Посетителите

22. Минеаполис

Когато Гарисън влезе в редакцията, Голд разговаряше по телефона. Единствените други хора в стаята бяха трима коректори и двама сънени секретари.

Голд затвори телефона и каза на Гарисън:

— Някакъв смахнат. Твърди, че група, която нарича себе си „Любовниците“, ще отиде на летището, ще седне пред посетителя и ще го обича адски силно. Да не са онези тъпаци, за които писа Кати?

— Да. А материалът на Кати изобщо стигна ли до вестника?

— Не съм го виждал. Само си спомням, че я прати да проучи тази история.

— Сигурно още е на пишещата й машина. Работеше по нея, когато я прекъснах, за да я пратя в Лоун Пайн. Сега като съм тук, защо не си тръгнеш?

— Ами! — отвърна Голд. — Не бих пропуснал това и за милион долара.

— Добре, щом така искаш. Но защо не седнем и не помислим какво да правим? Навярно през следващите няколко часа ще трябва да извикаме някои от нашите хора по-рано. Имаш ли някакви идеи?

— Джей в момента е на летището — каза Голд. — Хванах Слоун преди да си тръгне и го пратих на магистрала 12. Джоунз току-що се върна от Южна Дакота и ще трябва да напише материала за индианците от Блак Хилс за неделния брой.

— Предлагам да забравим историята с Блак Хилс — каза Гарисън. — Имаме си достатъчно други проблеми, а тя може да почака. Джоунс е добър репортер и ще имаме нужда от него. Наспал се е добре през нощта. Обади му се след час-два.

— Фрийман е другият, когото можем да използваме рано — рече Голд. — Той има опит с властите. Най-вероятно губернаторът ще свика гвардията. Имаме нужда от човек, който може да седи тук на бюрото и да следи действията на щатското правителство. Обадих се на магистралната полиция и тя се е заела със случая. Сигурно са пратили полицаи при посетителя на магистрала 12. А също и на летището, но там си имат свои собствени сили за сигурност и може да нямат нужда от помощ.

— Ще си имат големи проблеми сутринта, когато въздушният трафик се натовари.

— Имат ги и сега. Трудно можеш да се оправиш с въздушния трафик, когато една от пистите ти излезе от строя.

— Как мислиш, защо онова нещо се е приземило на летището?

Голд поклати глава.

— По същата причина, по която другото се е приземило на магистралата. Защо изобщо се приземяват? — Той протегна ръка и взе сноп листове, откъснати от телетипите. — Приземяват се из цялата страна. Това са първите съобщения за забелязани посетители, но някои от тях вече се потвърждават. Едно съобщение тук, друго — там. От шофьори на камиони, закъснели пътници, които се прибират от работа, нощни пазачи, от всевъзможни нощни птици.

— Като нас — каза Гарисън.

— Да. Като нас.

— Ще трябва да покрием щатското правителство и федералните институции — рече Гарисън. — Всички политици или институции, които може да са замесени. Уилямс е човекът, който трябва да се свърже с местното бюро на ФБР. Никой няма да измъкне много от ФБР, но Уилямс ще свърши повече работа от всеки друг. Изглежда, че се справя с тях.

— А Камбъл би могъл да се заеме с някои хора в университета — предложи Голд. — Физици, психолози, инженери, специалисти по аеронавтика. Възможно е да могат да му обяснят нещо от това, което става. Може би някои от социолозите и психолозите ще са в състояние да направят преценка на обществената реакция. А не можем да оставим настрана и църквите. Дали цялата тази работа ще окаже някакво въздействие върху религиозното мислене?

— Трябва да подбираме внимателно източниците си — каза Гарисън. — Някои от тези духовници са склонни да се изхвърлят безкрайно във всички посоки и без да влагат никаква мисъл, независимо от темата.

— Робъртс е човекът за тази работа — каза Голд.

Телефонът иззвъня и Гарисън го вдигна.

— Ти ли си, Джони? — чу той гласа на Кати. — Какво правиш там посред нощ?

— Някои от твоите посетители пристигнаха насам. Ами ти? Мислехме си да ти се обадим, но решихме, че спиш.

— Спях, но Стифи почука на вратата и ме събуди.

— Стифи ли?

— Онзи старец, който стоеше на телефона вместо мен.

— Аха! И защо е чукал на вратата ти?

— Спал пиян навън и когато се събудил, ги видял.

— Кого видял?

— Още посетители. Поне дванайсет. Спускали се в група. Приземили се оттатък реката, в резервата. Подредили се един до друг, поваляли дърветата и изхвърляли целулоза.

— Но Стифи…

— Дадох му пет долара да поддържа телефонната връзка. Чет му даде бутилка. Човекът е наш до гроб.

— Имаме нужда от теб и Чет тук, Кати. Струва ми се, че рано сутринта има самолет от Бемиджи. Ще успееш ли?

— Той тръгва чак към шест. Имам много време. Дори достатъчно, за да отида и да погледна отблизо тези нови посетители. В момента Стифи събужда Чет.

— Добре. Направи каквото можеш. Но не изпускай самолета. Тук има ужасно много работа.

— Ще трябва да дам на Стифи още една петарка.

— Дай му десетачка — каза Гарисън. — Нортън може да наблюдава онези неща и Стифи ще му помага по малко.