Принцесата на крадците

35

То се приближаваше с плашеща бързина, изникнало сякаш от нищото — огромен въртящ се, чудовищен вихър, мрачен и заплашителен, понесъл прах и разни предмети по пътя си. Саранда бе виждала торнадо и преди и помнеше ужасяващата разруха, която то оставя след себе си.

Нямаше време за мислене. Паникьосани, жените се защураха насам-натам, опитвайки се да избягат от стихията, която с невероятна скорост помиташе всичко по пътя си. Само Люси се пъхна под един от фургоните и се вкопчи в колелото му. Без да мисли, Саранда я последва, но една ръка я сграбчи и я дръпна встрани. Свирепият вятър шибаше косата й, засипвайки с прахоляк и камъни лицето и тялото й. Шумът беше оглушителен, и ги връхлиташе като някакъв демон, отприщен от ада. Мейс я повлече към памуковите храсти наблизо и я хвърли там. след което се метна върху нея, притискайки я към земята. Саранда се вкопчи в най-дебелия дънер, който успя да види. Вятърът беше толкова силен, че щеше да я отнесе, ако не стискаше дървото с ръце и крака, напрягайки всичките си сили.

Внезапно чу далечен вик, който се извиси над тътена на вятъра. Отваряйки с усилие очи, тя видя как торнадото вдига единия фургон във въздуха заедно с коня и го захвърля на десетки метри като играчка. Вкопчилата се в колелото Люси също бе запокитена и се разби в земята, а сетне вихърът грабна тялото и го понесе над равнината. Току до Саранда едно високо дърво бе изтръгнато с корените, а клоните му одраскаха лицето й и замалко не я ослепиха.

Стискайки очи срещу праха, камъните и треските, Саранда се прилепи към дървото, ужасена, че ще умре. Като се бореше инстинктивно да не бъде изтръгната от своята опора, тя въставаше срещу мощта и величието на природата, която опустошаваше земята и правеше живота й да изглежда като сламка в бурята.

Сетне торнадото отмина тъй внезапно, както бе дошло. Вятърът утихна и тътенът отзвуча надалеч. В очите на Саранда имаше толкова много прах, че отначало нищо не виждаше. После съзря до себе си Мейс, който се надига от земята, мръсен и изподран като нея самата. Саранда погледна назад с облекчение и забеляза, че торнадото се движи на североизток и изглежда сега като една малка, въртяща се колона, която бързо се смалява, отлитайки надалеч.

Тя усети ръцете му върху раменете си.

— Добре ли си? — попита Мейс.

Саранда се обърна към него. Чувстваше се напълно изтощена, но иначе бе невредима. Той избърса бузата й с ръка и тя видя струйката кръв по лицето си от клоните, които я бяха издрали. Чувстваше се пребита, покрита с мръсотия, а страната я смъдеше. Но иначе бе добре. Бяха живи, което бе истинско чудо. Тя кимна с благодарност.

— Тогава по-добре да се погрижа за жените.

Саранда се огледа из равнината, докато Мейс се запъти с решителни крачки към мястото, където тялото на Люси лежеше изкривено и скършено на около стотина метра. Около тях всичко бе покрито с останките от торнадото. Конете и фургоните бяха захвърлени надалеч. На стотици метри от себе си Саранда виждаше ярки парчета плат, които преди бяха костюми или шатри, но сега бяха изпокъсани до неузнаваемост. Освен бедната Люси, тя не виждаше нито една от другите жени. Дали не бяха издухани твърде надалеч, за да ги намери Мейс?

Саранда се запъти в обратната посока, като се движеше сковано и едва повдигаше краката си. Равнината беше зловещо тиха след вихъра на разрухата. И въпреки това, докато търсеше телата на жените, Саранда чу нещо като далечен грохот.

На няколко метра пред себе си зърна нещо, която би могло да е тяло. Тя забърза нататък, а грохотът сякаш се усилваше. Внезапно Саранда спря на място. Шумът приближаваше и вече изпълваше равнината. С обезумяло от ужас сърце, тя се обърна, за да погледне. Ами ако е друго торнадо?

Тогава го видя. Огромно стадо добитък, което препускаше с все сила, ослепяло от ужас, и приближаваше в една безкрайна маса. Сякаш гигантска вълна се спускаше от хоризонта — право към Мейс.

Саранда изкрещя, но той явно не я чу, обърнат към тропота на хилядите копита. Мейс се затича към дърветата, за да избегне смъртоносната лавина от обезумели животни. Но те идваха твърде бързо! Саранда има време само да изкрещи от ужас, преди биковете да го връхлетят и той да изчезне под копитата им.