Резерватът на таласъмите

12

— Чух за теб и ми се стори невероятно, разбира се — каза Алън Пристън. — Но източникът на информацията ми изглеждаше безупречен, и аз се помъчих да се свържа с теб. Малко съм разтревожен от това положение, Пит. Като адвокат трябва да ти кажа, че ще си имаш неприятности.

Максуел седна на стола пред бюрото на пристън.

— Да, сигурно — отвърна той. — Първо, излиза, че съм загубил работата си. Съществува ли нещо от рода на възстановяване на правата в случай като моя?

— В случай като твоя ли? — запита адвокатът. — А какво е точно положението? Изглежда никой не знае. Всички говорят за това, но всъщност никой не знае. Аз самият…

Максуел се усмихна кисело.

— Да, сигурно би желал да знаеш. Ти си озадачен, объркан и не съвсем сигурен в разсъдъка си. Седиш там и се чудиш, дали наистина аз съм Питър Максуел?

— Е, добре, ти ли си Питър Максуел?

— Разбира се, че съм аз. Няма да те обвинявам, нито теб, нито когото и да е, ако се съмнявате. Ние сме били двама. Нещо се е случило с вълновата схема. Единият от нас е отишъл до Енотовата кожа, вторият — някъде другаде. Този, който е отишъл до Енотовата кожа, се е върнал на Земята и е умрял. Аз си дойдох вчера.

— И разбра, че си мъртъв.

Максуел кимна:

— Апартаментът ми — даден на друг, всичките ми вещи изчезнали. От университета ми казаха, че мястото ми е заето и аз съм без работа. Затова те попитах как мога да си възстановя правата.

Пристън се облегна на стола и замислен загледа Максуел.

— Законно — каза той — мисля, че университетът стои на здрава почва. Ти си умрял, разбираш ли? Сега нямаш никакви права. Поне докато не ги възстановим.

— Чрез дълъг съдебен процес ли?

— Да, предполагам. Не мога да ти дам точен отговор. Случаят е безпрецедентен. Разбира се, има прецеденти, за невярно установена личност, самоличността на някой умрял да е сбъркана с друг, още жив. Но при теб няма грешка. Мъжът, който безспорно беше Питър Максуел, е мъртъв и няма прецедент за установяване самоличността при подобни обстоятелства. Ще трябва да създаваме собствен прецедент по пътя на дълго, трудно ровене из най-мътните съдебни аргументи. Години може да продължи. И да ти кажа правата, не знам откъде и как да започна. Може да се получи нещо, да се придвижи, но ще е необходима много работа и умуване. Най-напред, разбира се, трябва законно да установим кой си ти.

— Кой всъщност съм аз? За бога, Ал, та ние знаем кой съм аз.

— Но законът не знае. Законът няма да те признае такъв, какъвто си днес. Не съществуваш юридически. Ти си безусловно никой. Всичките ти документи са в архива и вече са картотекирани…

— Та аз си имам документи — каза спокойно Максуел, — ето тук, в джоба ми.

Пристън го загледа вторачено.

— Да, сигурно имаш, ще помисля върху това. Господи, каква бъркотия.

Той стана, прекоси стаята, клатейки глава. Отиде до стената и се обърна, върна се и пак седна.

— Нека помисля. Дай ми малко време. Може да изровя нещо. Трябва да изровим нещо. Много работа имаме. И въпросът с твоето завещание…

— Моето завещание ли? Забравих за завещанието. Не съм и помислил за него.

— Сега го легализират. Но мога да го спра по някакъв начин.

— Завещал съм всичко на брат си, който работи в Изследователската служба. Мога да се свържа с него, макар и да не е съвсем дребна работа. Обикновено е на път с флота. Но въпросът е, че там няма да има затруднения. Още щом научи какво е станало…

— Той няма да създаде пречки — прекъсна го Пристън, — но със съда работата е друга. Може да се оправи, разбира се, но навярно ще трябва време. Докато се изясни, няма да имаш никакви права над имуществото си. Не притежаваш нищо освен дрехите, с които си облечен и това, което е в джоба ти.

— От Университета ми предложиха длъжност на Готика IV, декан на научния институт. Но в момента нямам намерение да я заемам.

— А как си с парите?

— Всичко е наред. Засега. Уп ме приюти при себе си, а аз имам малко пари. Потрябва ли, ще намеря някаква работа. В случай на нужда Харлоу Шарп ще ми помогне да се измъкна от затруднението. Ако нищо друго не остава, ще тръгна с една от експедициите му. Мисля, ще ми хареса.

— А за това не трябва ли да имаш някаква научна степен във Времето?

— Не, щом отиваш като обикновен работник в експедицията. Но ако ръководиш проучвания от какъвто и да е вид, сигурно ще ти е нужно.

— Преди да започна да действам — каза Пристън, — ще трябва да разбера всички подробности. Всичко, което се е случило.

— Ще ти напиша пълно изложение. Ще го заверя при нотариуса. Ще направя всичко, каквото искаш.

— Струва ми се, можем да заведем дело срещу Транспортния институт. Те забъркаха тази каша.

Максуел започна да увърта:

— Не точно сега. По-късно може да помислим и за това.

— Приготви изложението — каза му Пристън. — А междувременно аз ще помисля и ще се поровя из законите. Тогава може да започнем. Чел ли си вестниците? Гледал ли си телевизия?

Максуел поклати глава:

— Нямах време.

— Просто са обезумели — продължи Пристън. — Чудно как не са те пресрещнали някъде още. Сигурно те търсят. Засега имат само предположения. Миналата нощ са те видяли в „Прасето и свирката“. Много хора явно са те забелязали там, или си мислят, че са те забелязали. И сега се изтъква, че си се върнал от гроба. На твое място бих стоял настрана от тях. Но ако те открият, абсолютно нищо не им казвай.

— Нямам и намерение — отвърна Максуел.

Седяха в тихия кабинет и известно време, без да говорят, гледаха един към друг.

— Каква каша! — каза на края Пристън. — Каква чудесна каша! Не, Пит, вярвам, че тя ще ми достави удоволствие.

— Между другото — заговори Максуел — Нанси Клейтън ме покани тази вечер на прием. Чудих се дали няма някаква връзка, но защо пък трябва да има. Нанси ме е канила понякога.

Пристън се усмихна.

— Та ти си знаменитост, истински улов за Нанси.

— Не съм съвсем сигурен — отвърна Максуел. — Навярно е чула, че съм се появил. И е любопитна, разбира се.

— Да — сухо рече Пристън, — и е любопитна.