Предателство в смъртта

Тринайсета глава

Фийни буквално побесня от гняв и от устата му се изля порой от цинични ругатни, на каквито са способни само ирландците. Още докато се изкачваше по стълбището и вървеше по коридора, Ив чу гневната му тирада и разбра какво се е случило.

— Не стига, че са мръсници и подлеци — с пълна пара продължаваше Фийни, — ами са и пълни идиоти! Докато са се чудели как да си припишат заслугите за залавянето му, Йост е разбрал, че са го надушили, и се е скрил в миша дупка. Сега нито федералните, нито ние ще го заловим!

— Не сме сигурни, че е надушил за предстоящия арест — подхвана Уитни, а ирландецът, който в гнева си забрави, че разговоря с командира си, кръвнишки го изгледа и възкликна:

— Дрън-дрън! Говориш врели-некипели, Джак! Някой го е предупредил за намеренията ни и забавянето на заповедта за задържане му е помогнало да избяга. Вече щеше да бъде в ръцете ни, ако онези глупци не се бяха намесили!

— Избягал е — промълви Ив, но колкото и да е странно, не изпита гняв — може би ядът й беше потушен от яростния изблик на Фийни. Усещаше се някак изтръпнала и безчувствена.

— Акцията на ФБР се е провалила. — Уитни говореше с престорено спокойствие и не издаваше чувствата си. — Преди минути са проникнали в апартамента на Йост, но не са го намерили.

— Прегледали ли са записите на охранителните камери? Разговаряли ли са с портиера или със служителите, отговарящи за охраната на сградата, за да се уверят, че заподозреният е в жилището си?

— Не знам подробности. Известно ми е само, че заподозреният е избягал и акцията се е провалила.

Ив кимна:

— Дори да е така, искам сама да се уверя, сър.

— Аз също. — Уитни я изгледа, сетне прехвърли погледа си върху Фийни. — Да вървим.

В елегантното фоайе и по коридорите на разкошната сграда витаеха униние и гняв. Служителите от ФБР не бяха дружелюбно настроени и гледаха накриво представителите на местните полицейски власти.

Ив предполагаше, че между нея и агентите биха се разразили не само словесни схватки, но присъствието на Уитни, който не само бе надарен с внушително телосложение, но умееше да прикрива чувствата си, предотврати неприятните инциденти.

Тъй като знаеше, че Фийни още кипи от гняв и не може да се разчита на него, тя се обърна към Макнаб:

— Опитай се да приложиш младежкия си чар и да измъкнеш някаква информация от колегите си от ФБР. Вече са изгледали или ще прегледат записите, направени от охранителните камери. Искам да знам кога Йост е напуснал сградата, кой изход е използвал и какво е носел.

— Дадено, лейтенант. — Младежът пъхна ръце в джобовете на ягодовочервения си панталон и се отдалечи с небрежна походка.

— Пийбоди, поразпитай съседите, които живеят в апартаментите на долните етажи, но се постарай да не те забележат федералните. Добре ще бъде да измъкнеш някакви сведения от дроидите, отговарящи за поддръжката и за охраната на сградата.

Тя се качи на асансьора заедно с Уитни и с Фийни и запази мълчание, докато кабината се движеше към последния етаж. Трябваше й малко време за размисъл. Йост се беше измъкнал тъкмо навреме, което означаваше, че има сигурен информатор. Кой ли е неговият човек? За ФБР ли работи или за полицията? А може би и за двете организации.

Избягал е тъкмо навреме, но още не е приключил работата си в Ню Йорк, следователно още е в града. Дали е отседнал в хотел? Твърде е възможно, но по-склонна бе да вярва, че той или човекът, който го е наел, разполага с тайна квартира, за да се укрие, докато изпълни задачата си. Интересно колко време ще чака, докато нападане следващата си жертва, като се има предвид, че го издирват не само от полицията, но и от ФБР?

Беше погълната от мислите си за Йост и дори не забеляза, че слезе от асансьора преди Уитни. Върна се към действителността едва когато се озова лице срещу лице с Джейкъби.

Той веднага придоби войнствено изражение и застана на пръсти като боксьор, който се подготвя за следващия рунд:

— Нямаш работа тук! Това е операция на ФБР!

— Това е операция, прецакана от ФБР! — намеси се Уитни, преди Ив да проговори. — Бъдете така добър да обясните как с вашите хора допуснахте да избяга заподозреният, чието местонахождение бе посочено от моите служители?

Джейкъби знаеше, че ще последват строги дисциплинарни наказания и възнамеряваше да направи всичко възможно да прехвърли вината върху местните полицейски служители, за да се спаси.

— Тази операция, провеждана от федералните служби, се подготвя от доста време насам. Едва ли е необходимо да обяснявам, че…

— Точно така — безцеремонно го прекъсна Уитни. — От години се опитвате да попаднете на следите на Йост, а лейтенант Далас съумя да го открие само за една седмица. Не стига, че най-безцеремонно се възползвахте от информацията, събрана от моите служители по време на разследването, ами провалихте акцията. Жестоко се лъжете, ако си въобразявате, че не дължите обяснение на мен, на началника на полицията, на лейтенант Далас и на вашите началници. Предлагам… — Той застана така, че да закрие Ив с тялото си и добави: — Предлагам да започнете с мен.

Тя се спусна по коридора, който още беше пълен с агенти на ФБР в пълно бойно снаряжение — инициалите на организацията бяха изписани с големи жълти букви на гърбовете на якетата им — и влезе в мезонета.

„Метачите“ вече се бяха заловили за работа, подпомагани от други агенти, но тя все пак видя онова, което я интересуваше — как е живял Силвестър Йост.

„В охолство, ако се съди по дебелите скъпи килими и меките възглавници“ — помисли си. През остъклената стена се разкриваше приказен изглед към града, а просторната тераса бе украсена с умело аранжирани растения в лъскави керамични саксии.

Следващото, което й направи впечатление, бяха пастелните цветове, които действаха успокояващо, и картините в изящни позлатени рамки. Мебелите бяха от дърво и очевидно имаха антикварна стойност — откакто живееше с Рурк тя се бе научила да разпознава скъпите вещи и предмети от отминали епохи.

Както и очакваше, мнението й, че Йост е чистник и педантично поддържа реда, се потвърди. Безпорядъкът в дневната очевидно беше причинен от „метачите“. Под черния прах за взимане на отпечатъци полираните повърхности на мебелите блестяха.

Върху ниска масичка с извити крака, украсени с дърворезба, беше поставена кристална ваза с красиви цветя. На пиедестал в ъгъла беше поставена статуя на дългокоса гола жена, изработена от бял мрамор.

Музикалната уредба и апаратурата за комуникации, които бяха вградени в дървени шкафове, в момента се демонтираха от техниците.

„Едва ли е работил тук — помисли си тя. — Не и в това подредено с вкус помещение. Отдавал се е на удоволствия, но не е работил.“ Все пак бавно обиколи дневната, като заснемаше всичко с миниатюрната си видеокамера.

Хрумна й, че ако Рурк беше тук, веднага щеше да каже на кои художници са картините, от кого са изработени скулптурите и мебелите.

„Метачите“, които бяха заети с работата си, не й обръщаха внимание. Тя тръгна по коридора, премина през свод с формата на арка и влезе в помещение, което очевидно беше трапезария за гости. На тавана беше монтиран грамаден кристален полилей, а тежките мебелите бяха в стил, който повече би допаднал на мъжете. И тук в средата на масата имаше ваза с прекрасни цветя, чиито багри оживяваха помещението. Високи бели свещи, поставени в свещници от сребро, допълваха красивата гледка.

Вдясно се намираше кухнята, в която всичко блестеше от чистота. Ив замислено поклати глава, когато надникна в огромния хладилник и откри, че е зареден с храна също като автоготвача. Съдейки по съдържанието им, собственикът на апартамента беше човек, който обича да си угажда и предпочита свинското и телешкото месо.

Чекмеджетата на шкафовете бяха пълни с кухненски принадлежности, подредени в съответните отделения. На полиците имаше многобройни бурканчета с подправки и други хранителни съставки, необходими на човек, който готви почти всеки ден.

„Интересно — каза си тя, като си представи как Йост стои до голямата печка и бърка някакъв сос. — Вероятно слуша класическа или оперна музика, докато работи, и препасва снежнобялата престилка, която видях в гардеробчето.“

Навярно престъпникът обича да готви, а когато не разполага с достатъчно време, поръчва на автоготвача да му приготви любимото ястие. После подрежда масата с елегантните порцеланови чинии, запалва свещите и се наслаждава на самотните си вечери.

Йост беше човек с изискан вкус, който обаче изпитва удоволствие да убива.

Тя тръгна обратно по коридора и влезе в помещението, което той беше превърнал в прекрасно обзаведена гимнастическа зала. Стените бяха облицовани с огледала, в които трениращият да наблюдава отражението си, таванът бе висок, а подът бе от солидно дърво, полирано до блясък.

В залата бяха монтирани най-съвременни уреди и тренировъчни устройства. Ив си помисли, че гимнастическият салон на Рурк е много по-добре екипирай, но и уредите, които виждаше тук, бяха първокласни.

От видяното следваше, че Йост поддържа физическата си форма и обича да се наблюдава, докато тренира.

След това тя отиде в спалнята му и откри, че за обзавеждане на тази стая той не е пестил средства. Спалното бельо беше от най-скъпа коприна в пастелни цветове, водното легло беше с размерите на езерце, а балдахинът над него — от тъмносин сатен. Направи й впечатление, че и тук над леглото е монтирано огледало.

Явно Йост обичаше да се съзерцава докато прави и други неща, не само докато тренира.

Банята също блестеше от чистота, а в многобройните шкафчета Ив откри прилежно подредени шишенцата с лосиони и ароматни соли, сапуните и кремовете, които Йост бе откраднал от много първокласни хотели по целия свят и на други планети. Хрумна й, че той ги взима, защото се побират в пътническата му чанта или в куфарчето, които носи при изпълнението на мократа поръчка. „Носиш си сапун и шампоан, за да се изкъпеш след «работа», така ли, Йост? Няма начин да не си изцапаш ръцете, докато изнасилваш и душиш някого, но след като разполагаш с цял склад с първокласни козметични продукти, за нула време ще замиришеш на теменужка.“ Празните места на полиците й подсказаха, че не е пропуснал да напълни чантата си с кремове и със сапуни.

„Не е от хората, които обичат да прахосват“ — иронично си помисли тя.

Ала вграденият дрешник, който повече приличаше на голяма стая, я накара да занемее от учудване. Въпреки че Йост набързо бе напуснал жилището си, в дрешника цареше идеален ред. Няколко ниши във въртящия се шкаф бяха празни, няколко поставки за перуки — също, но иначе грамадният дрешник беше подреден като аптека. Безбройните костюми в синьо, сиво и черно, както и ризите — от бели, до ушити от платове в пастелни цветове — бяха на отделни закачалки.

Анцузи, тренировъчни трика, халати и хавлии прилежно бяха сгънати и подредени на съответните места.

Истински водопади от вратовръзки, шалчета и колани се спускаха от вратите на дрешника. Всеки чифт от камарата обувки беше в прозрачна кутия, която бе и номерирана.

Ив забеляза, че според номерацията липсват шест чифта.

В единия край на помещението беше монтиран снежнобял плот с тройно огледало, което беше обрамчено от красиви кръгли крушки. Пред плота беше поставен удобен тапициран стол. Тя напосоки отвори едно от дванайсетте чекмеджетата и видя, че е пълно с гримове, които биха накарали сърцето на приятелката й Мейвис да затупти от радост.

Докато правеше видеозапис на съдържанието, разгледа етикетите на производителите, които й бяха непознати също като авторите на картините във всекидневната.

Излезе от дрешника, върна се по коридора, който беше застлан с прекрасен мокет, и откри помещението, което най-много я интересуваше — кабинета. Тук вече се бяха настанили Карън Стоу и още двама агенти на ФБР и използваха компютъра на Йост, за да прегледат съдържанието на куп дискове.

— Бързал е — заяви Стоу, изправи се, сложи ръце на кръста си и се загледа в данните, които пробягваха на монитора. — Едва ли е взел всички дискове.

— Взел е всичко, което му е било необходимо — обади се Ив от вратата, а агентката на ФБР реагира така, сякаш й бяха нанесли удар в челюстта. Рязко отметна глава и сви устни, сетне се обърна към помощниците си:

— Уведомете ме, ако откриете нещо важно.

Излезе в коридора и направи знак на неканената посетителка да я последва, но Ив продължи да говори, без да помръдне от мястото си:

— Опаковал е багажа си, като е взел всичко необходимо, преспокойно е прегледал съдържанието на дисковете и на файловете в компютъра. Едва ли му е отнело много време, ако и документацията му е подредена като жилището му. Предполагам, че притежава електронен бележник и няколко преносими компютри, които е взел със себе си. Смятам, че само половин час, след като неговият човек го е информирал за предстоящата акция на ФБР, Йост вече е напуснал апартамента.

— Не желая да обсъждаме въпроса тук.

— Жалко, факт е обаче, че хората от моя екип спипаха престъпника в бърлогата му, докато вие се движехте в омагьосан кръг. Никога нямаше да влезете в това жилище, ако не бяхме положили толкова много усилия.

— Ако се беше съгласила да ни сътрудничиш…

— Като вас ли? — прекъсна я Ив. — Да, проявихте завидна готовност да си сътрудничим. Кого подкупихте да ви съобщи, че искам заповед за обиск и за задържане? Коя важна клечка притиснахте, че да анулирате моята операция и да провалите онова, което бяхме постигнали с цената на много работа?

— Държавните интереси са на първо място…

— Глупости, Стоу! Правосъдието е по-важно от всичко и ако навреме бях получила заповедта за задържане, Силвестър Йост вече щеше да бъде в ареста, вместо да се крие някъде и да крои планове за убийството на поредната си жертва.

„Знам, че си права!“ — помисли си Стоу, но все пак възрази:

— Говориш наизуст — няма начин да го знаеш със сигурност.

— Едно е сигурно и дори ти не можеш да го отречеш — че Йост е избягал. Питам се дали ще изпиташ угризения на съвестта, когато те повикат да огледаш следващата му жертва.

За миг Стоу затвори очи и си пое въздух, сетне промълви:

— Предлагам да отидем някъде и да си поговорим насаме…

— Не!

— Както желаеш! — Във внезапен пристъп на гняв федералната агентка рязко затвори вратата, за де не могат колегите й да подслушват разговора й с Ив и после да клюкарстват по неин адрес. — Слушай, разбирам, че си побесняла от яд и те оправдавам. Но разбери, че само изпълнявах служебните си задължения. Когато Джейкъби ми съобщи данните за заповедта за задържане, вече беше предприел необходимите стъпки да я получи. Пред мен се откриваше възможност да заловя Йост и побързах да я използвам. Предполагам, че на мое място и ти би постъпила по същия начин.

— Не ме познаваш, приятелко. Не обичам да играя игрички, нито да трупам активи на чужд гръб. Искала си да арестуваш прочутия престъпник и хич не те е било грижа как ще постигнеш целта си. Сега и двете с теб сме с празни ръце, а Йост ще умъртви поредната си жертва.

Ив замълча и видя как жената срещу нея потръпна.

— Разбира се, подобна възможност ти е минала през ума, но не ти е попречила да направиш каквото си си наумила. С удоволствие ще наблюдавам как двамата с партньора ти ще си изпатите заради провала, но нищо не може да оправдае загубата на още един човешки живот. Абсолютно нищо!

Обърна се и понечи да се отдалечи, но Стоу я настигна и я хвана за рамото.

— Добре, имаш право — прошепна настойчиво. — Всичко, което каза, е вярно.

— Само че това вече няма значение, нали? Стой далеч от мен, Стоу. С онзи кретен, колегата ти, не си пъхайте носа в разследването, което провеждам. В противен случай като приключа с вас, ще бъдете в толкова окаяно състояние, че шефовете ще ви съжалят и няма да ви изхвърлят.

Отправи се по коридора към външната врата, но Джейкъби препречи пътя й:

— Включено ли беше записващото ти устройство?

— Махни се от пътя ми!

— Нямаш разрешение да направиш видеозапис на местопрестъплението! — сопна се той и посегна към устройството, което беше прикрепено към ревера на якето й.

Ръката на Ив се стрелна като езика на отровна змия. Стисна го за китката, а палецът й се притисна към пулсиращата му вена.

— Да не си посмял да ме докоснеш! — изсъска тя. — Иначе ще откъсна дланта ти и ще те накарам да я изядеш!

Парализираща болка прониза рамото му, но той сви в юмрук другата си длан и заплашително го размаха пред лицето на Ив:

— Даваш ли си сметка, че заплашваш служител на ФБР?

— Да му се не види, пък аз си мислех, че заплашвам един кръгъл идиот! Ако те сърбят ръцете, удари ме, Джейкъби! — Тя предизвикателно вирна брадичка. — Хайде да си устроим двубой пред твоите приятели и колеги и да видим кой ще победи.

— Лейтенант!

— Да, сър. — Тя се обърна към Уитни, но продължи да извива ръката на Джейкъби, чиито очи се бяха насълзили от болка.

— Присъствието ти в управлението е наложително, лейтенант Далас — продължи командирът, — за да подадеш официално оплакване срещу агентите Стоу и Джейкъби. Пусни този кретен — добави меко. — Не си струва да си цапаш ръцете с него.

— Слушам, сър — промълви тя, пусна китката на противника си и отстъпи назад.

Дали от смущение, задето го е направила за смях пред колегите му, или защото наистина беше глупак, федералният агент се нахвърли върху нея. Ив не се поколеба, а реагира почти машинално. Рязко се извърна и с лакът нанесе силен удар в челюстта му. Чу как зъбите му изтракаха, после той се строполи на пода.

Надяваше се, че противникът й си е прехапал езика, ала Джейкъби успя да се изправи на крака, въпреки че погледът му беше замъглен. Ив се канеше да му нанесе втори удар, но командирът застана между нея и нещастния агент.

— Ще подам оплакване — изфъфли Джейкъби, избърса кръвта, която струеше от устата му и понечи да извади комуникатора си.

— Не ви съветвам да го правите, агент — студено отбеляза Уитни. — Нападнахте в гръб лейтенант Далас и тя беше длъжна да се защити. Разполагам с видеозапис на случилото се. — Той посочи записващото устройство на ревера си и злорадо се усмихна. — Ако се оплачете, ще ви изправя пред дисциплинарната комисия още преди езикът ви да престане да кърви. Не се отнасяте непочтително само към моя служителка, а към мен и към институцията, която ръководя. Ето защо ви съветвам да отстъпите, преди цялата ви кариера да отиде по дяволите.

В продължение на няколко секунди не откъсна поглед от лицето на Джейкъби, сетне направи знак на Ив да излезе от апартамента и я последва.

Докато вървяха към асансьора, Фийни промърмори:

— Трябваше да го изриташ в топките!

— Щях да го направя — прошепна в отговор тя, — но този тип няма въпросните атрибути. — Внезапно осъзна, че Уитни я слуша, и добави: — Извинете, сър, за грубите думи.

— Не разваляй ефекта с извинения. — Командирът се качи в асансьора и изпъна рамене. — По-често трябва да излизам от кабинета си — превърнал съм се в книжен плъх и съм забравил колко приятна и забавна е действителната полицейска работа. Лейтенант, искам възможно най-бързо да ми представиш записани на диск твоите впечатления от огледа на апартамента и мнението ти за характера на престъпника. Провери възможността той още да е в града и ако компютърът потвърди предположението, направи справка за всички възможни убежища, които Йост би могъл да използва. Свържи се с…

Изведнъж млъкна и изпитателно я изгледа:

— Проявяваш забележителна въздържаност, Далас. Не ми казваш да не те уча как да си вършиш работата.

— И през ума не ми е минавало да го сторя, сър — усмихна се тя. Настроението й се беше подобрило, след като бе „разкрасила“ Джейкъби.

— Сигурно защото знаеш, че няма да бъдеш наказана за физическото издевателство върху федералния агент. — Той слезе от асансьора и добави: — Предстои ми да проведа два-три разговора и хубаво да насоля няколко души.

— Амбицирал се е — отбеляза Фийни, когато командирът се отдалечи.

— Така ли мислиш?

— Определено. Познавам го от времето, когато патрулираше по улиците като обикновен полицай. Едва ли съществува по-хладнокръвен човек от него, не се пали за щяло и за нещяло. Бас държа, че до края на работното време ще се търкалят глави, а Джак дори няма да се е изпотил. — Той извади от джоба си пликче със захаросани бадеми. — Ще потърся Макнаб. Ти в управлението ли отиваш?

— Нали чу каква задача ми постави шефът. — Ив извади комуникатора си с намерението да се свърже с Пийбоди, но в този момент помощничката й слезе от асансьора, който се намираше на срещуположния край на просторното фоайе. — Идваш с мен, Пийбоди.

Изчака, докато седнаха в колата и потеглиха и едва тогава промърмори:

— Докладвай.

— Разговарях с дузина съседи и с двама охранители. Всички са единодушни, че макар да е много саможив, господин Хоторн е изключително възпитан и винаги се облича безупречно. Никога не са го виждали с приятел или с приятелка, не е канил компании в дома си. Научих още, че е имал прислужник-дроид. Един от охранителите ми каза, че федералните агенти изнесли от апартамента жалките му останки — по всичко изглеждало, че дроидът се е самоунищожил.

— Йост се е погрижил за всичко.

— Една жена, която обитава апартамент на петнайсетия етаж и очевидно принадлежи към отбраното общество, съобщи, че няколко пъти е разговаряла с господин Хоторн във фоайето, освен това го била виждала да посещава балетни и оперни представления. И това твое предположение се потвърди — жената каза, че Йост притежавал абонаментна карта за всички представления за сезона и сядал в ложата вдясно от сцената. Винаги бил сам.

— Ще изпратим наши хора да наблюдават залата, но съм сигурна, че той няма да се появи, колкото и да обича операта и балета. Знае, че сме го разкрили, че ще разпитаме съседите. Поне засега няма да посещава любимите си заведения и представления.

— Няколко пъти съм ходила на опера с Чарлс — каза Пийбоди. — Опитвам се да си спомня как изглежда човекът, който винаги седи в тази ложа, но не успявам. Ще попитам Чарлс — той не пропуска представление и може би го е забелязал.

Ив забарабани с пръсти по волана, присви очи и бързо задмина едно такси.

— Разговаряй с него, но не му казвай за какво става въпрос. В тази история вече са забъркани толкова много хора, че не ми се иска да замесваме още един цивилен.

— Лейтенант, не може ли да спрем за малко? — попита Пийбоди и с копнеж се втренчи в подвижния павилион за храна.

— Не може да бъде! Още няма дванайсет, а ти си гладна!

— Стомахът ми стърже. Обзалагам се, че и вие не сте закусвали. Съвременната медицина учи, че пропускането на най-същественото хранене през деня води до умора, сънливост, раздразнение и действа отрицателно на умственото и физическото състояние…

— Господи! — Ив рязко зави към тротоара, като едва не се сблъска с колата, която се движеше в дясното платно, и смразяващо изгледа помощничката си:

— Имаш на разположение точно шейсет секунди.

— Ще бъда тук след трийсет!

Пийбоди като стрела изскочи от колата и извади значката си, за да си пробие път през пешеходците до заветните соеви наденички. Докато препускаше към количката, мислено се оправдаваше, че напоследък не е напълняла, дори е свалила няколко килограма… добре, де, килограм и половина. Тъй като работи неуморно, трябва да поддържа формата си с храна, нали?

За броени секунди се озова обратно в колата, широко се усмихна на началничката си и й предложи пликче с пържени картофи. Усмивката й помръкна, когато Ив взе пликчето и го стисна между бедрата си.

— Мислех, че не сте гладна — промърмори разочаровано.

— Тогава защо купи картофки и за мен?

— От любезност — печално промърмори помощничката й — помрачени бяха надеждите й, че ще изконсумира съдържанието и на двете пликчета. — Да ви е сладко.

— Благодаря. — Ив отвори тубата с пепси-кола, натъпка в устата си шепа пържени картофки и отново се включи в движението. — Свали записващото устройство от ревера ми. Прехвърли записа в компютъра и направи разпечатка. След един час искам рапорта ти за разпита на съседите, не забравяй да се свържеш и с Мънроу.

Помощничката й издърпа записващото устройство, пъхна го в джоба на якето си и каза:

— Слушам, лейтенант.

— Чакай, хрумна ми, че знаеш много повече от мен за гримовете и другите мазила, които използват жените. Обърни внимание на онези кадри от видеозаписа, на които е заснето съдържанието на чекмеджетата на Йост. Искам подробно описание на козметичните средства. Ако не можеш да се справиш, ще повикам на помощ Мейвис — тя е капацитет по въпроса.

— Страхувам се, че ще ви разочаровам — известни са ми само козметичните средства, които могат да се купят на разпродажба. Все пак може би ще разпозная по-известните марки.

— Направи копие на този откъс от видеозаписа. Ще се свържа с Мейвис.

Докато вървеше към канцеларията си, изяде и последното картофче, хвърли празният плик в контейнер за рециклиране, който може би работеше, влезе в тясното помещение и заключи вратата с кодиращото устройство. Преди да се заеме с писмената работа, трябваше да направи нещо и не искаше да я безпокоят.

За всеки случай реши да използва джобния си видеотелефон.

Рурк отговори на второто позвъняване:

— Здравей, лейтенант. Как мина?

— Горе-долу. Цапардосах Джейкъби, но ще ми се размине — май това е най-важното.

— Дано да си успяла да го запишеш. С удоволствие ще изгледам видеозаписа.

— Всъщност именно заради видеозаписа се наложи да смачкам фасона на онзи кретен… и да потърся помощта ти… — Тя внезапно млъкна, като видя къде се намира съпругът й, чиято красота за пореден път накара дъхът й да секне. — Какво търсиш там? Казах ти, че не ми е необходима информация, която е получена по незаконен път.

— Кой каза, че събирам информация за теб?

— Слушай…

— Имам си достатъчно друга работа. Нямам намерение да ти предавам сведения, до които съм се добрал по незаконен начин.

„Разбира се, защото ще ги прекараш през компютъра на Фийни“ — помисли си тя.

— Между другото — добави Рурк, — обадиха ми се от „Ню Савой“ — Йост наистина е бил отседнал там. Ще ти препратя съобщението. Има ли още нещо, с което да ти бъда полезен?

Тя присви очи и подозрително го изгледа:

— Излъга ли ме?

— За това, че Йост е бил гост на хотел „Ню Савой“ в Лондон ли?

— Не се прави на много умен. Искам да знам защо си в това помещение.

— Ако съм те излъгал, само ще усложня положението си, като повторя лъжата. Затова трябва да ми се довериш. — Усмихна се и добави: — Съжалявам скъпа, бих прекарал целия ден в разговори с теб, но за съжаление ме чака много работа. И така, какво искаш?

— Ще бъда откровена с теб — въздъхна тя. — Имам видеозапис на обзавеждането в апартамента на Йост. Всичко е много изискано и предполагам, че ще ти допадне. Мога да направя проучване, но реших, че ще стане по-бързо, ако прегледаш видеозаписа и оцениш стойността на картините, скулптурите, предметите с антикварна стойност. Ще съумееш ли да разбереш дали са оригинали или копия?

— Вероятно, въпреки че не давам стопроцентова гаранция. Ако са копия, трябва да се видят на място, невъзможно е да се разбере само чрез видеозаписа.

— Според мен Йост не човек, който се задоволява с умело изработени копия. Гордее се с колекцията си също като… един мой познат.

— Обиждаш цивилния експерт-консултант.

— Трябва да изкарам яда си на някого… Но да се върнем на въпроса — дано да ме насочиш към търговците и галеристите, от които са купени вещите и картините.

— Изпрати ми видеозаписа. Ще го изгледам най-внимателно.

— Благодаря.

— Ще ти дам възможност да изразиш благодарността си. Довиждане, лейтенант.

Рурк прекъсна връзката и се загледа в екрана на стената, на който се виждаше снимката на специалния агент Джеймс Джейкъби, под която бяха изписани най-важните данни от биографията му.

Дата и мястото на раждане, както и сведенията за семейството му, не представляваха особен интерес. По-любопитно бе, че Джейкъби е бил слаб ученик и се е отличавал със затворения си характер. Най-забележителното в него бе способността му за аналитично мислене.

Едва беше изкарал изпитите за постъпване във ФБР, след което беше показал завидни умения при обучението в боравене с оръжия, в областта на електрониката и при тактическото обучение.

В психологическата му характеристика беше записано, че проявява тенденция към неподчинение и пренебрегване на установените правила, не се сработва лесно с колегите си и е неподходящ за работа в колектив.

Три пъти беше порицаван заради неподчинение, веднъж е бил заплашен от Вътрешно разследване по подозрение, че е фалшифицирал веществени доказателства.

Беше ерген, хетеросексуален и очевидно предпочиташе компанията на проститутки пред връзката с почтени жени.

Нямаше криминални прояви дори в младежките си години, нямаше и пороци. Рурк поклати глава. Не се съмняваше в точността на сведенията, тъй като хората, съставящи досиетата на служителите от ФБР, работеха съвестно и методично като самия него. Хрумна му обаче, че човек, който няма пороци, е или много опасен, или безкрайно скучен.

Джейкъби купуваше дрехите си от магазини за конфекция, живееше в малък апартамент и нямаше приятели.

„Нищо чудно, че е самотник“ — каза си Рурк и нареди на компютъра да проучи случаите, които беше разследвал Джейкъби. Докато машината работеше, той изнесе на монитора данните за Карън Стоу.

Явно тя беше с много по-силен характер и по-умна от партньора си. Беше завършила с отличие едновременно две специалности в Американския университет — криминалистика и електроника. Още в колежа й бяха предложили да работи за ФБР. Тя бе завършила обучението си за специален агент точно в определения срок и по успех бе сред първите петима в курса.

Психологическият й профил я представяше като обсебена от работата си и проявяваща склонност да поема прекалени рискове в буквален и в преносен смисъл. Агент Стоу се подчиняваше на правилата, но понякога намираше вратички, за да постигне онова, което си е намислила. Най-голямата й слабост беше липсата на обективност. Много често проявяваше лични пристрастия при разследването на даден случай и заставаше на страната на определен човек вместо на закона.

В това отношение толкова си приличаше с Ив, че Рурк се запита как двете още не са влезли в конфликт.

Благодарение на силната си амбиция, на способностите и на упорството си Карън Стоу бързо се беше издигнала в служебната йерархия.

Той озадачено смръщи чело, като видя, че е настоявала и дори е използвала връзки, за да бъде включена в разследването на този случай.

Досега беше имала четирима любовника. С първия се беше запознала още в гимназията, с втория — когато е била третокурсничка в университета. Забелязваше се, че след като скъса с приятеля си, дълго време не се обвързва с друг мъж. Последната й сексуална връзка беше по време на първата година на обучение във ФБР, и бе продължила малко повече от шест месеца.

Агент Стоу имаше неколцина близки приятели, обичаше да рисува в свободното си време и нямаше нито едно служебно наказание.

Рурк възложи на компютъра да провери разследванията, които е ръководила, и зачете справката за дейността на Джейкъби.

След един час отиде в кухненския бокс да си налее кафе, а като се върна, видя примигването на индикатора, който показваше постъпване на нова информация. Досети се, че Ив му е изпратила видеозаписа на случилото се в жилището на Йост. Реши да отложи за по-късно проучването на случаите, които е разследвала Стоу, но тъкмо когато се канеше да нареди на компютъра да затвори файла, вниманието му беше привлечено от нещо необичайно. Агент Стоу беше подала молба за запознаване с документацията по случай, с който се занимаваше неин колега. Случило се беше шест месеца, преди включването й в екипа, разследващ Йост.

Рурк се запита защо специален агент Карън Стоу е държала да се запознае с подробностите за убийство, извършено в Париж. Наистина Йост беше главният заподозрян, но вината му не беше доказана. Не беше установена причината и мотивът за изнасилването и удушаването на двайсет и шест годишната Уинифред Кейтс, която е била дясната ръка на американския посланик в Париж, и дори е писала речите му. Името на Йост беше попаднало в списъка на заподозрените само заради начина на извършване на престъплението.

— Може би по онова време не си се интересувала от него — промълви Рурк, — а от жертвата. Компютър, искам пълна информация за жертвата Уинифред Кейтс.

Той отпи от кафето си и се втренчи в монитора, на който започнаха да се изписват интересуващите го сведения.

— Не, продължавай.

— Почакай! Сравни данните за образованието във файловете на Стоу и Кейтс. Ако откриеш съвпадения, изнеси ги на монитора.

— Почакай! Познавала си жертвата, така ли, агент Стоу? — промълви Рурк. — За теб това не е обикновено разследване. Лично си заинтересована от изхода му.