони?

- Тук всеки брадат нещастник си присвоява правото да се разпорежда.

Тя отново се зачете в надписите, решена да открие доказателство, с което да обори тезата на Симон.

- Щом ислямът не е диктувал тези текстове, защо чета думата „ислям“ ето тук? - предизвикателно попита Саба.

Симон се приближи с провесен фотоапарат на шията и разтворени книги в ръце до Саба, която му сочеше с пръст:

Според Бога, религията е ислямът.

Той засне текста.

- През VII век думата не се е произнасяла като „ислям“. Навремето тя произлязла от сиро-арамейската дума salmuta, която означавала „съюз“. Според Луксенберг точният превод е: „Според Бога, праведното поведение е съюзът“.

- Какъв съюз? Библейският ли?

- Или християнският. Независимо дали е „стар“, или „нов“, това е съюзът между Бога и еврейския или християнския народ.

- Писна ми. Отивам си.

Тя хукна под аркадата и се блъсна в някакъв мъж с бяла риза, който внезапно изчезна в противоположната посока. Неестественото му поведение привлече вниманието на Симон, който тръгна подире му. Ускори крачка. Мъжът също.

- Хей, вие! - извика Симон.

Непознатият побягна и се скри в тълпата. Симон намери Саба с телефон в ръка да говори под сянката на един кипарис.

- На кого се обади? - попита я той, след като видя, че тя затваря телефона си.

- Не е твоя работа - отвърна му троснато Саба.

- Не бих искал да се разстройваш.

- Съжалявам, че се случи, но открих, че в основата на моята религия лежи мистификация.

- Не преувеличавай. Не е мистификация. Чисто и просто онези, които са писали историята, са си позволили известни волности при предаването на истината.

По бузата на Саба се търкулна сълза. Симон нежно я взе с нокът, сякаш беше диамант.

- Къде отиде боркинята? Нали ти ми каза, че вярата е борба, ами бори се, Саба. Защитавай религията си!

Около тях тълпата идваше и си отиваше, разглеждаше, молеше се, снимаше с дигитални камери. Слънцето изсуши сълзата върху нокътя на Симон. Господ сякаш бе изтрил мъката на откровението.

- Трябва да си вървим - обади се Саба.

Тя посочи охранителя с джелабата, който се насочваше към тях с две ченгета. Саба и Симон побързаха към изхода и се смесиха с пешеходците на оживената улица. Двамата влязоха в едно кафене, след като се увериха, че никой не ги следи.

Симон осъзна, че да оспори мюсюлманската вяра на Саба, означаваше да постави в опасност собственото си оцеляване. Ала истината не му даваше мира. Имаше ли право да я загърби, за да пощади вярата на една млада и много привлекателна жена, след като семейството му се бе пожертвало в името на тази истина?

- Ако вярваме на историята - каза той, - трябва да си зададем въпроса: „Какво става с Мохамед“? Или ако предпочиташ, „с Мухаммад“.

- Нищо не предпочитам.

- Видяхме, че „мухаммад“ означава „да бъде възхвален“ и се отнася до пратеника на Бога. Според надписите в Купола на скалата първият „мухаммад“ е Иисус. Как да го отличим от пророка Мохамед, който неизбежно ще бъде описан като „мухаммад“? Знаем, че глаголната форма „мухаммад“ е превърната в собствено име през VIII век, когато се е съставяла биографията на пророка. „Да бъде възхвален“ станала Мохамед и се използвала за всички „мухаммад“, включително и за Иисус. В исторически план две неща са сигурни: „мухаммад“ не е първоначалното име на избраника за пророк на исляма и ислямът в първия си вариант е християнско течение, от което се родил вторият вариант на исляма.

Увлечен в разсъжденията си, Симон попълваше празнините на официалната история. Християнските богослужебни книги са вдъхновили надписите в Купола на скалата и сурите в Корана. Тъй като било трудно да ги променят в Купола, защото те вече били гравирани върху камъка, решили да ги запазят и в ръкописите, преработени по-късно от халифите. Наследниците на Абд ал-Малик обсебили светилището, превърнали го в ислямско и векове наред добавяли текстове с надеждата надписите, упоменаващи Христос, да се изгубят в множеството; те наложили „мухаммад“ като собствено име и така променили смисъла на текстовете, отреждащи водещата роля на Иисус.

- Прекаляваш, Симон - отсече Саба. - Ти нападаш един след друг символите на исляма чак до името на пророка.

- Той наистина ли е съществувал?

- Обидите няма да върнат родителите ти.

- Няма, но ще ме отведат при убийците им.

- Случилото се преди тринайсет века не може да ти посочи пътя към тях.

- Пол и Маркус са били убедени в обратното.

62

Симон седеше под едно голямо дърво в парка „Захер“ и както обикновено бе нащрек. Тревата бе тучно зелена, стволът на дървото - як, листата шумоляха, косовете пееха, момченце и кученце се търкаляха сред рояк мушици. Симон винаги бе обичал природата. В нейните безкрайни малки чудеса имаше нещо божествено. Липсваше единствено Саба, за да бъде картината идилична. Скараха се заради религията. Разделиха се, щом излязоха от кафенето.

Симон запълни още едно тефтерче. Беше си купил няколко, за да записва всичко, което виждаше и чуваше, което се мяркаше в ума му, за да му помогне да мисли и да взима решения. Описваше дори споровете си със Саба, защото аргументите на двамата му бяха полезни. Той правеше хронологични таблици, генеалогични дървета, записваше дори детските си спомени с надеждата да внесат яснота в произхода му.

С падането на нощта паркът опустя, отидоха си хората с кипа и забрадки, които бяха излезли на разходка или на пикник. Останаха само бягащите за здраве, влюбените двойки, уханието на жасмин и миризмата на пържено.

Саба стоеше зад гърба му с чанта в ръка. Беше потна.

- Бягала ли си? - учуди се той.

- Трудно те открих.

- С Трюф е по-лесно.

- Ял ли си?

Тя отвори чантата и извади фалафели, които бе купила от един амбулантен търговец. Симон видя, че ръката й е окървавена.

- Порязала ли си се?

Саба скри ръката си.

- Нищо ми няма. Бръкнах много бързо в чантата и се одрах о една игла за коса.

- Ама ти не носиш игли.

- Тъкмо заради това тя беше на дъното.

Симон не настоя, защото усети, че темата й е неприятна. Хранеха се мълчешком, заслушани в шумовете на града. Симон се осмели да наруши мълчанието след последната хапка.

- Саба, съжалявам, че накърних вярата ти. Надявам се, да не мислиш, че съм слуга на Алал?

- Кой е Алал?

- Шумерският демон на разрушението и изкушението.

- Е, както виждаш, още съм жива.

- Нямам нищо против теб, нито вярата ти. Чисто и просто събирам доказателства.

- Доказателствата, че са ме лъгали за Корана и Мохамед, няма да накърнят съкровената ми връзка с Бога.

- Не те разбирам, но се възхищавам на твърдостта ти.

- Твоите родители също са те лъгали. Но нима ги обичаш по-малко?

- Не виждам връзката.

- Любовта и вярата не могат да се измерят, нито да се обяснят.

Симон си каза, че трябва да запише този разговор в тефтерчето си. Увереността на Саба го накара да изпита съмнения.

- От истината може ли да се роди нещо добро? Какво ще постигнеш, като докажеш, че Коранът е плагиатство, а не откровение, че Мека е в Сирия, а не в Саудитска Арабия, че всички джихадисти по света се бият в името на християнския Бог и че камикадзетата се самовзривяват, за да се озоват под лозница с надвиснали гроздове?

Саба млъкна и преглътна кюфтето с магданоз.

- Ти трябва да се справиш с тежко и сложно наследство - продължи тя.

- Пол винаги е крил от мен истината за биологичните ми родители, докато непрекъснато е търсел виновниците за смъртта им.

- Използвал е странен метод, изучавал е подробно историята на Корана.

- Тази история е свързана с моята. Пол е споделил това с Герд Погел.

- Смяташ ли, че е намерил отговорите?

- Оставил ги е в един сейф.

- Който се оказа празен.

- Някой ги е взел преди мен.

- Маркус знаеше ли за сейфа?

Лицето на Симон изведнъж се проясни.

- Маркус! Как не се сетих по-рано?

- Защо?

- На погребението на родителите ми Маркус предложи да ме придружи до Йерусалим, без да ми каже, че е наясно какво е търсел Пол, с когото са работили заедно. Не е знаел обаче, че Пол се е опитал да ми разкрие тайната, преди да умре. След като е разбрал, че Пол ми е оставил документи в сейфа, Маркус ги е взел преди мен.

- Защо го е направил според теб?

- Мотивите му не са ясни. Маркус ме отведе в Йерусалим. Показа ми надписите в Купола на скалата. Накара ме да премина през Портата на Месията и дори засне видеоклип с мобилния си телефон. След което изчезна.

- Може би той вярва, че си Месията.

- Престани, моля те.

- Във всеки случай твоят подвиг е заснет.

- Трябва да открия Маркус на всяка цена.

- Представи си, че той пусне клипа в интернет?

- Какво мислиш, че ще видят хората? Един пияница, който се блъска в стената.

- Докато не вярваш в нищо и се съмняваш във всичко, доникъде няма да стигнеш.

- Вярвам в обичта на Пол и Амина към мен. Те никога не биха ми навредили. Щом са пожелали да ми завещаят нещо, то е било за мое добро.

- Тогава стигни до края на онова, което смяташ за добро.

Симон замълча и се наслади на ориенталската й изтънченост в сребристата светлина на израелската нощ. Светлината искреше върху тъмните й коси, озаряваше скулите и очите й, които блестяха като звезди. Симон не можеше да се въздържа повече, дори не успяваше да контролира дъха си. Някаква тайнствена сила, извираща от дълбините на измъчената му душа, го привлече към Саба. Доближи лицето си до нейното, докато ръцете му отмаляваха, а мозъкът му пламтеше. Целуна младата жена толкова страстно, че тя не можа да реагира и залитна назад върху тревата. Щом усети езика й в устата си, Симон изпадна в екстаз. Облада го неутолимо желание за любов. Понесен във вихъра на чувствата си, той легна върху Саба, прегърна я и целувката им продължи безкрайно.

Когато се отделиха един от друг, устните им горяха.

Не смееха да се погледнат в очите.

Нито да си проговорят.

Саба първа наруши неловкото мълчание.

- Силните усещания за днес ми стигат - каза тя, докато се надигаше. - Късно е вече. Да се прибираме.

Вървяха към хотела, като избягваха да говорят на сериозни теми и най-вече да се докосват от страх да не би страстното желание да ги обземе отново.

Във фоайето Саба първа слезе на земята.

- Какво ще правиш утре? - попита тя.

- Още не съм решил.

- Не се влияй от едно мимолетно влечение.

- Мимолетно влечение ли?

- Недей да усложняваш нещата, Симон. Вече ти казах каква е моята цел в живота. И двамата знаем каква е твоята.

- Ако отвориш очите за вярата си, ще видиш, че ти усложняваш нещата.

- Не става въпрос за мен. Аз не съм истината, към която се стремиш.

- Напротив.

- Какво говориш?

- За пръв път изпитвам толкова силно чувство.

- Никога ли не си се влюбвал?

- Два пъти, в две жени, които не съществуват.

- Как така? Кои са те?

- Джил Макбейн и Алиша Хюберман.

Имената не говореха нищо на Саба.

- Когато бях малък, майка ми често ме водеше на кино. Никога няма да забравя два от филмите, които гледахме: „Имало едно време на Запад“ и „Небезизвестните“. Моментално се влюбих в актрисите Клаудия Кардинале и Ингрид Бергман. Първата играеше ролята на Джил Макбейн, а втората - на Алиша Хюберман.

- Колко високо си вдигнал летвата!

- Също като теб!

Стигнаха пред вратата на стаята на Саба.

- Не се отказвай от натрапената ти мисия - посъветва го тя. - Намери Маркус и убийците на родителите си и извести на света невероятната истина, ако такава е Божията воля. Лека нощ, Симон!

- Остани още съвсем малко.

- Нали ти казах, че мразя думата „малко“, особено ако е придружена от „съвсем“.

Саба се прибра в стаята си все още разрошена от прегръдките им и с усмивка, която Симон не успя да разтълкува.

63

На сутринта се събуди с натежала глава, сякаш предната вечер беше препил. Не спа добре, защото го терзаеха всевъзможни въпроси, а присъствието на Саба в съседната стая го влудяваше.

Избръсна се и почука на вратата на младата жена. Никой не му отвори и той слезе на рецепцията, където го уведомиха, че преди двайсет минути тя е върнала ключовете и е напуснала хотела. Не бе оставила съобщение.

Симон се втурна навън и спря едно такси.

- Към летището! - нареди той.

Шофьорът тутакси потегли, вдъхновен от пачката шекели, която клиентът му подаде. Мерцедесът, който тръгна с мръсна газ след тях, едва не връхлетя върху един пешеходец.

Благодарение на таксиджията, Симон взе разстоянието от Йерусалим до Тел Авив за два пъти по-кратко време, отколкото на идване, без да забележи, че е следен. Изскочи от таксито, провря се през тълпата на аерогарата, оглеждайки се за Саба, защото бе убеден, че тя е решила да се върне преждевременно в Париж.

Видя я на опашката за чекиране на компанията Ер Франс. Извика я по име. Всички лица се обърнаха към него. Той стигна до нея и я хвана за раменете.

- Какво правиш?

- Преча на издирванията ти.

- Пречиш ми, като си тръгваш.

- Грешиш, Симон.

- Когато грешиш, обикновено имаш право.

- Ако разсъждаваш по този начин, до никъде няма да стигнеш.

Възрастната двойка зад тях следеше с жив интерес разгорещения им разговор.

- Дори Енкиду и Гилгамеш са разбрали колко са необходими един на друг.

- Твоите мъдрости ще ми липсват.

- За втори път правиш номера с измъкването тихомълком. Ненавиждам го. Окей, върви, живей „малкия“ си живот и пет пари не давам, че мразиш тази дума.

Симон й обърна гръб и се отправи към изхода. Саба имаше право в едно отношение. Тя го смущаваше. Налагаше се да я забрави и да се съсредоточи върху целта си да открие Маркус. Изведнъж чу името си, обърна се и видя, че тя върви след него.

- Съжалявам, че си тръгнах като крадла, не ми хрумна по-добър начин да те напусна.

- Какво се опитваш да ми кажеш?

- Имаш толкова неща да свършиш, Симон.

- Това, което свърших до този момент, го дължа до голяма степен на теб.

- Кажи ми честно, защо искаш да остана?

- Помогни ми да намеря Маркус. След това си върви.

- Не виждам с какво мога да ти бъда полезна.

- Искам отново да разпитам отец Клеман в църквата „Божи гроб“.

- Можеш и сам да се справиш.

Саба изтегли дръжката на куфара си и реши да се върне на опашката. Симон застана пред нея и протегна свити на юмрук ръце, сякаш държеше нещо в тях.

- В лявата ми ръка е Йерусалим, в дясната, Париж.

- Това поредният ти номер на илюзионист ли е?

- Правя го за първи път.

Саба погледна дясната му ръка, поколеба се, погледна лявата и се приближи към свития му юмрук.

- Какво криеш в него?

- Ако избереш Йерусалим, ще видиш.

Тя духна върху лявата му ръка.

Симон бавно разтвори пръсти. Саба смутено ококори очи.

- Какво е това? - попита тя.

- Пръстен.

- Виждам, благодаря.

- Това е много стар пръстен с черен опал и диаманти. Майка ми ми го даде. Той има много дълга история. Принадлежал е на египетска принцеса, на английска херцогиня и на най-добрата приятелка на майка ми, която починала. Неотдавна разбрах, че тази приятелка е истинската ми майка, Лейла.

- Представям си колко е ценен за теб.

- Искам ти да го носиш.

- Симон, не мога...

- Ако откажеш, ще го хвърля.

Саба стеснително подаде безименния си пръст. Симон сложи пръстена и хвана дръжката на куфара.

64

Оставиха багажа на Саба в стаята на Симон и отидоха в църквата „Божи гроб“. Младата жена изглеждаше като хипнотизирана от черното слънце, което грееше на пръста й.

- Преследвачите ни тотално са се объркали - заяви Симон, като хвърли поглед назад към оживената улица.

Преди да влязат в църквата, той показа на Саба една дървена стълба, поставена срещу прозореца на горния етаж.

- Тя стои там от векове - поясни той.

- Никой ли не е пожелал да я свали?

- Аз.

- Пак ме баламосваш.

- Предизвиках Маркус, като му казах, че мога да се кача и да я сваля. Той реагира лошо. Разбрах, че много обича тази църква.

- Какво общо има това със стълбата?

- Статуквото разпределя пространството и часовете за молитва между шестте религиозни общности. Никой обаче не може да прави промени в общите части, ако всички конгрегации не са дали съгласието си. Общите части включват и первазите на прозорците. Ако някой докосне стълбата, ще си навлече гнева на останалите.

- Ти как възнамеряваше да се изкачиш? По фасадата ли?

- След като вярваш, че съм способен да премина през стена, защо да не мога да се изкача по фасадата?

- Месията няма намерение да се завърне, като лази по стените на църквите.

- Аз не съм Месията.

- Иисус също не го е знаел в началото.

Симон забеляза, че отец Клеман се скри зад една ротонда. Той разблъска група вярващи и го догони.

- Отче, вие ме изпратихте в Германия, като отлично знаехте, че Маркус е останал в Израел.

Симон говореше спокойно, затова отецът реши да се опълчи:

- Не съм отговорен за действията ви!

- Къде е Маркус?

- Вървете си!

Саба застана между двамата мъже. Очите на отеца щяха да изскочат от орбитите си и той започна да отстъпва пред нея, като кривеше уста и стенеше, което накара група шокирани туристи да извърнат глави. Саба го бе хванала за гениталиите и му шепнеше в ухото:

- Този път ще ни кажеш истината или ще ти откъсна органа, с който Бог ненужно те е дарил.

- Той е в Ливан - успя да промърмори отецът, като се превиваше от болка.

Саба го пусна с отвращение и се обърна към невярващия на очите си Симон.

- Нали искаше да ти помогна?

- Махайте си! - заповяда им отецът.

- В Ливан е много общо казано - сопна му се Саба и посегна отново.

- Срещнах се с Маркус преди няколко дни - призна отец Клеман. - Той заминаваше за Бейрут.

- Невъзможно е да замине от Израел директно за Ливан.

- Щеше да мине през Кипър.

- Къде да го намерим?

- Не зная, но попитайте в патриаршията в Бейрут.

- Вие ни разкарвате из четирите краища на света - обади се Симон.

- Така е, ако искате да попаднете на Маркус.

- Седалището на вашата църква в Бейрут ли е?

- Не, в Дамаск. В Бейрут е седалището на Сириакската католическа църква.

- Маркус колко различни църкви посещава?

- Нашите църкви се различават по име, но всички са християнски.

- Езикът, на който изнасяте литургиите си, е сириак, нали? - уточни Симон.

- Да, той е диалект на арамейския. Защо?

Познанията на Симон по темата се ограничаваха с наученото в университета. Християните от Велика Сирия, за да се разграничат от езичниците, видоизменили арамейския в свой диалект, наречен сириак, който по-късно послужил на арабите за основа на тяхната азбука.

- Това е езикът на Христос - отвърна Симон.

- Да, така е.

- А също и на назареите - добави Симон, за да провери реакцията на отеца.

- Човечеството се е отдалечило от него.

- Какво знаете за назареите?

- Те са били юдейска месианска секта.

- Маркус говорил ли ви е за тях?

- Защо да го прави? Назареите отдавна са изчезнали.

- Те са вярвали, че Иисус ще се завърне на земята, нали така?

- Да, за да застане начело на армията за освобождение.

Симон благодари на отец Клеман и излезе от църквата, като безцеремонно повлече Саба след себе си.

65

- Какво те прихвана? - възмутено попита той.

- Ако не бях взела нещата в ръце, свещеникът щеше да ни изпрати в Катманду.

- Но нали именно тези „неща“ не биваше да пипаш с ръце.

- Научихме толкова много! Маркус поддържа близки връзки със Сириакската църква, била тя католическа или православна, а сега се намира в Бейрут. Към списъка с ключови думи можеш да прибавиш „сириакска“.

- Отец Клеман назнайва нещичко и за назареите -добави Симон.

Навън сред тълпата Симон размишляваше върху последните думи на Саба. Той свърза всички отбелязани в тефтерчето си ключови думи и на глас състави следното дълго изречение:

- Християнската секта на назареите, населяваща Сирия, използвала литургичните текстове, написани на сириак, за да убеди племето корайши, от което произхождал Мохамед и което обитавало планините край Мека, че корайшите са потомци на Исмаил и че трябва да се съюзят с назареите, за да си възвърнат Йерусалим.

- Ти забрави да използваш в изречението ключовата дума „Симон“ - обърна се към него Саба.

- Какво може да ме свързва с някаква древна месианска секта?

- Месията.

- Писна ми! Месията е дошъл веднъж, стига му толкова.

- Всички очакват завръщането му, мюсюлманите, християните, евреите и дори будистите очакват Майтрея, а ти твърдиш, че няма да стане - въздъхна Саба.

- Защо му е да се връща?

Симон предложи да похапнат в един ресторант в Стария град. Щом направиха поръчката, Симон поясни на Саба, че не само Иисус е „син Божий“. Според апостол Павел всички водени от духа Божий, са „синове Божии“[25]. Ако Иисус е единствен син, нямало е да каже: „Отче наш, който си на небесата“. Първоначалният смисъл на титлата „Син Божий“ бил променен от християните, за да се противопоставят на фарисеите. Вдъхновени от гръцката митология, в която боговете слизат сред смъртните, християните издигнали Иисус в ранг на полубог, плод на връзката между библейския Бог и Дева Мария. Тогава „Божият син“ станал в генеалогичния, физическия и биологичния смисъл на думата „единственият син на Бога“, сиреч „божествен“. Така се родила християнската догма за Боговъплъщението. От този момент нататък Иисус бил призван да изпълни всички библейски пророчества и да се възправи срещу кабалата на фарисеите.

- Според теб кой е бил Иисус? - попита Саба.

- Наричат го Назарянина, но не заради селището Назарет, както четири века по-късно било решено, а заради значението на думата nazir, в смисъла на „посветен“. Той е син на Йосиф от рода на дърводелците, съградили Големия храм. Освен това е братовчед на Йоан Кръстител, който го кръстил и го направил свещенослужител.

- С други думи е бил равин.

- Чрез произхода и титлите си Иисус обединява потомството на Давид, връзката с храма, духовното родство. Следователно той е имал пълното право да стане новият първосвещеник, който еврейският народ очаквал. Историята е прикрила истинската мисия на Иисус на земята, която се състояла във възстановяването на религиозната власт на евреите, иззета от римляните и техните помагачи.

- Този проект има много общо с проекта на назареите шестстотин години по-късно! - уточни Саба.

- Да, Иисус умира, но проектът за завладяване на храма продължава да съществува. И тъкмо тук е разковничето.

- Продължавай!

- Назареите нищо не били разбрали. Те очаквали завръщането на Месията, защото според тях Иисус се провалил в начинанието си. А всъщност е точно обратното.

- Смяташ ли, че начинанието ти е успешно, когато завършиш живота си разпънат на кръст?

- Виж, от II век преди новата ера, евреите били част от римската империя, което ще рече, че нямали политическата, нито религиозната власт, защото римските прокуратори назначавали първосвещениците. Мнозинството евреи не възприемали въпросните свещеници като легитимни посредници между тях и Бога. Иисус желаел да поеме храма, като прогони окупаторите, сътрудничещи си с римляните. Той искал да стане духовен, а не политически лидер. Народът бил с него. Тогава приближените до властта евреи решили да го елиминират, като го обвинили, че се стреми да стане техен цар и следователно политически враг на империята. Щом осъзнал, че е невъзможно да изпълни мисията си без насилие, Иисус се отказал от земния си проект.

- Би могъл да се защити все пак!

- Като избрал пътя на мъченичеството и смъртта, той се отказал от насилието, което предполага материални блага. По този начин Иисус пренесъл апостолската си дейност в небесния свят. Самият той казва: „Царството на Отца ми не е от този свят“. В този смисъл смъртта му е победа.

- Следователно той не би могъл да бъде пример за назареите! - отбеляза Саба.

- Точно така. Със смъртта си на кръста Иисус упражнява универсална духовна власт, която далеч надхвърля стените на храма. Неговата прочута фраза „Разрушете този храм и в три дни ще го въздигна“ означава, че всеки от нас трябва да се съсредоточи върху духовното си израстване, вместо да се стреми към завоюването на каменни стени.

- Малцина следват този път.

- Следвали са го тримата братя на Иисус - Яков, Симон и Юда, които на свой ред били убити, за да не станат първосвещеници. След това нещата се объркали. Едно християнско течение се отклонило от пътя на ненасилието и създало назареите, които се опитвали да изгонят неверниците със сила. Те успели да увлекат арабите в начинанието си да превземат Йерусалим и да издигнат отново храма със свой първосвещеник.

- Какво всъщност се опитваш да ми кажеш, Симон?

Саба не бе докоснала чинията си.

- Опитвам се да ти кажа, че Иисус няма да дойде, защото вече е предал успешно посланието си. Следователно аз не мога да бъда Месията. И толкова по-зле за всички, които не са разбрали, че отказът от насилие е върховна победа.

- Зависи за кой Месия говориш.

- Да не би да мислиш, че има петдесет!

- Защо назареите, които възприели първото идване на Иисус като провал и предпочели въоръжената борба в името на Бога, да нямат правото да очакват своя Месия?

- Назареите съществуват ли изобщо?

- Онзи ден ти самият казваше, че през вековете те са променяли името си. И дори при алауитите имало техни потомци.

- Е, и?

- Ако съществуват, защо да не очакват своя Месия?

- Не ми се вярва.

- Маркус и баща ти са стигнали до тях назад в историята. А ние какво знаем за назареите? Знаем, че те очакват Месията, за да превземат Йерусалим, а днес като че ли всички условия за неговото завръщане са налице. Светът е на ръба на хаоса, дори в Йерусалим ежедневно земята се тресе. Ти си дошъл на този свят преди трийсет и две години. На двегодишна възраст като по чудо си оцелял в атентат. Осиновителите ти забелязали, че си различен от другите деца. Пол не е бил нито глупак, нито мистик и затова се заинтересувал от твоя произход. Неговите търсения не го отвели до Корана, както ти мислеше в началото, а до назареите, дали първоосновата на Корана и очакващи своя Месия. Ти си следвал теология, учил си арамейски, водил си духовен живот, развил си дарби и в един прекрасен ден преминаваш през Портата на Месията. Властите потулват случилото се, ти успяваш да се измъкнеш от хватката на тайните служби на много страни. Техните хора те следят и отвличат, за да разберат кой си, опитват се да ти попречат или да ти помогнат. Преди смъртта си баща ти ти оставя документи, които мистериозно изчезват.

Симон слушаше, без да я прекъсва, защото не можеше да й противопостави никакъв аргумент.

- Познаваш ли други хора като теб? - предизвикателно попита тя.

- Имаш право, Саба - отвърна й той след дълга пауза. - По-добре е да се разделим.

- Какво? Това ли е отговорът на въпроса ми?

- Това е най-доброто решение.

- Няма да избягаш от проблема си, като се разделиш с човека, който ти отваря очите.

- Благодаря ти за всичко, което направи за мен. Съжалявам единствено че те спрях да вземеш самолета.

- Ако правилно разбирам, вече нямаме обща работа.

Саба стана от масата. Симон, без да помръдне и без да продума, я гледаше как напуска ресторанта. Поръча си пиене, за да удави в него настоящето и да се съсредоточи върху единствената си цел: да открие Маркус и веднъж завинаги да приключи с тази история.