Сбъдната любов

Глава 57

Асейл прие форма до един бълбукащ ручей, който се спасяваше от ледовете заради постоянното движение на водата.

Само веднъж бе посещавал къщата пред него — тухлена викторианска сграда с типичните натруфени мотиви, опасващи верандите и входовете. Изглеждаше толкова старомодна и същевременно уютна. Особено с дългите четирикрилни прозорци от оловно стъкло, и с дима, който се виеше от три от общо четирите комина.

Това означаваше, че собственика се е прибрал преди края на нощта. Точно навреме: скоро се зазоряваше, така че бе логично да се спуснат кепенците, които предпазваха от слънцето. Трябваше да се създаде безопасна среда; къщата да се подготви за часовете, в които собственика се нуждаеше от защита.

Асейл прекоси девствения сняг, оставяйки дълбоки следи. За тази работа не се нуждаеше от официални обувки. Нито от костюм. Бе оставил и Рейндж Роувъра, с който преследваше своята натрапница.

Пресичайки моравата отстрани, той се доближи до високия от земята до тавана прозорец на приемната, в която господаря на къщата неотдавна бе посрещнал определени членове на Съвета… заедно с шайката копелета. Асейл бе един от мъжете, поканени на срещата. Поне докато не стана очевидно, че е време да се изнася, преди да бъде въвлечен точно в онези драматични разговори, от които изобщо не се интересуваше.

Долепи се до стъклото и погледна вътре. Елан, син на Ларекс, седеше на бюрото си, допрял слушалката на стационарния телефон до ухото си, до ръката му се мъдреше чаша бренди, а цигарата тлееше в гравирания кристален пепелник до него. Като се облегна в голямото кожено кресло и кръстоса крака, изглеждаше толкова спокоен и самодоволен, като потънал в блаженство след секс.

Асейл сви юмрук и черната кожа на ръкавицата му изскърца едва доловимо. После се дематериализира направо в стаята, точно зад креслото на мъжа.

От една страна не можеше да повярва, че Елан не бе снабдил жилището си с по-сериозна охранителна система — примерно фина мрежа от стоманени влакна над прозорците и в стените. От друга страна, аристократа явно страдаше от подходяща оценка на риска, но пък притежаваше невероятна арогантност, която му даваше по-силно чувство за безопасност, отколкото всъщност притежаваше.

— … и тогава Рот разказа една история за баща си. Мога да призная, че отблизо краля изглежда доста… свиреп. Въпреки че не плаши достатъчно, за да променя разбиранията си.

Естествено че не. Но Асейл щеше да се погрижи за това.

Елан се наведе и се пресегна към цигарата. Беше натъпкана в едно от онези старомодни цигарета, каквито използваха жените, и като поднесе края на цигарето към устните си, за да си опъне, върха на цигарата оставаше да стърчи извън креслото.

Асейл извади от ножницата лъскаво стоманено острие, дълго колкото ръката му до лакътя. Винаги предпочиташе това оръжие за подобни задачи. Ритъма на сърцето му оставаше спокоен като ръката му, дишането му се запази бавно и равномерно, докато се надвесваше над фотьойла. Нарочно пристъпи встрани, така че отражението му да се появи на прозореца срещу бюрото.

— Не съм сигурен дали беше цялото Братство. Колко от тях са останали? Седем или осем? Това е част от проблема. Вече не знаем колко са. — Елан изтръска цигарата си и малкия къс пепел падна в средата на пепелника. — Сега, докато бях на срещата, дадох нареждания на мой колега да се свърже с теб… Моля? Разбира се, че му дадох номера ти, и не ми харесва тона ти… Да, и той присъства на срещата в дома ми. Той ще… Не, нямам намерение да го правя отново. Ще спреш ли да ме прекъсваш? Така мисля, да.

Елан вдиша дълбоко и бързо изпусна дима — раздразнението му си пролича в начина, по който издиша.

— Може ли да продължим? Благодаря. Както ти споменах, мой колега ще ти се обади във връзка с определена законова разпоредба, която може да ни е от полза. Той ми я разясни, но тъй като използва много термини, предположих, че ще искаш сам да го разпиташ.

Последва доста дълга пауза. Когато Елан заговори отново, звучеше по-притихнал, сякаш успокояващите думи отсреща бяха позагладили разрошените пера на егото му.

— О, и последно. Погрижих се за малкия ни проблем с „бизнес ориентирания” джентълмен…

Асейл нарочно стисна юмрук. Когато кожената ръкавица отново изскърца, Елан се изправи в креслото, краката му стъпиха здраво на пода, гръбнака му се разтегна нагоре, така че главата му да се подаде над облегалката на стола. Погледна наляво. После надясно.

— Трябва да вървя…

В този момент погледа на Елан се спря на прозореца срещу него и той видя отражението на убиеца си в стъклото.

Докато Кор стоеше в изолираната стая с подходящо отопление, трябваше да признае, че предпочита новата квартира на Троу пред приличния на тъмница склад, в който се помещаваха преди това. Може би трябваше да благодари на Сянката, който се натрапи в склада, ако отново прекосяха пътищата си.

От друга страна, усещането за топлина в тялото му може би се дължеше на разпаления му темперамент, а не на добре функциониращите въздухопроводи: аристократа от другата страна на линията изпробваше нервите му.

Не искаше никой от Съвета да му се обажда. Беше му предостатъчно, че се налага да се справя с един от членовете на глимерата. Макар обикновено да подхождаше спокойно към Елан, този път избухна гневно:

— Не давай номера ми на никой друг!

После си размениха няколко реплики с Елан и той усети как в аристократа се надига гняв. Което, разбира се, не беше добре. Никой не искаше безполезен инструмент в ръцете си. Особено ако дръжката му боде.

— Моите извинения, — след малко измърмори Кор. — Просто предпочитам да се разправям само с тези, които вземат решенията. Ето затова се обаждам само и единствено на теб. Другите не ме интересуват. Само ти.

Говореше все едно Елан бе жена и имаха романтична връзка. Кор завъртя очи, когато усети, че аристократа се върза и продължи да говори: „…О, и последно. Погрижих се за малкия ни проблем с „бизнес ориентирания” джентълмен…„

Внезапно Кор застана нащрек. Какво, в името на съдбата, бе направил този идиот?

В интерес на истината, можеше да се окаже чудовищна грешка. Каквото и да се говореше за провала на Асейл, все пак искаше да види Рот детрониран, а точно този „джентълмен” далеч не беше изрязан от крехката, фина коприна на Елан. И колкото и да ненавиждаше, че се налага да се справя със сина на Ларекс, Кор бе вложил значително време и ресурси в отношенията им. Наистина би било жалко да изгубят мерзавеца точно сега, а после да се наложи да внедряват нова връзка в Съвета.

— Какво каза? — настоятелно попита Кор.

Тона на Елан се промени и сега звучеше предпазливо.

— Трябва да вървя…

Писъкът, прогърмял през телефонната слушалка, бе толкова силен и оглушителен, че Кор отмести рязко телефона от ухото си и го задържа настрани. При звука бойците му, които се търкаляха из стаята, обърнаха глави в негова посока, и всички заедно станаха свидетели на убийството на Елан.

Данданията утихна и дълго време не се чуваше нищо, никой не молеше за милост — дали защото нападателя действаше много бързо, или защото дори умиращия мъж бе разбрал, че няма кой да му помогне.

— Сбъркана работа, — отбеляза Зайфър, когато от телефона се чу поредното вибриращо кресчендо. — Пълна каша.

— Все още диша, — отвърна някой друг.

— Не задълго, — изчурулика трети.

Всички бяха прави. Миг по-късно нещо тежко падна на пода и тогава звуците спряха.

— Асейл, — извика рязко Кор. — Вдигни проклетия телефон, Асейл.

Чу се шумолене, сякаш Елан говореше от мястото, където бе паднал, докато някой го надигаше. А после от другата страна се чу стържещо дишане. От което ставаше ясно, че Елан може би вече бе на парчета.

— Знам, че си ти, Асейл, — каза Кор. — И само мога да предполагам, че Елан е прекрачил правомощията си и неблагоразумието му е стигнало до твоите уши. Обаче ти отне партньора ми и той няма да остане неотмъстен.

За всеобща изненада мъжа отговори, а гласа му бе дълбок и силен.

— Едно време, в Древната страна, имаше издадени разпоредби за обидите, целящи да накърнят нечия репутация. Със сигурност си ги спомняш, и няма да отречеш правото ми на възмездие в Новия свят.

Кор оголи зъби, не защото бе разочарован от онзи, с когото разговаряше. Шибаният Елан. Ако тъпото копеле се придържаше към ролята си само на информатор, сега щеше да е жив — и на Кор щеше да се падне удоволствието да го убие, когато приключи всичко.

Асейл продължи:

— Той заяви пред представителите на краля, че аз съм отговорен за твоя изстрел — същия изстрел, който бе произведен в моя имот без моето знание или разрешение, и… — той продължи, без да дава възможност на Кор да отговори — …ти си наясно, че нямам почти нищо общо с атаката.

Назад в миналото, по времето на Блъдлетър, този разговор никога не би се състоял. Асейл щеше да бъде преследван като пречка и щеше да бъде елиминиран както заради положението си, така и заради самия спорт.

Но Кор бе научил урока си. И когато погледа му се спря върху Троу, извисяващ се толкова строен и елегантен сред останалите, той си помисли — да, наистина бе научил, че имаше подходящо време и място за определени… норми на поведение. Май такъв беше израза.

— Наистина мисля това, което ти казах, Кор, сине на Блъдлетър. — Кор потръпна от обръщението и се зарадва, че провеждаха разговора по телефона. — Не ме интересуват нито твоите намерения, нито тези на краля. Аз съм само бизнесмен — оттеглих се от Съвета и вече нищо не ме свързва с теб. А Елан се опита да ме изкара предател — със сигурност знаеш, че това си има цена. Отнех живота на Елан, защото той се опита да вземе моя. Напълно законно е.

Кор изпсува наум. Мъжът имаше пълното право. И докато в първия момент неутралитета на Асейл изглеждаше някак си невероятен, то сега Кор започваше да… е, в случая не можеше да използва думата „доверие”, защото той вярваше само на войниците си.

— Кажи ми нещо, — провлечено каза Кор.

— Питай.

— Свинската му глава още ли е прикрепена за малкото му слабо телце?

Асейл се ухили.

— Не.

— Знаеш ли, че това е един от любимите ми начини на убиване?

— Да го приемам ли като предупреждение, Кор?

Кор отново хвърли поглед към Троу, и пак си спомни за добродетелите, които се криеха дори в кодекса на поведение на воюващите мъже.

— Не, — заяви той. — Просто имаме нещо общо. Всичко най-добро, Асейл, през останалата част от нощта.

— И на теб. И, както се изрази общия ни познат, трябва да вървя. Преди да бъда принуден да заколя догена иконом, който точно в този момент чука по вратата, която предвидливо заключих.

Кор отметна глава назад и се засмя, приключвайки разговора.

— Знаете ли, — обърна се той към войниците си, — мисля, че го харесвам.