Резерватът на таласъмите

19

Харлоу Шарп го погледна разтревожен.

— Извинявай, че трябваше толкова да чакаш — обърна се той към Максуел. — Трескав ден е днешният.

— Радвам се, че изобщо се вмъкнах тук. Онзи твой пазач пред катедрата не искаше да ме пусне.

— Очаквах те. По мойте сметки рано или късно трябваше да се явиш. Чух странни истории.

— Повечето са верни. Но не за това съм тук. Въпросът е делови, не съм на приятелско посещение. Няма да ти отнема много време.

— Добре тогава. Какво мога да направя за теб?

— Продаваш Артефакта — започна Максуел.

Шарп кимна:

— Съжалявам, Пит. Знам, ти и още няколко души се интересувате от него. Но той е изложен в музея от години и освен като рядкост, която разглеждат посетители и туристи, никому не е принесъл полза. Институтът „Време“ се нуждае от пари. Сигурно знаеш това. Университетът здраво е вързал кесията си, а другите институти отпускат по малко само за специални програми и…

— Харлоу, знам всичко това. Според мен, ваше право си е да го продавате. Спомням си, когато го докарахте, университетът не взе участие. Разноските по пренасянето бяха ваши и…

— Трябва да се стискаме, да просим, да вземаме заеми — обясни Шарп. — Разработвахме програма след програма, сериозни, солидни програми, които ще се разплатят със знания и нови данни, предлагахме ги, но никой не ги купува. Представяш ли си? Може да се надникне в цялото минало, а никой не се интересува. Страхуват се, вероятно, че ще преобърнем някои от любимите им теории, така грижливо разработени. А ние трябва някак си да намерим пари и да продължим работата си. Да не мислиш, че ми харесват нещата, които вършим, за да се сдобием с повече пари? Като цирка с тоя Шекспир и колко ощеа име Симънсън, нали?

— Разбирам накъде биеш. Възможно е, но е много малко вероятно. През двадесет и първия век Симънсън е правел някакви проучвания, свързани с времето, и е претендирал за известен успех, но признал, че е срещал трудности с контролирането. Съществува легенда, че е изгубил един-двама във времето, изпратил ги е в миналото, а не е можал да ги върне. Но въпросът, дали действително е имал успех, винаги остава открит. Бележките му, тези, които имаме, не са много показателни, а публкации няма, Работил е тайно, защото изглежда е мислил, че пътуването във времето ще се окаже златна мина и ще може да го предлага на научни експедиции, на любители на лова в местности за едър дивеч — за такива неща, разбираш ли. Изглежда е имал идеята да се върне в древна Южна Африка и да разчисти диамантените кимберлитови тръби. Затова го е държал в тайна и никой никога не е знаел какво наистина е направил.

— Но е допустимо — настоя Максуел. — По време съвпада. Симънсън и Ламбърт са били съвременници и в стила на Ламбърт има рязък обрат, сякаш нещо се е случило. Това нещо е могло да бъде едно пътуване във времето.

— Разбира се, възможно е — отвърна Шарп. — Но не се обзалагам, че е така.