Портата на месията

Професорът непрекъснато повтаряше: най-добрият начин да получиш отговор е да си задаваш въпроси. И да се съмняваш. Да отхвърляш общоприетото.

13

Симон слезе на гарата в Саарбрюкен и вдигна яката на канадката си. Парцалив клошар с къдрава коса размахваше картон, който гласеше: „Помогнете на един честен банкер“. Носеше протрит костюм, а вместо вратовръзка на врата си имаше въже. Симон пусна монети в паничката му и се качи в автобуса, който го откара направо до университета.

Мина под арката на сградата, която някога била казарма, представи се на информацията и помоли за среща с професор Погел. „По личен въпрос“, поясни той на колебаещата се рецепционистка.

Герд Погел не приличаше нито на учен, нито на германец. Прехвърлил пенсионната възраст, той имаше физиката на попрегърбен от годините атлет, който бе принесъл коремните си мускули в жертва на добрата храна и бирата. Мургавата кожа и тъмните коси, които още не бяха побелели, му придаваха южняшки вид.

- Да не би да сте роднина на Пол Ланж? - попита професорът.

- Познавахте ли баща ми? - удиви се Симон.

- Как научихте името ми?

- От един приятел. Маркус Кершнер говори ли ви нещо?

- Стига сме си задавали въпроси в този ветровит коридор. Елате в кабинета ми да се опитаме да намерим отговорите.

Симон последва Погел. Убежището на филолога поразяваше с количеството книги, които бе успяло да побере. Те бяха навсякъде, стигаха до тавана, покриваха мебелите като бръшлян. Според Гугъл Герд Погел бе прочут с трудовете си върху най-стария известен на света екземпляр на Корана, открит през 1972 година на тавана на голямата джамия в Сана от работници, които поправяли повредената от дъждовете стена.

- Името ви е в едно тефтерче на Маркус Кешнер - каза Симон.

- Не го познавам.

- Той е приятел на баща ми. Издирвам го.

- Какво е това тефтерче?

- Такова, което човек крие в дупка под мокета. В него има списък с цифри и имена, сред които е вашето.

- Мога ли да го видя?

Симон извади тефтерчето от джоба си и го подаде на професора, който го разлисти.

- Келер от Фнб? - попита Погел.

- Какво означават буквите ФНБ? - заинтересува се Симон.

- Ако оставите само една главна буква, означават: „Френската Национална библиотека“.

- Кой е Келер?

- Лично аз не го познавам, но вашият баща ми е говорил за него. Попитайте го...

- Баща ми почина.

- Пол! Боже мой! Как е възможно!

- В автомобилна катастрофа. Майка ми беше с него. И тя не оцеля.

- Каква ужасна трагедия!

Изражението на Погел мигом се смени. Състраданието заличи йерархичната дистанция, която бе наложил между себе си и посетителя и която навярно поддържаше със своите студенти.

- Каква беше връзката между вас и баща ми? - попита Симон.

- Пол беше обсебен от Корана. Той изследваше произхода и историята на тази Свещена книга, защото тя не е подробно проучена, какъвто е случаят с Библията и Новия завет. Свърза се с мен, за да му разкажа каквото знам. По същия повод влезе във връзка с Келер. Тайнственият „господин X“, отбелязан в тефтерчето, навярно също е негов източник.

Симон извади писмото на Пол, което нотариусът му бе предал, и сравни почерка с почерка в тефтерчето. Как не се бе досетил по-рано? Буквите бяха изписани по еднакъв начин. Тефтерчето принадлежеше на Пол. Дали го бе предал на Маркус преди смъртта си?

- Защо е бил обсебен от Корана? - попита той.

Погел се поколеба. Вече не бе така самоуверен, както в началото на разговора им.

- Когато му зададох същия въпрос, той ми отговори, че търсенията му са свързани с неговия син.

- Произходът на Корана има нещо общо с мен? Но какво?

- Баща ви прецени, че е най-добре да запази тази информация за себе си.

- Абсолютно е необходимо да ми кажете нещо повече.

- Обичате ли бира?

14

Двамата мъже тръгнаха покрай река Саар към близката бирария.

- Там ще можем да си поприказваме спокойно - увери го Погел.

По пътя той разпалено говореше за своя град и за неговия оперен театър, от който в цяла Германия нямало по-авангарден. Тананикаше си Вагнер, докато отваряше вратата на бирарията, където глъчката не отстъпваше на бученето, идващо от съседната магистрала. Професорът поръча две халби „Хефевайценбиър“, въпреки колебанието на Симон, който се пазеше от всяка глътка алкохол.

- Какво по-точно искате да знаете? - попита Погел.

-Вече не смея да питам. Всеки въпрос поражда друг, който също остава без отговор. Отидох в Израел да потърся информация за моя произход и ето че тичам в Германия подир някой си Маркус, който държи тефтерчето на моя обсебен от Корана баща, защото тази книга била свързвана с мен.

Въпреки сложното изречение, лицето на Погел засия.

- Вие дадохте един елемент от отговора: произходът.

- Какъв произход?

- Вашият и на Корана.

- Каква е връзката? Та аз дори не съм мюсюлманин.

- Пол дойде да потърси отговора при мен. Не зная коя част от моите познания са му били полезни.

- Ако ви разкажа повече за себе си, може би нещата ще се изяснят. Миналата седмица родителите ми загинаха в автомобилна катастрофа. Баща ми бе оставил писмо, в което казваше, че не ми е истински баща и че ми е завещал документи по въпроса в сейф в Йерусалим. Отидох да ги потърся заедно с приятеля на Пол, Маркус, но сейфът се оказа празен. Същата вечер се напих. На следващия ден се събудих в изтрезвителното. Ченгетата твърдяха, че са ме открили през нощта на Площада на джамиите. Междувременно Маркус изчезна, като остави след себе си два опустошени апартамента. Тръгнах да го търся, но ме отвлякоха двама мъже, за да ме разпитват коя е истинската ми самоличност. Успях да се измъкна и ето ме в Берлин пред един ерудит, давал сведения на Пол за Корана с цел Пол да научи повече за моя произход.

- В разказа ви едно нещо не е вярно.

- Кое?

- Невъзможно е посред нощ човек да стигне до Площада на джамиите. Още повече, ако не е мюсюлманин.

- Доказателството седи пред вас. Защо Пол ви е избрал?

- Германската школа за средиземноморски и източни изследвания е много известна. Още през XIX век тя доказва, че се отнася с интерес и уважение към древните документи на ислямската култура. През 1972-ра, когато бяха открити пергаментите в Сана, аз бях там по друг научен повод. Председателят на йеменските власти за антични изследвания ме извика, за да проуча фрагментите от ръкописите. Убедих немското правителство да създаде проект за тяхната реставрация и да го спонсорира. Така станах експерт по Корана.

Симон слушаше с интерес думите на Погел, ала част от вниманието му бе привлечено от един от клиентите в бирарията. С гъста къдрава коса и брада, мъжът ги наблюдаваше дискретно от бара, скрит зад недокосната халба бира.

- Какво научихте от пергаментите в Сана? - попита Симон.

- От 1983 до 1996 година бяха реставрирани около петнайсет хиляди от общо четирийсет хиляди страници...

Симон гледаше настойчиво мъжа, който не си пиеше бирата.

- Познавате ли брадатия зад вас?

- Не, но ако присъствието му ви е неприятно, можем да отидем другаде.

- Предпочитам наистина да сменим заведението.

Погел плати сметката и Симон се измъкна навън.

- Имам чувството, че непрекъснато ме следят - извини се той.

- Тогава да поговорим, вървейки.

- Щом не възразявате, нека да го направим. Благодаря, че ми отделихте от времето си.

- Вашата история ме заинтригува, а случилото се на Пол ме натъжи. Мога ли да разчитам, че повече няма да раздвоявате вниманието си?

- Разбира се.

- Готов ли сте да се абстрахирате от всичко, което са ви преподавали за Корана, и да приемете онова, което ще ви разкрия?

Симон кимна и са запита защо ли Герд Погел му говори с толкова заобикалки.

- Прочели ли сте Корана, Симон?

- Да.

- Проучвали ли сте го?

- Имам диплома по теология.

- Какво са ви казали за неговия произход?

- Че Свещената книга е разкрита на Мохамед от архангел Гавраил, или Джибрил, на части и на арабски...

- Къде е станало това?

- В пещерата Хира, в района на Хиджаз.

- Следователно вярвате на митовете.

- Защо? Да не би Коранът да е мит?

- Уместен въпрос. Но има един още по-уместен: защо е мит?

Симон се вцепени, защото един велосипедист всеки миг щеше да връхлети върху него.

- Стъпили сте на велопътеката! - извика Погел, грабна го за рамото и го върна в зоната за пешеходци на тротоара.

Симон се опита да разпознае нападателя си, който много бързо изчезна в движението. Вместо да го попита как се чувства, Погел попита дали е гладен.

- Каня ви в една бирария, която познавам добре - решително каза професорът. - Там ще можем да разговаряме по-спокойно.

Симон осъзна, че държанието му е неестествено.

- Съжалявам - каза той. - Сигурно ме мислите за луд.

- Не се отчайвайте. На прав път сте. Поне докато не вървите по велопътеката.

- Как можете да твърдите, че съм на прав път?

- Умът ви прелива от въпроси. А към произхода на Корана трябва да се подходи с въпроси.

- Професор Погел, чуйте, не съм сигурен, че въпросният произход има връзка с мен.

- Всичко, на което мога да ви науча, ви засяга. Проблемът е, че не зная точно как.

15

Бяха се настанили встрани от шумната зала и си поръчаха менюто на деня: печено прасенце сукалче.

- Вино с яденето? Освен ако не предпочитате да продължите на бира.

- Вода - рече Симон.

- Виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите.

- Това цитат от Корана ли е?

- Сура 5. Ал-Маида: Трапезата.

- Не съм убеден, че имам допирни точки с Корана. Напих се с уиски на Площада на джамиите, случвало ми се е да печеля на покер.

- Да започнем с раждането на исляма. Тъкмо по този въпрос съм работил много с моите колеги. Открихме, или по-скоро преоткрихме - тъй като древните са го знаели, - първото разминаване между историческата истина и догмата.

Апетитно закръглената сервитьорка постави пред тях чиниите, от които се издигаше съблазнително ухаеща пара, и им отправи жизнерадостна усмивка.

- Догмата прикрива истинската история! - разпали се Герд Погел, щом останаха отново сами.

- Това важи за всички религии.

- Тестовете с радиовъглерод датираха Корана от Сана: между 645 и 690 година! По онова време арабският е бил само говорим. Официалният език е бил арамейският. Докато проучвах пергаментите, установих, че в тях е използван сириак, един от диалектите на арамейския. Следователно основният език на Корана е арамейският, а не арабският. Първите свидетелства за писмен арабски език се появяват чак през VIII век. Или цял век след стандартизацията на Корана от халифите!

- Стандартизацията ли?

- Днес тя служи за производството на консуматори. През VII век е служила за производството на вярващи. Първите екземпляри на Корана са били в различни версии. Трима халифи, Абу Бакр, Осман ибн Аффан и Абд ал-Малик, последователно, на три етапа, са събрали и оформили текстовете, за да стандартизират Свещената книга. Противниците им били обуздани, божественото слово - разкрито на арабите, а всички различни от официалната версия текстове - унищожени.

Погел говореше толкова бързо, че не смогваше да преглътне парченцата свинско.

- Едва ли йеменските власти са били съгласни с вас.

- Изпитвате съмнения и това е добре. Правителството обаче не изпитваше никакви. То категорично отрече фактите. През 1997-а ме подкани да си вървя. Опитах се да взема микрофилмите на реставрираните пергаменти. Властите забелязаха това и ги повредиха.

Той спря за малко, преглътна хапката си и продължи с вдигнат показалец:

- Макар и повредени, те могат да се използват! А в Йемен остават петнайсет хиляди страници, които очакват да бъдат задълбочено проучени. Достъпът до тях, разбира се, е забранен.

- Следователно вашият исторически труд е останал недовършен.

- Нали разбирате, че тези разкрития шокират пазителите на ислямската догма. Всичко, което доказва, че Коранът не е чистото, съвършеното, неизменното и неподвластното на времето слово на Аллах, представлява заплаха.

- Аз мога ли да представлявам някаква заплаха? - запита се Симон.

- Това е първата хипотеза. Мисленето на фундаменталистите е догматично. Те се борят против всичко различно. По дефиниция Коранът не търпи нито еволюция, нито промяна. Някои мюсюлмански учени признават, че по времето на пророка са били допускани устни варианти на Корана. Мутазилитите[2] например са били против неоспоримия му статут. Затова са били подложени на гонение и изтребление.

- Но аз не съм нито ерудит, нито учен, а още по-малко мутазилит.

- Не бива да разсъждавате по западен маниер. Проблемът идва от божествения характер, придаван на дадена книга. Фундаменталистите, каквито и да са те, твърдят, че Библията или Коранът са низпослани от небето. Притежаването на такава книга им дава легитимност и абсолютна власт! Достатъчно е да заявите, че въпросните книги имат дълга история или че са резултат от многобройни редакции, за да ви вземат на мушка. Що се отнася до Библията, тезата, че тя има дълга история, вече е възприета от всички, с изключение на американските евангелисти.

- Накъде води мисълта ви?

- Към трудовете върху Библията през XIX и XX век. Преди да се приеме, че Мойсей не е авторът на Тората, мина доста време! Същото важи и за историята на Библията. Помните ли разказа за Потопа?

- Да.

- Разказът на асиро-вавилонците на същата тема го предхожда с хиляда години, а на шумерите - с две хиляди.

- Искате да кажете, че също като Библията, Коранът се е вдъхновил от предхождащите го литератури?

- Разбира се. Навярно знаете какъв е традиционният прочит на прочутия кораничен ред: Ние (воините на исляма) ще имаме за съпруги красавици с големи очи.

- Любимият пасаж на мъчениците.

- Знаете ли колко девственици ги очакват в рая?

- Седемдесет.

- Нито една. Защото не става въпрос за девственици. Съдържанието на този кораничен ред става много по-ясно, когато се преведе направо от сириак: Ще ги настаним удобно под прозрачни като кристал светли гроздове.

Симон се опитваше да открие какво го свързва с всичко, което чуваше.

- Всъщност Коранът обещава библейския рай! - продължи Погел. - Този стих, както и много други, доказват, че основата на Корана е библейска. Дори думата „Коран“ произлиза от арамейската дума кариюн, която означава четене на юдео-християнски текстове, т.е. на богослужебни книги.

- Кораничните редове! - неочаквано възкликна Симон.

Може би имаше някаква връзка.

- Списъкът с цифри в тефтерчето на Пол! Те навярно съответстват на номерата на сурите и редовете.

16

Двамата побързаха да доядат порциите си, за да се върнат колкото се може по-скоро в кабинета на професора. Веднага провериха списъка с цифрите от тефтерчето и се убедиха, че съответстват точно на определени сури и редове от Корана.

- Това са редовете, чийто превод бе поставен под въпрос - каза Погел. - Те доказват изключителния интерес на Пол към християнския първоизточник на Корана.

- Какво общо има този интерес с мен?

- Трябва да се поработи по въпроса. Малцина обаче са тези, които са го направили, защото е опасно. Единствените, които се осмелиха да потърсят доказателства, че Коранът има християнски корени, са Кристоф Луксенберг, Оскар Ландер и Пол. Проблемът е, че първият се спотайва под псевдоним, вторият се крие, а третият не е вече между живите.

- Вие отстъпихте ли пред опасността?

- Не публикувам трудовете си, макар да не ги крия. Както ви казах, вече си изпатих от моите изявления. Аз съм непокаял се учен, но зная до къде мога да стигна, за разлика от тримата, които ви споменах.

- Според вас баща ми е отишъл твърде далеч?

- Да, ако под „твърде далеч“ се разбира накърняването на вярата на вярващите и необузданата им реакция при поставянето под въпрос на божествения статут на тяхната Свещена книга.

- Широкото оповестяване, че Библията е сборник от текстове, написани от различни автори в различни епохи, навреди на догмата, според която Бог е разкрил Библията на Мойсей, но не намали броя на вярващите - възрази Симон.

- Но омаловажи политическата власт, която й се придаваше. Пазителите на божествения предмет de facto се сдобиват с властта му. Стават като него - неоспорими и недосегаеми. А за да се защитят, си присвояват правото да наказват всеки, когото сметнат за свой враг. В това се състои властта на книгата. Тя е дяволска власт, защото е заела мястото на Бога. Ние забравяме, че Бог е единственият съдник и че книгата не е нищо повече от човешко творение.

- Вярващ ли сте, доктор Погел?

- Вярвам, че божието вдъхновение е осенило създаването на Библията и Корана. Вярвам, че тези свещени книги за написани през годините от автори, вдъхновени от Бога и от предшестващите ги текстове. Не оспорвам вярата на хората, нито положителното влияние, което тя може да има върху тях. Оспорвам зловредното й въздействие, когато се използва за политически цели.

- Пол навярно е свързвал произхода на Корана с моя. Кого може да смущава този факт?

- Историческите изследвания смущават единствено пазителите на догмата. Повечето мюсюлмани почти не познават Корана, а още по-малко научните трудове върху него. Те се молят и се опитват да правят добро на околните. Ако не бяха манипулирани от фанатизираните имами и от послушните медии, щяха да живеят в мир с останалите религии.

- Излиза, че пазителите на догмата преследват мен и Маркус. Но какво искат? Тефтерчето ли?

- Нещо повече. Те искат доказателствата, които е събрал Пол и които е искал да ви остави. В Париж ли се връщате?

- Да, защо?

- Трябва да се срещнете с Келер от Френската Национална библиотека. Неговото име е след моето в списъка. Може би той знае повече от мен.

- Благодаря ви, професоре, за времето, което ми отделихте.

Симон му подаде ръка, но професорът не я пое.

- Изглеждате честен човек - каза той.

Изчезна за миг зад стената от книги и се появи, като размахваше едно прашясало томче. То беше озаглавено: Die Syro-Aramaische Lesart des Koran: Ein Beitrag zur Entschlusselung der Koransprache.[3]

- Това е дисертацията на Кристоф Луксенберг, за когото ви говорих. Ако продължите вашите дирения, рано или късно ще чуете за нея. Въпреки поразителните си заключения, тя е толкова сложна, че е неразбираема за широката публика. Подарявам ви я.

- За какви заключения става дума?

- Луксенберг разработи метод, чрез който да провери дали мъглявите пасажи в Корана няма да се изяснят, ако гледаме на тях като на буквален и следователно тромав превод на арабски език на коректните изречения на сириак. Благодарение на този метод най-известните редове в Корана придобиват съвсем различен смисъл.

- Предложихте ли я на баща ми?

- Той вече имаше един екземпляр.

- Благодаря ви, професоре.

- Продължавайте да си задавате въпроси. Съмнявайте се, не вярвайте на общоприетото. Четете. Отговорите ще започнат да прииждат.

Симон пъхна дисертацията на Луксенберг в сака си и се отправи към гарата, за да продължи към Париж.