Глава 10

Блей нямаше никаква работа с тежестите, които има във фитнес центъра.


Беше изпил малко червено вино порт на празен стомах и това го направи замаян и разконцентриран. Ала му трябваше поне някаква насока… план, място, където да завлече жалкия си задник. Всичко, само не и да отиде в стаята си, да стои отново в леглото си и да започне деня по същия начин, по който започваше нощта — като пуши и се взира в пространството.


И вероятно с още повече вино в добавка.


Като излезе от подземния тунел, той мина през офиса и бутна стъклената врата. Докато продължаваше да върви и да пие от полупълна чаша, умът му се въртеше от само себе си, чудейки се кога ще свърши тази тъпотия между него и Куин. На смъртното му легло? Господи, не смяташе, че ще издържи толкова дълго, допускайки, че има нормален живот, който се простираше пред него.


Може би трябваше да се изнесе от имението. Преди Уелси да бъде убита, тя и Тор бяха способни да живеят в собствена къща.


Проклятие, ако направеше това, нямаше да му се налага да вижда Куин освен по време на срещите — и при толкова много хора в Братството, ще бъде лесно да бъде извън поглед.


А той правеше това доста често.


Всъщност като се имаше предвид всичко това, те двамата нямаше да кръстосват пътища въобще — Джон постоянно беше с мъжа заради цялото това нещо с аструкс нотрум и между въртящото се разписание и начинът, по който територията е разделена, той и Куин никога не се биеха заедно, освен в спешни случаи.


Сакстън можеше да си ходи напред-назад по работа…


Блей се закова на място пред входа на помещението за тежести. През стъкления прозорец видя редица от тежести да се движат нагоре-надолу по машината за вдигане на тежести и разпозна по маратонките Найк кой е там.


Проклятие, не можеше да си поеме въздух на спокойствие. Навеждайки се, удари главата си веднъж. Два пъти. Три пъти…


— Предполага се, че трябва да си правиш повторенията на машината, не на вратата.


Гласът на Мани Манело беше толкова дружелюбен, колкото хладнокръвен шут в задника.


Блей се изправи и светът леееееко се завъртя — до точка, в която се наложи крадешком да сложи свободната си ръка върху касата на вратата, за да не проличи проблемът му с баланса. Той също закри почти пресушеното си питие от поглед.


Докторът вероятно нямаше да одобри тренировката в замаяно състояние.


— Как си? — попита Блей, въпреки че не му пукаше особено — и това не бе свързано с хелренът на Пейн. Не даваше пукната пара за нищо в момента.


Устата на Манело започна да се движи и Блей издържа времето, гледайки формата на устните на мъжа и произнасянето на думите. Миг по-късно успя да различи нещо като „доскоро“ и Блей отново беше сам при вратата. Изглеждаше скован ход просто да стои там, а и бе казал на добрия доктор, че влиза вътре. Освен това вътре имаше, колко, двадесет и пет уреда? Плюс щанги и свободни тежести. Бягащи пътеки. Степери… Изобилие да си избере каквото и да е.


Не съм влюбен в Лейла.


С ругатня на уста Блей се напъна и насили за неловко о-здрасти-това-си-ти. Само че Куин дори не забеляза пристигналия. Вместо да тренира на фона на музиката в залата, мъжът носеше слушалки, които се бяха омотали около ушите му, и се приближи до лостовете, така че беше обърнат с лице към стената.


Блей стоя колкото се може повече обърнат с гръб, като скачаше от уред на уред. Както и да е.


След като остави чашата си и нагласи ключа върху купчината тежести, той се настани върху подложената седалка, стисна двойните дръжки и започна да ги бута от гърдите си.


Всичко, което му трябваше, бе да погледне към Куин.


Или може би това се дължеше повече на факта, че очите му отказваха да погледнат другаде.


Мъжът бе облечен в черен тесен потник, който изкарваше огромните му рамене изцяло на показ… и мускулите по тях бяха така стегнати, когато достигаше връхната точка на всяко избутване, набраздени и изпъкнали като на истински боец… не на адвокат…


Блей си наложи да престане.


Беше нечестно до точка на отвращение да прави подобни сравнения. През последната година, може би и повече, беше опознал тялото на Сакстън толкова, колкото и своето собствено, и мъжът бе красиво изваян, толкова крехък и елегантен…


Куин изтласка още едно вдигане, тежестта на мощната долна частна тялото му сякаш струеше през силните му ръце и торс. И благодарение на усилията, пот изби по цялата му кожа, като така изглеждаше сияеща под светлините.


Татуировката отзад на врата му проблесна, докато освобождаваше и пускаше тежестта от хватката си, а после отново нагоре. И надолу. И нагоре.


Блей се замисли за начина, по който мъжът го погледна, докато обръщаха хамъра: силно, мъжествено…. еротично.


Това просто не се случваше.


Той всъщност не стоеше тук и не съзерцаваше Куин по този начин…


Картини нахлуха от изминалите години, превръщаха мозъка му в телевизор. Видя Куин да се навежда над човешка жена, която беше вирнала задник нагоре върху равната маса, бедрата му, движещи се мощно, докато я чукаше, ръцете му, заключени около бедрата й, за да я задържи на място. Нямаше тениска и раменете му бяха корави, каквито са сега.


Твърдо тяло, използвано добре.


Имаше толкова много изображения като това на Куин в различни пози с различни хора, мъже и жени. В началото, точно след преобразяването им, имаше такова странно чувство на възбуда, докато двамата бяха на лов заедно — или по-скоро, Куин ловеше, а Блей носеше онова, което успяваха да върнат.


Толкова много секс, с толкова много различни хора — въпреки че по онова време Блей беше само с жени. Може би защото знаеше, че с тях е на сигурно, за това, че те не се ”брояха” по толкова много причини.


Толкова лесно в началото. Но някъде по пътя нещата започнаха да се променят — и той започна да осъзнава, че докато гледаше Куин с непознатите, си представяше себе си под това тяло, приемайки това, в което мъжът бе толкова добър. След известно време, не устата на някой непознат бе около члена на Куин; беше неговата собствена. И когато оргазмите последваха, а те винаги последваха, той бе този, който искаше да ги поема. Неговите ръце бяха по тялото на Куин и устните му се заключваха твърдо, а краката му бяха разкрачени.


И това прееба всичко.


Мамка му, можеше да си спомни как, стоейки буден през деня и взирайки се в тавана, казвайки си, че когато се озоват отново в клуба, в онези тоалетни, или където и да било, нямаше да прави това отново. Но всеки път щом излезнеха, сякаш на наркоман му предлагаха точно онова хапче, от което имаше нужда. И ето ги и двете целувки — първата надолу по коридора, в помещението за реанимация на клиниката. И той трябваше да бъде молен за това. И следващата в неговата стая, точно преди да излезе за пръв път със Сакстън.


Трябваше и за тази да моли.


Внезапно Блей се отказа да се преструва, че вдига тежести и опря ръце на бедрата си.


Каза си да си тръгне. Просто да се махне от седалката и да се изниже, преди Куин да се премести до следващото нещо и прикритието му да отиде по дяволите.


Вместо това, върна очите си върху рамената и този гръб, върху тясната талия и стегнатия задник, по тези атлетични крака.


Може би беше от алкохола. Или остатъчното чувство от спора на платформата. Цялата тази история със секса с Лейла…


Но в този момент той беше възбуден. Твърд като камък. Готов за това.


Блей сведе поглед към гърдите си до предницата на късите шорти — и се почувства така сякаш се е застрелял в главата.


Исусе, трябваше да се разкара от там веднага.

Докато Куин продължаваше да прави серия изтласквания, ръцете му бяха сковани и имаше чувството, че някой маха бицепсите от костите му с тъп нож


— и това беше като галене с перце в сравнение с онова в раменете му. Те бяха същинският проблем. Сякаш някой му бе минал отзад, беше сложил кран върху него и после сякаш трябваше да изтегли цялата машина така.


Нямаше идея колко повторения беше направил. Нито колко километра беше пробягал. Не броеше коремните преси, гръбните упражнения или подскоците.


Просто знаеше, че ще продължава.


Цел: тотално изтощение. Искаше да може направо да припадне веднага щом се качи горе и легне на леглото.


Като се пусна от лоста, постави ръце на бедрата си, приведе глава и задиша тежко. Дясното му рамо веднага се бе уголемило, но това беше доминиращата му страна, така че го очакваше. За да отпусне мускулите си, той завъртя ръка в огромен кръг и като се завъртя…


Куин замръзна.


От другата страна на сините постелки Блей беше на уреда най-близо до вратата, седеше така мирно, както стояха и тежестите, които така и не вдигаше.


Изражението на лицето му беше вулканично. Но не бе ядосан.


Не, не беше.


Имаше такава ерекция, че се виждаше през цялото помещение. Сигурно и през целия щат можеше да се види.


Куин отвори уста. Затвори я. После пак я отвори.


В крайна сметка реши, че това е първокласен пример как животът винаги ти поднася изненади. От всички ситуации, в които той бе мислил, че някога ще попаднат? Тази не беше сред тях. Не след… е, всичко.


Извади слушалките си и ги пусна да висят на врата му, пулсиращият бас мина от мощен рев в слабо малко тупкане.


Това за мен ли е? искаше му се да попита.


За част от секундата си помисли, че можеше и да е така, но все пак колко арогантно звучеше това? Той тъкмо му беше дръпнал реч за това как двамата не бяха нищо повече от почасови работници, които служеха заедно. И след това Блей се появява с ерекция с размерите на железен лост и първото, което му бе хрумнало, бе, че може би… вероятно, просто нещо като възможно е това… да беше за него?


Какъв беше простак.


И по дяволите, какво щеше да прави, ако внезапно се озовеше в паралелно измерение и Блей е с това държание тип „какво ще кажеш, а?“. Разбира се, че го искаше.


Мамка му, винаги го беше искал — и то до такава степен, че понякога се чудеше доколко това отблъскване „за доброто на Блей“ не се е оказало всъщност за негово добро.


Като премисляше тези неща, забеляза, че чашата на мъжа се е търкулнала в краката му.


Ах, имаше намесен алкохол — силно се съмняваше, че тъмната течност, останала по дъното, е Кока-Кола.


По дяволите, от това, което знаеше, Сакстън току-що вероятно му беше писал съобщение с мръснишки текст и това беше причината за ерекцията.


И това, ако не беше причина.


Братовчед ти ми дава това, от което имам нужда, по цял ден, всеки ден.


— Имаш ли да ми казваш нещо друго? — попита Куин остро.


Блей поклати еднократно глава.


Куин се смръщи. Блей беше от хората, които никога не са били луди глави, а именно това беше причината толкова дълго да бяха толкова близки. Самоконтрол и всички тия глупости. В този момент обаче мъжът изглеждаше сякаш беше на ръба.


Неприятности в рая между щастливата двойка?


Нее, бяха прекалено добре заедно.


— Добре, — човече, идеята да виси наоколо, докато Блей го вдига за още едно изживяване със Сакстън Великолепния, беше непоносима. — Ще се видим по-късно.


Докато минаваше покрай него, усети как очите на Блей го следят — но не гледаха лицето му. Или поне усещането не беше такова.


Какво, по дяволите, ставаше тук?


Като излезе с трясък от залата, се спря, за да провери дали бетонните стени не се топяха и дали внезапно вместо ръце нямаше риби или нещо подобно. Нито едно от двете абсурдни неща не бе вярно, но странното чувство на нереалност го прободе, докато вървеше надолу към съблекалните. Душът беше задължителен; беше целият в пот, а колкото и догените да обичаха да чистят и оправят, нямаше да му създаде повече работа само защото бе опитал да се убие във фитнеса…


Твърд. Вдигнат. Готов за секс.


Докато образът на Блей се движеше вътре в черепа му, той затвори очи и удари вратата, която се сгромоляса на земята сред плочки и вода. Имаше намерение да иде направо в душ-кабинките, но успя да стигне до предната част на стаята, където бяха подредени шкафчетата в дълга редица, а пейките обхождаха разстоянието по средата.


Като се спря, развърза маратонките си Найк, свали ги с ритници от краката си и смъкна чорапите си.


Направо беше адски твърд.


Блей се беше побъркал за това.


Поради някаква причина последните две сексуални завоевания на Куин изскочиха в ума му. Онзи червенокосият в „Желязната маска“, когото беше прелъстил и изчукал в тоалетната. Беше го избрал случайно в тълпата заради тази единствена физическа характеристика и естествено чукането не беше нищо особено. Беше като да искаш от скъпата текила „Херадура“, а да изпиеш светла бира.


И ето че го имаше и онова с Лейла, което не беше нищо повече, а просто физическа работа по настояване, като да пробиеш дупка в стената…


Боже, почувства се отвратително, задето си мислеше такива неща — и не го правеше с неуважение към Избраницата. Но поне беше сравнително мило, че и тя имаше подобен ум.


Това беше за последната година. Само тези два пъти.


Почти дванадесет месеца без нищо, а и не се беше занасял с никого. Просто не беше заинтересован от никого, все едно топките му бяха в зимен сън.


Странно, точно след промяната би изчукал всичко с два крака и туптящо сърце и докато се опитваше да си спомни поне няколко от многото лица — Господ знаеше, че не си беше правил труд да им научава имената в голям процент от случаите, — усети едно неприятно стягащо усещане в стомаха си.


Всички тези анонимни, безименни и без лица, които беше чукал… пред Блей. Винаги беше с него, като се замислеше сега. По онова време го чувстваше като приятелче или поне нещо такова, но сега се чудеше.


Да, майната му. Знаеше за какво беше всичко.


Беше такава женичка, нали.


Като се изправи на крака, се съблече гол и остави потникът и шортите му да пльокнат върху пейката, оставяйки мокра бъркотия. Влезе в душ-кабината, грабна някакъв шампоан без да гледа, изстиска от тубичката и влезе под струята. Водата беше направо смразяващо студена, но не му пукаше. Посрещна струята със затворени очи и отворена уста.


Червенокосият от клуба преди почти година? Когато прелъстяваше мъжа в тоалетните, само Блей беше в ума му през цялото време.


Точно Блей беше този, когото притискаше до мивката и целуваше силно. На Блей духаше, неговото тяло обръщаше с гръб към себе си и…


— За бога… — простена той.


От нищото образът на стария му приятел, седнал на уреда преди малко, широките му колене, членът му, подаващ се през тънката материя на шортите му, навлезе в ума му и сякаш ток премина по гръбнака му и се изстреля право между краката му. С ругатня се преви и се наложи да се подпре с ръка на хлъзгавите плочки.


— О… мамка му…


Като се приведе напред, опря чело в предмищницата си и се опита да се съсредоточи върху усещането от барабанещата по врата му вода.


Дори малко не успя.


Всичко, което чуваше, беше пулсирането в пениса му.


Е, това и кънтящата фантазия за това как пада на колене и се притиска между разкрачените бедра на Блей, как си проправя път с ближещи устни,… докато накрая не се озове, пъхнал ръка в крачола на шортите му и не направи чикия, която никога няма да забрави.


Заедно с още доста неща.


Като се извърна, за да не е с лице срещу водата, Куин притисна коса с ръце, зализа я назад и изви гръбнака си.


Усещаше как пенисът му стърчи хоризонтално от тялото му, молеше се за внимание.


Но нямаше да направи нищо. Блей заслужаваше нещо по-добро от това … да, нямаше смисъл, но просто го усещаше гадно — да се задоволява под душа заради ерекцията му, причинена от някой друг.


Да върви по дяволите партньорът му.


Собственият братовчед на Куин, за бога.


Докато ерекцията му си продължаваше все така, неповлияна от мислите, той знаеше, че денят щеше да е шибано дълъг.

Загрузка...