Предателство в смъртта

Дванайсета глава

Ив позвъни на няколко души в Ню Йорк, сетне успя да се свърже с детектива от отдел „Убийства“ в Корнуол, който говореше на диалект, характерен за северните райони на Англия. Проведоха петнайсетминутен разговор и сержантът й съобщи подробности около случая, който разследваше, и имената на двете жертви, идентифицирани чрез отпечатъци от пръстите им и чрез сравняване на ДНК с информацията в компютъра на така любимата на Фийни Международна база данни.

Детектив-сержант Фортик беше много симпатичен и открит. Побърза да зарадва Ив, че с много усилия най-сетне са установили самоличността на туриста, който се е обадил в полицията да съобщи, че е открил труповете. Предложи да й спести време и неприятности, като задържи свидетеля и го подложи на разпит относно двете петдесетсантиметрови сребърни жици.

Тя стигна до извода, че британските полицаи са сто пъти по-любезни и услужливи от агентите от ФБР. В замяна осведоми Фортик за покупките, които Йост е направил в лондонските магазини. Приключиха разговора като стари приятели.

Когато позвъни в бижутерийния магазин, продавачът с готовност й описа Силвестър Йост като постоянен клиент с безупречен вкус и изискани маниери, който правел големи покупки и винаги плащал в брой.

„Поредният възел е развързан“ — помисли си Ив и се зае с обажданията до хотелите.

От „Ню Савой“ не проявиха същата готовност да й услужат като детективът от Корнуол или продавачът от бижутерийния магазин. Администраторът я насочи към управителя, а той — към директорката на хотела, само при вида на която Ив разбра, че я очакват неприятности.

Въпросната дама беше шейсетинагодишна. Косата й с цвят на лъскава стомана беше прибрана на стегнат кок и откриваше мършавото й лице със заострена брадичка. Очите й бяха светлосини и макар да говореше много учтиво, гласът й беше монотонен като на робот.

— Боя се, че не ще можем да ви услужим, лейтенант Далас. В нашия хотел се стремим да запазим анонимността на гостите и да им осигурим спокойствие и максимално добро обслужване.

— Не мислите ли, че когато вашите гости започнат да изнасилват и да убиват, губят своята анонимност?

— Независимо от обстоятелствата не съм в състояние да ви дам информация за когото и да било от нашите гости. Твърде възможно е да сте допуснали грешка, ето защо не възнамерявам да наруша правилника и да обидя посетител на „Ню Савой“. Ръцете ми са вързани, докато не представите съответното разрешително — ако въобще го получите — както и международно пълномощно, което ме задължава да ви предоставя желаната от вас информация.

„Идва ми аз да ти завържа ръцете, после да изритам кльощавия ти задник от последния етаж на смотания ти хотел!“ — помисли си Ив, но каза с престорена учтивост:

— Госпожо Клайдсборо, на моя командващ офицер и международния ни адвокат ще им бъде крайно неприятно да ги събудя в шест сутринта.

— Страхувам се, че ще се наложи. Моля, свържете се с мен, ако…

— Слушай, сестро…

— Един момент. — Рурк, който беше отворил вратата между двата кабинета и беше станал свидетел на разговора, прекоси помещението и се включи в разговора:

— Добър ден, госпожо Клайдсборо.

Ив със задоволство забеляза как мършавото лице на управителката пребледня, а светлосините й очи едва не изскочиха от орбитите, като видя на монитора собственика на хотела:

— Сър!

— Погрижете се лейтенант Далас да получи всички сведения, които я интересуват.

— Добре, сър. Разбира се, сър. Моля да ме извините. Нямах представа, че разрешавате да съобщим тази информация.

— Оправдана сте — нямало е как да го научите — учтиво каза той. — Но вече имате моето разрешение, затова се постарайте да съдействате на лейтенанта.

— Лично ще се заема с това. Лейтенант Далас, моля, незабавно изпратете описанието на човека, за когото предполагате, че е бил гост на нашия хотел. Ще разпитам всички служители и в най-кратък срок ще ви съобщя резултата.

— Изпращам ви снимка, писмено описание на субекта и списък на датите, на които предполагаме, че е пребивавал в хотела. Предупредете вашите служители, че той обикновено носи перука, лещи, които променят цвета на очите му, също така използва средства за промяна на лицето му, но в общи линии може да бъде разпознат по снимката. Предполагаме, че е отсядал в най-скъпия апартамент, че е пътувал сам и че е разполагал със собствено превозно средство.

— Един час след изпращането на данните ще имате резултат.

— Благодаря. — Ив прекъсна връзката и се намръщи: — Ама че надменна снобарка!

— Не я обвинявай — тя само изпълнява задълженията си. Ще се убедиш, че всички първокласни хотели в Лондон се придържат към същите правила. Искаш ли да разговарям вместо теб с управителите им?

Тя гневно сви рамене, стана и промърмори:

— Защо не? Между другото, успя ли да разбереш откъде Йост се е свързвал с Интернет, за да си поръчва порнофилми?

— Да. Почти съм сигурен, че всички съобщения са изпратени от Ню Йорк.

— Възможно ли е да откриеш района?

— Ако разполагам с повече време, ще ти съобщя точния адрес на мръсника.

— Колко време ще ти отнеме?

— Колкото е необходимо.

— Добре, но колко ще ти бъде необ…

— Лейтенант, ако проявяваш нетърпение, работата няма да се ускори. — Той вдигна поглед, като видя, че Мик стои на вратата.

— Извинете, прекъсвам ли ви?

— Не — отвърна Рурк, но Ив забеляза как той съхрани информацията и изключи монитора. — Деловата ти среща сигурно е била успешна, щом се прибираш едва сега.

Мик широко се усмихна и повдигна вежди:

— Откровено казано, не очаквах такъв успех… Хей, надушвам божествения аромат на истинско кафе.

— Искаш ли една чаша? — предложи Рурк, макар да знаеше, че съпругата му кипи от гняв заради прекъсването.

— С удоволствие, особено ако капнеш в кафето от любимото ми уиски.

— Желанията на моите гости са закон за мен. — Рурк тръгна към кухнята, а Галахад хукна след него, надявайки се да получи обилна закуска.

Мик се усмихна на Ив:

— Твоят съпруг спи само по няколко часа и въпреки това изглежда свеж като краставичка — не съм срещал друг като него. Извадил е късмет, че е срещнал жена, която става в ранни зори като него.

— И ти изглеждаш доста свеж за човек, които не е мигнал цяла нощ.

— Определени… дейности действат стимулиращо. Забелязвам, че от време на време работиш у дома, така ли?

— Да.

— Личи си, че нямаш търпение да се върнеш към работата, която прекъснах с внезапното си появяване. След минута ще те освободя от присъствието си. Ще ме прощаваш, обаче не е за вярване, че старият ми приятел работи рамо до рамо с ченге.

— Никой не те кара да вярваш — отсече тя. В този момент Рурк се върна в кабинета. Носеше чаена чаша с кафе, в което беше налял щедра доза уиски.

— Задължен съм ти, стари приятелю, благодарение на тази вълшебна напитка отново ще се почувствам нормално. Няма да ви преча да си гукате — ще изпия кафето в стаята си и дано после успея да поспя.

— Почакай… Ив, знаеш ли имената на мъжа и жената от Корнуол?

— Нямам намерение да обсъждам служебната Информация с непознати!

— Възможно е Мик да ги познава. — Той я погледна в очите. — Или да познава техните конкуренти.

Тя се замисли и реши, че съпругът й има право — нищо чудно нежеланият гост да се окаже ценен информатор.

— Брит и Джоузеф Хаг.

— Х-м-м — измърмори Мик и се втренчи в димящото си кафе. — Възможно е по време на пътуванията си да съм чул тези имена, но не съм съвсем сигурен. — Вдигна глава, многозначително изгледа Рурк и повтори: — Не съм съвсем сигурен.

— Ясно — преструваш се, че не ги познаваш, защото си работил съвместно с тях! — сопна се Ив. — Занимавали сте се с контрабанда.

— Работя съвместно с много хора — студено процеди той. — Но нямам навик да обсъждам с ченгета работата и деловите си партньори. — Обърна се към Рурк и добави: — Изненадан съм, че очакваш от мен да наклепам пред полицията свои приятели и партньори.

— Твоите приятели и партньори са мъртви — отсече тя. — Били са убити!

— Брит и Джо ли? — Очите му се разшириха от изумление, сетне потъмняха, той залитна и се отпусна на един стол.

— Не го знаех. Никой не ми го е съобщил.

— Труповете им са били открити в Корнуол — обясни Рурк. — Очевидно са били убити преди доста време, затова… е било доста трудно да ги идентифицират.

— Майчице! Бог да се смили над душите им. Бяха много симпатични хора. Как са били убити?

Ив отговори на въпроса с въпрос:

— Кой е искал смъртта им? Кой е бил готов да плати крупна сума, за да ги отстрани от „играта“?

— Не знам. Напоследък им беше провървяло. Складираха първокласни питиета и висококачествена дрога в Лондон, откъдето стоката се изпращаше в Париж, Атина, Рим. Вероятно са засегнали нечии интереси. Всъщност двамата са в този бизнес едва от няколко години. Божичко, повдига ми се, като си помисля какво им се е случило! — Отпи от кафето и с видимо усилие се овладя. — Няма начин да ги познаваш — обърна се към Рурк. — Както вече споменах, те се занимаваха с този бизнес отпреди няколко години, като ограничаваха дейността си само в Европа. Имаха къщичка близо до брега на океана. Бог знае защо, но им харесваше да живеят в провинцията.

— Знаеш ли на кого са „подяждали“ печалбите?

— О, имаха не един и двама конкуренти. Но в този бизнес винаги има място за още един контрабандист, който да спомага за прехвърлянето на стоки от една точка на планетата на друга. Може би са засегнали интересите на Франколини… Този човек е известен с жестокостта си, а се носеха слухове, че Брит и Джо добре са му бръкнали в джоба. Той е в състояние, без много да му мисли, да изпрати хората си да ги очистят.

— Франколини никога не използва наемни убийци — промърмори Рурк, който добре познаваше този контрабандист. — Разполага с достатъчно хора за мокрите поръчки и за нищо на света няма да прибегне до услугите човек извън неговата организация.

— Ако Брит и Джо са били очистени от наемен убиец, то може би това е работа на Лафарж… или на Хорнбекер. По-вероятно е немецът да плати да се пролее кръв, но трябва да е имал сериозна причина да го стори, иначе не би си цапал ръцете.

— Става дума за Франц Хорнбекер от Франкфурт — обърна се Рурк към съпругата си. — Беше дребна риба, когато аз се занимавах с… експорт.

— Напоследък много му провървя. — Мик въздъхна. — Не знам какво повече да ви кажа. Брит и Джо са мъртви… умът ми не го побира… Питам се обаче защо едно ченге от Ню Йорк се интересува от двама контрабандисти в Англия.

— Твърде възможно е смъртта им да е свързана със случая, който разследвам.

— Ако наистина е така, от сърце се надявам да заловите мръсника, дето ги е погубил. — Изправи се и добави: — Нямам представа в какво са се забъркали, но мога да поразпитам този-онзи. Съвсем дискретно, разбира се.

— Ще ти бъда задължена. Интересува ме всичко, до което успееш да се добереш.

— Не обещавам нищо, да видим какво ще излезе. — Наведе се и взе котарака, който се умилкваше около него. — А сега е време за сън. — Като стигна до вратата, се обърна: — Хей, Рурк, ако по-късно разполагаш с малко свободно време, ще ми се да поговорим за онази работа, за която ти споменах.

— Ще възложа проучването на моите счетоводители.

— Леле боже, чуй го само — щял да възложи проучването на счетоводителите си! — обърна се той към Галахад. — Ама че щуротия! — Грабна котарака под мишница и с царствена походка излезе от кабинета.

— Каква е тази работа? — подозрително попита Ив.

— Уговаря ме да му бъда съдружник, но предприятието е съвсем законно. Обясних на стария ми приятел, че никога не бих се замесил в нещо, което да разгневи моето ченге. А сега ще се заема с обажданията до другите лондонски хотели…

— Хей, какъв е този сигнал от компютъра ти? — прекъсна го тя.

— Моля? — Той прогони спомените за миналото и се върна към действителността. — Предполагам, че ще останеш доволна — след секунда ще знаеш адреса на Йост — заяви и широко се усмихна.

Тръгна към кабинета си, а Ив се спусна след него. Когато той седна пред компютъра, нетърпеливо се надвеси през рамото му и се загледа в монитора.

— Компютър, изнеси информацията на екрана на стената — нареди Рурк, обърна се и се загледа в колонките от цифри и полегати линии.

— Какво е това? Координати ли?

— Да. Много любопитно… Компютър, покажи на монитор №2 картата на Ню Йорк. Хм, нашият човек добре е прикрил следите си — дори тук се е прехвърлял от адрес на адрес, за да заблуди евентуалните преследвачи.

— Искаш да кажеш, че се е свързвал и от Ийст Сайд, и от Уест Сайд, така ли? — Тя се опита да дешифрира цифрите, но не успя и смръщи чело.

— Да, нещо подобно. По-скоро е „отскачал“ напред-назад, стигнал е чак до Лонг Айлънд. Имаме няколко възможности, но най-вероятно… Компютър, увеличи сектора на Горен Уест Сайд. Точно така! А сега декодирай формулата на директорията и я съпостави с местонахождението на улицата. — На мониторите се появиха нови данни. Рурк се обърна и сложи ръка на рамото на Ив: — Изглежда, Йост ни е съсед.

— Но… този адрес е само на четири пресечки от нашата къща! На четири пресечки!

— Точно така. Очевидно с теб не се разхождаме често из квартала.

— Никога не го правим! Сигурен ли си в информацията?

— Деветдесет процента.

— Това ми е достатъчно. Спешно ми е необходимо описание на сградата, разпределението на апартаментите и на помещенията в тях, списък на живущите, местоположението на наблюдателните камери.

— Фасулска работа. Мисля, че сградата е моя собственост.

— Мислиш ли?

— Невъзможно е да знам наизуст какви сгради и предприятия притежавам. Компютър, на кого принадлежи въпросната сграда? Изнеси информацията на монитор №2.

— Ето, че имаме някакъв резултат. От тук нататък работата ни се улеснява. Ще прегледам файловете, които съдържат информация за недвижимите ми имущества и след броени минути ще имаш необходимите данни.

— Невъзможно е да знаеш наизуст колко сгради притежаваш — повтори тя, без да откъсва поглед от лицето му.

— Разбира се. Продавам и купувам имоти, особено такива, които се намират в този квартал. — Усмихна се невинно и добави: — Всеки си има някакво хоби. — Седна пред компютъра, натисна някакъв клавиш и на монитора се появи списъкът на наемателите. — Хм-м, прекрасно — всички жилища са заети. Щеше да ми бъде мъчно, ако някой от прекрасните апартаменти стои празен.

— Елиминирай жилищата, който се обитават от семейства, съжителстващи двойки, от съквартиранти, както и от неомъжени жени.

Компютърът изпълни указанията й и тя подскочи от изненада, ала след миг осъзна, че Рурк го е програмирал да разпознава гласа й и да се подчинява на командите й.

След обработката на данните в списъка останаха само имената на десет души.

— Изнеси на монитора декларациите за имотното състояние, които са подавали кандидатите за наематели.

Тя набързо прегледа новата информация, като мислено отхвърляше мъжете над шейсет и под четирийсетгодишна възраст, докато накрая останаха двама заподозрени.

— Джейкъб Хоторн, компютърен специалист, петдесет и три годишен, ерген. Приблизителен годишен доход два милиона и шестстотин хиляди. Наел е мезонета, нали? Йост винаги избира най-доброто.

— Съгласен съм.

— Възрастта на този Хоторн не съвпада с възрастта на Йост, но все пак мисля, че под това име се крие човекът, когото търсим. Провери данните за двамата ергени, които живеят в сградата. Искам да съм напълно сигурна. След това ще го арестуваме.

След два часа екипът, работещ по разследването, се събра в кабинета на Ив. Присъстваха и двайсет командоси, както и десет униформени полицаи, подбрани сред най-добрите в централното управление. Вероятно някой би я упрекнал в престараване, но не й се искаше Йост да й се изплъзне.

Докато чакаше да получи заповедта за обиск и за арест, тя отново се спря на основните моменти от плана, сетне добави:

— В сградата има петдесет и шест апартамента. Всичките са заети. Запомнете, че първата ви грижа е да осигурите безопасността на цивилните. — Обърна се към екрана на стената, на който се виждаше планът на зданието, и насочвайки лазерната показалка към всеки сектор, продължи да обяснява: — Информирани сме, че лицето, което издирваме, обитава мезонета. На този етаж няма други апартаменти. Ще блокираме всички ескалатори и асансьори, както и достъпа до стълбищата. Не желаем субектът, да слезе на друг етаж и да вземе заложници. Мезонетът е с четири изхода. Всеки ще се охранява от по двама души от отряд Б. Отряд А ще охранява изходите на сградата. По дадена команда униформените ще блокират улицата тук и ето тук, като спрат движението в двете посоки. Запомнете, субектът трябва да бъда заловен жив. Всички оръжия да бъдат настроени така, че само да зашеметяват.

Тя извърна очи от екрана и огледа присъстващите, опитвайки се да прочете мислите им по техните изражения.

— Имаме работа с професионален убиец, който цели двайсет и пет години е успявал да заблуди преследвачите и да им се изплъзва. По непотвърдени данни през този период е извършил над четирийсет убийства. Умен е, действа мълниеносно и е много опасен. Главната ни цел е да го заловим, преди да е напуснал сградата. В случай на неуспех вторият отряд ще го спре. Всички да носят предпазни жилетки.

Извърна се и чрез устройството за дистанционно управление изнесе на монитора снимката на Йост.

— Това е нашият човек. Всеки от вас ще получи снимката му. Предупреждавам ви, че носи перуки, контактни лещи и използва други начини, за да променя външността си. Капитан Фийни ще обясни ролята на служителите от неговия отдел в тази операция.

Фийни изсумтя, подръпна носа си и се изправи:

— Наблюдателните камери на последния етаж ще бъдат настроени така, че да предават директно на Първа база. Имаме потвърждение, че субектът е влязъл в жилището си преди трийсет минути. Преди започването на акцията ще поискаме ново потвърждение.

Ако наблюдаваното лице погледне монитора в апартамента си, ще види само празния коридор. Невъзможно е да му попречим да гледа през прозорците на жилището си, затова хората от двата отряда и униформените полицаи трябва да останат на позициите си, докато не получат нови нареждания. Аз отговарям за Първа база, а лейтенант Далас ще ръководи и координира цялата операция. Всички да настроят комуникаторите си на трети канал, за да се свързваме помежду си. Да не се допускат излишни разговори по време на операцията. А сега на работа — да спипаме този мръсник.

Ив кимна:

— Заедно с детектив Макнаб, полицай Пийбоди и лейтенант Маркс от специалните отряди ще проникнем в жилището на престъпника през този вход. Действията ни ще се наблюдават от Първа база, която ще държи в течение ръководителите на другите екипи. Имате ли някакви въпроси?

Изчака, като отново огледа хората пред себе си. Бяха опитни и смели служители, които познаваха работата си.

— Заемете определените позиции. Операцията ще започне, веднага щом получим заповедта.

Докато хората излизаха от кабинета й, тя се запита защо ли нареждането се бави. Още преди два часа беше съобщила сведенията и бе поискала заповед за обиск и за задържане. Вероятно ще се наложи отново да се свърже със съдията и да го накара да побърза…

Погледът й попадна на Фийни. Внезапно й хрумна, че е за предпочитане той да разговаря със съдията — първо, имаше по-висок чин от нея, второ, беше много по-тактичен.

— Фийни, бавят разрешителното. Можеш ли да ги накараш да побързат?

— Знаеш ли, въпросът е политически… — Той се намръщи, но все пак отиде до бюрото, на което беше видеотелефонът. Докато набираше номера на съдията, Ив се приближи до съпруга си:

— Задължени сме ти, задето ни помогна с наблюдателните камери и ни предостави план на сградата. Акцията би трябвало да протече светкавично и гладко.

„Би трябвало“ — повтори наум той и смръщи вежди — изпитваше лошо предчувствие.

— Като собственик на сградата мога да настоя да те придружа до мезонета — подхвърли.

— Няма смисъл, защото знаеш, че няма да ти разреша. Ако продължиш да настояваш, може да размисля и да ти забраня да останеш в Първа база заедно с Фийни. Обучена съм да залавям престъпници, Рурк, успокой се.

— Къде ти е предпазната жилетка?

— Ще я облека в последния момент — прекалено тежка е и ме притеснява. — Обърна се и се намръщи, като чу възклицанието на Фийни. — Нещо не е наред — промълви и тъкмо когато се канеше да се приближи до видеотелефона, вратата се отвори и в помещението влезе командир Уитни.

— Лейтенант, операцията е отменена.

— Отменена ли? Да му се не види, какви са тези номера? Човекът, когото преследваме, е в жилището си. Само след половин час ще бъде в ареста.

Фини беше скочил на крака и яростно ругаеше:

— Предател! Мръсен предател! Станахме жертва на политически машинации!

— Точно така — привидно спокойно каза Уитни, но изражението му подсказваше, че едва сдържа гнева си. — Именно! — Чувстваше се толкова вбесен и безпомощен, че беше дошъл лично да съобщи на Ив за отменянето на операцията. — От ФБР са разбрали за намеренията ни.

— Не ми пука, ако ще да са разбрали за Второто пришествие! — кресна тя, сетне с огромно усилие на волята се взе в ръце. — Операцията е резултат от разследването, ръководено от мен, командир Уитни, от сведенията, събрани от моя екип. Заподозреният е убил двама души на моята територия, следователно аз отговарям за разследването на престъпленията.

— Мислиш ли, че не съм изтъкнал тези аргументи, лейтенант? През последните трийсет минути със заместник-директора на ФБР Сунър си разменихме куп обиди, скарах се с двамата съдии и отправих заплахи към всички важни клечки, с които успях да се свържа. Агентите от ФБР са принудили съдията да анулира разрешителното за твоята акция и да го прехвърли на тях. Ще откъсна главата на онзи, които им е съобщил информацията. Но това не променя фактите — те имат разрешително, а ние трябва да отменим операцията.

Ив машинално сви юмруци, сетне се принуди да се отпусне. „По-късно ще си го изкарам на някого“ — каза си.

— Не са получили заповедта по каналния ред. Когато тази история приключи, ще подам официално оплакване.

— Не го взимай толкова навътре — промърмори Уитни. — В политиката ударите под пояса са нещо обикновено, но този път съм засегнат и аз. Повярвай, че няма да оставя нещата без последствие. Агентите Джейкъби и Стоу си въобразяват, че ще се издигнат в службата след този арест, но не предполагат каква изненада ги очаква.

— С извинение, сър, хич не ми пука за Джейкъби и Стоу. Интересува ме само дали ще успеят да задържат Йост. Държа да го разпитам във връзка с убийствата на Френч и на Талбът, преди федералните да му предложат споразумение.

— Вече работя по въпроса. Знаеш, че имам влиятелни познати, а началникът на полицията Тибъл има още по-големи връзки. Обещавам, че ще разпиташ заподозрения, Далас.

Тя се страхуваше, че отново ще избухне, ако проговори, затова само кимна и се приближи до прозореца. В патрулните коли чакаха полицаи, на които им беше забранено да вършат работата си.

— Ще съобщя на хората — промърмори Фийни.

— Не, те са мои подчинени. Аз ще им кажа.

— Фийни — каза Уитни, когато тя излезе, — искам да използваш най-способните си служители и да откриеш откъде е изтекла информацията. Някой от нашите хора или от подчинените на съдия Бийзли е съобщил на Джейкъби за молбата ни за разрешително. Държа да науча името му.

— Веднага ще се заема с проучването. — Ирландецът извърна очи към Фийни и въпросително вдигна вежди. Рурк безмълвно кимна и си помисли, че с удоволствие ще помогне на специалистите от компютърния отдел да открият предателя.

— Рурк. — Уитни се престори, че не е забелязал как двамата мълчаливо се спогледаха. — Независимо от провала на операцията от името на нюйоркската полиция официално ти изказвам благодарност за оказаното съдействие.

— А пък аз официално приемам благодарностите ви. Разреши ми един въпрос — какво знаеш за двамата агенти на ФБР?

— Засега сведенията ми са доста оскъдни, но много скоро ще разполагам с обширна информация. Онези двамата нямат представа кого са настъпили по мазола!

— Виждал съм те как отвръщаш на удара с удар, когато ти изиграят мръсен номер, Джак.

Уитни се обърна и кисело се усмихна на Фийни:

— Тъкмо това възнамерявам да направя. Но всъщност имах предвид Далас, когато говорех за настъпване по мазола. Тя живи ще ги одере, а аз възнамерявам да направя всичко възможно да й помогна.

Комуникаторът му избръмча и той излезе в коридора, преди да го включи.

— Редно бе тя да задържи Йост — мърмореше ирландецът, докато крачеше напред-назад. Приличаше на рошав петел, който защитава любимото си пиленце. — Федералните прекрасно го знаят. Само за една седмица Далас научи за Йост повече отколкото те за две години. Да, изпревари ги само за седем дни! Бас държа, че това е вбесило онези тъпанари, затова й извъртяха мръсен номер.

— Безсъмнено — обади се Рурк. — Слушай, ще ти бъде ли от полза, ако случайно получиш от анонимен източник поверителни данни за агентите Стоу и Джейкъби?

Фийни престана да обикаля помещението и изпитателно изгледа Рурк:

— Може би. Разбира се, анонимният източник трябва да знае, че проучването на федералните агенти е забранено със закон и наказанието е доста строго.

— Така ли? Като гражданин, който спазва реда и законите, много се радвам да узная, че на този въпрос се гледа много сериозно. — Приближи се до прозореца, загледа се към улицата и добави: — Знам колко й е тежко да застане пред хората си и да им съобщи, че усилията им са отишли на вятъра. Че полицаите са били отстранени от операцията, за да могат федералните агенти да си припишат заслугата за залавянето на заподозрения.

— Стремежът към слава е чужд на Ив — отбеляза Фийни.

Рурк се обърна и го изгледа. Този човек беше обучавал Ив, беше я превърнал в образцова полицейска служителка.

— Имаш право — промълви. — Все пак я лишават от възможността да изпита задоволство от добре свършената работа, която й е позволила да отмъсти заради мъртвите. Знаеш какво страдание й причиняват сексуалните убийства…

— Да-а-а — промърмори Фийни и се втренчи в обувките си. — Да, знам.

— Снощи отново сънува кошмар, който бе предизвикан от всичко случило се напоследък. Никога не съм я виждал толкова уплашена и безпомощна — добави той, когато Фийни отново вдигна глава. — Но тази сутрин нямаше и следа от страха и безсилието. Тя владееше не само чувствата си, но и способността да ръководи своя екип, бе готова да изпълни служебния си дълг. Вероятно разбираш какво означава това. Скапаните федерални агенти никога няма да проумеят с каква смелост е надарена. — Отново погледна през прозореца и видя съпругата си да се приближава обратно към къщата. — Ив притежава неповторима смелост. Стоу и Джейкъби пет пари не дават за жертвите на убийства. За тях това са само имена и дати. За Ив мъртвите са хора… Онези от ФБР никога няма да проумеят изключителната й смелост и голямото й сърце, които я правят различна от другите.

— Имаш право — въздъхна Фийни. — Струва си човек да се замисли върху думите ти. Има още нещо, което тя заслужава да чуе и аз пръв ще го кажа не само на нея, но и на всеки, който пожелае да ме изслуша. Дори онези от ФБР да арестуват престъпника, заслугите за залавянето му са само нейни.

— Няма да го арестуват! — Уитни, чието лице изглеждаше като издялано от камък, влезе обратно в стаята. — Йост е избягал.