Принцът се жени

29

— По мое време в тронната зала не топуркаха бебета. Стояха си в детската стая при бавачките, както си му беше редът. — Кралица Клаудия почука с бастуна си по мраморния под и удостои правнучката си с гневен поглед. По нейно време светът не гъмжеше от анархисти, децата си знаеха мястото и коронацията на новите крал и кралица се считаше за церемония, достойна за уважение, а не цирк, в който прислужничките тичаха с фуркети в устата, из тронната зала бяха разхвърляни купища фусти, а трите й внучки прекарваха повечето си време, превити от смях. Очевидно се смееха на нея, безпомощната старица.

Малката Сорша веднага й се ухили, разкривайки пет идеални млечни зъбки, и закрачи към величествената си прабаба.

— Някой да прибере това дете, преди да е олигавило копринената ми рокля! — заповяда тя.

Кларис грабна момиченцето си и напевно попита:

— Ще олигави ли мъничката Сорша копринената рокля на баба? Ще я олигави ли? Ще я олигави ли?

— Кларис, тя ще олигави твоята копринена рокля — отбеляза Ейми. — Внимавай! Ето!

Когато от устата на бебето се проточи дълга лига, трите внучки на кралица Клаудия се засмяха възхитено. Все едно детето беше направило нещо умно. Кралица Клаудия не разбираше как е отгледала три толкова разхайтени внучки.

Но поне бяха плодовити. Кларис бе родила малката, Ейми си имаше момченце, което спеше в люлката, и въпреки че Сорша си мълчеше упорито, кралица Клаудия беше живяла достатъчно дълго, за да разбира какво значи този блясък в очите. От три месеца най-малката й внучка изпълняваше своя дълг към династията. През зимата щеше да дари наследник на двете кралства.

Но първо трябваше да бъде коронована. Церемонията започваше след по-малко от два часа, а никоя от принцесите не беше готова — освен Кларис, която сега имаше бебешки лиги по рамото си.

— Още колко ще се бавите? — попита старата кралица, изгубила надежда.

— Всички сме фризирани, Кларис е готова, а аз само трябва да си облека роклята. Сорша е зад паравана и се оплаква, че корсетът е много стегнат. — Ейми смигна на баба си като някой буен хлапак.

Кралица Клаудия се раздвои между желанието да я укори и да я привика при себе си, за да чуе от нея дали сестра й е бременна.

Тогава Кларис остави момиченцето и то отново се заклатушка към прабаба си.

— Тя не е ли проходила доста рано? — поинтересува се кралица Клаудия.

— Много рано — потвърди Кларис. — Но Милисънт, сестрата на Робърт, казва, че и брат й проходил много рано.

— Сигурна съм, че това дете е наследило всичко хубаво изключително по наша линия — ледено заяви старата дама.

Момичетата отново прихнаха.

— Да, бабо. — Кларис подхвана малката Сорша и я завъртя в кръг.

— Поне ми кажи, че ще изпратиш това бебе в детската стая за коронацията.

— Да, бабо, поне това ще ти кажа. Не искаме да се разстройваш — престорено сериозно заяви Кларис.

— О! Зарежи! — ядоса се кралица Клаудия.

Сорша се подаде иззад паравана. Кларис и Ейми я загледаха втренчено. Трите й внучки изглеждаха шокирани.

— Бабо? Сигурна ли си, че си на себе си? — Ейми звучеше искрено загрижена.

Откакто Сорша бе отвлечена от оня негодник граф Дюбел и кралица Клаудия беше получила силни болки в гърдите, приковали я на легло за седмица, цялото семейство се суетеше тревожно около нея. Чакаха — сигурно даже се надяваха — че тя ще обърне петалата. Е, не бяха познали. Не и преди да приключи посещението на внучките й. Не и преди да се роди наследник. Не и преди да отиде в Италия да стопли старите си кокали.

Тя насочи съсухрения си пръст към Сорша и обясни:

— Щом тя може да казва „петльо“, аз мога да казвам „Зарежи!“

За момент момичетата изглеждаха скандализирани, после се разсмяха.

— Да, бабо, можеш да говориш каквото си поискаш. — Кларис изглеждаше прекрасно в синята си копринена рокля с едно мокро петно на рамото. Кичур златна коса се къдреше по рамото й, яркокехлибарените й очи блестяха от радост.

— Става ли днеска да не споменаваш ничий петльо, Сорша? — Както винаги Ейми се държеше закачливо, но бракът и детето я бяха накарали да улегне повече, отколкото кралица Клаудия някога се бе надявала. С черната си коса и зелените си очи тя се беше превърнала в зашеметяваща жена.

— Правя го само за да дразня Рейнджър. — Сорша повдигна ръце и камериерката нахлузи роклята през главата й. — Станал е толкова досаден, откакто се оженихме. Изобщо не ми позволява да се промъкна в… — Тя млъкна и погледна виновно баба си.

Кралица Клаудия въздъхна:

— В кръчмата, където ще пиеш бог знае какво вино и ще пееш вулгарни песнички?

— Да. Той не иска да върша подобни щуротии. — Роклята на Сорша от снежнобял сатен, обточен със златен кант, беше натруфена с всички семейни скъпоценности. Бъдещата кралица носеше перли на шията и ушите. Червената й коса беше вдигната на висок кок, а всяка къдрица от прическата беше закрепена с диамантени фуркети, които блестяха с оттенъците на дъгата. Сините й очи гледаха ведро. Сорша беше олицетворението на кралското достойнство.

Ето защо на кралица Клаудия изобщо не й беше до приказките й за кръчми.

— Мъжете са като стари котараци — отбеляза Кларис. — Когато се оженят, спират да кръшкат и прекарват цялото си време свити на кълбо пред огъня.

— Да, а от време на време те поглеждат, сякаш казват: „Нямахме ли някакви брачни задължения?“ — палаво подхвърли Ейми.

Момичетата избухнаха в толкова силен смях, че не чуха как на вратата се почука. Рейнджър подаде главата си вътре, заслонил очи с ръка.

— Всички ли са облечени? Време е да тръгваме за катедралата.

— Можеш да гледаш. Всички са облечени. А церемонията няма да започне без нас — тросна му се Сорша.

— Така е, но ако закъснеем на връщане, готвачката ще съсипе вечерята. — Рейнджър се ухили. — Принцеси, познавам ви откакто сте се родили и знам, че обичате да си хапнете вкусно на вечеря.

— Прав е, трябва да побързаме. — Сорша плесна с ръце и почна да организира домашните си. — Рейнджър, ти ще придружаваш баба. Кларис, цункай малката и я дай на бавачката. Ейми, някой трябва да ми помогне с този чудовищен шлейф.

Рейнджър влезе и заведе кралица Клаудия до вратата. Там, противно на всякакви правила, той спря и погледна сестрите. Погледът му обходи Кларис и Ейми и се задържа на Сорша.

— Виж ги, бабо — тихо изрече той. — Изгубените принцеси. Най-сетне се намериха, заедно са, щастливи са и изглеждат фантастично.

Кралица Клаудия също се обърна и се загледа във внучките си. Ръцете им бяха преплетени, главите им бяха сведени една до друга и трите се усмихваха. Блондинка, брюнетка и червенокоска. Династия, с която тя можеше да се гордее.

Рейнджър стисна ръката й.

— Добре се справи, старо момиче. Добре!

— Да — доволно се съгласи кралица Клаудия. — Да, така е. И всички те — принцесите и съпрузите им — щяха да живеят щастливо.

Иначе щяха да отговарят пред баба.