Посетителите

7. Вашингтон

Портър стоеше и гледаше как журналистите влизат в помещението. Изглеждаха по-добронамерени от обикновено и бяха повече, отколкото очакваше. В края на краищата това бе доста късен час за пресконференция.

Те влязоха и заеха местата си в мълчаливо очакване.

— Трябва да ви се извиня за късния час — рече той. — Може би трябваше да изчакаме до утре сутринта, но си помислих, че някои от вас биха искали да научат това, което знаем. То обаче може да не е много повече от това, което знаете вие. По принцип знаем само, че някакъв обект е паднал от небето край градчето Лоун Пайн в северна Минесота. Река Пайн тече северно от града и обектът е паднал напреки на нея. Интересно е, че е паднал точно върху моста над реката. Той е бил разрушен, а някаква паркирана в края му кола е била смачкана. Засега изглежда, че в нея не е имало никого. Точно преди да се стъмни, обектът се е придвижил отвъд реката и очевидно още е там. Струва ми се, че трябва да ви съобщя и още нещо. Не знаем дали е свързано с обекта, който е паднал в Минесота, но разузнавателните станции са открили неизвестен досега и доста голям обект в орбита около Земята.

Представителят на „Ню Йорк Таймс“ попита:

— Господин секретар, казвате, че е голям. Можете ли да ни кажете колко е голям и да опишете орбитата му?

— Господин Смит — отвърна Портър, — досега големината му не е определена. Най-точната преценка е, че диаметърът му може да е няколко километра. Що се отнася до орбитата, струва ми се, че се нарича синхронна. Височината му е около 32,000 км, а скоростта му съответства на въртенето на Земята. Както разбрах, в момента е някъде над Айова.

— Дейв — попита представителят на „Чикаго Трибюн“, — казваш, че новият обект е бил засечен от разузнавателните станции. Означава ли това, че е бил открит едва след като е влязъл в орбита, или е бил забелязан още преди това?

— Останах с впечатлението, че са го открили, когато вече е бил в орбита, едва преди няколко часа.

— Основателно ли ще бъде заключението, че може да е кораб-майка, от който да произхожда обектът, паднал в Лоун Пайн?

— Струва ми се — отвърна Портър, — че е ваша работа дали да направите подобно заключение. На този ранен етап аз не се ангажирам с такива изводи. Това би означавало да приемем, че и обектът в орбита, и другият, който е паднал в Минесота, произхождат от някаква друга част на космоса. А това още не ни е известно.

— Първоначалната ви оценка на масата и размера на обекта в орбита обаче, изглежда, изключва възможността да е бил изстрелян от Земята.

— Да, според мен е така, но както казах, още не сме сигурни.

Представителят на „Уошингтън Поуст“ попита:

— Каза, че обектът в Минесота се е придвижил. Струва ми се, каза, че е паднал върху моста над реката. А после я е пресякъл.

— Точно така.

— Можеш ли да ни кажеш как се е придвижил? Как би характеризирал неговото движение?

— Джо, задаваш ми въпрос, на който не съм в състояние да отговоря. Не знам как се е придвижил. Известно ни е само това, че се е придвижил. Което означава, че се е придвижил сам. Разберете: по времето, когато се е придвижил, там не е имало наблюдатели специалисти. Цялата ни информация идва от неколцина жители на градчето, които ни съобщиха какво са видели.

— Можеш ли да ни дадеш някакво по-подробно описание на обекта? Нещо по-добро от „голяма черна кутия“?

— Страхувам се, че не мога. По този въпрос не разполагаме с нова информация. Доколкото ни е известно, досега не са му били правени снимки. Паднал е в късния следобед. Стъмнило се е само след час-два.

Представителят на „Асошиейтед Прес“ попита:

— Продължавате да твърдите, че не знаете, а според мен и никой не може да знае на този етап — но от всичко, което е известно, свидетелствата очевидно насочват сериозно към факта, че обектът може да представлява извънземен разум. Бихте ли коментирали?

— Ще се опитам да ви отговоря честно — отвърна Портър, — без да използвам формулата „не знам“. Онова нещо е паднало върху шосето и следователно може да се приеме, че е било в състояние да си избере подходящо място за приземяване. После се е придвижило, очевидно без чужда помощ, от което вероятно следва или че на борда му има разумни същества, или че е някаква дистанционно управляема машина. Всички знаете, че когато някакъв мъж е стрелял с пушка срещу него, обектът е отвърнал и мъжът е бил убит. Това може да означава, че притежава защитна способност. Ето важните моменти, за които повечето от вас вече трябва да са се досетили и за които всички биха могли да се досетят. Но освен това обобщение не мога да кажа нищо повече. Няма достатъчно факти, от които да се изведат каквито и да било сериозни заключения. Ще трябва да почакаме. Нуждаем се от повече факти.

— Изглежда, изключваш възможността за земен произход на новия обект в орбита — каза представителят на ЕнБиСи. — А не би ли могъл да е някакво ново експериментално устройство?

— При тези обстоятелства всичко е възможно. Съжалявам, ако ти се е сторило, че изобщо изключвам каквото и да било. Но хората ни ме уверяват, че обектът не е пратен от нас.

— А не може ли да е пратен от някой друг?

— Съмнявам се.

— В такъв случай твърдиш, че е космически посетител, така ли?

— Ти го каза, Карл. Не аз.

— Мога ли да задам втори въпрос? — попита представителят на „Ню Йорк Таймс“.

— Разбира се, господин Смит.

— Можете ли да ни съобщите какво прави правителството? Провеждани ли са разговори с чужди правителства? Разбрах, че районът на Лоун Пайн е блокиран. Федералното правителство ли е наредило това?

— Доколкото знам, досега не са провеждани разговори, за каквито питате. Може би по-късно, когато научим повече по въпроса. Районът е блокиран по нареждане на щатското правителство. Губернаторът се е свързал с президента, но ние нямаме нищо общо с отцепването на района. Предполагам, че някои федерални институции ще пратят там свои наблюдатели, но досега не съм известѐн за подобно нещо.

— Благодаря ви, сър — рече представителят на „Ню Йорк Таймс“.

— Но не сте ли съгласен — попита журналистът от „Лос Анджелис Таймс“, — че ако този обект, или и двата обекта — онзи в орбита и другият, който е кацнал на Земята — се окажат от далечния космос, проблемът ще се превърне в международен, а не просто от национално естество?

— Не мога да си позволя да говоря от името на външното министерство — отвърна Портър, — но ми се струва, че във въпроса ви има известна логика.

— Нека развием това предположение малко повече — каза представителят на канзаския „Стар“. — Ако се окаже, че обектът, паднал в Лоун Пайн, наистина е космически кораб от звездите или поне, че не е от нашата слънчева система, каква ще бъде нашата национална позиция? Ще бъдат ли направени опити за разговор — или поне за контакт — с разумните същества на борда му?

— Не сме мислили чак дотам — отвърна Портър. — Докато все още няма факти…

— Но ако през следващите няколко дни се получат такива факти, каква би могла да бъде нашата позиция?

— Ако ме питате дали имаме намерение да си играем игрички с каквито и да било посетители, не е така. Това не е официално изразена позиция, а просто произтича от факта, че знам как работи нашето правителство. Истина е, че когато обектът се е приземил, някой е стрелял по него. В случая обаче става дума за постъпка на безотговорен гражданин, навярно шокиран от това, което вижда. Надявам се, че всички останали ще реагират като разумни хора.

— А как, според вас, би трябвало да реагира разумният човек?

— Според мен разумният човек трябва да се стреми към някакво разумно общуване. Най-вероятно на много ограничена основа. Но ако постигнем подобно разумно общуване, можем да продължим с нещо друго. Мисля, че ме принудихте да се разпростра прекалено. Нямам основания да ви отговоря официално на този въпрос. Проблемът още не е обсъждан. Поне доколкото ми е известно.

— Ти естествено разбираш — каза представителят на ЕйБиСи, — че ако наистина се стигне до контакт с извънземен разум, пристигнал някъде от галактиката, това би се оказало най-значителното събитие в цялата човешка история?

— Що се отнася лично до мен, аз наистина разбирам това — отвърна Портър. — Отново повтарям, че не представям някаква официална позиция. Както казах, проблемът още не е обсъждан задълбочено. Преценката на положението не е стигнала чак дотам.

— Разбираме това, Дейв — каза журналистът от ЕйБиСи. — Просто задаваме въпросите, които вероятно възникват у много други хора.

— Благодаря — рече Портър.

— Да се върнем на по-практични проблеми — каза представителят на балтиморския „Сън“. — Можете ли да ни съобщите каква ще е следващата стъпка на правителството?

— Според мен ще се ограничи до наблюдение. През следващите двайсет и четири часа ще пратим там колкото можем повече специалисти. Мнозина от тях ще бъдат вероятно учени от всички краища на страната. И то не само хора, свързани с правителството. А иначе, струва ми се, ще се ръководим от конкретната обстановка. Съмнявам се, че някой може да предскаже какво ще се случи.

— Да се върнем отново на обекта в орбита — каза журналистът от „Детройт Нюз“. — Възможно ли е огромната маса, която е била засечена, да е просто космическа смет? Пращали сме много машинарии горе. Не биха ли могли да бъдат събрани заедно от някакво взаимно притегляне?

— Не знам — отвърна Портър. — Не разбирам нищо от физика. Не мога да ви кажа дали е възможно. Подобен въпрос не е повдиган. Космическата агенция може да има някакви идеи по него.

— Не можем ли да пратим горе хора, които да го разгледат отблизо? Мислили ли сте за това?

— Не смятам, че е обсъждано. Възможно е да бъде пратена някоя от совалките ни в космическата станция. Готовност за подобно нещо със сигурност има. Но проблемът тепърва ще се обмисля.

— Ако се установи, че сме посетени от същества от галактиката — попита представителят на СиБиЕс, — бихте ли коментирали въпроса за въздействието на това събитие върху нас… върху човешката раса? Откритието, че там, в космоса, има някой?

— Несъмнено въздействието ще бъде значително — отговори Портър, — но не съм в състояние да коментирам въпроса. Може би би ви отговорил някой социолог.

— Господин секретар — каза журналистът от „Ню Йорк Таймс“, — благодарим ви, че се срещнахте с нас в толкова късен час. Вие, разбира се, ще поддържате контакт с нас.

— По всяко време, господин Смит — отвърна Портър.

Той остана, загледан в излизащите от помещението журналисти. Марша се изправи от бюрото си и застана до него.

— Струва ми се, че мина доста добре — рече тя.

— Този път не бяха толкова стръвни — отвърна Портър. — Тази работа може да придобие политически оттенък по-късно, но засега няма такова нещо. Прекалено нова е, за да има политически оттенък. Но само дай на момчетата от Конгреса няколко дни и ще видиш.

Той отиде до бюрото си, седна и се загледа как Марша се приготвя да си тръгне.

В стаята стана тихо. Някъде отдалеч се чу телефонен звън, а по някакъв далечен коридор глухо отекваха нечии стъпки.

Той вдигна слушалката и набра номера. Алис му отговори.

— Мислех си, че ще се обадиш — каза тя. — Стоях до телефона. Как мина?

— Не е зле. Не ме сдъвкаха.

— Бедният Дейв — рече Алис.

— Всичко е наред. Аз помолих за тази служба. И взимам парите.

— Никога не си молил за нея.

— Е, може и да е така, но се нахвърлих на възможността да получа работа.

— А имаш ли някаква възможност да прескочиш насам? Приготвила съм ти питие.

— Опасявам се, че не, Алис. По-добре да остана тук, за да могат да ме намерят. Поне за малко.

— Добре тогава. Чао… Един момент, татко отчаяно жестикулира. Иска да разговаря с теб.

— Дай ми сенатора. Винаги се радвам на възможността да поговоря с него.

— Лека нощ, мили. Ето ти татко.

Гласът на сенатора прокънтя в ухото му.

— Дейв, какво става там? По телевизията предават непрекъснато, но по дяволите, те не знаят какво става. Изглежда, никой не знае. Има ли нещо вярно в тази работа, че сме имали посетител от космоса?

— И ние не знаем повече от хората в телевизията — отвърна Портър. — Но мога да ви съобщя една новина. Нашите разузнавателни станции са засекли нещо ново в орбита.

Той разказа набързо на сенатора за новия обект.

— В такъв случай може би наистина има нещо вярно — рече сенаторът. — Не прилича на филмите и на тъпите телевизионни програми. Засега няма малки човечета.

— Няма малки човечета — съгласи се Портър. — Ще трябва да привикнем към мисълта, че ако там има живи същества, те може и да не са хора.

— Ако има живи същества?

— Точно така.

— Ние, американците, бързаме да правим заключения — каза сенаторът. — Имаме твърде голямо въображение и твърде малко здрав разум.

— Засега страната приема положението спокойно. Без истерия. Без паника.

— Понеже още няма никакво основание за истерия — каза сенаторът. — Съвсем скоро ще започнат безумни истории. Проклетите глупаци ще започнат да пускат слухове. И още нещо, Дейв.

— Да?

— Ставало ли е дума проблемът да се интернационализира?

— Не ви разбирам напълно.

— Имаме ли намерение да се свържем с други държави? Ще споделим ли проблема с тях?

— Не ви разбирам, сенаторе. Още няма какво да споделяме.

— Но за Бога, Дейв, ами ако има! Ако в Минесота са се приземили извънземни, ние трябва непременно да ги запазим за себе си. Помисли си, това е нов разум, нова технология.

— Разбирам гледната ви точка — каза Портър.

— Поне трябва да имаме първи възможността да научим нещо от тях — каза сенаторът. — А това, което бихме могли да научим от тях, би могло да обърне всичко наопаки.

— Имате ли представа колко трудно може да се окаже контактуването с извънземни — ако в онова нещо, което е паднало, наистина има извънземни?

— Естествено, че знам. Разбирам всичко. Но ние разполагаме с най-добрите учени в света. Разполагаме с големи умове.

— Въпросът още не е дискутиран, поне тук — каза Портър.

— Отворѝ дума за това — каза сенаторът. — Ще се опитам да се срещна с президента лично, но ако можеш да отвориш дума за това…

— Ще отворя — обеща Портър. — Но не знам дали ще се получи.

— Само една дума — рече сенаторът. — Това е всичко, за което те моля. Само една дума преди вашите хора да тръгнат по задачите си във всички посоки. Искаш ли да разговаряш пак с Алис?

— Ако тя иска.

Алис се обади отново и поговориха малко, а после затвориха. Портър се завъртя със стола си и забеляза, че някой е застанал на вратата.

— Здравей, Джак — каза той. — Откога стоиш там? Трябваше да влезеш и да седнеш някъде.

— Само от няколко минути — отвърна Джак Кларк. Той беше военният съветник на президента.

— Сенатор Дейвънпорт беше на телефона току-що — каза Портър.

— И какво иска?

— Просто е любопитен — отвърна Портър. — Иска да поговори с някого. Тази вечер има много хора, които търсят с кого да си поговорят. Струва ми се, че всички започват да се вълнуват. Засега няма от какво да се тревожат, но се чувстват мъничко неспокойни, задават си много въпроси и може би търсят някоя сродна душа.

— А при липсата на факти онова нещо е само един безвреден боклук, паднал от небето.

Портър поклати глава.

— Джак, струва ми се, че е нещо повече от това. Проклетото нещо се е придвижило.

— Може би е машина.

— Възможно е — каза Портър, — но и машината е достатъчна, за да ме плаши.

Кларк влезе в стаята и седна на стола до бюрото.

— Как е президентът? — попита Портър.

— Отиде да си легне. Според мен няма да може да спи много. Разтревожен е. Притеснява го неизвестността на положението. Предполагам, че именно това притеснява всички ни.

— Току-що каза, че нещото може да е само някаква машина. Джак, защо се опитваш да отхвърлиш мисълта, че може да е извънземен разум?

— Дяволите да ме вземат, ако знам. Предполагам, че си прав — наистина я отхвърлям. Някак си бягам от представата за извънземен разум. Толкова се бръщолевеше през последните години за НЛО. Почти всички са привикнали с тази мисъл. Всички или почти всички предварително са си създали някакво мнение за тях.

— Но това нещо не е НЛО, не и в популярния смисъл на думата. Не притежава нито един от белезите, които се свързват с него. Няма мигащи лампички, виещи аларми, не се върти около оста си.

— Въпросът не е там — каза Кларк. Ако има някакви доказателства, че това нещо е живо или че в него има живи същества, половината страна ще започне да бяга, пищейки от ужас, а другата половина ще си помисли, че е дошъл краят на света. Само неколцина солидни граждани ще го приемат спокойно.

— Ако се окаже — каза Портър, — че става дума за извънземен разум, федералното правителство и най-вече военните ще трябва да обясняват много на хората. От дълги години обвиняват военните, че прикриват информацията за НЛО.

— За Бога — каза Кларк, — смяташ ли, че не съм мислил но въпроса? Това беше първото нещо, за което си помислих, когато чух тази история.

— Кажи ми честно — каза Портър. — Прикривали ли сте някаква информация?

— Откъде да знам?

— А кой трябва да знае? По дяволите, Джак, ако ще защитавам правителството в тази история, трябва да знам.

— Разузнаването, предполагам — отвърна Кларк. — Може би ЦРУ. Може би ФБР.

— При тези обстоятелства дали някой ще ми каже?

— Съмнявам се — каза Кларк.