Сбъдната любов

Глава 36

Заради постоянните вибрации, които идваха от вътрешния му джоб, Кор знаеше, че бойците му го търсят. Реши да не отговаря.

Застанал пред сградата, в която отведоха неговата Избраница, той се чувстваше безсилен и не искаше да си тръгва, дори когато много други от неговия вид продължиха да паркират или да се дематериализират пред входната врата, откъдето беше минала тя. Следователно, щом мнозина идваха и си тръгваха, нямаше съмнение, че в сградата се помещаваше здравно заведение. Поне никой не го забелязваше, всички твърде вглъбени в собствените си грижи — независимо, че стоеше съвсем на открито.

За зла участ само мисълта за причината, довела неговата Избраница тук, му причиняваше гадене до такава степен, че започна да се дави. Леденият въздух помогна на гълтателния му рефлекс.

Кога беше дошъл нейния период на нужда? Сигурно съвсем наскоро. За последно беше я видял…

Кой беше бащата, се питаше той за стотен път. Кой беше взел онова, което принадлежеше на него.

— Не е твоя, — повтаряше си. — Не е твоя.

В случая не говореше съзнанието му, а инстинктите. Дълбоко в себе си, до мозъка на костите, той знаеше, че тя е неговата жена. И по някаква ирония това го спираше да не нападне заведението с всичките си бойци, ако се налага. Докато тя получаваше нужната помощ, най-малко искаше да прекъсва процеса.

Времето минаваше, липсата на информация до докарваше до лудост и изведнъж той осъзна, че досега не беше чувал за тази клиника. Ако тя беше негова жена, нямаше да знае къде да потърси помощ — определено щеше да изпрати Троу да потърси някое място, някак, да осигури помощ, ала ако случая беше спешен и имаше нужда от медицинска намеса? Ако му се наложеше да прекара час-два в търсене на лечител, това можеше да коства живота ѝ.

Братството, от друга страна, знаеше точно къде да я заведе. И когато я изпишеха от болницата, несъмнено щяха да я отведат в топлия, безопасен дом, където имаше много храна и меко легло, и нечовешката сила на поне шестима чистокръвни бойци, които да я пазят, докато спи.

Иронично, но намери успокоение в тази мисъл. В същото време, Обществото на лесърите оставаше много силен противник, а що се отнасяше до Братството — през вековете бяха доказали, че са много способни защитници.

Внезапно мислите му се насочиха към склада, където се подвизаваха той и войниците му. Студената, влажна, негостоприемна среда всъщност беше стъпка нагоре от останалите места, където бяха лагерували. Ако тя беше с него, къде щеше да я държи? Никой мъж не можеше да я гледа в негово присъствие, особено ако се преобличаше или се къпеше…

От гърлото му се процеди ръмжене. Не. Никой мъж не можеше да спира поглед върху плътта ѝ, иначе жив щеше да го одере. Господи, тя се бе чифтосала с друг. Тя бе отворила свещената си плът и бе приела вътре друг.

Кор скри лице в дланите си, а болката в гърдите го караше да трепери.

Сигурно е бил Примейла. Ама да, разбира се, че беше легнала с Фюри, син на Агъни. По този начин се размножаваха Избраниците, ако не го лъжеше паметта и ако вярваше на слуховете.

Внезапно съзнанието му се замъгли от образа на перфектното ѝ лице и стройната ѝ фигура. Само като си мислеше, че някой друг я бе съблякъл и бе покрил тялото ѝ с неговото…

Спри се, говореше си сам. Спри се.

За да отвлече вниманието си от лудостта, той се замисли как би могъл да намери подходящо жилище, в което да я настани, ако обстоятелствата го наложат. В съзнанието му изникна спомена за онази жена, която уби, и която бе послужила за храна на войниците му. А вилата наистина изглеждаше чаровно старинна и прекрасна…

Но къде щеше да се крие Избраницата през деня? Освен това, не искаше да я посрамва, като я кара да се разхожда по същия килим, който носеше спомена от толкова много секс.

— Извинете ни.

Кор посегна към оръжието си под якето и се извърна. Само дето нямаше да се наложи да прилага сила — зад него стоеше дребничка жена с детето си. Очевидно бяха слезли от комбито, паркирано на десетина метра от него. Малкото се криеше зад майка си, а в очите на жената се таеше страх. Все пак, когато се натъкнеш на чудовище, не го посрещаш с отворени обятия.

Кор се поклони дълбоко, защото гледката на лицето му, извисяващо се над тях, едва ли помагаше на ситуацията.

— Няма проблем.

След това се отдалечи от майката и детето и се върна на първоначалното място, където бе застанал. Не беше осъзнал, че съвсем се е изложил на открито. Не искаше да се бие. Не и с членове на Братството. Не и когато неговата Избраница беше в деликатно положение. Не… тук.

Притворил очи, му се прииска да може да се върне в онази нощ, когато Зайфър го заведе на поляната и Троу, под претекста, че ще го спаси, го бе обрекъл на вечен живот като жив мъртвец. Обвързан мъжки, далеч от своята половинка. Мъртъв, макар и подвижен…

Без предупреждение вратата се отвори и се появи неговата Избраница. Цялото същество на Кор реагира на мига, устремено към действия, въпреки причините, които бе изтъкнал по-рано.

Отведи я! Веднага!

Не го направи. Мрачните изражения на грижовните ѝ пазачи го накараха да замръзне на място — явно по време на пребиваването им вътре им бяха съобщили лоши новини. Както на влизане, и сега я отнесоха до колата. И дори сега във въздуха се усещаше мириса на кръвта ѝ.

Настаниха Избраницата му на задната седалка на седана, а другата женска седна до нея. После Фюри, син на Агъни, и боеца с различните очи се настаниха отпред. Автомобилът зави бавно, сякаш притеснен за безценния товар в задната част на купето.

Кор ги последва, и постепенно набра скорост, за да се движи едновременно с тях първо по селския път до края на алеята, а после по магистралата. Когато колата приближи висящия мост, той отново се качи на най-високата греда, и после, когато неговата женска мина под него, той заскача от покрив на покрив, докато седана заобикаляше центъра на града.

Той проследи колата на север до момента, в който тя слезе от магистралата и навлезе във фермерските земи. Остана с нея през цялото време.

И така откри местоположението на Братството.