Посетителите

10. Вашингтон

Когато Дейв Портър влезе в заседателната зала, всички вече бяха там. Някои току-що бяха пристигнали и се наместваха на столовете си. Президентът седеше начело на масата. Генерал Хенри Уайтсайд, началникът на Генералния щаб, седеше от дясната му страна, а Джон Хамънд, шефът на персонала на Белия дом — от лявата.

Джон Кларк, военният съветник на президента, който седеше в другия край на масата, срещу президента, изтегли един от празните столове.

— Благодаря, Джак — каза Портър, седна на стола и го придърпа към масата.

— Дейв — попита президентът, — пристигнала ли е някаква нова информация?

— Не, сър. Според мен всички знаят, че нашият посетител дъвче дървета и ги превръща в бали целулоза.

— Да, така съобщават. Тази новина пристигна рано сутринта. Няма ли нещо друго?

— Нищо важно — отвърна Портър. — Новият обект в орбита започва да привлича доста внимание.

— Ясно — рече президентът. — Да се опитаме да обсъдим положението. Генерале, бихте ли започнали пръв?

— Все още всичко изглежда спокойно — отзова се Уайтсайд. — Проявява се силен интерес, но паника няма. Засега. Няма да е необходимо много време, за да се разрази, защото всички са настроени така. Подозирам, че напрежението се е качило доста високо, но засега е под контрол. Неколцина глупаци са извършили малко безчинства. В някои колежи е имало демонстрации, но са се държали възпитано. Децата просто пускат пара. Нищо повече от повишено настроение. Щатската пътна полиция в Минесота се справя успешно с положението. Лоун Пайн е блокиран. Изглежда, населението го приема сравнително добре. Няма кой знае какъв наплив. Губернаторът е вдигнал националната гвардия в бойна готовност, но още не се е наложило да я използва. Полицията допуска пресата в Лоун Пайн. Някои фотографи и журналисти са прегазили реката рано сутринта и са наобиколили посетителя. Не се е случило нищо. Той е продължил да си върши работата, каквато и да е тя. Нямам нищо против да ви кажа, че се разтревожихме за вчерашното убийство на бръснаря, но засега обектът повече не е проявявал враждебност. Разбрах, че на сцената се е появила група агенти на ФБР от Минеаполис.

Тимъти Джаксън, шефът на ФБР, каза:

— Разполагам само с предварителен доклад, Хенри. Както уверяват агентите, посетителят, изглежда, не носи никакво оръжие. Всъщност той изобщо няма никакви външни особености — нищо не е монтирано върху него, нито пък има нещо, което да стърчи.

— Тогава как е убил бръснаря? — попита президентът.

— И ние бихме искали да знаем — отвърна Уайтсайд. — Но досега не сме открили отговора.

— Стив, ти си пратил хора там, нали? — попита президентът.

— Вече трябва да са пристигнали — отвърна доктор Стивън Алън, научният съветник. — Очаквам да ми се обадят всеки момент. Но трябва да ви предупредя да не се надявате на бързи и изненадващи разкрития. Очевидно си имаме работа с нещо, което е извън обичайния ни опит.

— Да те разбирам ли — попита Маркъс Уайт, държавният секретар, — че си имаме работа с нещо от космоса, може би с извънземен разум?

— Първоначалната тенденция е винаги да се преувеличава — отвърна Алън. — Признавам, изкушавам се да кажа, че това е космически разум, но все още не разполагаме с такива доказателства. Наистина не може да се отрече, че онова нещо е паднало от космоса и, както казах, очевидно е извън целия ни досегашен опит, но като учен, не съм склонен да правя каквито и да било заключения поне докато не разполагаме с някакви резултати.

— Ни се водиш, ни се караш — рече държавният секретар.

— Не, Маркъс, просто не избързвам със заключенията. Не е много вероятно да произхожда от Земята, но засега просто не знаем. Окуражава ме фактът, че каквото и да е, досега то като че ли няма намерение да причинява някаква вреда. Засега се е държало приятелски.

— Отсичането на дървета не може да се нарече точно приятелско държане — каза Уилям Съливан, министърът на вътрешните работи. — Господин президент, земята, която е започнало да опустошава, е праисторическа необитаема зона. Тя е една от най-значителните екосистеми от този род и е най-типична за истинския вид на праисторическата пустош. Няколко хиляди акра гора, предимно от бял бор, си стои там и до днес, както си е стояла преди белите хора да пристигнат в Америка. Това наистина е страшна трагедия.

— Струва ми се — рече Хамънд, — че отсичането на дървета и извличането на целулоза от тях би трябвало да се разглежда като проява на разум.

— Една добре програмирана машина би могла да се справи с тази задача съвсем лесно — отвърна научният съветник.

— Но някой трябва да е програмирал тази машина.

— Прав сте — съгласи се Алън.

— Според мен — рече държавният секретар, — загубата на няколко дървета е нищожна в сравнение с това, което става.

— От твоята гледна точка — каза министърът на вътрешните работи, — може и да е така, но от моята не е. Безпокои ме арогантността на посетителя. Все едно някой да влезе в задния ти двор и да отсече ябълката, която си отглеждал от години, или пък да открадне зеленчуците от градината ти. При това не като обикновена вандалска постъпка, а да се държи така, сякаш има законното право да отсече ябълковото дърво или да окраде градината ти.

— Само си губим времето с такива дребни проблеми — рече държавният секретар. — Трябва да обсъдим националната си позиция, да разработим някаква стратегия. Ако този наш посетител в Минесота се окаже извънземен разум, ние непременно трябва да сме готови с политиката си към него. Не можем да сме сигурни, че е сам. Може да има и други, които да го чакат да им се обади. А ако се появят и други, тази политика би била от първостепенна важност. Трябва да имаме някаква идея как да действаме спрямо тях. Как ще се отнасяме с тях? Нямам предвид незабавно да се заемем с подробностите, защото засега не знаем за какво става дума, но определено трябва да очертаем някакви широки линии, в които да действаме при определени обстоятелства. Сега имаме време да разработим такава политика. Ако не го направим, ще се наложи да реагираме на различни ситуации, и то не винаги в наша полза.

— Говориш така, сякаш онова нещо в Минесота е равнозначно на нова държава — каза Уайтсайд. — Е, то не е държава. Не знаем какво е. Как да разработваме политика, като не знаем какво е? Като военен, моята принципна задача е отбраната ни от него.

— Досега няма белези, че имаме нужда от каквато и да било отбрана — рече Уайт.

— Трябва да поговорим и по един друг въпрос — каза Лесли Лоугън, шефът на ЦРУ, — и това е сигурността.

— Какво искаш да кажеш с това „сигурността“? — попита държавният секретар.

— Ако онова нещо в Минесота се окаже извънземен разум — поясни Лоугън, — ако открием, че е пристигнало от място, което изобщо не прилича на Земята и където факторите на еволюцията и развитието са съвсем различни от тези тук, тогава бихме имали възможност да научим много от него. Бихме си имали работа с извънземен разум и извънземна технология. Ако успеем да получим част от тях, несъмнено бихме могли да ги приспособим за собствените си нужди и за националния си напредък. Всяко проучване, което му направим, трябва твърдо да се ръководи от това. Според мен би било извънредно неразумно да споделяме откритията си със света. Трябва незабавно да предприемем стъпки, за да се осигурим, че нищо от това, което открием, няма да попадне в чужди ръце.

— Досега — рече държавният секретар — се е приземил само един посетител. Може да последват и други. Ако стане така, има голяма вероятност някои от тях да се приземят в други страни. В подобен случай, струва ми се, не ще бъдем в състояние да скрием много информация. Мисля, че би било по-добре да споделим със света това, което научим. Ако постъпим така и ако се приземят още посетители в други страни, ще можем да очакваме и те да споделят с нас своите открития.

— На първо място — каза Лоугън, — ние не можем да знаем дали ще се приземят още посетители. Но дори да стане така, малко други държави, а навярно и нито една, притежават нашия научен потенциал и възможности, за да извлекат някаква информация.

— Това може да е истина, но политиката, на която държиш ти, би предизвикала изключително лошо впечатление в света, ако подбираме прекалено очевидно с кого да споделим информацията или каква информация да съобщим. Ако изобщо открием нещо.

— Бихме могли да съобщим някои най-общи открития — предложи шефът на ЦРУ. — Като жест към световното мнение, щом смяташ, че ще ни е от полза. Но бих препоръчал да не бързаме с това и да подбираме информацията най-сериозно.

— Съществуват световни интереси — каза държавният секретар — и към мен вече се обърнаха с някои предпазливи проучвания. Тази сутрин ми се обади сър Бейзил, британският посланик. Утре очаквам да ми позвъни Дмитрий. А след това и останалите. Според мен, ако си сътрудничим още от самото начало, ще допринесем за създаването на по-добър международен климат. Не след дълго можем да очакваме да бъде изразено мнение, че това не е само вътрешен, а международен проблем. Бих препоръчал да поканим екип от световни учени да вземе участие в нашите наблюдения, изследвания и заключения.

Шефът на ЦРУ поклати глава и каза:

— Изобщо не съм съгласен с теб.

— Анди, какво ще кажеш за всичко това? — попита президентът.

— Не мога да коментирам през куп за грош — отвърна Андрю Ролинз, министърът на правосъдието. — Доколкото си спомням, в международното право няма нищо по въпроса. Възможно е да има нещо, забутано из някакви договори. Трябва да ми дадете няколко дни.

— Говориш като юрист — каза държавният секретар.

— Аз съм юрист, Маркъс.

— От глава до пети, нали? Кажи като човек, не като юрист. Какво мислиш? Дори да противоречи на скъпоценните ти правни съчинения.

— Това, което ме учудва — отвърна Ролинз, — е, че досега разговаряхме за нашите и световните интереси, за това каква политика да предприемем. Дори и за миг не се замислихме за интересите на този наш посетител. Той е наминал да ни посети, дали за добро, не зная. Но докато не разберем, докато не се убедим в противното, струва ми се, като любезни домакини, ние трябва да го оправдаем поради липса на доказателства.

— Анди — рече държавният секретар, — точно това се опитвах да кажа и аз. Както обикновено, ти го изрази много по-добре от мен.

— Но той унищожава дървета! — простена министърът на вътрешните работи.

— Макар и да признавам, че сигурно имаме известни задължения да се държим като любезни домакини — каза Уайтсайд, — все пак настоявам да сме нащрек. Трябва да останем на поста си. Сблъскваме се с нещо, което ни е непознато.

— Още ли смяташ, че ще бъдем принудени да се отбраняваме? — попита държавният секретар.

— Не съм казал това, Маркъс. Казах, че трябва да останем нащрек.

— На пресконференцията днес имаше няколко въпроса за новия обект в орбита — обади се Портър. — Искаха да знаят дали обмисляме да пратим совалка от космическата станция, за да го проучи. Казах им само, че този въпрос още не е обсъждан. Все още ли е така? Спомням си, че преди малко се спомена нещо.

— Совалката може да отлети след час — отвърна Джон Кроуел, шефът на НАСА. — Необходима е само заповед на президента. Станцията е в готовност и екипажът на совалката чака.

— Много ли е трудно? — попита президентът.

— Сравнително просто упражнение — отвърна Кроуел. — И станцията, и обектът са в синхронни орбити на по-малко от хиляда и шестстотин километра разстояние. Струва ми се, че ще ни е от полза, ако използваме совалката, за да разгледаме обекта отблизо. С телескопа на станцията, който, както ви е известно, не е с астрономически лещи, а с доста ограничени възможности, все пак успяхме да открием известна информация. Обектът е много по-голям, отколкото смятахме отначало. Диаметърът му е около трийсет, а дебелината му — осем километра. Формата му е дисковидна. Изглежда, не е монолитен обект, а по-скоро е съставен от отделни части.

— Мисълта, която, разбира се, се поражда в главите на всички — каза Портър, — е, че може да има нещо общо с нашия посетител. Може да е кораб-майка.

— Според мен трябва да пратим совалка — рече президентът — и да разберем какво е всъщност това. Има ли някаква опасност?

— Нищо конкретно, за което да знам — отвърна Кроуел. — Но тъй като имаме работа с нещо неизвестно, опасността не може да се изключи изцяло.

— Какво мислите за това? — попита президентът. — Виждате ли някакви усложнения?

— Може да възникнат усложнения — отвърна министърът на правосъдието, — но това е нещо, което трябва да направим. Трябва да разберем какво е онова там, с какво може да си имаме работа. Но според мен на пилота трябва да се нареди да е извънредно предпазлив. Да внимава да не го предизвика. Без открити ходове. Без геройски изпълнения.

— Съгласен съм — каза държавният секретар.

— И аз — заяви министърът на вътрешните работи.

Одобрително мърморене обиколи масата.