Предателство в смъртта

Десета глава

Ив възнамеряваше да се прибере у дома, да се затвори в кабинета си, да прегледа новата информация, изпратена от другите членове на екипа й, сетне да се заеме с проследяване на данните, които й бяха подхвърлили федералните агенти.

Ала още щом отвори входната врата, плановете й се промениха. Не се изненада, когато във фоайето се сблъска със Съмърсет. Всъщност денят й изглеждаше някак непълен, ако всяка вечер не размени с иконома няколко остри думи.

Но той я изпревари, преди да е открила словесната престрелка:

— Рурк е горе.

— Защо ми го съобщаваш толкова тържествено? Това е неговият дом.

— Разтревожен е.

Сърцето й се сви и дори не забеляза, че когато понечи да свали якето си, Съмърсет й помогна, сетне го преметна на ръката си.

— А Мик къде е?

— Излезе и предупреди, че ще закъснее.

— Слава Богу. Не мога да разговарям със съпруга ми в присъствието на този човек. Кога се прибра Рурк?

— Преди около половин час. Проведе няколко разговора по видеотелефона в спалнята, но още не е отишъл в кабинета си.

Тя кимна и тръгна нагоре по стъпалата:

— Ще се помъча да оправя настроението му.

— Обзалагам се, че ще успееш — промърмори зад гърба й икономът.

Ив влезе в спалнята. Рурк отново говореше по телефона, но използваше слушалките. Стоеше до високия прозорец и се взираше в градината, в която необуздано цъфтяха десетки видове пролетни цветя.

— Ако разрешите да ви помогна с уреждането на погребението или с каквото и да било…

Докато слушаше отговора на събеседничката си, той рязко отвори прозореца и се надвеси навън, сякаш се задушаваше.

— Ще липсва на всички ни, госпожо Талбът. Едва ли ще ви утеша, но държа да ви кажа, че колегите много обичаха и уважаваха вашия син. Не — промълви след секунда. — Засега не знаем причината. Точно така… да. Ще ми позволите ли да го направя, за да помогна на вас и на семейството ви?

Дълго мълча, докато се вслушваше в гласа от другата страна на линията. Ив толкова пъти се беше обаждала на роднините на жертви на убийства, че знаеше колко покрусена и объркана е госпожа Талбът и каква необходимост изпитва да излее мъката си.

И още повече да натъжи Рурк, да задълбочи чувството му за вина.

— Разбира се — промълви той най-накрая. — Обадете ми се, ако мога да ви услужа с още нещо. Не, не се безпокойте. Ще го направя. Дочуване, госпожо Талбът.

Свали слушалките, но не се обърна, а остана до прозореца. Ив безмълвно прекоси спалнята, прегърна го през кръста и допря страната си до гърба му.

Усети как напрегнатите му мускули се стегнаха още повече.

— Разговарях с майката на Джоуна — промълви той.

— Да, разбрах — отвърна Ив, без да промени позата си.

— Благодари ми, задето съм предложил да й помогна, и че съм отделил време лично да й изкажа съболезнованията си. — Говореше спокойно, прекалено спокойно, самоиронията му беше по-жестока от самобичуване. — Разбира се, не й казах, че синът й щеше да бъде жив, ако не бе мой служител.

— Може би наистина е така, но…

— Майната му на твоето „може би“! — Счупи слушалките и захвърли парчетата през прозореца. Рязкото му движение отхвърли Ив назад, но когато съпругът й гневно се обърна, тя вече беше възстановила равновесието си и се изправи срещу него.

— Джоуна няма никаква вина. Никаква! Още щеше да бъде жив, ако не работеше за мен, също като онази камериерка. Само защото са били мои служители двамата са били пребити, изнасилени и убити! Чувствам се отговорен за хората в моите предприятия, разбираш ли? Колко ли още ще загинат? Колко ли още ще бъдат предадени от мен и ще намерят смъртта си, защото ми служат?

— Врагът ти, който и да е той, иска тъкмо това — промълви Ив. — Да се измъчваш, да си задаваш един и същи въпрос, да се самообвиняваш.

Предсказанието на Фийни се беше сбъднало — Рурк наистина беше побеснял от гняв. Приличаше на взривно устройство, което всеки момент ще избухне.

— Добре, ще му дам каквото поиска! Не желая повече да загиват невинни хора!

— Ако го сториш — престорено спокойно изрече Ив, — ако му дадеш да разбере, че те е извадил от равновесие, ще поиска повече.

— Какво от това? — Рурк вдигна юмруци. — Не се страхувам да се изправя срещу най-могъщия противник. По един или по друг начин ще се справя със заплахата. Но как да се преборя с невидим враг? Известено ли ти е колко души работят за мен?

— Не.

— Аз също не знаех точния брой на служителите в моите предприятия, но днес направих справка в компютъра. Те са няколко милиона! Престъпниците разполагат с милиони хора, измежду които да избират жертвите си.

— Не говори така! — Тя пристъпи към него и го хвана за раменете. — Престани да се самообвиняваш. Не си дал нищичко на противника си, но той се опитва да отнеме частица от теб. Ще допуснеш фатална грешка, ако му го позволиш. Ако му дадеш да разбере колко пагубно ти се отразява тактиката му.

— Тогава може би ще се опита да убие мен.

— Може би. Мислих по този въпрос и признавам, че перспективата ме тревожи. Но… — Тя плъзна длани по раменете му, като че милувките й можеха да го успокоят. — Тревожа се, когато слушам гласа на сърцето си, но разумът ми диктува нещо съвсем различно. Врагът ти не иска смъртта ти. Желанието му е само да те уязви. Разбираш ли за какво говоря? Иска да те извади от равновесие, да се измъчваш, да изпитваш угризения на съвестта… иска да бъдеш какъвто си в този момент.

— Но защо?

— Тъкмо това трябва да разберем. Седни.

— Не ме сдържа не едно място!

— Седни! — настоятелно повтори Ив със същия нетърпящ възражение тон, с който той понякога й говореше. Видя гневните пламъчета в очите му, но невъзмутимо се обърна и отиде да налее чаша бренди. За миг се запита дали да не пусне сънотворно в питието, но се досети, че Рурк веднага ще разбере. Можеше да опита и да го насили да изпие брендито, както веднъж той беше сторил с нея, ала се съмняваше, че ще успее.

А това само щеше да влоши нещата — и двамата щяха да побеснеят от гняв.

— Хапна ли нещо?

Рурк, който беше прекалено разстроен, за да забележи размяната на ролите им, та да му се стори забавна, раздразнено измърмори:

— Не съм гладен! Нямаш ли си работа, че се занимаваш с мен?

— Престани да се инатиш! — Тя остави чашата с брендито върху ниската масичка и сложи ръце на кръста си. — Седни или ще те накарам насила. Дори мисля, че една ръкопашна схватка ще те накара да изпуснеш парата и да се почувстваш по-добре.

— Нямам настроение — промълви той и с все така мрачно изражение седна на канапето и нареди на телевизора да се включи. Ив веднага изкомандва устройството да се изключи и се сопна:

— Никаква телевизия!

Очите му проблеснаха:

— Телевизор, включи се! Драга Ив, ако не искаш да гледаш, отиди другаде.

— Телевизор, изключи се!

— Лейтенант, движиш се по въже, което е опънато над пропаст! — Гневът му вече не бе насочен към незнайния му враг, а към нея. Тя едва сдържа усмивката си — беше постигнала целта си. Разбира се, съпругът й още не се беше успокоил, но и това щеше да стане.

— Бъди спокоен, умея да пазя равновесие.

— Използвай таланта си другаде. В момента не искам нито брендито ти, нито състраданието ти, нито професионалните ти съвети. Отиди някъде и ме остави сам.

— Добре, тогава аз ще изпия брендито. — Ив се постара да скрие гримасата си на отвращение, защото мразеше тази напитка. — Ще се въздържа от професионални съвети — добави и седна на коленете му. — Но ще остана при теб.

Той я хвана за раменете и се опита да я отблъсне:

— Тогава аз ще отида другаде.

Ив го прегърна през шията и се притисна до него:

— Не, няма! Толкова ли съм досадна, когато съм в настроение за… знаеш какво?

Рурк примирено въздъхна и допря чело до нейното:

— Непрекъснато ми досаждаш. Питам се защо те търпя.

— Аз често си задавам същия въпрос. — Тя леко го целуна по устните. — Може би още сме заедно заради това. Прекрасно е. — Прокара пръсти през косата му, отметна главата му и го дари с незабравима целувка — бавна, чувствена, еротична.

— Ив… — прошепна той, когато успя да си поеме въздух.

— Позволи ми де те любя. — Тя обсипа с нежни целувки страните му. — Позволи ми. Обичам те.

Обичаше го и сърцето й се късаше, като го гледаше как се терзае, колко смазваща е умората му. Знаеше, че ще работят заедно, че ще водят битките си рамо до рамо. Ала сега това нямаше значение. Единственото й желание в момента бе да му дари спокойствие.

Рурк беше въплъщение на силата, което едновременно я привличаше и я предизвикваше. Никога не издаваше чувствата си, ала сега бе напрегнат като пружина. Тя прокара длани по раменете, по гърба му… Милувките й го успокояваха, целувките й разпалваха страстта му.

„Божичко, как умее да се владее!“ — помисли си, повдигна се и игриво захапа брадичката му. Самообладанието му едновременно я изнервяше и й даваше чувство за сигурност. За пръв път го виждаше да губи контрол, което й позволяваше да се възползва от слабостта му, да превърне гнева му в плътско желание.

Разкопча ризата му, като пръстите й се задържаха на всяко копче, устните й се плъзгаха по всеки сантиметър оголена плът. Долови ударите на сърцето му — силни, но все още ритмични.

— Обожавам да те целувам — прошепна, плъзна длани нагоре по гърдите му, прокара език по горещата му кожа. — Навсякъде.

Възседна го и когато видя как страстта спусна тъмния воал на желанието върху синевата на очите му, сърцето й лудо затуптя.

Осъзна, че е сгрешила, че с нежност няма да угаси яростта, която пламти в гърдите му. „Огънят се гаси само с огън“ — помисли си.

Без да откъсва поглед от лицето на съпруга си, разкопча ремъка, на който беше прикрепен кобурът с оръжието й, и го пусна на пода. Без да откъсва поглед от лицето му, разкопча ризата си и я свали. Отдолу носеше тънка памучна фланелка с голямо деколте. Видя, че Рурк я наблюдава и зърната й се втвърдиха, като че вече бе усетила устните му върху гърдите си.

Ала той не я докосна. Знаеше, че в мига, в който го направи, напълно ще загуби контрол и ще я обладае с животинска страст. „Ще я насиля — каза си, разгневен на самия себе си, — тъкмо когато тя ми съчувства и се мъчи да ме утеши, да ми помогне!“ Със сетни сили се овладя, нежно докосна страната й и прошепна:

— Почакай да те занеса в леглото.

Ив се усмихна — в усмивката й нямаше и капчица съчувствие:

— Не мога да чакам! — Свали фланелката си и я захвърли встрани. — Обладай ме, твоя съм. — Вкопчи се в косата му и се притисна към гърдите му. — Докосни ме, моля те — прошепна, устните й потърсиха неговите.

Самообладанието го напусна. Сграбчи я, с мълниеносно движение я просна по гръб и легна върху нея. Зацелува я жадно, упоявайки се от дъха й. Всяко негово докосване все повече възпламеняваше възбудата й, докато най-сетне опитните му пръсти я доведоха до първия оргазъм.

Тя нададе вик, но ласките му станаха още по-безразсъдни.

Страстно зацелува гърдите й и захапа зърната й, причинявайки й сладка болка.

Кръвта й забушува, тя се повдигна, насърчавайки го да проникне в нея, и заби нокти в гърба му. Загърчи се под него, ръцете й го търсеха, устните й го преследваха. Страстта й и желанието й не отстъпваха на неговата похот. Набързо захвърлиха дрехите си, притискайки се един към друг. Голите им тела блестяха от пот.

За Рурк светът престана да съществува. Съществуваше само тя — неговата партньорка в любовта. Жената със стройното и толкова съблазнително тяло, което сякаш бе създадено специално за него. Жената с бяла и нежна кожа, под която играеха стегнати мускули, на която страстта придаваше неземен вкус…

Кръвта бучеше в ушите му, в съзнанието му се въртеше само една мисъл: „Още! Още! Искам те цялата!“

Докосна я на най-интимното място и горещата й плът сякаш опари пръстите му. Тя машинално се повдигна и разтвори бедра. Рурк искаше… изпитваше необходимост да я види как стига до оргазъм, да почувства как всичко в нея експлодира, да усети, че цялата му принадлежи.

Тялото й се изви като дъга, изтъкана от усещания, от устните й се изтръгна стон, тя изригна в ръката му.

Ала Рурк не й позволи да се отпусне и да се върне към действителността, а със зъбите и с езика си отново я поведе към върха на насладата.

Когато впи устни в нейните, когато почувства, че тя е на ръба на нова експлозия, рязко проникна в нея и мигом я запрати в бездната на насладата.

„Още! — помисли си. — Още!“

Разтвори бедрата й още повече и проникна още по-дълбоко в нея. Погледът му се замъгли, но през алената пелена на похотта той видя отражението си в дълбоките й, тъмнокехлибарени очи, които бяха помътнели от страстта.

— В теб съм — задъхано прошепна, докато ритмичните му движения водеха и двама им към лудостта. — Целият съм в теб — телом и духом…

Ив насила се изтръгна от парализиращото замайване, за да каже единствените думи, които можеха да донесат утеха на съпруга й. Сграбчи китките му, усети пулсирането на кръвта във вените му, и прошепна:

— Отпусни се, не мисли за нищо. Ще бъда до теб.

Той притисна лице до косата й и позволи на страстта да завладее сърцето и мислите му.

Ив не знаеше колко време е изминало, докато съзнанието й се проясни дотолкова, че да разсъждава трезво. В момента, когато успя да си спомни името си, осъзна, че Рурк още е върху нея. Сърцето му, още биеше лудо, но той лежеше неподвижно.

Плъзна ръка по гърба му и го потупа по задника:

— Ако не възразяваш, след десет — петнайсет минути бих искала да си поема въздух.

Рурк вдигна глава и се подпря на лакти. Лицето на Ив беше поруменяло, очите й бяха премрежени, по устните й играеше загадъчна усмивка.

— Изглеждаш много доволна от себе си.

— Защо не? Честно казано, доволна съм и от теб.

Той се наведе и целуна трапчинката на брадичката й:

— Благодаря ти.

— Не е необходимо да ми благодариш, задето правихме секс. Все пак сме женени, нали?

— Вярно е, че заслужаваш поздравления за секса, но ти благодаря за разбирането… за положените грижи.

— Знам какво е най-доброто за теб. — Тя отметна косата от челото му. — Как си? Чувстваш ли се малко по-добре?

— Да. — Рурк седна и я взе в прегръдките си. — Постой така още малко, нека задържим мига — прошепна и нежно я целуна.

— Ако продължаваш в същия дух, отново ще се озовем в хоризонтално положение.

— М-м-м, перспективата е доста съблазнителна. — Гневът още не го беше напуснал, но от буйния огън беше останала само тлееща жарава. — За съжаление ни чака много работа. Между другото, лейтенант, налага ли се да спорим, за да ми разрешиш да работя заедно с теб? Не мислиш ли, че ще бъде жалко да развалим доброто си настроение?

Тя помълча, сетне промълви:

— Не бива. Не, не ме прекъсвай, позволи да се доизкажа. — Обърна глава и притисна челото си до шията му. — Сърцето ми диктува да не се забъркваш в тази история. Страхувам се и се тревожа за теб. Но разсъждавайки не като твоя съпруга, а като полицейска служителка, осъзнавам, че ако ми помогнеш, по-бързо ще се доберем до престъпника. Съпругата няма шанс, когато ченгето се съюзи с теб и двамата я притиснете до стената.

— Ще се почувстваш ли по-добре, ако ти кажа, че няма да изпитвам толкова силни угризения на съвестта, ако участвам в разследването?

— Ами… — Тя се поколеба за миг, сетне примирено въздъхна: — Знам го, не е необходимо да ме убеждаваш. Да вземем душ, да хапнем нещо, после ще ти обясня основните правила на играта.

— Фразата „основни правила“ никога не ми е допадала — спокойно отбеляза Рурк.

Тя стана и се засмя:

— И това знам.

Едва когато се облякоха и седнаха на масата, за да опитат превъзходните спагети с морски дарове, които бяха поръчали да им приготви автоготвачът, Ив постави своите условия:

— Със съгласието на Уитни официално ще се включиш в разследването като граждански експерт-консултант. Тази длъжност е свързана с известни привилегии и задължения, а за труда си ще получиш скромен хонорар.

— Какво разбираш под скромен хонорар?

Ив разтвори с вилицата си една мидена черупка и отвърна:

— Предполагам, че ще е по-малък от цената, която си платил за който и да било от шестстотинте си чифта обувки. Ще получиш специална карта за сътрудник…

— А значка ще ми дадете ли?

Тя му хвърли унищожителен поглед:

— Не ставай смешен! Както вече казах, ще получиш стандартна карта на сътрудник с твоята снимка. Оръжие няма да ти бъда отпуснато.

— Няма значение. Разполагам с цяла колекция от оръжия.

— Млъкни! Информация ще получаваш по преценка на ръководещия разследването, тоест — по моя преценка.

— Много удобно за теб, нали?

— Ако не се подчиняваш на нарежданията, ще бъдеш отстранен от екипа… отново по преценка на ръководещия разследването. Стриктно ще се придържаме към служебния правилник.

— Знаеш ли, често се питам от колко страници се състои този правилник.

— Пререканията с ръководителя на разследването могат да доведат до дисциплинарно наказание.

— Скъпа, строгите наказания само ме възбуждат.

Тя го изгледа накриво, въпреки че й се искаше да запее от радост, задето той отново е предишният Рурк:

— По време на разследването ще бъде поискан достъп до някои твои файлове.

— Разбира се.

— Добре. — Ив довърши вечерята си и се изправи: — Да се залавяме за работа.

— Нали щеше да ми обясниш някои основни правила?

— Ще ти те осведомя в движение. Да отидем в моя кабинет, за да те запозная с информацията по случая.

Предимството да работи с Рурк бе в това, че той разбираше психологията на полицаите, фактът, че е опознал ченгетата още когато е трябвало да ги надхитрява, не по време на съвместното си съжителство с полицейска служителка, ни най-малко не притесняваше Ив.

По-важно беше, че не й се налагаше да му обяснява каквото и да било, което спестяваше много време.

— Не си съобщила на ФБР всички сведения, с които разполагаш, но те ще разберат, че си ги извозила.

— Точно така. Обаче няма да повдигнат въпрос.

— Освен това ще се усъмнят, или поне ще се запитат дали само за една седмица не си събрала повече информация за Йост, отколкото те са успели за няколко години. Бъди сигурна, че ще ти завидят и ще гледат накриво.

— Сърцето ми се къса от мъка, няма да го преживея!

— Обичаш предизвикателствата, лейтенант. Май състезателният ти дух се е пробудил.

— Може би. Във всеки случай казах на Джейкъби и Стоу, че могат да си припишат цялата заслуга за залавянето на престъпника. Стига ми, че Йост ще знае кой наистина е го е проследил и открил. Онези от ФБР са допуснали престъпна небрежност, като не са обърнали достатъчно внимание на сребърната жица и на еднаквата дължина на парчетата, с които са извършвани убийствата. Психологическият портрет на престъпника ясно говори, че той е човек на навика и дори е обсебен от желанието да изпипва всичко до най-незначителните подробности, но хората от федералната агенция очевидна са претупали работата си.

— Според мен служителите от ФБР разглеждат нещата в общ план и разчитат предимно на информацията, вместо да се доверят на интуицията си и на… опитни помощници. — Усмихна се, като видя как съпругата му смръщи вежди, и добави: — От опит знам как действат, но няма да отнемам от ценното ти време с историята за запознанството ми с някои агенти от ФБР.

— Държа по-късно да ми разкажеш тази история.

— М-м-м, ще видим. Най-важното в момента е да използваш сведенията, с които разполагаш, да се довериш на интуицията си и да не пренебрегваш другите възможности — например безценната ми помощ.

— Да речем, че имаш право. От друга страна, повечето агенти от ФБР нямат брачна връзка с човек, който купува цяла каса шампанско на цена пет хиляди долара за бутилка, затова не са в състояние да погледнат на нещата от този ъгъл. Твоята роля като консултант се свежда именно до това — да ни дадеш представа как разсъждава един богаташ, който е свикнал да задоволява капризите си.

— Никога не купувам скъпо шампанско, за да го пия. Предполагам, че вече си проверила дали Йост обича това питие — никога не пропускаш подробностите. Но за едно си права — наистина знам много повече от теб за луксозните храни, напитки и стоки — затова съм експерт-консултант.

— Цивилен експерт — поправи го тя. — Освен това още не е сигурно дали Уитни ще се съгласи да се включиш в разследването.

— За да изпреварим събитията и да спестим време, трябва да прегледам видеозаписа от охранителните камери в къщата на Джоуна.

— Не!

— Наложително е. Трябва да видя как е облечен Йост, по какъв начин носи дрехите си. Докато гледах видеозаписа от „Палас“, ми направи впечатление, че този тип предпочита модели на английските дизайнери.

— Да му се не види, как познаваш дизайнера само от един поглед?

— Скъпа Ив… — Той се усмихна и прокара пръст по избелялата й униформена риза. — Много хора се подчиняват на модните тенденции, за разлика от други, които пет пари не дават как са облечени.

— Разбирам накъде биеш, но не можеш да ме засегнеш. Освен това трябваше да се досетя, че след като си вманиачен на темата модни дрехи, веднага ще разпознаеш друг сноб като теб. — Извади дисковете от чантичката и добави:

— Разгледай го добре, когато приближава до вратата. Ще добиеш впечатление за облеклото му и за поведението му.

Докато зареждаше диска в компютъра, си помисли, че няма да позволи на Рурк да види останалите кадри от видеозаписа.

— Компютър, пусни видеозаписа от първи до петнайсети кадър.

Двамата се втренчиха в огромния монитор на стената, наблюдавайки как Йост уверено се изкачва по стъпалата към входната врата. Машината стопира кадъра.

— Определено костюмът му е дело на английски моделиер — промърмори Рурк. — Обувките също. Искам да огледам по-отблизо дипломатическото куфарче.

— Добре. Компютър, увеличи с десет процента двайсет и втори сектор от дванайсети кадър.

На екрана се появи увеличеният сектор, на който се виждаше куфарчето в ръката на престъпника.

— Мръсникът определено си пада по английската мода. Куфарчето е марка „Уитфорд“ и се произвежда само в една лондонска фабрика. Както и очаквах, аз притежавам проклетото предприятие.

— Прекрасно — задачата ни се улеснява. Ще насочим вниманието си към лондонските магазини и към облеклата на английските модни дизайнери.

— И то само към моделите на онези, които се придържат към консервативната линия — уточни Рурк.

Тя свъси вежди:

— А пък аз си помислих, че той се стреми облеклото му да изглежда по-артистично.

— Сложил е перука с дълга коса и шалчето, за да постигне този ефект, но костюмът му е като на типичен английски джентълмен. Според мен моделът е на Марли, но Смайт и Уексвил се придържат към същата строга линия. Почти съм сигурен, че обувките са марка „Кентърбъри“.

Тя се втренчи в монитора и се запита как е разпознал марката, след като на пръв поглед това бяха най-обикновени черни мокасини.

— Добре, ще тръгнем по тази следа. Компютър, извади диска.

— Компютър, отменям командата! Ще изгледам докрай видеозаписа.

— Недей. Няма смисъл.

— Ще го изгледам докрай — настоя той. — Може би предпочиташ да взема диска и да отида в моя кабинет.

— Безсмислено е да се подлагаш на това мъчение.

— Разговарях с майката на Джоуна и слушах риданията й — това е най-голямото мъчение… Компютър, включи видеозаписа.

Ив тихо изруга и тръгна към кухненския бокс. Помъчи се да потисне раздразнението си и наля вино в две чаши. Забелязала бе, че Рурк не е отпил нито глътка от брендито.

И без да гледа повторно видеозаписа, потресаващите кадри бяха живи в съзнанието й. Затвореше ли очи, виждаше всяка движение, чуваше ужасяващите звуци. Боеше си, че ако се опита да заспи, те ще възкръснат в съня й. Още повече се страхуваше от съня, в който самата тя е кървящо и изнасилено момиченце, сгушено в ъгъла на мръсна хотелска стая, през прозореца на която прониква мигащата червена светлина от неоновата реклама.

Стисна зъби и си каза, че трябва да издържи заради Рурк. Под звуците на прекрасната музика на Моцарт седна до съпруга си, за да изгледа повторно кошмарния видеоматериал.

— Стоп кадър! — нареди Рурк. Гласът му сякаш се заби в сърцето й като заострено парче лед. Втренчи се в изображението на Джоуна Талбът, който лежеше в безсъзнание, а убиецът беше вдигнал ръка да разкопчее ризата си. — Увеличи изображението на секторите от номер трийсет до четирийсет и две. — След като компютърът изпълни нареждането, той доволно кимна: — Погледни монограма на маншета. Ризата е ръчна изработка на Финуик. Магазинът му се намира на Бонд Стрийт в Лондон. Компютър, продължавай.

Безмълвно изгледа записа докрай, лицето му остана безизразно. Ако Ив беше надарена с богато въображение, би си помислила, че гневът се излъчва от него като от желязо, нажежено до бяло. Че постепенно яростта му се охлажда и се заледява, докато въздухът в стаята стана толкова студен, че я накара да настръхне.

Той се приближи до компютъра, извади диска и го сложи на бюрото. Помълча още секунда, сетне каза:

— Съжалявам, че настоях да изгледам записа сега и неволно подложих и теб на повторно изпитание. Никога не ще проумея как издържаш ден след ден да виждаш ужасяващи гледки, да заставаш лице в лице със смъртта.

— Искаш ли да знаеш истината? Издържам, защото непрекъснато си повтарям, че ще задържа престъпника и че ще му попреча да отнеме живота на други невинни жертви.

— Не вярвам да е достатъчна мотивация… не, не вярвам. — Едва сега той отпи от виното и се опита да погребе дълбоко в душата си мъката и състраданието, позволявайки на гнева да вземе надмощие и да ръководи постъпките му. — Както и очаквах, Йост носи швейцарски часовник марка „Ролекс“. Аз имам същия часовник, притежават го още стотици хиляди души, които държат на точността и солидната изработка. Лесно ще проследим тази нишка, тъй като…

— Притежаваш фабриката — прекъсна го тя.

— Както и повечето магазини, в които се продава този модел. Същото се отнася за дипломатическото куфарче и за обувките. Събирането на информация относно облеклото ще отнеме повече време. Предполагам, че собствениците на магазини на Бонд Стрийт ще поискат писмена заповед, за да ни предоставят сведения за клиентите си. Не забравяй и часовата разлика — в момента всички лондонски магазини са затворени.

— Ще уредя писмената заповед още утре сутринта. Сега ще се опитам да събера сведения за съдията от върховния съд, а ти се погрижи по-бързо да получа информация откъде Йост е купил куфарчето и часовника.

Рурк кимна, но не понечи да излезе, само отпи от брендито си и промърмори:

— Разбрах, че Макнаб издирва хората, които са си купили билети за всички концерти на симфоничните оркестри и прочие. Ако младежът се затрудни, ще направя проверката по видеотелефона… съвсем легално, не се притеснявай.

— Ще те уведомя, ако се наложи.

— Колкото до черния пазар на порнофилми и на дискове със сексуални убийства, още имам известни връзки. Не се мръщи — познавам хора, които имат познати, занимаващи се с този мръсен, но доходен бизнес.

— В никакъв случай! Ако стане известно, че проявяваш интерес към този вид „развлечения“, има опасност доставчикът на Йост да се усъмни, че аз стоя зад теб.

— Мога да прикрия следите си, но щом предпочиташ, ще изчакаме да видим как ще се справи Иан. Само ти напомням, че чрез другия компютър мога да получа информация, без никой да разбере.

— Не и този път, Рурк. Не мога да оправдая пред себе си използването на нелегален компютър, камо ли да обясня на членовете на екипа как съм се добрала до определени сведения. Този път стриктно ще спазваме закона.

— Както кажеш, шефе. — Той взе чашата си и отиде в своя кабинет.

Малкият апартамент на Макнаб се намираше на няколко пресечки южно от разкошната къща на Рурк. В дневната цареше пълен хаос, но младият мъж не забелязваше бъркотията — вниманието му беше съсредоточено в данните, които се изреждаха на монитора на компютъра. Пийбоди, само по риза и униформения си панталон, работеше на един от миникомпютрите. Понякога й се струваше, че колегата й колекционира компютри както другите мъже — холограмни изображения на любимите си отбори.

Главата я заболя, докато преглеждаше порнографските страници в мрежата, но тя упорито продължи да работи, съсредоточавайки се върху заглавията на филмите, рекламите и псевдонимите на потенциалните купувачи, които са се възползвали от възможността да изгледат безплатно трийсетсекунден откъс от всеки филм.

Макнаб бе подхвърлил идеята, че Йост се прехвърля от една компютърна страница на друга, като избира филмите след преглед на безплатните реклами. Възможно е дори да ги поръчва чрез Интернет, което би означавало голям късмет за полицията, тъй като тогава трябва да даде номерата на личната и на кредитната си карта. Но дори само да гледа рекламите, задължително е да се регистрира под някакъв псевдоним. Повечето псевдоними бяха банални или вулгарни — Разгонено куче, Любопитко, Расов жребец. Пийбоди беше сигурна, че Силвестър Йост не би избрал нито глупаво, нито вулгарно име.

Тя се облегна на стола, потърка зачервените си клепачи и порови в чантата си, търсейки болкоуспокояващи таблетки.

Макнаб разсеяно протегна ръка и замасажира врата й:

— Ако искаш, почини си.

— Искам само да се отърва от проклетото главоболие. Дано премине, като се поразходя.

Стана, опъна рамене и отиде в кухнята да си налее чаша вода.

Макнаб знаеше, че за да му помогне, тя е отменила срещата си с Мънроу. Тайничко злорадстваше, че е отрязала зализаното жиголо, макар и в интерес на работата. Единственото му желание беше да забие юмрук в красивото лице на Мънроу, което възнамеряваше да направи в най-скоро време.

Онова, което ставаше на екрана, го накара да забрави отмъстителните си намерения. Очите му едва не изскочиха от орбитите, докато наблюдаваше как двама мъже и две жени се търкалят и гърчат на пода, а голите им тела заемат невъзможни пози.

— Божичко! — възкликна.

— Какво? Откри ли нещо? — Пийбоди се втурна обратно от кухнята, приведе се към монитора, сетне изруга и цапардоса Макнаб по главата. — Да му се не види, как не ти омръзна да си правиш… е, знаеш на какво. Помислих, че си открил… — Млъкна и погледът й се прикова към екрана. — Брей! — промърмори най-накрая. — Тази жена сигурно има двойни стави.

— Даже тройни — постанови Макнаб. — И очевидно четиримата са безгръбначни, иначе няма как да заемат въпросната поза.

Спогледаха се предизвикателно, очите им заблестяха от похот.

— Не можем да позволим на някакви си порноактьори да ни надминат — промърмори Макнаб и посегна да разкопчае панталона й.

— Разбира се. Не бива да посрамваме нюйоркската полиция. Но твърде вероятно ще ни заболи.

— Ченгетата не чувстват болката.

— Така ли? Сега ще видим! — изсмя се тя и го просна на пода.

В друг район на града Силвестър Йост допи брендито си и с наслада вдъхна ароматния дим на скъпата пура, която по традиция запалваше след вечеря. Беше програмирал единствения си прислужник-дроид точно за дванайсет минути да почисти кухнята и трапезарията.

Разбира се, после щеше да провери дали работата е свършена както трябва. Дори отлично програмираните дроиди понякога не успяваха да задоволят изискванията му за идеален ред и чистота.

За вечеря си беше приготвил телешко с пикантен сос, което му се беше усладило. Много често след изпълнението на поредната поръчка обичаше да се посвещава на кулинарното изкуство. Вдъхваше аромата на подправките и отпиваше от прекрасното вино, докато ястията къкреха на печката и сосовете се сгъстяваха.

Ала след това приятно занимание оставаха много мръсни тенджери и тигани, именно затова си беше купил дроид. Предпочиташе след хубавата вечеря да се наслади на брендито и на пурата си, а роботът да зареди мръсните съдове в миялната машина.

Седеше в удобното кресло, загърнат в дългия халат от черна коприна, и с наслада слушаше едно от любимите си произведения на Бетовен.

В подобни мигове си казваше, че е заслужил да си почине и да се порадва на удоволствията от живота след успешно свършената работа.

Скоро, много скоро ще приключи кариерата си и ще има на разположение дни и месеци, за да се отдаде на любимите си занимания. Разбира се, сигурно понякога ще се затъжава за работата си. Но нищо не му пречи от време на време да приема по някоя поръчка. Ще се съгласява само с интересните предложения, и то не защото ще му бъдат необходими пари, а за да обезглави драконите на скуката.

Все пак предполагаше, че няма да му остане време да скучае и че ще запълва времето си, като слуша любимата си класическа музика и разглежда колекцията си от предмети на изкуството. Дните му ще минават неусетно, няма да бърза за никъде и ще се наслаждава на самотата си.

Когато му предложиха тази поръчка, той я прие като съдбовен знак. Това щеше да бъде венецът на славната му кариера. Никога досега не бе имал възможност да се приближи до човек от ранга на Рурк, който е надарен с неговите необикновени способности. Тъкмо поради трудността на задачата възложителят се бе съгласил да му плати тройно повече от обичайния му хонорар, за да извърши три убийства.

Сам трябваше да прецени кога да убие четвъртата набелязана жертва. Ако успееше да отнеме живота на Рурк два месеца след изпълнението на първоначалната поръчка щеше да получи премия от двайсет и пет милиона долара.

„До края на живота си ще живея в охолство, дори да не си мръдна пръста“ — помисли си. Щеше да се постарае и да изпълни най-заветното желание на работодателя си.

Да, убийството на Рурк наистина щеше да бъде венецът на неговата кариера. С наслада предвкусваше предстоящото забавление.