Сбогом, и благодарим за рибките

ГЛАВА XXXIX

Артър Дент беше раздразнен от продължителното си събуждане от звука на пушечен огън.

Внимавайки да не събуди Фенчърч, която все още успяваше да остане заспала, той се плъзна през сервизния люк, в който си бяха устроили някакво място за спане, слезе по стълбата и навъсено тръгна да кръстосва коридорите.

Те бяха клаустрофобично тясни и зле осветени. Светещите устройства бръмчаха раздразнително.

Обаче не беше това.

Той спря и се наведе назад, понеже една мощна летяща бормашина прелетя покрай него и се отправи надолу в мрачния коридор с гаден писък, като от време на време се блъскаше в стените му като объркана пчела.

И това не беше.

Той се провря през една херметична врата и се озова в един по-обширен коридор. Лютив дим се носеше от единия му край, така че той тръгна в другата посока.

Той стигна до един обзорен монитор, вграден в стената до плоскост от кален, но вече лошо издраскан кристал

— Ще го изключиш ли, ако обичаш? — попита той Форд Префект, който се мотаеше пред него по средата на куп части от видеооборудване, което беше взел от витрината на един магазин от Тотънхам Корт Роуд, като преди това беше хвърлил една малка тухла в нея. Около него имаше и гадна купчинка празни кутии от бира.

— Шшшшшт! — изсъска Форд и се взря с маниакална концентрация в екрана. Той гледаше „Великолепната седморка“.

— Само малко — каза Артър.

— Не! — изкрещя Форд. — Точно стигаме до хубавата част! Слушай, накрая си доставих всичко подредено — ниво на напрежението, линейни връзки, всичко, и това е хубавата част!

С въздишка и главоболие Артър седна зад него и изгледа хубавата част. Той изслуша Фордовите бухания, викове и „йеееей!!“ толкова търпеливо, колкото можа.

— Форд — каза той накрая, когато всичко свърши и Форд търсеше „Казабланка“ измежду няколко касети, — как дойде, като…

— Това е големият филм — каза Форд. — Това е филмът, заради който се върнах. Понятно ли ти е, че не съм го гледал до края? Винаги го пропусках. Гледах го до половината в нощта преди да дойдат Вогоните. Когато те унищожиха всичко си помислих, че никога повече няма да мога да го гледам. Хей, какво стана с всичко това?

— Просто живот — каза Артър — и издърпа една бира от един пакет.

— О, пак това — каза Форд. — Мислех си, че може да бъде нещо такова. Предпочитам такива неща — каза той, докато на екрана примигваше барът на Рик. — Как дойде като какво?

— К’во?

— Ти започна да питаш „как дойде, като…“.

— Как дойде, като толкова мразиш Земята, че… о, няма значение, нека просто гледаме филма.

— Точно така — каза Форд.