Портата на месията

При превода на сириак неяснотите изчезваха. Значението на текста коренно се променяше. (...) Седемдесетте девственици всъщност бяха гроздове, а фереджето - най-обикновен колан! Заблудата бе просъществувала повече от хиляда и триста години.

48

Симон погледна часовника на Източната гара. Влакът за Берлин закъсняваше. Той тръгна по перона и се качи във вагона, който потегли едва след половин час.

Симон седеше до прозореца по посока на движението и гледаше как Париж остава назад; притвори очи, за да събере мислите си. Нов въпрос се бе прибавил към останалите.

Защо нацистите са се интересували толкова много от Корана?

Саба не пътуваше с него, защото й трябваше време, за да организира неколкодневното си отсъствие. Щеше да пристигне в Берлин, щом се освободи. Двамата не бяха успели да открият списъка на работещите по проекта Corpus Coranicum и да се опитат да идентифицират господин X. Симон се надяваше да има повече късмет на място.

Седналата до него русокоса млада жена дъвчеше дъвка и си играеше с розов смартфон с висящи по него дрънкулки, които звънтяха при всяко движение. Ухаеше на захар и съобщаваше на целия свят, че няма да пристигне навреме.

- В Берлин ли отивате? - обърна се тя към Симон.

- Да.

- Знаете ли точно в колко ще пристигнем? Според мен няма да наваксаме закъснението. Трябваше да съм на концерт в 19,30, но едва ли ще успея.

- Едва ли.

- Трябва да погледнем в сайта им. Имате ли интернет на вашия мобилен?

- Нямам мобилен.

Сякаш й бе казал, че няма обувки.

- Как се справяте тогава?

- Никой не ме чака.

Тя повдигна рамене, избра си музика и я пусна да гърми в слушалките. Явно младата меломанка бе забравила що е тишина.

Симон извади от сака си книгата на Луксенберг.

- От Корана ли се интересувате? - за пореден път се обърна към него младата дама.

- Да.

- Като оставим настрана глупостите за фереджетата и полигамията, книгата е много поетична - добави тя и спука балонче върху лъскавите си устни.

Симон мислено се опита да открие поезия в поредицата от предписания и повторения, постановени от халифите.

- Да не би да сте чели Корана? - учуди се той.

- Не, но един приятел ми говори за него. Каза ми, че стилът му е изискан....

Симон се запита как жената успяваше да го чува с подобни децибели в ушите си.

- Метафорите били много красиви...

Тя направи още едно розово балонче с перлени отблясъци и отново набра номер.

Симон се опита да се съсредоточи върху дисертацията на Луксенберг.

Филологът бе използвал метод, който не оставяше нищо на случайността. Започваше с проучване на оригиналната версия на Корана, в която нямаше нито един диакритичен знак. Луксенберг владееше отлично сириак и арабски. Той проучваше различните начини за поставяне на диакритичните знаци, като се опитваше да разчете арабските думи, за да могат мъглявите пасажи да придобият ясен смисъл. В случай на неуспех пробваше с думите на сириак. На този етап Луксенберг превеждаше арабската фраза на сириак и търсеше в литературата, написана на сириак, онази фраза, която навярно е била преведена буквално на арабски и заради това е изгубила първоначалния си смисъл.

Пиер Лафит наричаше тези фрази лексикални калки.

- Да не би да си оглушал?

- Моля?

Съседката му нагрубяваше събеседника си по телефона. Шумният й разговор пречеше на Симон, той затвори книгата и се загледа през прозореца. За разлика от екрана на телефона, през стъклото влизаше светлина и умът му се проясняваше.

Архивите на Corpus Coranicum, с чиято помощ тезата на Луксенберг можеше да бъде потвърдена или отхвърлена, бяха останали скрити в продължение на половин век от един нацист, преди да попаднат в ръцете на неговата ученичка, която на свой ред ги бе държала под ключ в продължение на петнайсет години. Щом направи това откритие, Симон осъзна колко е важен за него господин X.

49

Симон помоли да качат сандвичи и кафе в стаята му. Бе избрал хотел в съседство с Академията на науките. Възнамеряваше да будува цяла нощ.

Изгледа телевизионните новини, които, както обикновено, бяха лоши особено в Йерусалим, където ново земетресение бе взело поредната жертва и отново потъна в четене на „Die Syro-Aramaische Lesart des Koran“.

Методът на Луксенберг за проучване на Корана бе сложен, но безпогрешен. При превода обратно на сириак като по чудо изчезваха неяснотите в арабския текст. Много от кораничните редове добиваха съвсем различно значение.

Например девиците, очакващи мъчениците на джихада, се оказваха гроздове.

А задължението да се носи фередже се заменяше с покана да се сложи колан на кръста.

Авраам, Йосиф, Мария и Иисус съставляваха сърцевината на повествованието. Нещо повече, Иисус бе описан като Божието слово и очаквания Месия[22]. Препратките към християнството и Библията изобилстваха. Заемките от молитви и някои цитати бяха чисто плагиатство. Сам по себе си Коранът не бе нищо повече от богослужебна книга, антология на откъси от съществуващи преди него свещени книги, сборник текстове от Стария и Новия завет.

Симон разтърка зачервените си очи и се огледа да види колко е часът, но в стаята никъде нямаше електронен часовник. Още не се бе зазорило, градът спеше притихнал в тъмнината. Затвори книгата, пълна с трохи и показалци.

Задълбоченият, подробен и категорично революционен научен труд на Кристоф Луксенберг доказваше, че изворите на Корана могат да се открият в адаптираните на сириак богослужебни книги, предназначени за покръстването на населението на Арабия.

Когато Симон достигна до този извод, той установи, че не му остава много време за сън. Направо съжали, че помоли служителят на рецепцията да го събуди в 7 часа.

Унесе се трудно, въпреки сковаващата го умора. Беше едновременно въодушевен от откритията си и разтревожен, дори стресиран от предстоящото си посещение в Академията на науките. Защото номерата на кораничните редове, записани в тефтерчето на Пол, съответстваха на редовете, разглеждани от Кристоф Луксенберг. А това означаваше, че Пол е направил същото откритие, довело до гибелта му.

50

Симон зъзнеше до постамента на мраморната статуя на площада на Академията, в центъра на най-красивия архитектурен ансамбъл в неокласически стил в Берлин, издигнат на пресечната точка между симетрията и монументалното, но най-вече на пътя на берлинчани, които бързаха за работа. Зад гърба му се издигаше внушителната сграда на Берлинския театър. Насреща му бе Академията на науките. Сградата в стил необарок, построена в началото на XX век, Първоначално била предназначена за банка, но по-късно приютила институцията, работеща върху дългосрочни проекти. Corpus Coranicum бе един от тях.

Докато затопляше ръцете си с чаша горещо кафе, Симон наблюдаваше как върволицата служители се точи към входа на Академията: млади университетски преподаватели, възрастни професори и свежо гримирани или покрити с фереджета жени.

Симон догони една от жените с фередже и я попита:

- В Corpus Coranicum ли работите?

Тя го погледна уплашено, поклати отрицателно глава и посочи друга от пребрадените си колежки. Симон помоли колежката да го заведе при ръководителя на проекта. С недоверчиво изражение, изписано на видимата част на лицето й, жената го насочи към шефа на охраната, който разговаряше по уоки-токи. Симон му обясни, че притежава важни сведения и че трябва да ги съобщи някому. Поканиха го да почака в помещение, обзаведено с маса, няколко стола и автомат за напитки.

След няколко минути се появи мъж с любезна усмивка, губеща се в гъстата му брада.

- Какво можем да направим за вас, господин...?

- Симон Ланж. Аз мога да направя нещо за вас. Разполагам със съществена информация за изследванията ви върху Корана.

- Каква е тази информация?

- Предпочитам да говоря директно с ръководителя на проекта.

- Госпожа Нойвирт в момента е заета.

- А нейният заместник?

- Ще проверя.

Брадатият раболепно се оттегли. Симон напразно се огледа за някакъв тежък предмет. Отиде до автомата, купи кутийка кока-кола и я пусна в сака си.

Брадатият се появи петнайсет минути по-късно, но любезното му изражение беше изчезнало. До него вървеше човек от охраната.

- Господине, молим ви да напуснете сградата.

- Поради каква причина?

Охранителят го хвана здраво под мишницата. Симон нямаше сили да се съпротивлява. Остави се да го изведат под конвой през служебния вход и да го оставят на малка задънена уличка. Група скинари тутакси го наобиколи. Бяха им възложили да довършат работата.

- О, навираме си носа, където не бива! - гракна най-грозният.

Приличаше на булдог и носеше блузон с неонацистката марка „Тор Шнайдер“. Придружи думите си със силен замах, който обаче разцепи въздуха. Симон бе предугадил удара.

- Какво искате?

- Да не се мяркаш повече насам - отвърна му уязвеният нападател.

- Corpus Coranicum ли ви изпрати?

- А ти как мислиш?

Симон долавяше омраза, глупост и лошо контролирана енергия. Нямаше никакво желание да се бие, нито да строши костите на тези нещастници. Той владееше изкуството да побеждава без стълкновение.

- Познавате ли господин X? - попита ги той.

Скинарите си размениха учудени погледи. До булдога бяха застанали як върлинест тип с обръсната руса глава, който явно не усещаше студ, защото беше само по фланелка с надпис „Das Reich kommt wieder“, и дребосък със суитшърт с качулка, върху който се четеше „No surrender“. Несъмнено Симон си имаше работа с творци на перото.

- Не познаваме нито него, нито госпожа Y - избоботи булдогът.

Скинарите се захилиха.

Здравенякът хвана Симон за яката и започна да го повдига с лекотата на подемен кран. За малко да го отлепи от земята.

- Голям отворко си.

- Почакай и ще видиш - отвърна му Симон.

С пъргаво движение той изви ухото на нападателя и в ръката му се появиха банкноти от по двайсет евро. Възползва се от секундата изумление, хвърли банкнотите във въздуха, протегна ръка зад тила на здравеняка и повдигна лакътя му, с който той се опитваше да отлепи Симон от земята. Разпери хоризонтално ръце, завъртя го и го захвърли на земята.

- Ставай, Ханс, дай му да разбере! - провикна се русокосият ариец, без да откъсва очи от банкнотата, приземила се до калеврите му.

- Не споменавай имена, глупак такъв! - сопна му се Ханс, докато ядосано се изправяше.

През това време дребосъкът лазеше по земята и събираше разпръснатите банкноти. После всичко се разви със светкавична бързина. Симон блъсна Ханс върху дребния, който бе все още на четири крака, и отвори кутийката кока-кола. Гейзерът заля останалите двама, които се люшнаха назад. Симон запрати кутията върху челото на булдога и той също изгуби равновесие, защото се блъсна в един скутер. Четиримата скинари вече се мятаха в купчина, достигаща до един балкон. Симон стъпи на нечий гръб, оттласна се от нечие рамо и глава, достигна перваза на балкона, прекрачи го, влезе в някакъв хол, където старец гледаше телевизия, прекоси го, без да продума, и напусна апартамента, сградата и квартала.

51

Мъжът на рецепцията забеляза раздърпаните дрехи на Симон.

- Добре ли сте, господине?

- Налетях на банда скинари - отвърна му Симон, докато взимаше ключовете от стаята си.

- Все по-често бродят по улиците - оплака се служителят.

- За съжаление, вече навестяват и библиотеките!

Симон се затвори в стаята си.

По всичко личеше, че господин X бе общувал с Пол без знанието на ръководството на Corpus Coranicum. Възможно бе да е сред научните работници, натоварени да дигитализират снимките от микрофилмите на Готхелф Бергщресер. Дали Пол бе успял да се добере до архивите с помощта на господин X?

Симон заспа, докато четеше книгата на Луксенберг, и се събуди призори.

Направи няколко движения тай-чи, за да започне деня без стрес, и слезе да закуси. Служителят на рецепцията му подаде плик.

- Нощес някой го остави за вас.

- Кой беше?

- Не се представи.

- Ще ми го опишете ли?

- Трудно. Беше жена с фередже.

Симон се уедини в един ъгъл на ресторанта с чаша кафе и с писмото. Беше написано на ръка.

Господин Ланж,

Това, което ви се случи пред Академията, беше само предупреждение.

Настойчиво ви препоръчвам повече да не идвате в Академията на науките, да напуснете Берлин, да забравите всичко свързано с Corpus Coranicum и с изследванията на баща ви.

Истината не е лесна за откриване, а още по-малко - за казване. Един велик дзен учител е написал, че познанието не е пътят. Доколкото зная, вие практикувате дзен и медитация, така че ще разберете.

Ако се вслушате в този съвет, все още имате шанс да не изложите живота си на необратима опасност.

Ала ако продължавате да упорствате, ще ви се случат само нещастия.

Навремето имаше един човек, който можеше да ви помогне. Професор Оскар Ландер. Той публикува за собствена сметка своите студии, които допълваха проучванията на Кристоф Луксенберг. Тъй като беше уволнен от университета, той се крие, не дава интервюта и не желае да се занимава с Корана.

Би трябвало да последвате примера му. Осмелявам се да го спомена, защото рано или късно ще чуете името му. Предупреждавам ви, че не бива да се срещате с него.

Лично аз ви моля за едно: не се опитвайте да влезете отново във връзка с мен. Вчерашното ви посещение ме изложи на опасност.

Сбогом, господин Ланж.

Господин X

Симон препрочете писмото няколко пъти и се опита да проумее как да го тълкува. От една страна, авторът, който изглежда го познаваше добре, му отправяше предупреждение, а от друга, му даваше името на Оскар Ландер. Симон го бе чувал многократно по време на своите проучвания, включително и от устата на Герд Погел.

Симон се възползва от интернет услугите на хотела, за да научи повече. Откри, че Оскар Ландер е немски теолог, философ и филолог. Петнайсетгодишен получил наказание, защото отказал да членува в младежката хитлеристка организация. Завършил теология, станал директор на „Гьоте Институт“ в Сирия. След завръщането си в Германия работил в Берлинския университет. През седемдесетте години защитил дисертация върху тълкуването на няколко сури от Корана в качеството им на древни християнски псалми. Получил най-висока оценка, но Антон Шпиталер успял да издейства уволнението му от университета. Тогава Ландер публикувал за своя сметка „За първия Коран“. Продължил да работи самостоятелно, преди да се оттегли напълно през деветдесетте години на миналия век.

Симон се качи в стаята си и се обади на Саба, за да й разкаже случилото се до момента. Младата жена предложи да му помогне да открие Оскар Ландер.

- Как ще го направиш? - попита я Симон.

- А ти сам ще успееш ли? - поинтересува се Саба.

- Имам една малка идея.

- Е, щом е малка, запази я за себе си.

- Твоята да не би да е голяма?

- Нали те отведох до английския колекционер.

- Пак ли ще привикаш на помощ някой ухажор?

- Да виждаш друг начин?

- Девственица си, а имаш толкова много ухажори!

- Ако не бях, щеше да ги наричаш любовници.

- Така е.

- Симон, искаш ли наистина да ти помогна?

- Да, защо?

- Защото ако още веднъж вземеш на подбив моята девственост, няма да ме видиш повече.

52

В ранния следобед Симон слезе на гарата в Нюрнберг, големият средновековен баварски град, известен с процесите срещу висшите функционери на Третия райх.

Небето беше покрито с черни облаци.

На Саба й бяха необходими няколко часа, за да открие начин за среща с Оскар Ландер. Титулярът на Катедрата за изкуство и култура в Университета „Фридрих-Александер“ в Ерланген-Нюрнберг, който работеше в ЮНЕСКО, й бе казал, че Ландер живее в Нюрнберг. Професорът продължавал да работи в най-голяма секретност и отказвал всякакви интервюта. Никой не знаел точния му адрес, но с известна доза късмет можел да бъде срещнат по време на ежедневните му разходки между 15 и 16 часа.

- Нюрнберг е голям град - скептично отвърна Симон.

- Да, вторият по големина в Бавария - поясни Саба. - Оскар Ландер се интересува от две неща: Музея на Нюрнбергския процес и Документационния център. Разхожда се от единия до другия.

- Как да го позная?

- Като се обърнеш към всички мъже с интелигентен вид над осемдесетгодишна възраст.

Симон обикаляше уличките на града и докато в главата му звучеше „Канонът“ на Пахелбел, заваля дъжд. Той побърза да се скрие в Мемориала на трибунала, превърнат в музей, където имаше изложба. Надяваше се дъждът да му помогне да попадне на Оскар Ландер, в случай че той също бе потърсил сушина.

Огледа се и видя възрастен човек с огромно чело, застанал пред фотографията на обвиняемите в процеса през 1946-а. Умореният му поглед зад големите стъкла на очилата се плъзгаше по лицата в черно-бяло на Гьоринг, Хес, Фон Рибентроп и Кайтел, седнали на първия ред.

- Професор Ландер?

Мъжът се обърна за миг, без да му отговори, и отново съсредоточи вниманието си върху снимката. Симон разбра, че е попаднал на човека, когото търсеше.

- Аз съм синът на Пол Ланж.

- Какво искате? - поиска да узнае старецът.

- Познавахте ли баща ми?

- Не. А сега ви моля да ме оставите да разгледам изложбата на спокойствие.

Симон му препречи пътя.

- Вие можете да ми дадете отговорите, които пряко ме засягат.

- Не давам интервюта.

- Герд Погел ми довери, че единствено вие, баща ми и Кристоф Луксенберг сте се осмелили да разкриете произхода на Корана.

Ландер се огледа, за да се убеди, че никой не можеше да чуе разговора им.

- Какво бихте искали да узнаете?

- Защо попадаме на нацисти, щом започнем да проучваме историята на Корана?

- Това засяга ли ви лично?

- Търся убийците на баща си.

- Баща ви е работил върху Корана?

- Върху Корана и върху една старинна карта на Сирия.

- И вие смятате, че е попаднал на банда неонацисти?

- Опитвам се да намеря връзката. Затова ви питам.

- Тогава трябва да се върнете назад във времето, към Ернест Рьонан.

- Какво? Към човека, дал името на кръжеца.

- Какъв кръжец? - попита Ландер.

- Клуб за история на религиите в Париж, който моят баща посещаваше.

- Ернест Рьонан е въвел историко-критическия метод при прочита на Библията - поясни Ландер. - Затова платил висока цена. Папа Пий IX осъдил трудовете му, които поставяли под въпрос свръхестествения характер на християнското откровение. Уволнили го от Колеж дьо Франс...

- Дали трудовете му са имали нещо общо с исляма?

- „Не бих казал, че ислямът е преследвал свободната мисъл по-жестоко от другите религии, но бих казал, че го е правил по-успешно. Той е превърнал победените от него страни в пространство, недостъпно за рационалната култура на духа“, това са думи на Ернест Рьонан - продължи Ландер, - произнесени през 1883 година на лекция в Сорбоната. Ако днес изкажете подобна мисъл, в следващите десет минути ще ви обвинят в ислямофобия. През последните сто и петдесет години Библията се изучава с помощта на историко-критическите методи, но и дума не може да става същите методи да се приложат при анализирането на Корана. Много е опасно.

- И все пак вие сте поели този риск и сте публикували книга по въпроса.

- Вече не говоря по темата публично.

- Не разбирам защо нацистите са проявявали интерес към Корана и исляма. Нали са смятали арабите за нисша раса?

- Не се лъжете, нацистите са гледали на арабите като на почетни арийци, поставяли са ги наравно с японците. Високопоставените нацистки функционери са имали своите съображения да не критикуват исляма. Знаете ли кои са били трите предмета, които Хайнрих Химлер неизменно държал на бюрото си?

- Предполагам "Mein Kampf".

- Да, в луксозно издание. И още?

- Пистолет „Люгер“? Капсула цианкалий?

- Не. Зелен молив, както повечето висши сановници на Райха. И един Коран.

Симон го погледна учудено.

- Нито Химлер, нито Хитлер са били мюсюлмани - отбеляза Ландер. - Но те са се отнасяли към исляма с уважение, каквото не са засвидетелствали на християнството, защото са го упреквали, че то е отдалечило германците от техните арийски корени и ги е превърнало в безволеви същества.

-Убеден съм, че баща ми, който ме е осиновил, когато съм бил на две, е правил проучвания върху исляма, за да открие убийците на моите биологични родители, загинали преди трийсет години в атентат в Бейрут.

- Съдбата на вашето семейство е трагична - съчувствено рече Оскар Ландер.

- На всичко това трябва да се сложи край - отсече Симон.

- Странно... преди време бях във връзка с един германец, който се бе заел с подобни проучвания със същата цел.

- Как се казваше?

- Маркус Кершнер.

- Маркус! - не повярва на ушите си Симон. - Той е приятел на баща ми!

- Навярно му е помагал.

Ландер отново се огледа подозрително.

- Мислите ли, че не са ви проследили?

- Едва ли. Какво по-точно искаше Маркус?

- Същото, което и вие. Да разбере как е създаден Коранът.

- Стана ли дума за нацистите?

- Той проявяваше особен интерес към онзи период от историята, който не се преподава в училище.

- Кой по-точно?

- Следвоенният период, когато някои нацисти напуснали Германия и потърсили убежище в Египет, Ирак и Сирия. Там те намерили ново призвание: подпомогнали създаването на партията БААС, нейното идване на власт, поощрявали арабския национализъм, джихада, борбата срещу евреите и американците. Някои от тях дори приели исляма. Знаете ли, че в списъка на най-продаваните книги в Сирия "Mein Kampf" е на шесто място.

- Трудно ми е да повярвам, че ислямът е привличал до такава степен Хитлер и Химлер.

- Техният интерес към Корана не е бил от духовно естество, те изучавали единствено неговото идеологическо въздействие. Хитлер възложил на Химлер да създаде работна група, която да проучи големите свещени текстове като Библията, Корана, северните митове и египетската митология. Идеята на Фюрера била да вземе най-доброто от тях, за да създаде новата религия на германския народ.

- Най-доброто ли? - подхвърли Симон.

- Най-ефективното. Използвали текстовете като работни инструменти. Хитлер разбрал, че за да си осигури тоталната поддръжка на народа, трябвало да му въздейства с прости и бинарни идеи, да събуди войнствения му инстинкт, да го привлече, да го омае, да му даде надежда. Затова използвал вековните рецепти за обработка на съзнанието. Химлер бил на мнение, че Коранът е практично и привлекателно помагало за войниците.

- След като нацистите са се интересували толкова много от Корана, защо са се противопоставили на научните изследвания за произхода му?

- Хитлер открил в него своите ключови идеи като желанието за завладяване на света, посочването на изкупителната жертва, обещанието за рая на загиналите воини. Той създал нова месианска религия с нейната догма, пророк и царство. Затова не можел да си позволи да остави учените да работят свободно и да разкрият историческите механизми на появата на Корана. Въздействието на Свещената книгата би било много по-слабо, ако се отрече нейният божествен, легендарен, митичен произход. Научните изследвания дори биха разкрили измамата, върху която е изградена "Mein Kampf" както и начина, по който Хитлер си е присвоил религиозните методи за целите на идеологическата обработка. Слушайте, не мога да остана повече тук.

Ландер бе непрекъснато нащрек.

- Само това ли казахте на Маркус?

Професорът се поколеба. Явно имаше още нещо.

- Какво ще добавите? - настоя Симон. - Че убийците на моите родители са били нацисти ислямисти?

- Нека най-напред излезем оттук.

- Имам чувството, че обикалям в кръг - въздъхна Симон.

- Истината е в центъра на спиралата. Колкото повече кръжите, толкова повече се приближавате до нея.

53

Дъждът продължаваше да вали. Двамата взеха автобуса. Оскар Ландер седна в дъното, за да наблюдава качващите се пътници.

- Защо решихте да ми помогнете, професоре? - попита Симон.

- Щом Герд ви е дал моето име, това означава, че мога да ви имам доверие и да бъда ваш екскурзовод.

Професорът обясни къде отиват:

- Ще ви заведа в един музей, където постоянната изложба се нарича „Магия и насилие“. Тя показва как нацистката партия фанатизирала хората, като ги събирала на конгреси, наподобяващи тържествени литургии. Механизмите на омагьосването са разгледани най-подробно.

Автобусът ги остави недалеч от музея.

Симон се опита да обхване с поглед огромния площад, простиращ се върху три хиляди и осемстотин декара, на който някога се провеждали нацистките паради. Сега наоколо бяха построени жилищни комплекси, а част от трибуната бе превърната в амфитеатър за концерти.

- Погледнете напред! - ненадейно извика Ландер.

Симон се подготви да посрещне атака, но бързо осъзна, че професорът му сочеше площада.

- Оттук са се издигали дирижаблите „Цепелин“ - поясни Ландер. - Всяка година на конгресите на нацистката партия, които траели цяла седмица, присъствали един милион души. Архитектурата е вдъхновена от Римския колизеум, за да насочва погледите на публиката към подиума, от който Хитлер произнасял речите си.

Влязоха целите вир-вода в Документационния център. Симон забеляза, че е бил открит през 2001 година.

- Необходимо е време, за да се приемат ужасите на историята - вметна той.

- А е толкова лесно да се избегнат - въздъхна Ландер.

- Лесно ли?

- Трябва само да се вслушаме в предупрежденията. Още през 1929 година папа Пий XII заявил, че всичко ще завърши зле. Той се учудвал как в Германия никой нищо не забелязва и се питал дали някой там е прочел "Mein Kampf", „книгата, от която ти настръхват косите“.

- Навярно трябва да си зададем същия въпрос за Корана?

- Просветените хора отдавна бият тревога.

- Кои например?

- Андре Малро написа през 1956 година в „Тайм Магазин“, че вече е късно да се спре нашествието на исляма, което носи насилие и тирания и е подценявано от неподготвения Западен свят, където няма истински държавници. Клод Леви-Строс в „Тъжни тропици“ изобличава липсата на толерантност у мюсюлманите и ни предупреждава, че ислямът проповядва унищожението на друговерците. Карл Густав Юнг заявява през 1936 година, че религията на Хитлер е твърде близка до исляма, след като обещава Валхала, възхвалява битките и саможертвата и на свой ред обявява евреите за изкупителна жертва.

- И все пак при мюсюлманите съществува някаква духовност, макар тя да не е съизмерима с универсалната доброжелателност на будизма - опита се да възрази Симон. - Суфистите например проповядват благосклонен и толерантен ислям, който...

- Който няма нищо общо уахабизма - прекъсна го Ландер. - Злото се проявява, когато религията започва да служи на политическата власт или на териториалните претенции.

- Следователно Коранът е опасен, така ли?

- Проблемът не е в самия Коран, а в статута, даден му от първите халифи: той е божествен, съвършен, продиктуван на арабски, езикът на Бога. Този статут днес пречи на догмата да се реформира, а тя се противопоставя на изповядващите различни религии да живеят заедно. Опитът да я реформирате означава да се изправите срещу Аллах. Навремето халифите умишлено създали легендата за вечния и съвършен Коран, защото трябвало да укрепят властта си и да обединят завладените от тях територии. Най-напред обявявате за врагове всички, които не са от вашата вяра, сетне ги унищожавате, защото такава е волята на Бога и на Фюрера. Не ви говоря празни приказки, тъй като съм бил едновременно мишена на нацисти и ислямисти.

- Като моите родители.

- Проблемът е в това, че никой никога не открива престъпниците. Те или се самовзривяват със своите жертви, или прикриват престъпленията си като злополуки. Чували сте навярно за Готхелф Бергщресер?

- Специалистът заснел първия Коран?

- Точно така. Той умря „при злополука“, докато изкачвал масива Вацман. Неговите микрофилми, които бяха най-красноречивото доказателство, че Коранът не е паднал от небето, бяха иззети от специалисти по исляма - нацисти; най-напред от Ото Прецъл, а после от Антон Шпиталер, който ги криеше в продължение на петдесет години.

-Нали Шпиталер ви прогони от университета? -попита Симон.

- Осмелих се да се усъмня в твърдението му, че е изгубил микрофилмите - отвърна Ландер.

- Разбира се, че не е за вярване.

- Трудно е да повярва човек, когато в историята се преплетат войната, шпионажът, престъпленията и религията. Хлапетата биха изпаднали във възторг, ако им я преподават точно такава в училище.

- Не виждам как един преподавател би казал, че "Mein Kampf" и Коранът си приличат - вметна Симон.

- При все това историческите факти са налице. Хитлер подновил стратегията на сближаване с арабските страни, предприета от кайзер Вилхелм II, като изпратил на посещение в тях висши функционери на Райха. Част от програмата на нацистката партия била разпространяването на европейския антисемитски модел сред мюсюлманите, с цел да ги противопостави на евреите и ционизма. Преди началото на Втората световна война двама мюсюлмански лидери, главният мюфтия на Йерусалим, Амин ал-Хусейни, който поддържал тесни връзки с Хитлер, и египтянинът Хасан ал-Банна, основателят на „Мюсюлмански братя“, разпространявали нацистката идеология сред арабите. По време на войната хитлеристката пропаганда се стремяла да докаже, че Райхът и арабско-мюсюлманският свят имат общи интереси и призовавала към свещена война срещу евреите, комунистите и англичаните. Тя използвала текстове от Корана, за да възвеличи достойнството и единството на мюсюлманите и да ги призове да тръгнат на бой срещу неверниците. Радио Берлин имало по две емисии на арабски всеки ден, а в градовете редовно се разпространявали ислямистки позиви. Сега осъзнавате ли защо нацистите не понасят някой да критикува Корана, пък бил той от дипломатическите кръгове или от научните институти?

- Нацислямисти е твърде мъгляво като определение - заяви Симон, все така обсебен от мисълта да открие убийците на родителите си.

- Терминът много ми харесва.

Ландер отведе Симон встрани от неколцината посетители на изложбата.

- За да намерите убийците на семейството си, трябва да се върнете назад във времето - додаде Ландер. - След войната Райнхард Гелен създал BND, западногерманските тайни служби. Той бил офицер от Вермахта и назначил стотици бивши нацистки агенти, които продължили да се борят срещу настъплението на комунизма в арабските страни, като за целта използвали исляма. Въпросните агенти работели в тайните служби и пропагандните институции на арабските държави и били дори в армиите, нападнали Израел. Службите за сигурност в Египет използвали като съветници над сто бивши есесовци, грижливо подбрани от офицер от Waffen-SS. В Сирия имало непрекъснати сблъсъци между нацистите и властта. Според оцелелите от Третия райх, Хитлер не бил изгубил войната срещу евреите. Тя продължавала в арабските страни. Чели ли сте „Протоколите на сионските мъдреци“?

- Те са фалшификат - отсече Симон.

- Разбира се, че е така, но се представят като план за завладяването на света от евреите и франкмасоните. Създадени са по поръчка на руската царска тайна полиция като пропаганден инструмент срещу евреите. Николай II отказал да ги използва, ала Хитлер ги цитирал в „Main Kampf" за да внуши на читателите въображаем еврейски заговор. Въпросният фалшификат бил основното пропагандно средство на Третия райх, което Насър не се поколебал да използва в Египет! Нарочно наблягам на това тайно разбирателство и съглашателство, за да схванете тактическите и политическите причини, поради които нацистите винаги са били против оспорването на устоите на Корана. Ала тези идеологически, породени от обстоятелствата връзки не могат да засенчат факта, че повечето мюсюлмани в съюзническите страни са се борили срещу нацизма. Някои от тях дори са криели и спасявали евреи.

- Аз търся убийци, а не праведници - заяви Симон.

- А аз съм историк, а не полицай - отвърна му Ландер.

- Трябва ли да разбирам, че виновниците за смъртта на родителите ми се крият в Египет или в Сирия?

- Ако тръгнете на лов за гризли, ще заминете за Северна Америка, а не за Африка.

- Вярвате ли, че връзките между ислямските активисти и наследниците на нацизма са все така тесни?

- „Днес слънцето на Аллах грее над Запада“.

- Моля?

- Това е заглавието на бестселъра, написан от една германска историчка, специалистка по исляма.

Симон призна, че не е чувал за него.

- Това е пропагандна книга, която смесва арабската култура с мюсюлманската религия. Авторката приписва на исляма научните открития на арабската цивилизация и го възхвалява върху цели четиристотин страници.

- Как се казва тя?

- Зигрид Хунке. През 1941 година защитава докторската си дисертация в Берлин под ръководството на Лудвиг-Фердинанд Клаус, един от водещите теоретици на расовото превъзходство на арийците. По време на войната Хунке става член на нацистката партия. Приятелка е на Химлер и споделя неговите възгледи. До смъртта си през 1999 година тя продължава да твърди, че Европа трябва да се освободи от християнството, за да се умиротвори.

Оскар Ландер се огледа за пореден път и заговори още по-тихо:

- В наши дни конфликтът вече не е между участници в съпротивата и бивши нацисти, а между учени и мюфтии. Учените успяха да докажат, че източникът на Корана е езикът сириак и че той е заимствал текстовете на християнските религиозни химни. Но тази теза е неприемлива за мюфтиите.

Оскар Ландер хвърли поглед през рамото на Симон.

- Сигурен ли сте, че не са ви проследили?

- Право да ви кажа, от една седмица насам имам чувството, че някой непрекъснато е зад гърба ми.

- Не е трябвало да търсите среща с мен. Луксенберг се крие под псевдоним, а аз - не.

- Два пъти ме нападнаха скинари. Вторият път беше вчера, близо до Corpus Coranicum. Оттогава много внимавам.

- Corpus Coranicum? Там, където се съхраняват микрофилмите на Готхелф Бергщресер!

- Баща ми е бил във връзка с някого в Академията на науките. С някой си господин X. Говори ли ви нещо?

- Не, познавам единствено Ангелика Нойвирт. Тя получи изключителното право да изследва снимките на Бергщресер със задачата да направи първо официално издание на Корана през 2025 година!

- Цял век на разположение, за да се разтълкуват едни снимки? - възкликна Симон.

- Нищо не очаквам от изводите на Нойвирт - въздъхна Ландер.

- Дългата ръка на Corpus Coranicum стигна ли и до вас? - попита Симон.

- Атаката бе медийна. Ангелика Нойвирт нападна моите трудове и трудовете на Луксенберг в „Journal of Islamic Studies“, списание, финансирано от Саудитска Арабия. Нашият прочит на ислямския рай смущава онези, които изпращат джихадистите на смърт.

- Маркус не ми е споменавал нищо от това, което ми разказахте.

- Навярно се е опитвал да ви предпази.

- Какво още трябва да знам?

- Да бъдете внимателен.

- Връзката ви с Маркус единствено до уроци по история ли се свеждаше?

- Млади човече, ислямът процъфтява не само върху благодатната почва на отстъпчивостта на управляващите и бедността на народите, а най-вече върху невежеството. Налага се да промените начина си на мислене, за да се ориентирате по-добре. Маркус ме потърси именно за това. Но начинът на мислене не се променя за две минути, като в телевизионно студио.

- Дайте ми някаква насока.

- Мога единствено да ви предам научната истина. Маркус ще ви даде останалите отговори.

- Имате ли представа къде е той?

- Не. Трябва да тръгвам.

- Последен въпрос: Маркус говорил ли ви е за мен?

- Веднъж ми каза, че синът на негов приятел ще донесе истината със себе си. Мисля, че говореше за вас.

- Това ли е всичко?

- Спомням се една подробност. Маркус беше убеден, че синът на неговия приятел...

Думите на Оскар Ландер бяха прекъснати от глух шум и викове. Едно стъклено пано се бе отделило от опората си и за малко не нарани жена с дете. Ландер, който се бе вкаменил, се наклони напред с изражение на почуда, после бавно се преви одве и започна да се свлича. В последния момент Симон успя да го задържи, без да е необходимо да се пита какво се бе случило.

Дълъг нож бе забит в гърба на Ландер. Острието го пронизваше от край до край. То бе проболо сърцето му и кръвта пръскаше краката им.

Настъпи паника, чуха се още викове.

Симон положи на земята бездиханния Оскар Ландер и отдели три секунди време, за да вземе тежкото решение: да дочака полицията или да избяга.

И в двата случая щеше да бъде обвинен.

Във втория случай щеше да остане на свобода.

Когато полицията пристигна, него вече го нямаше.