Принцът се жени

18

Мъжете, зачервени от виното и веселбата, изкачиха стълбището до втория етаж на хана и избутаха Рейнджър напред. Той трепна от сръчкванията на острите лакти, но всички в селото искаха да могат да се похвалят, че са му помогнали да осъществи дълга си.

Мъжете започнаха да си шъткат и след поредната сложна пантомима почукаха силно на вратата на спалнята.

— Кой е? — изчурулика женски глас отвътре.

— Женихът — прогърмя гласът на мистър Монтеро. Вратата се отвори. Жените вътре се кикотеха, грейнали от радостта на празненството, поласкани от честта, която съдбата, в съюз с техния принц, им беше отредила.

— Булката е готова — извести Тулия.

Мъжете нададоха рев, досущ стотина гладни мечки, и изблъскаха Рейнджър вътре.

Свещите от пчелен восък блещукаха в поставките край резбованото дървено легло, отрупано с одеяла. На прозорците имаше бели колосани перденца. Огънят оцветяваше в стаята с червена светлина, съчетана с черни сенки.

Сорша стоеше до дюшека, облечена в прозирната дантелена нощница, подарък от проститутките — нощницата, която владееше спомените му. Рейнджър съзря онова, за което мечтаеше, което желаеше, за което си фантазираше — нейната блестяща буйна грива, разпиляна по гърба и гърдите, обсипана щедро с бели цветчета.

Тялото му откликна незабавно с огромна възбуда.

По дяволите! Щом се втвърдяваше само от един бегъл поглед, как щеше да издържи цялото прелъстяване? Беше си съставил план — щеше ли да успее да го осъществи?

Налагаше се. Тя бе девица. Тя бе принцеса. Тя вярваше, че брачната церемония е била фиктивна. Тя знаеше, че е длъжна да се омъжи за принц — а всичките му действия я бяха уверили, че той не е никакъв принц. По-скоро дворцов шут.

— Трябва да съблечем младоженеца — разкрещяха се мъжете, — за да види невестата какъв жребец за чудо и приказ си е взела, и за да сме сигурни, че той ще изпълни брачните си задължения.

— Ще ги изпълни! Брачните си задължения. — Мистър Монтеро, пиян като кирка, се строполи на пода с кискане. — Това се вика слово! Мале, как го каза! Ще ги изпълни!

Всички се засмяха фриволно, но въпреки това с почит и искрена радост. Мъжете и жените от Нова Проспера виждаха в този съюз край на заточението си. Всички жадуваха този брак да даде плод и да осигури бъдещето им.

Рейнджър оценяваше тяхната загриженост, но бе твърдо решен да ги изпъди, за да проведе съблазняването както го беше намислил.

Той се обърна с лице към тълпата и закри Сорша от очите им. Щеше му се да им каже, че когато отвоюва Ришарт от злите ръце на граф Дюбел, ще ги приветства с почести в столицата. Но знаеше, че върви по тънък лед и не смееше да говори много, за да не се издаде пред Сорша. Щеше да й се разкрие, когато той прецени за уместно.

— Благодаря ви, добри хора, за проявената топлота и щедрост. Със Сорша никога няма да ви забравим.

Те заръкопляскаха, превъзбудени от вълненията и виното.

— Вървете да се веселите и ни оставете да празнуваме както ние си знаем. — Той им отправи многозначителна, безсрамна усмивка, която накара жените да се изкикотят, а мъжете да се ухилят широко. После затвори вратата с леко, но силно движение, превъртя ключа отчетливо, така че звукът да отекне, и зачака, докато не чу шума на много оттеглящи се крака надолу по стълбите. Смехът и разговорите постепенно заглъхнаха.

Той се обърна и видя, че Сорша е застанала с гръб към него. Ръцете й бяха повдигнати, нежните извивки на снагата й блестяха примамливо под прозирния плат на нощницата.

Тя беше уловила разкошните си коси и ги свиваше на плитка; пръстите й се движеха нервно.

— Толкова съжалявам. — Говореше смутено, задъхано. Това го накара да забрави малкото разум, който беше останал в главата му. — Опитах се да обясня на жените, че всичко това не е необходимо, но те откриха нощницата и нямаха спиране. Според тях сме законно женени, което е напълно естествено, и искаха да разпалят желанието ти към мен. Но повярвай ми, аз не исках подобно нещо. Откакто ми сподели колко е болезнено да си неудовлетворен, сторих всичко по силите си да не ти причинявам излишни страдания. Направило ли ти е впечатление?

Той изръмжа, защото нейните пръсти мачкаха цветчетата в косите и, и един див, сладък аромат замая сетивата му. Ароматът на цветчетата… или на Сорша?

— Ако ми отпуснеш една минута — продължи тя, — ще се облека и можем да се приготвим за спане. Може би трябва да се обърнеш, за да не те дразня с голотата си.

Страстта и копнежът го опустошиха. В миг той се озова край нея. Зърна сълзите на притеснението, които блестяха в големите й сини очи. Улови ръцете й, за да ги възпре.

— Не си въобразявай, че не искам да те гледам. Без значение каква болезнена възбуда ми причинява голотата ти, винаги ще искам да те гледам. Ти си създадена за мен и точно сега искам да заровя пръсти в косите ти. — Това и направи. Възхити се на коприненото усещане, докато освобождаваше кичурите от затвора на плитката. — Искам езикът ми да пирува с устните ти. — Това и направи, вкусвайки дъха на джоджен и объркана, неопитна страст… мириса на Сорша. — Искам да се заровя дълбоко в теб. — Той улови дупето й, притисна я към слабините си и се размърда, триейки я в ерекцията си, което само засили страстта му, но не спомогна за утоляване на желанието му.

От устните й се изтръгна ужасен стон и той си спомни — никога не беше виждала гол мъж, камо ли мъж, възбуден като бик.

Беше прекалено честен! Прекалено груб! Друг беше планът му!

Пръстите му трепереха, докато той един по един ги принуждаваше да я пуснат.

Кръвта, която обикновено оросяваше мозъка му, сега се беше оттекла другаде; ето защо не му беше трудно да падне на колене. Нито пък да сведе глава, защото надолу виждаше босите й нозе, които тя се опитваше да стопли с търкане. Какви глезени — изящни и стройни. Той повдигна полата й до устните си — мимолетно зърна прелестните й прасци — и каза:

— Ваше височество, не биваше да ви наговарям онези неща. Изобщо не биваше да ви докосвам. Смирено падам в нозете ви. Ала красотата ви пее като сирена и аз никога не съм искал така някоя жена… — Думите, които беше репетирал, се изливаха твърде искрено от сърцето му, но Рейнджър не можеше да се сдържи. Забрави стъпалата й, глезените й, прасците й. Забрави, че можеше да вдигне поглед и безизкусно да изпие с поглед нейното тяло под ефирната нощница.

Вместо това устреми поглед към нейния и съвсем прямо изрече:

— Никога не съм желал друга като теб, от дъното на душата си. Всяка дума от брачните клетви я мислех наистина.

Очите й потъмняха до тъмносиньо, до цвета на бурното море, развилняло се от подводните течения, в които човек можеше да се удави. Тя си пое дълбоко дъх. Изправи гърба си. Ръката й бавно се протегна; Рейнджър никога не я беше виждал толкова величествена.

— Няма причина да падаш в нозете ми. Ти си тъй добър и юначен. Не се поколеба и за миг, когато ти съобщих, че се намирам в опасност. Знам, че изрече обетите напълно сериозно. Усетих чувствата ти, защото те са и мои чувства. — Сорша закри очите си с длан.

Проклятие. Тя предпочиташе да се скрие от погледа му. Не искаше да го изкушава с това, което за него беше забранена територия. Налагаше се да прибегне до втория си план за прелъстяване, а при настоящата си отчаяна възбуда дори не можеше да се сети какъв бе вторият му план.

Тогава нощницата й се плъзна в ръцете му.

Той недоумяваше.

Сорша отмести дланта си и той се втренчи в ръцете си като някой тъпак. Те стискаха нощницата. Цялата нощница. Тя се изправяше пред него… гола.

Той изпусна прозирното одеяние, сякаш допирът до ефирната тъкан го изгаряше.

Тя стъпи назад и се измъкна докрай от нея.

Да не би да искаше погледа му? Защото той не можеше да се удържи. Нея искаше да вижда до края на живота си — стройните бедра, заобленото дупе, разкошния рижав мъх между краката й, тъничкото кръстче, кръглите, налети гърди; гъвкавите й ръце, заякнали от работата в градината и ездата, лицето й… обожаваше лицето й. Усмихваше му се свенливо, сякаш не бе сигурна в реакцията му. Той трябваше да й говори, че е хубава, но дъхът му беше заседнал някъде в гърдите му и Рейнджър не намираше гласа си.

Ето защо колебливо протегна ръка — жестът не биваше да я уплаши — и леко я погали по бедрото.

Тя въздъхна. От удоволствие.

Повече насърчение не му беше нужно. Рейнджър спря да се двоуми. Надигна се, обви ръка около талията й и я целуна отново.

Чудеше се защо някога е целувал други. Защо изобщо беше мислил за други жени, когато на света съществуваше Сорша!

Тя откъсна устни от неговите, потри носле в гърлото му и дълбоко си пое дъх.

— Харесва ми как миришеш. Харесва ми как се целуваш… Дори да не можехме да правим нищо друго, освен да се целуваме, щях да съм доволна.

Той потрепери. Почувства я как се усмихва, притиснала буза до гърдите му.

— Засега. Щях да се чувствам доволна засега. Но все едно колко ме притискаш до себе си, не ми е достатъчно. Искам те по-близо. Искам да бъда част от теб, но не знам как. — Тя вдигна глава и го погледна внимателно с големите си сини очи. Черните й клепки изпърхаха. — Ще ми покажеш ли?

Той я вдигна на ръце и нежно я положи върху пухените завивки. Тя потъна в дюшека, сякаш омаяна от мекотата им. Обгърна ги мирис на цветя. Сорша му се усмихна — без страх, без преднамереност.

В тази усмивка се съдържаше най-сладката и прелъстителна покана, която Рейнджър някога бе получавал. Годеницата му бе живяла сред монахини. Беше прекарала по-малко от два часа в публичен дом. Откъде беше научила тези изкусителни женски номерца?

А как можеше той да им устои?

Тя раздвижи крака, повдигна коляно, размърда пръсти. Той зърна блестящата от влага женска сърцевина и разбра: не можеше да чака.

Трябваше да се съблече. Трябваше да бъде гол и освободен като нея.

Изхлузи ризата си през глава.

Сорша ахна ужасено и се изправи.

— Арну, какво се е случило с гърба ти?

Мътните го взели. Не беше възнамерявал да й покаже белезите, които насичаха плътта му.

— Морето е суров господар. — Което не беше лъжа, но нямаше нищо общо в случая.

— Ела. — Тя го накара да седне с гръб към нея и внимателно проследи с пръсти белезите, които камшикът на граф Дюбел беше оставил. — Това е жестоко! — Тя целуна краищата, където се срещаха набръчканата и здравата кожа. — Това е зверско!

— Сега не ме боли. — Той се обърна и улови ръцете й. — Това е вече минало. Дори не си го спомням. — Удивително: не беше лъжа! Точно сега можеше да мисли за едно-единствено нещо, и това не беше пострадалият му гръб!

Тя се усмихна. Ах, каква усмивка! Дръзка, изкусителна, примамлива, многозначителна. Съпругата му имаше вид на жена, която знае как да му достави удоволствие.

По дяволите, беше сигурен, че видът й не лъже.

Тя протегна ръце над главата си.

Той си свали обувките и панталона.

Тя зарови пръсти в косата си, вдигна два сатенени кичура и внимателно ги нагласи така, че да покриват гърдите й.

Лицето му замръзна, все едно беше изсечено от камък.

Очевидно и тя забеляза това, защото първо го погледна закачливо, а после с престорен ужас.

— Приличаш на най-строгият ми учител, когато разбереше, че си играя, вместо да уча алгебра.

Рейнджър се надвеси над нея и се опря на юмруци отстрани на раменете й.

— Той пляскаше ли те за непослушанието?

— Не. — Устните й бяха плътни, розови и влажни. — Игрички ли ще си играем?

— Какво искаш да кажеш?

— Дамите на мадам Пинчън ми казаха, че мъжете обичали да си играят в леглото. Ще се престориш ли на учителя ми, който ме пляска за непослушанието?

По дяволите! Думите й извикаха представата за голото й тяло в скута му. Ръката му щеше да я шляпне един път, но само толкова, и после щеше да започне същинското наказание. Щеше да я обърне с гръб към себе си и да влезе в нея. Щеше да я накара да го язди, докато…

Тя го върна към настоящето с дланта си, която стисна бицепса му.

— Мога да бъда много, много лоша. Ще ме напляскаш ли?

Притокът на кръв в слабините му едва не го подлуди.

Пребори се с импулса да я прикове на леглото и да я обладае. По челото му изби пот. Нямаше да я вземе прибързано. Беше я хванал в брачния капан. Сега трябваше да я улови в капана на страстта, за да бъде дълбоко влюбена в него, когато истината излезе наяве. Нуждаеше от подкрепата й, за да си върне царството.

Бавно и мъчително той надмогна отчаянието.

— Не. — Рейнджър отметна кичурите коса от гърдите й. — Няма. — Устните му се сключиха около едното зърно и го засмукаха силно. Езикът му се включи с ласки.

Сорша ахна шумно и се вкопчи в раменете му. Ноктите й се забиха в кожата му.

Той ликуваше, защото това бе знак, че тя се е унесла във вихъра на страстта. Леко я захапа, после духна върху влагата, оставена от езика му. Кожата й настръхна. Гърдите й се зачервиха. Зърното й се втвърди като пъпка.

Откликът й беше толкова бурен, че той бе едновременно поласкана и затрогнат. Това беше така, защото Сорша му вярваше, отдавайки му се безрезервно. Колко пъти го беше повторила. Вярваше на Арну и, без да знае, се доверяваше на Рейнджър. И толкова по-добре, защото Рейнджър възнамеряваше да се грижи добре за нея.

Той засмука второто зърно и същевременно ръката му се промъкна между бедрата и. Средният му пръст притискаше сърцевината й в протяжен ритъм, който постепенно я докара до лудост. Тя се загърчи и опита да му се изплъзне.

Рейнджър не я пусна. Сорша трябваше да научи отчаянието на безответната страст. Това щеше да я накара да се завърне при него. А може би му беше и приятно да я мъчи, както желанието измъчваше него: до точка, отвъд която човек губи контрол.

Но и невестата му знаеше как да му го върне тъпкано. Тя го погали по гръбнака, стигна до гащите му и плъзна ръка надолу. Стисна дупето му и бавно започна да го мачка. На Рейнджър отчаяно му се прииска да се зарови в нея. Другата й ръка започна да изследва корема му, преброи ребрата му и описа кръгче около пъпа му, преди да продължи нататък.

Тя имитираше сношение.

Откъде знаеше?… Но разбира се. Дамите от онзи публичен дом й бяха казали. Добре де, все пак откъде Сорша знаеше как точно да го подлуди? Тя беше принцеса, отгледана в метох, обаче, когато хвана члена му и го освободи от тесния затвор на долните гащи, в действията й нямаше капчица свян. Сорша не го гледаше. Всъщност беше притворила очи, ала само за да изследва по-добре формата му и копринената му мекота. Главичката на петльото му очевидно я очарова. Тя не спря да я милва и да прокарва кутрето си по мъничкия отвор. Най-накрая наплюнчи пръсти и ги прокара по дебелия ствол.

Щеше му се да се просне по гръб и да се остави на ръцете й, докато не издъхне от блаженство. Когато тя повдигна топките му, за да ги проучи, той волю-неволю скочи на крака и се съблече докрай.

Всички дрехи му пречеха. Бельото направо го тормозеше.

Най-сетне той се изтегна до нея. Гледаше я в очите, когато вкара два пръста в нея и я разтегна, докато тя не изхленчи от болка, после незабавно прогони неприятното усещане с устните си върху нейните, с гърдите си върху нейните, със слабините си върху нейните. Причини й страдание, докара я до върха. Тя приемаше милувките му с нескрита радост. Той я учеше, подготвяше я за мига, в който щеше да я направи своя.

Когато най-сетне се плъзна в нея, догарящите свещи пръскаха последните си искри. Мъжделивата светлина огряваше щастливото й, доволно тяло. Докато проникваше вътре, Рейнджър видя как лицето й, отпуснато на възглавницата, внезапно живна… после по него се изписа болка… после болката отшумя… после той я поведе към оргазъм, заби се дълбоко в нея, изля семето си, видя шокираното й изражение и разбра — беше я направил своя.

После свещите угаснаха и всичко потъна в мрак.

Арну.

Сорша не можеше да повярва до какво степен му се доверява.

Арну.

Не разбираше как мъж с неговия произход може да бъде толкова опитен в любовното изкуство.

Арну.

Той беше Шекспиров сонет, самото олицетворение на любовта. Той беше първокачествен коняк, изпит на глътки в креслото пред камината, в която пращят весели пламъци. Той беше могъщ връх, окъпан в първата пролетна зеленина; пухкав кекс с глазура от яйчен крем; великолепен парфюм, създаден специално за нея.

Не вярваше ли преди време, че трябва да потърси съдбата си? Каква глупачка е била! Съдбата сама я беше намерила. Той беше нейната съдба.

В обятията му тя преоткри топлината, сигурността, магията на каменния кръг. Обещанието за вълшебство там се беше осъществило в техния съюз тук.

Тя беше влюбена жена.

Дължеше на Арну… всичко.

— Скъпи? — Тя положи ръка върху голите му гърди. Заслуша се в равномерното биене на сърцето му. Погали бедрото му.

— Да? — Той я притисна в обятията си.

— Ти си принц.

— Какво говориш? — Арну настръхна и изрече думите почти заплашително.

Естествено. Вероятно се опасяваше, че тя го взима на подбив.

— Искам да кажа, че ти си принцът на моите мечти. Моят принц. — Тя си пое дълбоко дъх и разкри целта си. — Възнамерявам да обявя брака ни за действителен. Няма да лъжа баба относно случилото се тази нощ. Ще й призная истината. Ще те направя принц консорт.

— Консорт?

— Да. — Може би Арну не разбираше термина. — Консорт е съпругът на кралицата, мъжът, който стои зад нея, докато тя управлява, който я придружава навсякъде и е баща на децата й.

Гърдите му се вдигнаха развълнувано.

— Ти би ли искал да бъдеш баща на децата ми?

— Нищо друго не искам по-силно.

— Тогава ще те направя консорт. Но даваш ли си сметка какво значи това? Схващаш ли подтекста?

— Ти ме обичаш? — Той се отпусна.

— Да. Обичам те. Ти си мой съпруг в най-пълния смисъл на думата.

— Добре. Добре.

Равнодушното задоволство в гласа му я изненада. Сякаш едва ли не очакваше да чуе изпълненото й с обожание обяснение в любов, сякаш някакъв негов сложен план беше дал плод.

После Арну се изправи, катурна я по гръб, надвеси се отгоре й и я накара да забрави всичко, освен всепоглъщащата страст помежду им.

Когато Рейнджър налюби Сорша втори път, тя незабавно потъна в дрямка.

Той подпъхна възглавница под главата й и се загледа в лицето й на заглъхващото сияние на огъня. Не можа да се стърпи и прокара ръка по издадената брадичка, нежната страна, морното чело. Положи една лека, сладка малка целувчица върху устните й.

Тя се усмихна в съня си.

Кръстът около шията й хвърляше синкави отблясъци в тъмнината.

Тя каза, че ще се изправи срещу баба си, за да го направи консорт.

Колко щеше да се опрости живота й, когато разбереше, че обича не Арну, едноок и грубоват нормандски моряк, а Рейнджър — принц и неин годеник.

Беше толкова лесно да я прелъсти, да я накара да го обикне. Беше се надявал, разбира се, че Сорша ще заяви любовта си към Арну, но не го бе очаквал. Животът го бе приучил да очаква трънливи пътеки.

Сега знаеше, че може да я владее посредством страстта си. Можеше да получи каквото иска от нея, като я изнудва с любовното си майсторство. За в бъдеще трябваше да запомни това.

Добре. Рейнджър дръпна проклетия парцал и разтърка окото, което беше толкова уморено от преструване, че не е здраво.

Колко ли щеше да се развълнува Сорша, когато открие, че ще заведе при баба си не Арну, а своя отдавна изчезнал годеник Рейнджър.

Не можеше да дочака радостните й излияния.