Принцесата на крадците

27

В първия град, в който пристигнаха, Мейс нае за деня неколцина мъже и е тяхна помощ започна да вдига шатрите, като през по-голямата част от времето трябваше да отвлича вниманието им от момичетата. Обясни на мъжете, че е добре да им покаже трупата, та да знаят какво могат да очакват. Така те щяха да се довлекат по-късно в салоните и това бе най-добрата реклама, която можеше да направи на шоуто. След като свършиха, Мейс отиде в града и продължи разгласата, като разказа на гражданите за цирка, който е пристигнал в града им.

Тази вечер той зае мястото си на амбулантен търговец, но позволи на момичетата да покажат уменията си. В голямата шатра близначките изпълниха номер върху понитата — застанали на гърбовете на животните, те скачаха във въздуха и си разменяха местата. Сетне изпълниха истински внушителна точна стрелба — първо от земята, сетне от гърбовете на бягащите понита. Публиката беше малобройна, но ръкопляскаше ентусиазирано на ездачките.

Междувременно Летящата гълъбица се появи в изрязания си костюм и изпълни гимнастическите си упражнения при луди аплодисменти.

Саранда и Мейс гледаха, без да коментират. Веднъж очите им се срещнаха и разбирателството помежду им беше пълно. Номерата бяха доста незначителни, имаха нужда от сериозни промени.

Тази нощ, след като тълпата се бе разотишла, Мейс събра всички в голямата шатра и обяви, че ще се направят някои промени.

— Номерът на близначките е добър — обяви той, като ги накара да се разкискат одобрително. — Но ми се иска нещо различно. По-голямо разнообразие. Повече… — Той търсеше думата.

— Душа — намеси се Саранда. — Разполагаме с достатъчно плът, за да подразним и най-задоволените от мъжете. Но забравяте най-важното. Мъжете, които живеят далеч от домовете си, копнеят не само да гледат жени, но са жадни и за чувства. Нещо, което да им напомня за отминалите дни. Да ги размекне за докосването, което ще последва.

— Какво предлагаш? — попита Люси, като погледна Мейс.

— Първо, скъпа — и недей да го приемаш лично, — спираш с играта на грах и шушулка. — Нейното лице се сгърчи и тя се изчерви от притеснение. Това беше единствената й роля в шоуто, а току-що бе изхвърлена. — Не се ядосвай, скъпа, ще ти намерим занимание, по-подходящо за таланта ти. Дъсти ще поеме работата отпред.

Люси хвърли на Саранда поглед, който не се нуждаеше от тълкуване. Мейс обаче продължи, сякаш нямаше нищо нередно.

— Нека Дъсти сама ви каже какво ще прави по-нататък.

Без да се колебае, Саранда обяви:

— Ще пея песни, които да напомнят на мъжете за дома. Сетне, ако ми дадете една от шатрите, ще се преоблека като циганка и ще им гледам.

— Отлично. А аз ще се присъединя към Летящата гълъбица и ще им покажа няколко добри номера. Какво ще кажете, дами? Ще се съюзим ли, та да приберем парите на тези самотни мъже?

— Само ако им оставиш някоя и друга пара все пак — рече Летящата гълъбица, като се понесе към изхода на шатрата и към града — за след представлението.

В следващия град изпробваха новите номера. Първо Мейс накара Люси да опита като конферансие, но гласът й беше доста тъничък и след първите две реплики тя не можа да измисли нищо. Затова той пое ролята и занарежда такива хвалебствия за момичетата, че на мъжете им потекоха лигите и те буквално се сбиха кой да влезе пръв.

Тази вечер Мейс и Летящата гълъбица работиха за първи път заедно. Той прекара следобеда в тренировки с красивата индианка. Резултатът беше изумителна акробатика, от която едва не се събори покривът. Облечен в черен костюм, който обвиваше мускулестото му тяло като втора кожа, Мейс изглеждаше гъвкав и смъртоносен като пантера. В прозрачния си костюм, обточен с мъниста, с правата си лъскава коса, падаща по гърба, индианката беше идеалната рапира. Двамата се движеха заедно с такава грация, в такъв многозначителен ритъм, че страните на Саранда пламнаха. Като две котки от джунглата те се мятаха и се протягаха, скачаха в обятията си с красота, която омагьосваше. Вълнението да ги гледаш бе почти плътско. Саранда чувстваше, че й е било позволено да надникне в интимната атмосфера на някакъв екзотичен любовен ритуал.

Номерът бе непоносимо чувствен и Саранда се разтрепери от ярост. С русата си коса, навита на невинни букли, тя изпя единствената си песен толкова сладко, толкова чистосърдечно, с такъв нещастен тремор в гласа, че накара мъжете да се просълзят. Съзнанието й обаче бе така обсебено от видението как ръцете на Мейс се плъзгат по тялото на индианката, че почти не забеляза аплодисментите.

След дългото пътуване във фургоните сега всяка вечер Мейс и Летящата гълъбица изпълняваха своя номер. Той измисли необходимото оборудване, за да разшири репертоара им и тази вечер вдигна индианката високо във въздуха на края на дълъг прът, където тя се извиваше във фигури, докато мускулите на ръката му се напрягаха, за да я държат нависоко. Пожънаха голям успех и Мейс незабавно замисли да добави и трапец към номера им.

Той обаче имаше усет за успех и бе забелязал аплодисментите — както и хвърлените пари, спечелени от Саранда. Един ден обяви, че тя вече ще пее две песни — този път в по-изрязан костюм. Когато Саранда се възпротиви с огнен поглед, Мейс просто й метна костюма, който искаше да облече и се върна да се упражнява с Летящата гълъбица.

Беше розов тоалет от газ, който напълно подхождаше на тена й, но разголваше далеч по-голяма част от тялото й, отколкото би желала. Саранда го облече и тръгна да му покаже, че е невъзможно.

Един единствен фенер хвърляше слаба златиста светлина. На това нежно осветление Мейс и партньорката му се упражняваха да се люлеят на трапеца, високо над мрежата. Мейс се люлееше силно и грациозно, като всеки мускул от мъжественото му тяло потрепваше при движението. Саранда спря и се загледа, а в гърлото й се образува бучка. Това бе странно все пак.

Цял живот бе презирала страстта на семейство Блакууд към цирка. В нейното семейство така бяха възпитавани поколение след поколение. Но сега, застанала далеч по-ниско от него, със сърце, заседнало в гърлото, тя си мислеше, че никога не е виждала по-красиво нещо. Тялото му сякаш бе създадено за движение, за действие, за грациозно люлеене. Това бе тяло, което вълнуваше сетивата.

Летящата гълъбица чакаше на една греда в другия край на шатрата. Точно в момента, в който Мейс се бе закрепил здраво и висеше на прасци с главата надолу, тя се хвърли във въздуха и здравите му ръце я уловиха. Саранда усети, че й се завива свят само от гледане. Обзе я страхът й от височини. Не можеше да си представи как могат да летят във въздуха с такава увереност, с такава лекота. Тя знаеше, че не е способна да се изкачи по стълбата, дори ако животът й зависи от това.

Отново усети, че я разяжда ревност. Завиждаше на индианката за способностите й. Тя споделяше с Мейс нещо, което Саранда никога не би могла. Беше част от неговия свят, част от миналото му.

Концентрацията, с която Мейс изпълняваше номера си, времето, което прекарваше в тренировки, говореха за привързаността му към това изкуство, което Саранда никога нямаше да разбере и със сигурност нямаше да може да сподели.

Или си въобразяваше, че той обича акробатиката? Дали не му харесваше всъщност времето, прекарано с индианката, а не самите упражнения?

Тя хвърли поглед към оскъдния си костюм и за първи път ясно видя какво представлява. Една жена, която използва секса — или поне обещанието за секс — за да подмами мъжете да развържат кесиите си, та да могат сръчните й пръсти да изпразнят съдържанието им. И ето че се държеше като някаква възмутена матрона с накърнени чувства, тъй като Мейс бе поискал от нея да върши още подобни неща. Защо я притесняваше това, след като никога преди не се бе случвало?

Тогава разбра. В един момент силната й сексуалност се бе превърнала в нещо, което даваше единствено на него. И фактът, че той поиска да експлоатира чувствения й чар, за да печели, разклати увереността й. Дали това, което му бе дарила, бе толкова незначително, че можеше безсъвестно да го предложи и на други?

Акробатите отново заеха места, Мейс раздвижи дългите си пръсти, подготвяйки се да хване индианката. Саранда тръгна към светлината долу, улавяйки погледа му. Той я погледна, без да й обръща внимание, но като видя костюма, се обърна като хипнотизиран и се втренчи в нея. Партньорката му скочи, когато бе моментът, но остана пренебрегната от човека, на когото разчиташе да яхване. Със стреснат вик тя падна долу на мрежата.

Мейс се изплъзна от трапеца и също падна на мрежата, като подскочи високо няколко пъти. Разсеяно се увери, че партньорката му е добре. Но Летящата гълъбица разбираше, че умът му е другаде и ядосано го отпъди. Необезпокоен, той се обърна към Саранда, скочи от мрежата и тръгна към нея като на сън.

Тя знаеше, че е прекрасна, тъй като се бе огледала в огледалото. Знаеше, че розовият костюм обгръща извивките й, подчертава гърдите й и прави бедрата й да изглеждат като покана за разкошни интимности. С русата си коса, падаща по раменете, тя изглеждаше като вълшебна фея. Саранда беше зряла и закръглена, едно видение от великолепна женска плът. Тя знаеше всичко това. Но не бе очаквала подобна реакция от един толкова пресметлив човек.

Почувствала се внезапно доста развеселена, Саранда се обърна, сякаш да покаже костюма си и в гръб. Дрехата бе така силно прилепнала отзад, че очертаваше ясно двете закръглени полукълба. Тя направи няколко стъпки към него и чу как той затаи дъх.

— Вероятно ще трябва да помислим отново за този костюм — каза Мейс толкова интимно, сякаш устните му бяха до ухото й. Сърцето й подскочи от собственическата интонация в гласа му. Ясно бе, че Мейс беше подценил нейното въздействие в тоалета.

Точно в този момент Саранда реши, че ще носи разголения костюм на всяка цена.