Предателство в смъртта

Деветнайсета глава

След като уреди Съмърсет да бъде отведен вкъщи, Ив изпрати двама униформени полицаи да разпитат собствениците на магазини по Медисън авеню дали не са видели в каква посока е избягал Йост. Въпреки че не хранеше особени надежди, нареди да издират шофьора на максиавтобуса и да запишат показанията му.

Сетне повика Пийбоди и двете слязоха в подземния гараж.

— Лейтенант, вярвате ли, че този път той ще се подчини на заповедта ви? — попита помощничката й.

— Да. Ако имах и капчица съмнение, щях да го заключа в килия. Честно казано, в момента много повече се безпокоя за… — Тя млъкна, като видя, че обектът на безпокойството й се обляга на колата й. — Май ще се наложи да ни оставиш насаме, Пийбоди.

— Господи, съпругът ви е толкова секси, когато се ядоса. Разрешавате ли да погледам отстрани?

— Застани поне на десет метра разстояние и се обърни с гръб! — нареди Ив, пристъпи към колата и изключи записващото устройство. Чу как помощничката й негодува, че й е развалила удоволствието.

— Нямаш работа тук, приятел — обърна се към съпруга си. — Изчезвай или ще повикам охраната на гаража.

— Държа той веднага да напусне страната! — Гласът му беше като камшик, който проряза въздуха.

— Дори ти невинаги получаваш всичко, каквото поискаш.

— Никога не съм очаквал, че тъкмо ти ще вземеш неговата страна.

— Честно казано, развоят на събитията изобщо не ми се нрави. Но Съмърсет вече е важен свидетел, затова трябва да остане в града под засилена охрана. Точка по въпроса!

— Засилена охрана ли? Твоите хора не успяха да го проследят, камо ли да го охраняват. Да не мислиш, че им се доверявам?

— Значи не се доверяваш и на мен.

— Не, ти загуби доверието ми.

Обидните думи й подействаха като нож, забит в сърцето й.

— Имаш право, наистина не оправдах доверието ти. Извинявай.

В очите му проблеснаха искрици. Ив притвори очи, очаквайки гневния му изблик, но той й обърна гръб и се облегна на колата:

— Господи, нима очакваш да се нахвърля върху теб? Нима толкова съм се променил?

— И друг път се е случвало. Чувствам се виновна, защото лично избрах хората, които трябваше да го охраняват.

— Глупости!

— Не, отговорността наистина е моя. Същото както ти се чувстваш виновен, че убиецът го е нападнал, за да уязви теб. Едва след като и двамата преглътнем чувството за вина, ще бъдем способни да продължим напред. — Понечи да докосне рамото му, но се отказа и пъхна ръка в джоба си. — Не очаквай от него да стори онова, което ти не би направил. Ужасена съм от случилото се тази сутрин, но не отричам, че Съмърсет се е справил блестящо, затова трябва да му простим.

— Враговете ми знаят колко съм привързан към него и че смъртта му ще ме сломи. Както вече споменах, вероятно са замесени в тази мръсна игра заради парите и тръпката от опасността… самият аз в миналото съм участвал в доста нечисти сделки заради парите и тръпката…

Ив изчака секунда и промълви:

— Май в теб се проявява суеверието, характерно за ирландците. Казваш си, че върху главата ти се стоварват нещастия като наказание за греховете ти, така ли?

Рурк неволно се усмихна и се обърна:

— По скоро изпитвам угризения на съвестта, които са резултат от внушенията на католическата религия. Проявяват се най-неочаквано, въпреки че от години не съм стъпвал в църква. Не, не мисля, че плащам за стари грехове. Но все пак миналото ме преследва и трябва веднъж завинаги да залича този етап от живота си.

„Ще го направиш — помисли си тя, — каквото и да ти струва.“

— Усещам, че криеш нещо от мен.

— Ще го споделя с теб едва когато разполагам с факти. Ив, не мисли, че си измамила доверието ми. Обвиних те несправедливо.

— Не ти се сърдя. Пък и имах щастието да присъствам, когато уволни Съмърсет. Предлагам да поизчакаш няколко седмици и да го изгониш, този път наистина.

Той се усмихна и прокара пръст по косата й, сетне извърна очи към асансьора, от който в този момент слязоха икономът и двама цивилни полицаи.

Ив едва чуто въздъхна, като видя погледа, който си размениха двамата — помежду им съществуваше връзка, която тя никога нямаше да проумее.

— Все пак не забравяй геройското му поведение. Поговори с него като мъж с мъж — ще изгладите временните си недоразумения.

— Лейтенант!

— Какво искаш?

— Целуни ме.

— Защо?

— Защото чувствам необходимост.

С престорено нетърпение Ив забели очи, но се изправи на пръсти и леко го целуна по устните:

— Гаражът е оборудван с камери, ето защо това е всичко, което ще получиш. А сега довиждане. Уговорила съм си няколко срещи. Пийбоди!

Тя не издържа и го проследи с поглед, докато той прекоси гаража и се приближи до Съмърсет.

Като се настаниха в колата, помощничката й промърмори:

— Като баща и син са, нали? Хей, хрумна ми, че по тази логика вие сте снаха на господин иконома.

Ив пребледня като платно и притисна длан до стомаха си:

— Престани да дърдориш врели-некипели, че ще повърна.

Семейство Минс бяха настанени в един от по-скромните апартаменти в хотел „Палас“. Просторното помещение беше разделено на спалня и дневна чрез дървена решетка, по която пълзяха увивни растения. Един кът от дневната беше превърнат в работно помещение, а системата за комуникации и компютърът бяха вградени в удобно бюро, за по-голямо удобство на бизнесмените, разполагащи с достатъчно средства да си позволят този апартамент.

Когато Ив влезе в апартамента, завари Минс да работи на компютъра, а до него стоеше кана с кафе.

— Здравейте, лейтенант. Съвсем бях забравил за посещението ви.

— Благодаря, че се съгласихте да ми приемете.

— Моля, моля, за мен е удоволствие. — Той се огледа и сякаш едва сега се върна към действителността. — Извинете, но когато работата ме погълне, забравям къде се намирам. Горкичката Мини е вдигнала ръце от мен. Май спомена, че отива да пазарува или пък ще посети някакъв козметичен салон. Желаете ли да разговаряте и с нея?

— Не се притеснявайте, мога да дойда и друг път.

— Позволете да ви предложа нещо… кафето може би е още топло. Доколкото си спомням, Мини остави каната на бюрото ми, преди да излезе.

— Благодаря, с удоволствие ще изпия чаша кафе — каза Ив, защото смяташе, че така ще изглежда, сякаш посещението й е приятелска визита. Докато Минс се суетеше с чашите, тя седна на един от красивите столове.

— А вие желаете ли чаша кафе, полицай? — обърна се той към Пийбоди.

— Да, ако не ви затруднява.

— Съвсем не, съвсем не. Хотелът е прекрасен — имаш под ръка всичко необходимо. Признавам, че бях доста скептично настроен, когато Магда сподели с мен идеята си да устрои търга в балната зала на „Палас“, но сега съм на друго мнение.

— Тя много ли настояваше?

— Настояваше търгът да се проведе в Ню Йорк. Нали разбирате, свързана е сантиментално с този град, тъй като първата си роля е изиграла на Бродуей. Въпреки че е прочута филмова звезда, никога не е забравила, че дължи всичко на театъра.

— Изглежда, с нея се познавате отдавна.

— Да, наистина сме толкова стари познати, че понякога предпочитаме да забравим точно кога сме се срещнали за пръв път.

— Все едно сте роднини.

— Именно. С нея сме споделяли и скърби, и радости — промълви той, докато поднасяше кафето. — Присъствал съм на сватбата й и тя на моята, стояхме един до друг на погребенията на наши приятели, с трепет очаквах раждането на нейния син, а тя — на моите деца. Аз съм кръстник на Винс. Магда е прекрасен човек. Гордея се, че съм неин приятел.

Ив го изчака да седне и отбеляза:

— Понякога хората са готови на всичко, за да защитят приятелите си…

Минс озадачено я изгледа:

— Не разбирам накъде биете.

— Магда Лейн знае ли в какво материално затруднение е изпаднал синът й?

Усмивката на Минс помръкна и той враждебно изгледа Ив:

— Нямам навика да клюкарствам по адрес на моите приятели, лейтенант. В качеството си на финансов съветник на Магда Лейн отказвам, да обсъждам с полицията нейното материално положение, както и това на сина й.

— Дори ако това може да й спести много неприятности ли? Не съм репортерка, господин Минс и не съм тук, за да науча някоя и друга светска клюка. Загрижена съм за сигурността на вашата приятелка и за вещите, които ще се продават на търга.

— Не виждам връзката между охраната на залата и финансовото положение на Винс.

— И преди сте му спасявали кожата, нали? Случвало се е неведнъж. Помислете каква ли е била реакцията му, когато е разбрал, че майка му, благодарение на която той свързва двата края, възнамерява да подари на фондацията повече от един милиард долара.

Стори й се, че долови странен проблясък в очите на събеседника си, сетне той извърна поглед и промърмори:

— Не разбирам какво…

— Господин Минс, мога да ви изпратя призовка, да ви задължа да дойдете в управлението и да дадете официални показания. Не желая да го направя поради ред причини, една от които е, че съпругът ми е голям почитател на Магда Лейн. Представям си какво ще означава и за двама им един скандал във връзка с търга.

— Нали не намеквате, че Винс е намислил да ни създаде неприятности? Никога не би посмял да го стори.

— Тя знае ли за финансовото му положение?

Минс сякаш потъна в креслото. Отмести чашата с кафе и разтревожено се намръщи:

— Не, този път не съм й казал, че Винс отново се е провалил. Иска й се да вярва, че той е обърнал нова страница. Толкова се радва на интереса му към фондацията и към търга… — Той внезапно млъкна и ужасено погледна Ив. Замисли се, сетне поклати глава: — Каквото и да направи Винс, не може да попречи на провеждането на търга. На практика всичко е готово, остава само да се прибере печалбата. Документите отдавна са оформени — според тях всички приходи от разпродажбата са предназначени за фондацията. Вече сме на етап, когато ръцете на Винс са вързани. Няма значение, че отначало той беше против търга.

— Опитал се е да попречи на провеждането му, така ли?

Минс стана и неспокойно започна да кръстосва из стаята, като притискаше една към друга дланите си, сякаш това му помагаше да събере мислите си.

— Да, отначало се възпротиви, няколко пъти между него и майка му избухваха скандали. Твърдеше, че тя няма право да го лишава от наследството, което по право му принадлежи. По време на най-бурната свада Магда заяви, че й е омръзнало от капризите и от неуспехите му, че е крайно време той да се захване с някаква работа, за да си изкарва прехраната, защото нямала намерение в бъдеще да подпомага безумните му начинания. Каза още, че едно от предимствата на фондацията се състои именно в невъзможността Винс да наследи богатството й. Смятала, че по този начин прави добро не само на него, но и на хората, които се нуждаят от подкрепата й.

— Каква се е случило, че той се е примирил с идеята й?

— Нямам представа. — Минс безпомощно разпери ръце. — След този скандал Винс напусна къщата на майка си побеснял от гняв. Магда пък избухна в сълзи, а тя не е от хората, които плачат за щяло и за нещяло. Той не й се обади повече от две седмици. Никой не знаеше къде е. А като се върна, беше нов човек. Извини се за поведението си, заяви, че решението на майка му е правилно, че съжалява за реакцията си и че е готов на всичко, за да изкупи вината си и да накара Магда да се гордее с него.

— Не му повярвахте, нали?

Той понечи да възрази, сетне въздъхна:

— Не, сладките му приказки нито за миг не ме заблудиха, но Магда се хвана на въдицата. Обожава го, въпреки неприятностите, които Винс непрекъснато й създава. Беше на върха на щастието, когато той пожела да работи за организирането на търга. Отначало изглеждаше, че Винс наистина се е променил, после неплатените му сметки отново започнаха да се трупат. Бях помолил да ги изпращат на мен, за да пощадя Магда. Разговарях с него и платих дълговете му. Когато историята се повтори, отново проведох разговор с него и отново покрих задълженията му. Накрая го заплаших, че ще разкажа всичко на майка му. Той изпадна в истерия, разплака се и обеща, че повече няма да се повтори.

— Кога се случи това?

— Малко преди да предприемем пътуването до тук. Откакто сме в Ню Йорк, поведението на Винс е безупречно, но… — Той погледна монитора и добави: — Днес отново пристигнаха неплатени сметки. Търпението ми вече се изчерпа.

— Спомняте ли си дали някои от разходите му, които сте покрили, са били за билети до Париж и до планетата Делта?

— Разбира се — често пътуваше и в едната, и в другата посока — има приятели във Франция и на Делта. Не одобрявам дружбата му с тях, въпреки че и двамата са от добри семейства. Струват ми се прекалено самонадеяни и разюздани. Винс винаги затъва в дългове, когато е в компанията на Доминик II Нейпълс или на Майкъл Джерад.

— Господин Минс, разрешете да прегледам сметките, които сте получили тази сутрин.

— Лейтенант, не споделям тази информация дори със съпругата си. Искате от мен да измамя оказаното ми доверие.

— Грешите, искам да ви помогна да запазите доверието на вашата приятелка и клиентка. — Тя се изправи. — След като толкова добре познавате Винс, смятате ли го за способен да причини зло на майка си заради материална облага?

— Да й причини физическо нараняване ли? Изключено!

— Съществуват по-ужасни начини да причиниш зло някому.

Той зяпна от изумление, сетне стисна клепачи и едва чуто промълви:

— Да, имате право. Боя се, че той е способен на онова, за което намеквате. Знам, че посвоему обича майка си и много е привързан към нея, но… Елате, ще ви покажа сведенията.

За броени секунди Ив видя онова, което я интересуваше:

— Един милион долара, дължими на „Нейпълс Комюникейшънс“.

— Ужас! — въздъхна Минс, който надничаше иззад рамото й. — Подобна сложна система изобщо не му е необходима. Бог знае защо я е поръчал.

— А аз знам — усмихна се Ив.

Когато се качиха на асансьора, за да отидат на етажа, на който се намираше апартаментът на Лейн, Пийбоди попита:

— Вярвате ли, че той ще удържи на думата си и няма да каже на Магда или на сина й за посещението ви?

— Поне известно време няма да изплюе камъчето. Тъкмо ще имаме възможност да се доберем до скъпия Винс и до приятелчетата му.

— Няма по-долно престъпление от това да измамиш собствената си майка.

— Според мен убийството е още по-тежко престъпление.

Преминаха по тихия коридор, спряха пред лакираната двойна врата и Пийбоди позвъни. Отвори им самият Винс.

Беше бос, носеше тънък пуловер и спортен панталон, а на ръката му имаше скъп часовник. Като видя посетителките, широко се усмихна:

— Ив, колко се радвам, че отново те виждам! Всъщност ако си дошла по работа, може би трябва да те наричам лейтенант.

— Тук съм, за да обсъдим някои подробности около организацията на търга, затова сам реши как ще се обръщаш към мен.

Той се засмя и ги покани да влязат, като не преставаше да говори:

— Поласкан съм от интереса ти към охраната на търга. Дано най-сетне майка ми да се успокои. Моля, седнете, разположете се удобно. Лайза, имаме гости!

Ив забеляза, че този апартамент е много по-луксозен от стаята на семейство Минс. Встрани от дневната се намираше обширна трапезария. Полилеите бяха кристални, в единия ъгъл стоеше бяло пиано. Към втория етаж водеше вита стълба. Лайза величествено слезе по стъпалата. Беше ослепително красива в снежнобелия гащеризон, прилепнал към закръгленото й тяло. Диамантите, които украсяваха обиците, гривните и огърлицата й, очевидно не бяха изкуствени. „Колко ли са ти стрували тези украшения, Вини?“ — запита се Ив.

— Здравейте. — Лайза престорено се усмихна и оправи прическата си.

— Извинете, че ви се натрапихме — учтиво каза Ив. — Налага се да обсъдя с Винс някои подробности. Шефовете ми искат да са сигурни, че няма да възникнат непредвидени… неприятности по време на търга.

Лайза се постара да потисне прозявката си и заяви:

— Ще си отдъхна, когато мероприятието приключи. До гуша ми дойде да слушам само за разпродажбата на вещите на госпожица Лейн!

— Навярно е много досадно за вас.

— Точно така. Ако нямате други въпроси към мен, ще пообиколя магазините.

— Извинете, че ви принудихме да излезете. Обещавам да не се бавим.

— Искаш ли да се срещнем някъде? — Винс очевидно искаше да я умилостиви. Приближи се до нея и сложи ръце на раменете й. — Да речем в дванайсет и половина в „Рандеву“.

— Може би. — Киселата й физиономия се озари от усмивка, тя прокара пръст по гърдите му. — Знаеш, че не искам нито за миг да се разделяме, миличък. Гледай да не закъснееш.

— Няма такава опасност.

Лайза взе чантата си от масичката до вратата, изпрати въздушна целувка на Лейн и излезе.

— През последните няколко дни говорим само за търга и горкичката Лайза се отегчи до смърт — промърмори той. — Все пак й прави чест, че проявява ангелско търпение.

— Да, истинска мъченица е — подхвърли Ив и приседна на страничната облегалка на старинното канапе, тапицирано с коприна, което сигурно струваше цяло състояние. — Прави ми впечатление колко време отделяш на подготовката на търга и на фондацията на майка ти. Похвално е, че проявяваш толкова голям интерес.

— Вярно е, че нямам нито минутка свободно време, но изпитвам удовлетворение.

— Не те е грижа, че майка ти хвърля на вятъра един милиард долара, така ли?

— Не, защото е в името на благородна кауза — безгрижно отвърна той. — Гордея се със скъпата ми майка.

— Наистина ли? Въпреки че си разорен и молиш приятелите й да ти плащат дълговете, така ли? — Ив забеляза как той се разтрепери като лист. — Браво, Винс, ти си най-благородният човек, когото познавам.

— Нямам идея за какво говориш, но намеците ти са проява на лош вкус.

— Според мен проява на лош вкус е да обереш собствената си майка и средствата, предназначени за благотворителни цели. Мисля, че е проява на лош вкус да мързелуваш и да живееш на гърба на другите. Но най-вече смятам убийството за проява на лош вкус. Между другото, днес сутринта твоят човек не успя да изпълни задачата. Погрижи се да не получи парите, които му се полагат за тази поръчка.

— Вън! — той посочи към вратата. Жестът му щеше да бъда драматичен, ако ръката му не трепереше. — Веднага напусни апартамента ми! Ще се оплача на началниците ти. Ще се консултирам с моя адвокат и ще…

— Най-добре ще е да си затвориш устата, жалко човече такова! Пийбоди, включи записващото устройство.

— Слушам, лейтенант.

— Винсънт Лейн — започна Ив, — имате право да мълчите…

— Арестуваш ли ме? — Кръвта нахлу в главата му и пребледнялото му лице пламна. — Как се осмеляваш? Не разполагаш с доказателства, следователно нямаш право да ме задържиш! Знаеш ли с кого си имаш работа?

— Да, знам — с един боклук! Стой мирно, докато ти прочета правата и задълженията. После ще отговориш на въпросите ми. Ако откажеш, ще те заведа в полицейското управление и ще те подложа на официален разпит. Междувременно медиите ще научат за задържането ти. По обяд, когато си определи среща с приятелката си, по телевизията вече ще съобщават за арестуването на Винс Лейн, заподозрян, че е участвал в заговор за извършване на измама в особено големи размери, за контрабанда на крадени вещи и най-вече като поръчител на няколко убийства.

— Убийства ли? Сигурно си полудяла! Напълно си откачила! Никого не съм убивал! Искам да се обадя на моя адвокат.

— Разбира се. — Ив се настани на канапето и протегна крака. — Непременно се свържи с адвоката си. Питам се след колко време приятелите ти Джерад и Нейпълс ще научат, че си бил обвинен в извършване на убийства. Питам се още колко ли време ще им отнеме да наемат Йост да те очисти, за да спасят кожите си. А може би този път той няма да им вземе пари.

Тя млъкна и съсредоточено заоглежда ноктите си, докато Лейн стоеше като вкаменен до бюрото.

— Нищо чудно този път услугата да им излезе безплатна, защото скъпият господин Йост също трябва да си спасява кожата. Знаеш ли как постъпва той с жертвите си, Вини? — Вдигна глава и го погледна в очите. Не изпитваше и капчица съжаление към него. — Пребива ги, но гледа да са в съзнание, когато ги изнасилва. Разполагам с видеофилм, който показва как Йост би се справил с теб. Ще счупи ръцете ти като сухи съчки, с ритници така ще обезобрази лицето ти, че дори собствената ти майка няма да те познае, а когато си кажеш, че нищо по-ужасно не може да ти се случи, ще те изнасили. А болката ще бъде толкова непоносима, че ще ти се струва нереална. Ще изпиташ усещането, че си попаднал в ада, и ще бъдеш безпомощен да се измъкнеш от дълбините му. А когато той стегне жицата около шията ти, петите ти ще забарабанят по пода, но преди да умреш, ще се изпуснеш.

Тя стана и добави:

— Като се замисли човек, тъкмо такава смърт си заслужил. Хайде, свържи се с твоя адвокат.

— Не трябваше да загинат хора! — изплака той и от очите му рукнаха сълзи. — Вината не е моя!

— О, да, хората като теб винаги твърдят, че някой друг е виновен. — Посочи му канапето и нареди: — Седни и ми разкажи всичко от игла до конец!

— Трябваха ми пари. — Той потърка очите си и отпи от чашата с вода, която Пийбоди му подаде. — Побеснях от яд, като разбрах за безумната идея на мама да продаде вещите си на търг и да подари парите на чужди хора. Тази фондация съвсем й е взела ума! Заради нея пренебрегна собствения си син. — Той крадешком изгледа Ив, за да разбере дали поне малко му съчувства. — Как така ще раздаде парите на непознати, а мен ще остави беден като църковна мишка?

— Ясно — искал си парите да останат в семейството. Колко благородно от твоя страна!

— Скарахме се жестоко, майка ми заяви, че ще ме лиши от наследство. И преди го беше казвала, но този път знаех, че ще изпълни заканата си. Беше побесняла от гняв. Такава си е — навие ли си нещо на пръста, ще го направи. — Винс отново погледна Ив, надявайки се тя да влезе в положението му.

— Заминал си да се срещнеш с приятелите си.

— Да, трябваше да се махна, за да изпусна парата. Заминах при Дом. Виж, неговият баща не е от хората, дето хвърлят парите си на вятъра. Дом разполага с много средства и никога не се безпокои, че кредиторите ще го потърсят за неплатени сметки. Като поговорих с него и изпихме по няколко питиета, казах, че тя заслужава да продам всичките й боклуци — да я видя тогава какво ще прави. С Дом на шега обсъдихме възможностите за обир, после изведнъж осъзнахме, че може наистина да го осъществим. Идеята да получим стотици милиони долари ни се стори много привлекателна. Представих си как ще бъда осигурен до края на дните си, ще живея както ми харесва и няма да давам отчет пред никого.

Толкова съм бил пиян, че не съм усетил кога съм заспал. Като отворих очи, навън вече беше светло, а Дом беше разговарял с баща си и подготовката за обира беше започнала. Свързахме се с Майкъл и го посетихме в Париж, за да споделим с него плановете си. По онова време всичко още ми изглеждаше като на шега… дори сега ми изглежда нереално — все едно участвам в някаква игра. Бащата на Дом се запали и започна да ни убеждава, че планът е осъществим. Знаел как да уреди всичко, после сме щели да си разделим печалбата. Ставаше въпрос само за пари, никой не спомена, че ще се извършват убийства.

— Кога Йост влезе в играта?

— Не зная. Кълна се в Бога, че не зная. Решихме да се върна при майка ми и да изиграя ролята на човек, обзет от разкаяние, сетне да я помоля да ми позволи да й помогна за организирането на търга, за да им предавам полезна информация. Тогава разбрах, че се е свързала с Рурк и той се е съгласил търгът да се проведе в един от неговите хотели. Неочакваното развитие на събитията не ми се понрави, но Нейпълс остана много доволен. Заяви, че това придавало известна пикантност на операцията. Вкара в играта и онзи немец и тъй като ние с Дом имахме друга работа, двамата се срещнаха с Майкъл в Париж…

Той навлажни с език устните си и отново вдигна поглед към Ив, търсейки съчувствието й или поне мъничко милост. Ала видя само студените очи на едно ченге.

— Не съм сигурен, но мисля, че по време на съвещанията в Париж им е хрумнала идеята да прибегнат до услугите на Йост. После разбрах, че немецът се е отказал. Бащата на Дом ругаеше и го наричаше страхлив шваба. Но ние не бяхме разочаровани, защото по този начин делът ни от печалбата се увеличаваше. Нейпълс обеща лично да се заеме с транспортирането на плячката, дори нае още двама души. Започнах да се изнервям, като гледах как хвърчат парите, но като повдигнах въпрос за ограничаване на разходите, всички се нахвърлиха върху мен. Дом заяви, че е за предпочитане от този момент нататък да бъде посредник между мен и баща му. Щял да ме инструктира какво да правя, а от мен се искало само да им предам схемата за разположение на охраната и на наблюдателните камери и да играя ролята на покорен син, за да не заподозре майка ми нещо нередно. Каза още да не се безпокоя за Рурк, защото имали план как да отвлекат вниманието му от мен.

Избърса устните си с опакото на ръката си и плачливо каза:

— Разбираш ли, вече бях затънал до шия, нямаше връщане назад. Но всъщност вината не е моя, нали. А сега съм готов да ти сътруднича, което говори за искреното ми разкаяние.

— О, да. Продължавай в същия дух, Винс.

— Ще ти кажа всичко, което знам… Само преди две седмици Дом се свърза с мен и заяви, че трябва да внеса един милион долара по сметката на „Нейпълс Комюникейшънс“ като такса за консултантски услуги. Оттам щели да ми дадат фактура, че уж съм купил една от свръхмодерните им комуникационни устройства. Побеснях от гняв. Първо, не разполагах с един милион, второ, не бях съгласен да хвърля толкова пари за „консултантски услуги“.

Закри с длани лицето си и задавено възкликна:

— Тогава Дом ми каза за Йост и за убийствата! Добави, че няма връщане назад и че парите са моята част от хонорара, който ще получи наемният убиец. По някакъв начин трябвало да осигуря сумата, защото след изпълнение на поръчката Йост щял да си поиска възнаграждението. Не знаех какво да направя, никога не бях изпадал в толкова безизходно положение. Хрумна ми, че вината е изцяло на майка ми. Нямаше да се стигне дотук, ако не ме беше лишила от наследството ми.

— Разбира се, че вината е нейна. Държиш ли да останеш жив, Винс? Ако искаш Йост да не се разправи и с теб, разкажи ми всичко с най-големи подробности. Дай ми имената на хората, замесени в обира.

— Честно казано, не знам много. — Той отново вдигна глава. — Те ме държаха настрани и само ме използваха. Те са истинските виновници, тях трябва да преследваш!

— О, не се тревожи — те се ще си платят.

Докато Ив продължаваше да разпитва Лейн, за да разбере колкото е възможно повече за плановете на престъпните му съдружници, Рурк се прибра у дома. Погледна монитора, на който се отчитаха показанията на наблюдателните камери, и разбра, че Мик отново е при басейна.

Нарочно избра по-дългия път дотам, за да има време да обмисли думите си.

В залата с басейна се усещаше ароматът на парникови цветя и прохладата на ромолящия фонтан. Мик плуваше в басейна под съпровода на ирландски бунтовнически песни, които бе програмирал в музикалната система.

Рурк взе голяма хавлиена кърпа и застана до басейна.

Приятелят му преплува поредната дължина, хвана се за ръба и отметна мократа коса от челото си:

— Ще ми правиш ли компания?

— Не. Хайде, излизай.

— Дадено, мой човек, и без това капнах от умора. — Мик се изкачи по стълбичката и замечтано въздъхна: — Божичко, човек лесно може да свикне с подобно удоволствие. Благодаря — добави, като взе хавлиената кърпа от ръката на Рурк и избърса лицето си. Облече един от халатите, които бяха окачени наблизо, и докато подсушаваше косата си, добави: — Често казано, учудвам се да те видя. Предполагах, че човек с твоите отговорности няма време да обядва у дома.

— По принцип си прав, но тази сутрин се случи нещо, което ме накара да променя плановете си. Знаеш ли, Мик, познаваме се отдавна, били сме заедно и в добри, и в лоши времена и въпреки че през последните години пътищата ни се разделиха, никога не съм очаквал, че си способен да нападнеш приятел в гръб.

Мик бавно отпусна ръка:

— За какво намекваш?

— Нима днес приятелството е по-евтино отколкото в младостта ни?

— Бог ми е свидетел, че в днешно време нищо не е по-евтино. — Мик озадачено го изгледа, после отново се усмихна. — Давай направо, Рурк. Не увъртай.

— Направо ли?

— Тъй вярно.

— Добре тогава! — Той заби юмрук в лицето на приятеля си от детинство, който политна назад и падна в басейна.

След секунда Мик изплува на повърхността. Просмуканият с вода халат възпрепятстваше движенията му, от устата му течеше кръв, изглеждаше разярен.

Ала когато отново се изкачи по стълбичката, гневът му беше преминал, а изражението му бе насмешливо.

— Мамка му, бяха забравил колко тежка ръка имаш! — Потърка натъртената си челюст, съблече мокрия халат. — Как се досети? — попита, сетне вдигна ръка: — Ако не възразяваш, предпочитам да бъда облечен и да държа чаша с уиски, докато разговаряме.

— Добре — студено промърмори Рурк. — Заедно ще отидем горе. — Тръгна към асансьора и подхвърли: — Между другото, Съмърсет е добре.

— Че защо да е зле? — невинно го изгледа приятелят му и двамата се качиха в кабината.