Предателство в смъртта

Седемнайсета глава

Ив първа се прибра у дома и се опита да навакса загубеното време, като отиде направо в кабинета си и изпрати на Мейвис видеозаписа.

Забеляза, че индикаторът за постъпваща информация се е включил. Натисна няколко клавиша, подпря длани на бюрото, приведе се и се втренчи в монитора.

Хрумна й, че психологическият профил на Стоу много вярно отразява характера й — Карън работеше прецизно и бързо. Сведенията, които й беше изпратила, бяха доста оскъдни, но забележките й към информацията бяха много полезни.

„През цялото време си копирала файловете, за да ги използваш по твоя преценка, нали? — помисли си Ив. — И аз бих постъпила като теб.“

По всичко изглеждаше, че Стоу е приложила тактиката на Фийни да събира информация за жертвите чрез свидетелските показания на техни приятели, родственици и колеги. След като е разпитала всички, неколцина са били заподозрени и задържани за официален разпит, ала са се оказали невинни.

Ив продължи да преглежда сведенията и след малко иронично се усмихна. Очевидно агентите на ФБР се бяха сблъскали със същата неотзивчивост от страна на Интерпол, каквато бяха проявили към нея. Всяка организация ревниво пазеше информацията си и отказваше да я сподели с „конкуренцията“.

— Това е една от причините толкова години Йост да се измъква безнаказано — промърмори тя.

Изправи се и се замисли. Сигурна бе, че престъпникът е посветен в работата на организациите, борещи се срещу престъпността. Вероятно са му известни препятствията, които служителите трябва да преодоляват — досадната писмена работа, намесата на политици и влиятелни личности, и разчита именно на това.

Убива някого в даден град, заминава за друг на хиляди километри разстояние или отива на почивка, докато шумотевицата около него позаглъхне. Изпълнява мокра поръчка в Париж, прелита със совалка до Ню Йорк, посещава оперни и театрални представления, пазарува в най-скъпите магазини и се наслаждава на гледката от терасата на разкошния си апартамент, докато френските копои гонят опашките си.

Или пък отлита за Вегас II и съчетава полезното с приятното, като убива набелязаната жертва и използва възможността да поиграе на рулетка в някое от казината. Сетне се връща със совалката на Земята, преди междупланетната полиция да попадне на следите му.

Вдигна поглед към Рурк, когато той влезе в кабинета, и замислено каза:

— Може би той умее да пилотира…

— Моля? — недоумяващо я изгледа съпругът й.

— Говоря за Йост. Невинаги човек може да разчита на обществените превозни средства — понякога има промени в разписанието, технически повреди, отложени или пренасочени полети. Нашият човек не може да си позволи подобен риск, затова подозирам, че притежава собствен самолет или совалка. А може би и двете. Да… ще възложа на Макнаб да проучи тази възможност. Разбира се, това е като да търсиш игла в копа сено, но може да ни излезе късметът. Между другото, как така Галахад не е по петите ти?

— Заряза ме заради Мик. Двамата са първи приятели. — Той прегърна съпругата си и лекичко я ухапа по шията: — Искаш ли да знаеш как изглеждаше тази вечер, докато прекосяваше ресторанта?

— Като ченге. Извинявай, че се появих в този вид, но нямах време да се върна тук и да се преоблека.

— Не се извинявай. Изглеждаше ужасно секси. Дългокрако ченге с решително изражение. Благодаря, че отдели време да присъстваш на вечерята.

— Наистина направих голяма жертва. — Тя се обърна: — Длъжник си ми.

— Разбира се, не отричам.

— Може би ще измисля как да ми се отблагодариш.

— Скъпа… — прошепна той и плъзна длани по бедрата й. — С най-голямо удоволствие.

— Не, не по този начин, въпреки че сексът с теб винаги е удоволствие.

— Благодаря за комплимента.

— Искаш ли да чуеш как мина денят ми? — попита тя и го отблъсна, преди кръвта й да забушува от ласките му. — След съвещанието имах две срещи. Първата беше с Пийбоди.

— Постъпила си много благородно.

— Грешиш, подбудите ми бяха егоистични. Не мога да разчитам на нея, ако тя непрекъснато циври и мисли за онзи глупак. Не, не се усмихвай толкова иронично, че ще ме вбесиш! — Тя въздъхна: — Макнаб е постъпил много мръсно, като й е казал, че си е уговорил среща с друга жена.

— Номерът е изтъркан и обикновено не дава резултат.

— Не съм веща като теб по „номерата“, но очевидно стратегията на Макнаб е била успешна. Помощничката ми не беше на себе си. Затова я почерпих със сладолед и й позволих да излее душата си пред мен. А сега ще споделя с теб изповедта й.

— Ще почерпиш ли и мен със сладолед?

— Поне две седмици не искам в мое присъствие да се споменава думата „сладолед“! — изпъшка тя и му предаде разговора си с Пийбоди, най-вече защото държеше да разбере дали е постъпила правилно. От опит знаеше, че съпругът й умее да изразява съчувствието си и да дава уместни съвети.

— Макнаб ревнува от Мънроу, и то съвсем основателно — отбеляза Рурк.

— Ревността е присъща на дребнавите и тесногръдите хора.

— Да, но мнозина са й подвластни. Мисля, че в настоящия момент чувствата на Макнаб към помощничката ти са по-силни или поне по-чисти отколкото нейните към него. Предполагам, че се чувства безпомощен… както бях аз… — Той нежно докосна страната й.

— Не се оплаквай, нали в края на краищата постигна целта си. Честно казано, надявам се кризата да премине и двамата отново да започнат да се заяждат, вместо да се натискат в стаичката на чистачите.

— Скъпа, овладей емоциите си, не бъди такава романтичка!

— Едва ли е необходимо да ти напомням, че предвиждах подобни неприятности.

— Не отричам, че си много прозорлива! — засмя се Рурк.

— Наистина предвидих какво ще се случи! — настоя тя. — Разследването навлезе в задънена улица, а онези двамата си правят на инат и разиграват номера. Не са деца, а ченгета, да му се не види!

— Да, ченгета са, но не и дроиди.

— Добре, предавам се, не мога да изляза на глава с теб! — Ив вдигна ръце. — Но трябва да престанат да се джафкат, докато приключим разследването… Знаеш ли, Уитни е използвал връзките си и ми предостави допълнителни сведения за Моли Нюман.

— А, да, за малолетната, с която съдията се е забавлявал.

— Оказа се, че малката е била негова племенница или по-точно — родственица на съпругата му — симпатично, чувствително момиче, което било отлична ученичка и мечтаело да завърши право. Съдията обещал да подготви Моли за изпитите в университета, но очевидно е имал съвсем други намерения. Ще разпитам и нея, но засега не искам да я безпокоя.

— Възможно е да научиш нещо важно, ако си поговориш с нея.

— Имаш право, но не си струва да тревожа малката след ужасяващото преживяване. — Беше анализирала всички данни и бе сигурна, че момичето не е замесено в престъплението. — Йост не се страхува от разпознаване, затова фактът, че го е видяла, няма значение. Предполагам, че не я е изнасилил, не е в стила му.

— Разбира се — прави само онова, за което му плащат.

— Точно така, обаче при прегледа в болницата е било установено, че Моли е била сексуално насилена, а в кръвта й са били открити наркотици. Сигурна съм, че съдията я е изнасилил и й е дал екзотика, а Йост й е инжектирал по-силния зонър, за да я упои, докато той си свърши работата. Няма да я разпитвам, освен ако не установим, че или тя, или майка й по някакъв начин са свързани с Йост. И без това много й се е събрало.

„Едва ли има човек на света, който да я разбира по-добре от теб“ — помисли си Рурк и промълви:

— Значи засега няма да се занимаваме с нея.

— Точно така. По време на съвещанието Фийни съобщи крайно интересни факти от засекретените психологически профили на Джейкъби и на Стоу — каза тя. Втренчи се изпитателно в съпруга си и си каза, че ако играеха покер, невъзмутимото му изражение би му помогнало да изкара куп пари чрез блъфиране.

— Така ли? — престори се на изненадан той.

— Не ме мисли за толкова наивна. Виждам твоят пръст в тази история.

— Лейтенант, колко пъти да повтарям, че никога не оставям отпечатъци от пръстите си?

— А аз колко пъти да повтарям, че не желая да престъпваш законите, за да ми осигуриш дадена информация?

— Не съм сторил нищо незаконно.

— Разбира се! Използвал си Фийни, за да узакониш информацията чрез неговия компютър.

— Той ли ти го каза? — попита Рурк и се усмихна на гневното изражение на съпругата си. — Очевидно не. Надявам се, че сведенията, които сте получили от анонимния източник, са се оказали полезни.

Ив смръщи вежди и закрачи напред-назад. Когато ядът й премина, разказа на Рурк за срещата си с агент Карън Стоу.

— Винаги боли, когато загубиш приятел — замислено промълви той. — Още по-тежко е, когато изпитваш угризения, задето си могъл да предотвратиш смъртта му.

Ив сложи ръка на рамото му — знаеше, че той говори от собствен опит и че ще носи този кръст до края на живота си.

— Самобичуването и мъчителните спомени не помагат никому.

— Но ти помагаш на Стоу да заздравеят раните в душата й, както помогна и на мен. Какво искаш да направя?

— Тя ми съобщи имената на трима души. Необходима ми е подробна информация за тези хора, но никой не трябва да разбере, че се интересувам от тях. Всъщност проучването им не е незаконно, въпросът е как тайно да се проникне в личните им файлове. Това също е разрешено от закона, стига да не разкодираш засекретени документи. Не желая да предприемаш рисковани действия, само да направиш дискретно проучване. Ако ти се заемеш със задачата, от ФБР няма да заподозрат какво се случва, но захвана ли се аз, като хрътки ще тръгнат по следите ми.

— Ясно. Освен това ако Джейкъби разбере, че някой се интересува от убийството на Уинифрид, нищо чудно да прояви по-голям интерес към случая, което пък ще компрометира Стоу.

— Именно. Възможно ли е да изпълниш молбата ми, без да нарушаваш закона?

— Е, все ще намеря някаква вратичка, през която да се промъкна. Ако проявя некомпетентност и ме хванат, най-много да получа порицание и да ми наложат малка глоба.

— Няма начин да поискам разрешение за проучването. Още не знаем в коя от службите работи информаторът, който е предупредил Йост.

— Няма значение. Дай ми имената на тези хора.

Ив извади електронния бележник на Стоу и му го подаде. Той включи устройството и вдигна вежди:

— Случайно познавам и тримата и може би ще избегнем незаконното проникване в компютъра на ФБР.

— Познаваш ли ги? — изуми се тя.

— Всъщност лично познавам немеца Хайнрих и съм чувал за сънародника ни Нейпълс, който, доколкото ми е известно, живее в Лондон. Известна ми е репутацията на Джерад, сина на посланика, който се слави като добър дипломат, предан съпруг и баща и безупречен държавен чиновник. Баща му е изразходвал доста средства, за да му помогне да си изгради този образ.

— Какъв е истинският Джерад?

— Ако е вярно всичко, което съм чул за него, зад фасадата се крие разглезен и избухлив младеж със склонност към груповия секс и силните наркотици. По настояване на баща си няколко пъти е бил в частни санаториуми за хора, пристрастени към дрогата, но, изглежда, не се е отърсил от вредния навик.

— Откъде имаш тези сведения?

— Когато разполага с пари, младежът ги пръска с пълни шепи, защото „невинните“ му хобита никак не са евтини. Известно ми е например, че е уреждал да изчезнат ценни вещи от домове на различни хора, в които е гостувал.

— Господи, нима ти е плащал да крадеш?

— Скъпа Ив, подценяваш ме. Не съм крал дори навремето, когато се занимавах с някои незаконни дейности. Просто помагах на един познат при транспортирането на вещите. Но това беше преди много години. Предполагам, че за тези провинения има срок на давност.

— Слава Богу, значи вече мога да спя спокойно! — иронично процеди тя. — Преди да я убият, Уинифрид е била преводачка на тези трима души, за които се предполага, че са водили преговори за изграждане на международна космическа съобщителна станция.

— Не… невъзможно е — промълви Рурк и се замисли. — Щях да знам, ако съществува подобен проект и в него участват хората, от които се интересуваш. Вече не се занимавам с определени дейности, но в областта на комуникациите моите предприятия заемат първо място.

— Фукаш ли се или е вярно?

— Скъпа Ив, факт е, че самочувствието ми е подплатено с високи резултати. — Тя презрително изсумтя, а Рурк я потупа по рамото и добави: — Довери ми се — въображаемият проект е бил използван за прикритие на някаква незаконна дейност. Нейпълс има известни успехи в тази област, но всъщност основната му дейност е контрабандата. Занимава се с незаконна търговия на наркотици, но най-вече на хора. Контрабандата е любимото хоби и на Хайнирх.

— Твърдиш, че в момента Нейпълс живее в Англия. Това ми напомня за семейство Хаг, които са се занимавали с незаконна търговия и мрежата им е обхващала крайбрежните райони на Англия. Вероятно са засегнали негови интереси.

Рурк дълго мълча, сетне промърмори:

— Възможно е.

— Да допуснем, че Уинифрид неволно е чула или е станала свидетелка на нещо, свързано с незаконната дейност на тези хора. Изплашила се е и веднага се е обърнала за помощ към приятелката си във ФБР. Налагало се е веднага да я отстранят, затова са наели Йост. След това двама независими контрабандисти започнали да навлизат в чужди територии и Йост отново е бил призован да се справи с тях. Ако успеем да докажем, че един от тези хора е поръчал поне едно от убийствата, ще направим една стъпка към залавянето на престъпника. — Тя замълча и се намръщи. — Как така ФБР не са научили за незаконната дейност на онези тримата?

Рурк едва сдържа усмивката си:

— Лейтенант, някои от нас взимат предпазни мерки.

— И онези хора ли са гении като теб? Забрави — побърза да каже, преди той да отговори на въпроса й. — Втори като теб няма. Как мислиш, кой от тримата най-вероятно е наел Йост, за да убие една държавна служителка?

— Не познавам достатъчно добре Джерад. Ако трябва да избираме между Нейпълс и Хайнрих, бих заложил на първия. Хайнрих е джентълмен и щеше да намери друг начин да запуши устата на Уинифрид.

— Много ми е приятно, че може би ще имам работа с галантен престъпник.

Рурк се затвори в кабинета си, за да изпълни задачата, която Ив му беше поставила, а тя се настани пред компютъра в своя кабинет. Съпостави информацията от файловете на Стоу с тази, която се съдържаше в нейните файлове, нареди на компютъра да провери каква е вероятността някой от тримата заподозрени да е възложил на Йост мократа поръчка.

Знаеше, че престъпникът няма да чака дълго, докато нанесе следващия удар. Нямаше представа коя е следващата му жертва, предстоеше й още много работа, докато разкрие новата му самоличност.

Скоро някой щеше да умре, а тя не можеше да попречи на убиеца.

Отново прегледа сведенията за жертвите.

Дарлийн Френч — млада жена, която води скромен живот и пред която се е простирало светло бъдеще. Място на убийството — хотел „Палас“, който е собственост на Рурк.

Джоуна Талбът — човек, надарен с блестящ ум и с успешна кариера, който със сигурност е щял да се издигне в служебната йерархия. Място на убийството — къща, която е собственост на Рурк.

И двамата бяха работили за Рурк. И двамата бяха загинали от ръката на убиеца в хотел и в къща, притежавани от Рурк.

Той не познаваше Френч, за него тя бе само една от камериерките в многобройните му хотели. Ала с Талбът са били приятели.

Третата жертва щеше да бъде човек, който е още по-близък с Рурк.

Възможно ли е на убиеца да е наредено да отстрани самата нея? Мисълта, че е набелязана, не я плашеше, но съдейки по действията на престъпника, третата жертва щеше да бъде сътрудник и близък приятел на съпруга й.

Твърде възможно бе това да е неговата секретарка Каро, затова Ив беше използвала връзките си и бе уредила тя да бъде под непрекъснато наблюдение.

Но за нея бе непосилно да организира денонощната закрила на всички висши служители в нюйоркските предприятия на Рурк.

Ако пък Йост вече е заминал за друг град, ако е набелязал някого от безбройните заводи и научноизследователски институти, които работят за него в цялата страна, то броят на потенциалните жертви ставаше астрономически.

Всеки друг на мястото на Ив би се отказал, но тя работеше упорито, опитвайки се открие истината сред планините от данни, които й беше дал Рурк. Единственият резултат от упорството й бе ужасно главоболие. Питаше се как е възможно един човек да притежава толкова много корпорации, заводи, хотели, сгради и какво ли не още. Какво го мотивира да купува все нови и нови имоти и предприятия? И как успява да води сметка за всичко, което е негова собственост?

Реши да преустанови ровенето във файловете с информация за имуществото на съпруга си. Ако той не бе в състояние да предположи коя е следващата жертва, то нейната задача бе още по-непосилна.

Реши да изпие чаша кафе, за да се ободри. Докато отиваше към кухнята, продължаваше да размишлява кой би имал полза да навреди на Рурк.

Ако някой иска да му отмъсти, защо не плати на престъпника да убие именно него или поне някого от по-близките му хора?

Значи не става въпрос за лично отмъщение, а за делови интереси. Кой е най-значимият проект, по който в момента работи Рурк?

Тя отново седна пред компютъра и замасажира пулсиращите си слепоочия, опитвайки се да прогони болката. Изглежда, съпругът й се занимаваше лично с поне няколко дузини важни проекти. Зави й се свят, докато четеше информацията на монитора.

„И все пак вниманието му е насочено най-вече към «Олимп»“ — помисли си тя. Курортът, който се намираше на една съседна планета, бе плод на най-фантастичните видения на съпруга й. Там вече бяха изградени хотели, казина, жилищни блокове, къщи, санаториуми, курортни селища, паркове, и то без да се пестят средства.

Спомни си сградите, които беше видяла по време на посещенията си на „Олимп“. Някои бяха предназначени за курортисти, дошли да прекарат отпуската си в разкошна обстановка, други — за хора, които са се пенсионирали и могат да си позволят да живеят в лукс. Вили, разкошни къщи, прекрасни жилищни блокове с мезонети и просторни апартаменти, подходящи за човек, разполагащ с почти неограничени средства.

За някого като Йост.

Тя тръгна към кабинета на Рурк, отвори вратата, но не влезе веднага, а в продължение на няколко секунди си позволи да съзерцава съпруга си.

Той седеше зад подковообразното бюро, сякаш бе капитан на кораб, здраво хванал руля. Завързал беше на опашка дългата си черна коса, а очите му бяха станали още по-сини, както се случваше винаги, когато умът му беше напрегнат.

Свалил беше сакото си, яката на ризата му беше разкопчана, ръкавите — навити. Дъхът й спираше винаги, когато го видеше така небрежно облечен и погълнат от работата си.

Можеше да го наблюдава часове наред и да не си отговори на въпроса как е възможно този мъж да й принадлежи.

„Някой иска да ти причини зло — помисли си. — Но аз няма да го позволя!“

В този момент Рурк вдигна глава — както обикновено беше доловил аромата й или бе усетил присъствието й. За миг очите им се срещнаха и макар двамата да не проговориха нито дума, погледите им бяха изпълнени с хиляди послания. Накрая Рурк промълви:

— Няма да работиш пълноценно, ако се тревожиш за мен.

— Кой ти каза, че се безпокоя?

Той безмълвно протегна ръка.

Ив бързо прекоси кабинета и сграбчи дланта на съпруга си.

— Когато се запознах с теб — каза, като внимателно подбираше думите си, — не исках да влезеш в живота ми. Казвах си, че нямам нужда от неприятности. Всеки път, когато те погледнех, чуех гласа ти или само си помислех за теб, се забърквах във все по-сериозни неприятности.

— И сега ли е същото?

— Сега ти си моят живот! — Отново стисна дланта му и пусна ръката му. — Достатъчно сантименталности, много се разнежихме. Какво ще кажеш за „Олимп“?

— Не разбирам какво е общото между курорта и твоето разследване.

— Нали притежаваш недвижимо имущество на тази планета? Например къщи, сгради с шикозни апартаменти и така нататък.

— В рекламните материали предлаганите имоти са описани с по-ярки краски, но наистина притежавам нещичко. О, разбрах! — възкликна, преди Ив да проговори. — Може би Силвестър Йост ще предпочете самостоятелна къща на друга планета, където ще се чувства в относителна безопасност.

— Не е зле да проучиш въпроса. През последните две години е започнал да работи повече — вероятно събира пари, за да се „пенсионира“ и да си купи жилище, което отговаря на неговите стандарти за лукс и удобство. Нищо чудно при покупката да е използвал псевдонима Мартин Роулс. Това не е отговор на загадката, но все пак е брънка от веригата.

Тя се приближи до бюрото и седна на ръба с лице към съпруга си:

— Помисли си кой от твоите съдружници и инвеститорите в проекта „Олимп“ би могъл да ти завижда, задето ще получиш най-голям дял от печалбата?

— Разбира се, от време на време имаме разногласия, но работата по изграждането на последните обекти върви гладко и по график. Естествено е след като поех най-големия финансов риск да получа най-голямата печалба, но съдружниците ми са доволни. Възвръщането на инвестициите вече надмина очакванията.

— Добре — кимна Ив. — Ето до какво заключение стигнах. Ако ударът е замислен от деловите ти партньори или конкуренти, то със сигурност ще бъде насочен срещу твой служител в Ню Йорк. При положение, че искаха да заминеш за Австралия, щяха да уредят Йост да убие няколко души на този континент.

— Да, и на мен ми хрумна същата идея.

— Първото убийство е извършено в твой хотел, когато на всички е известно, че и ти ще бъдеш в същата сграда. Втората жертва е убита в къща, която е твоя собственост, когато си в града и се намираш на няколко минути път от сградата. Каква е връзката между Дарлийн Френч и Джоуна Талбът?

— Помежду им няма връзка.

— Грешиш, има, но не я виждаш. Нито пък аз. — Тя си представи, че провежда разпит, а Рурк е свидетелят. — Дарлийн Френч е била камериерка в твой хотел. Сигурен ли си, че не я познаваш, че не си разговарял с нея?

— Разбира се, никога не съм я виждал.

— Кой я е назначил?

— Предполагам, че е подала молба в „Личен състав“ и е била одобрена от Хайло.

— Значи ти не се занимаваш с назначаването на служителите.

— Ако го правех, нямаше да ми остава време за друго.

— Но това е твой хотел, носиш отговорност за персонала.

— За персонала отговарят началниците на различните отдели — обясни Рурк, който вече започваше да губи търпение. — Те разполагат с определени пълномощия. Моите предприятия, лейтенант, се управляват успешно от подчинените ми.

— Талбът занимавал ли се е с нещо, свързано с „Палас“.

— Не — отговори Рурк и забеляза как постепенно я обзема отчаяние и усещане за безпомощност. Осъзнаваше, че тя нарочно се отнася с него като със свидетел, за да го принуди да отговаря инстинктивно. — Никога не е бил гост на хотела. Знам го със сигурност, защото проверих. Предполагам, че някои от авторите, с които е работил, са отсядали в „Палас“, вероятно е канил мнозина от тях на обяд или на вечеря в ресторанта на хотела. Но това едва ли е брънка от веригата, която се опитваш да сглобиш.

— Може би е имал задачата да организира някакво служебно празненство — предположи Ив.

— Не. Служебните тържества се организират от рекламния отдел на издателството, а в програмата на „Палас“ не е предвидено подобно мероприятие. Най-забележителните събития през този месец са изложбата и търга на вещите, принадлежащи на Магда Лейн.

— Да предположим, че Талбът по някакъв начин е бил замесен в организирането на търга.

— Невъзможно е. Работата на Джоуна бе да преглежда ръкописи, да ги редактира и да ги подготвя за издаване. Дейността на хотела няма нищо общо с…

На Ив й се стори, че чува изщракването в съзнанието му.

— Какво искаше да кажеш? — попита нетърпеливо.

— Какъв глупак съм! — промърмори той и се изправи. — Едва като заговорих за ръкописи, си спомних, че следващия месец ще издадем диск с новата биография на Магда Лейн. Ще публикуваме и брошура с подробности за търга, в която ще бъде описана всяка вещ, нейната история и значение. Мисля, че Джоуна е един от авторите на биографията и със сигурност е редактор на ръкописа.

— Магда… — замислено промълви Ив и в съзнанието й запрепускаха стотици предположения. — Именно тя е най-важното звено от веригата. Може би убийствата не са били поръчани, за да се навреди на теб, а на нея.

— А може би целят да извадят от равновесие и двама ни. Може би целта на незнайния ни враг е търгът да се провали.

Ив му направи знак да замълчи, стана от бюрото и както винаги в моменти на напрежение закрачи напред-назад.

— Магда Лейн живее в „Палас“, който е твоя собственост. Устройва едно от най-големите събития в кариерата си именно в твоя хотел, не в някоя от многобройните си къщи или в залата на компания, занимаваща се с организиране на търгове. Чия беше идеята?

— Нейна. Поне така предполагам, защото тя лично ми се обади, за да сподели с мен хрумването си. Твърдеше, че по този начин ще привлечем вниманието на медиите, и се оказа права.

— Колко време продължи подготовката?

— Магда сподели с мен идеята си преди година. Организирането на подобно мащабно събитие не отнема ден-два.

— Следователно онзи, чието желание е да навреди на теб или на Магда Лейн, е разполагал с много време да подготви плана си — замислено каза Ив. Уинифрид Кейтс беше умряла във Франция преди осем месеца, а след два месеца семейството контрабандисти са били убити в Корнуол. — Значи твоето издателство се занимава и с дискове… Добре, да видим какво още имаме… Близък ли си с някого от охраната на хотела или на залата, в която ще се проведе търгът? Помисли си, не ми отговаряй веднага. А може би ударът ще бъде насочен срещу човек от рекламата… господи, колко души участват в подготовката на това чудо?

— Ще изготвя списък с отделите и служителите, които отговарят за подготовката.

— Кои са най-близките хора на Магда Лейн освен синът й, онзи Минс, който ръководи финансовите й дела, и съпругата му? Предполагам, че ако не други роднини, тя има близки приятели.

— Ще имам грижата да получиш списък с имената им.

— Ще направим всичко възможно да защитим тези хора… — Ив млъкна и се обърна. — Но засега жертвите на Йост са само измежду твоите служители, затова те са с предимство.

Той кимна, докато преглеждаше съдържанието на файловете, съдържащи информацията за търга.

— Рурк, какви ще са последствията за теб, ако търгът се провали или избухне някакъв скандал?

— Зависи. Ако разпродажбата няма очаквания успех, ще претърпя известни загуби.

— Искам да знам приблизителната сума.

— Чакай да помисля. Според най-песимистичните предвиждания приходите от продажбата ще бъдат повече от петстотин милиона, но като се вземат предвид вниманието, което медиите отделят на събитието, както и броят на фанатичните поклонници на Магда Лейн, спокойно може да удвоиш сумата. Освен наема за залата и за охраната ще получа десет процента от чистата печалба. Но ще подаря средствата на фондацията на Магда, следователно не става въпрос за пари.

— Разбирам, че правиш всичко безкористно, но може би не всички разсъждават като теб.

— Мисля, че си на погрешна следа — промърмори той. — Ще прехвърля в компютъра ти имената на хората, които те интересуват. Все пак възнамерявам лично да организирам охраната на моите служители и на близките на Магда.

— Нямам нищо против. — Тя присви очи, но не извърна поглед към монитора на стената, на който вече се изписваха имена. — Рурк, в залата на хотела са изложени вещи, които вероятно струват един милиард долара. За каква сума могат да се продадат, ако бъдат откраднати?

Той вече беше обмислил подобна възможност и несъзнателно се беше пренесъл в миналото. Представи си колко възбудени щяха да бъдат приятелите му от бандата, ако пред тях се очертаваше перспективата за такъв обир. Щеше да бъде най-големият удар в живота им.

— Вероятно за петстотин милиона.

— Никак не е зле, как мислиш?

— Ако крадците се свържат със запалени колекционери, сумата може да бъде много по-голяма. Но възможността за обир е изключена. Самата ти видя с очите си колко солидна е охраната.

— Да, така е… Да си представим, че ти извършваш обира. Как би постъпил?

Рурк нареди на компютъра да прехвърли данните в машината на Ив и преди да състави списък на служителите, работещи на „Олимп“, отговори на въпроса й:

— Ще поставя поне двама от моите хора на стратегическите позиции в залата. Най-добре ще е да имам информатор сред моя екип и сред екипа на Магда. Ще ми бъдат необходими всички данни, охранителни кодове, пароли. Не бих се наел да извърша обира с по-малко от шестима души, но най-добре би било да бъдат десет. Двама бих внедрил в хотела като гости или членове на персонала.

Извърна се да провери постъпващата информация за тримата мъже, от които се интересуваше Ив, сетне продължи:

— За акция от такъв мащаб ще ми бъде необходимо транспортно средство, например голям камион. Няма да бъда алчен и ще планирам операцията да протече в рамките на трийсет минути, за предпочитане дори за двайсет. Ето защо предварително ще набележа най-ценните предмети, за които вече имам клиенти.

Той отиде до барчето, наля си чаша бренди и продължи да разсъждава на глас:

— Ще организирам инцидент, но не в хотела. Случили се нещо в „Палас“, охраната на търга ще бъде подсилена. Ще се погрижа в някоя от съседните сгради или в парка да избухне взрив или пък на улицата да стане пътнотранспортно произшествие. И в двата случая мнозина ще изтичат навън, възможно е да пристигнат дори полицейски служители. Докато ченгетата са пред сградата, хората ще се чувстват в безопасност. Да, ако бях на мястото на престъпниците, непременно щях да направя така, че да привлека вниманието на ченгетата.

„Божичко! — помисли си тя. — Чуй го само как говори!“

— Кога би извършил обира?

— Определено в нощта преди търга. До този момент всичко е минало като по вода, страховете на организаторите са приспани. Всички тръпнат в очакване на големия ден. Залата е подготвена, прочути личности и важни персони вече са отседнали в хотела, за да участват в наддаването. Служителите от персонала са заети с обслужването им, молят ги за автографи и възбудено се хвалят, че са разговаряли с тази или с онази знаменитост. Да, това ще бъде най-подходящият момент за извършване на обира.

— Би ли се справил?

— Аз ли? — Рурк се втренчи в нея и тя забеляза, че очите му бяха потъмнели от възбудата. — При други обстоятелства на всяка цена щях да си опитам късмета и със сигурност щях да успея. Не вярвам, че ако наистина някой крои подобни планове, ще има успех, защото вече съм предвидил всичките му ходове.

— А може би този някой те познава добре и се е досетил, че ще отгатнеш плана му. Затова всячески се старае да отвлече вниманието ти, да те извади от равновесие. Спомни си с какво се занимаваш и за какво мислиш през последните дни. Не проверяваш късно вечер охраната, не контролираш работата на екипа, натоварен с наблюдението на хотела.

— Донякъде имаш право — промърмори той. — Наистина позанемарих проверките, но охранителите си знаят работата.

— Познаваш ли някого, който успешно би извършил обира?

— Не мисля, че много хора биха се справили. Аз бях най-добрият.

— Браво на теб. Хайде, кажи ми имената на хората, в които се съмняваш.

— Ела при мен. — Той се отпусна на стола и й направи знак да седне на скута му. — Убеден съм, че това ще подпомогне мисловната ми дейност.

— За каква ме вземаш? Да не съм ти някоя секретарка, дето е готова да легне с шефа си?

— В момента не ми е до това, предлагам да го отложим за по-късно. Ще се превъплътя в ролята на похотлив шеф, който слага рога на бедната си измъчена съпруга. Я кажи: „О, господин Монтиг, не го правете!“ Постарай се да го произнесеш задъхано, като жена, обзета от страст.

— С това забавно-развлекателната част от програмата приключи. В кого се съмняваш?

— Двамината, които биха могли успешно да извършат обира, вече са мъртви. Именно за това намеквах преди малко, когато ти казах, че аз съм най-добрият. Възможно е да има още един-двама души, които са способни на това. Ще направя проучване.

— Трябват ми имената им.

Той студено я изгледа:

— Не съм доносник, лейтенант. Няма да стана информатор дори на теб. Обещах ти да направя проучване. Ако някой от онези, които подозирам, е въвлечен в убийствата, ще ти съобщя името му, но първо искам да се убедя във вината му.

Тя пристъпи към него и възкликна:

— Животът на много хора е поставен на карта, затова предлагам да пренебрегнеш моралния кодекс на крадците.

— Знам, че дори в момента някой е в опасност. Но имаше време, когато се гордеех, че спазвам този морален кодекс. Обещавам спешно да направя необходимите проучвания и да ти съобщя резултатите. Предварително мога да кажа, че Джерад не е способен да планира и да изпълни толкова сложна операция. Не го бива за крадец. От друга страна Нейпълс може да събере екип от добре подготвени хора, пък и притежава отлични организаторски способности. Освен това е контрабандист от висока класа и с големи връзки, няма никакъв морал, но за сметка на това притежава една от най-добрите транспортни системи в нелегалния бизнес. Ако питаш мен, именно той е възложил на Йост мокрите поръчки.

Ив се помъчи да овладее нетърпението си. Напомни си, че най-важната й задача е не да залови един крадец, но да попречи на един престъпник да извърши убийство.

— Добре, ще се занимая с него.

— Отложи работата за сутринта. Едва стоиш на краката си от умора. Забелязвам, че главоболието отново те измъчва.

— Грешиш — нацупи се тя. — Главоболието ми е поносимо.

С мълниеносно движение Рурк протегна крак и я събори, но преди тя да падне, я сграбчи през кръста и я привлече на скута си:

— Знам един лек за поносимо главоболие.

Ив се опита да го удари с лакът в корема, но той вече бе извил ръцете й назад. Освен това ароматът, излъчващ се от кожата му, беше божествен.

— Отказвам да те наричам господин Монтиг! — изрече задъхано.

— Ама и ти си една — винаги ми разваляш удоволствието. — Рурк леко ухапа ухото й. — Не заслужаваш да седиш на скута ми.

— Добре. Веднага ставам…

Докато осъзнае какво се случва, тя се озова по гръб на пода, а съпругът й лежеше върху нея.

— Знаеш ли колко легла има в тази къща? — попита го, когато успя да си поеме дъх.

— Не съм ги броил, но мога да проверя.

— По-късно — прошепна Ив и развърза кожената лентичка, която стягаше косата му.