Посетителите

41. Минеаполис

Когато Кати влезе в апартамента си, телефонът звънеше.

— Джери, къде си? — каза тя в слушалката. — Гласът ти звучи развълнувано — или тревожно. Какво става?

— Опитвах се да се свържа с теб — отвърна той. — Звънях в апартамента и службата ти. Казаха ми, че си в Лоун Пайн, и се обадих там. Вече беше заминала.

— Току-що се прибирам — каза тя. — Тъкмо влизам. От летището. В града ли си? Май не се обаждаш оттук. Чува се слабо и по линията има пращене.

— В Айова съм. В едно градче, наречено Дикс Ландинг. На Мисисипи, срещу долината Уинишийк. Чувала ли си някога за тях?

— За Дикс Ландинг не. Смътно си спомням нещо за Уинишийк. Чувала съм да я споменават. По дяволите, какво…

— Кати, отидох в онази ферма в Айова. Разговарях със 101. Той отново ме взе вътре…

— Той си те е спомнил?

— Така ми се струва. Всъщност не разговаряхме. Той ми говореше и ми показваше. Останах с впечатлението, че това, което ми каза, е важно. Но не мога да съм сигурен дали е важно за нас, или за 101 и за другите посетители.

— Но защо си в Дикс Ландинг? И в Уинишийк!

— Той ми показа къде да отида. Не знам какво има тук. Е, всъщност знам — поне отчасти. Има едно място, наречено Гъшия остров. Трима от посетителите са там. Но не знам защо е важно. Знам само, че е. Това ми внуши 101. Че трябва да отида там. Искам да дойдеш с мен, Кати. Ако има нещо важно, ти ще бъдеш там първа. Занимаваш се с посетителите от самото начало.

— Добре — каза Кати, — ще дойда колкото мога по-бързо. Кажи ми как да стигна до Дикс Ландинг и идвам след няколко часа.