Глава 30

Тъкмо спуснаха капаците на прозорците за през нощта, когато на вратата на Лейла се почука — и преди още аромата му да бе достигнал до нея, тя вече знаеше кой идва да я види. Несъзнателно ръката ѝ се зарови в косата, и тя осъзна, че е разрошена и сплетена, защото целия ден се бе въртяла и премятала в леглото. И още по-зле — дори не беше сменила раздърпаните дрехи, с които по-рано бе ходила до клиниката. Обаче нямаше как да му забрани да влезе.


— Заповядай, — каза високо тя, седна по-изправена в леглото и придърпа завивките, така че да прикрият гърдите ѝ.


Куин носеше бойното си облекло, което я наведе на мисълта, че той ще е на смяна тази нощ, или може би не. Не беше на „ти” с графика им. Погледите им се срещнаха и тя сбърчи чело.


— Не изглеждаш добре.


Той посочи с ръка лепенката на веждата си.


— О, това ли? Само драскотина.


Всъщност нещо друго грабна вниманието ѝ, а не нараняването. Празният му поглед и изпитите бузи говореха друго.


Той спря. Подуши въздуха. И пребледня. Тя внезапно сведе поглед към сплетените си ръце.


— Моля те, затвори вратата, — каза тя.


— Какво става?


Както бе помолила, вратата се затвори и тя си пое дълбоко дъх.


— Снощи ходих до Хавърс…


— Какво?


— Кървях…


— Кървяла си! — Втурна се напред и спря до леглото. — Защо, по дяволите, не ми каза?


Пресвета Скрайб Върджин, нямаше как да не затрепери пред разяреното му лице, а и честно казано, в момента силите ѝ бяха изцедени и не можеше дори да се защити. Усетил ужаса й, Куин незабавно обузда гнева си и започна да се разхожда в кръг. Когато отново я погледна, каза с дрезгав глас:


— Извинявай, не исках да крещя. Просто… тревожа се за теб.


— Аз съжалявам. А и трябваше да ти кажа… но ти беше на пост и не исках да те тревожа. Не знам… честно, може би не разсъждавах нормално. Бях изпаднала в паника.


Куин приседна до нея, огромните му рамене се прегърбиха, когато опря лакти на коленете си и преплете пръсти.


— И какво стана?


Тя само вдигна рамене.


— Ами, както може да усетиш, кървя.


— Колко?


Помисли си за думите на сестрата.


— Достатъчно.


— От кога?


— Започна преди около едно денонощие. Не исках да ходя при д-р Джейн, защото не бях сигурна дали ще го запази в тайна, а и все пак няма много опит с бременността при нашия вид.


— Какво каза Хавърс?


Сега тя сбърчи вежди.


— Не поиска да ми каже.


Главата на Куин се завъртя към нея.


— Я повтори?


— Заради статуса ми на Избраница, щял да говори само с моя Примейл.


— Не се занасяй с мен.


Тя поклати глава.


— И аз също не можах да повярвам, а и се страхувам, че си тръгнах оттам неочаквано. Отнесе се с мен като с обект без особено значение, все едно съм само хранилище…


— Знаеш, че не е вярно, — Куин хвана ръката ѝ, а разноцветните му очи горяха. — Не и за мен. Никога.


Тя се пресегна и докосна рамото му.


— Знам, но ти благодаря, че ми го припомни. — Вдигна рамене. — Имах нужда да го чуя сега. А що се отнася до случващото се с… мен… сестрата каза, че никой не може да го предотврати.


Куин впери поглед в килима и дълго остана загледан.


— Не разбирам. Не биваше да се случва така.


Като преглътна ужасното чувство за провал, тя се поизправи и погали гърба му.


— Знам, че го желаеше, колкото и аз.


— Не може да го загубиш. Просто е невъзможно.


— От това, което разбрах, прогнозите не са добри. Нито в началото… нито в края.


— Не, не е редно. Аз… аз я видях.


Лейла се прокашля.


— Сънищата невинаги се сбъдват, Куин.


Изглеждаше като най-простото нещо, което можеше да бъде изречено. Толкова очевидно. И в същото време пронизваше сърцето.


— Не приличаше на сън, — отвърна грубо той. Но после се отърси и отново я погледна. — Как се чувстваш? Боли ли те?


Той стана на крака, когато тя не отговори веднага, защото не искаше да го лъже за спазмите.


— Отивам да доведа д-р Джейн.


Тя сграбчи ръката му и го задържа.


— Почакай. Помисли за секунда. Ако губя малкото… — Тя се спря за миг, събра кураж и тогава продължи: — Няма причина да споделяме с никого. Никой не трябва да узнава. Може просто да оставим природата… — В този момент гласа ѝ се пречупи, ала тя се насили да продължи — … да си свърши работа.


— Как ли пък не. Няма да застрашавам живота ти, само за да избегна сблъсъка.


— Това няма да спре аборта, Куин.


— Не ме притеснява само аборта. — Той стисна ръката ѝ. — Ти си важна. Затова отивам веднага да доведа д-р Джейн.

„Да, майната му цялото това пазене на тайни” си помисли Куин, на прага на вратата. Беше чувал истории за женски, получили кръвоизлив по време на аборти — и въпреки, че не мислеше да споделя чутото с Лейла, щеше да направи всичко възможно да го предотврати.


— Куин, спри, — извика Лейла. — Помисли си какво правиш.


— Вече го направих. С ясно съзнание. — Не изчака отново да му се противопостави. — Ти стой тук.


— Куин…


Все още чуваше гласа ѝ, когато затръшна вратата и хукна по коридора, и после по стълбите надолу. Ако имаше късмет, д-р Джейн сигурно още вечеряше със своя хелрен — двамата бяха на масата, когато той отиде да нагледа Лейла. Когато стигна във фоайето, маратонките му Найк изскърцаха по мраморния под, точно преди да се озове пред арката, отделяща трапезарията. Късметът го споходи, защото лекарката все още стоеше на същото място, където я бе видял, и първата му мисъл бе да извика името ѝ. Само че осъзна, че няколко от братята все още бяха на масата и довършваха десерта си.


По дяволите. Лесно му беше да каже, че ще се справи с последиците, ако онова, което сториха двамата, се разчуеше. Но Лейла? Като свещена Избраница, тя имаше много повече за губене от него. Фюри беше справедлив мъж и можеше да им се размине. Що се отнася до останалите от обществото? Вече беше минал през ужаса да те отхвърлят и не искаше същото да се случи и с нея.


Куин бързо се отправи към мястото, където Ви и Джейн се бяха отпуснали и си почиваха — брата запалил ръчно свита цигара, а призрачната лекарка се усмихваше на някаква негова шега. В мига, в който добричката докторка погледна към него, приседна по-напред. Куин падна на колене и прошепна в ухото ѝ. Не измина и секунда и тя вече беше на крака.


— Трябва да вървя, Вишъс.


Братът вдигна диамантените си очи. Очевидно един поглед към лицето на Куин бе достатъчен: не зададе никакъв въпрос, просто кимна веднъж. Куин и докторката се оттеглиха бързо.


Д-р Джейн не загуби нито секунда да разпитва как точно се е случила тази бременност.


— От колко време кърви?


— Двадесет и четири часа.


— Колко силно?


— Не знам.


— Някакви други симптоми? Треска? Гадене? Главоболие?


— Не знам.


Тя го спря, когато наближиха голямото стълбище.


— Върви в Дупката. Чантата ми е на плота до купата с ябълки.


— Разбрано.


Куин не беше тичал толкова бързо никога през живота си. Първо излезе от антрето. После прекоси заснежения двор. Въведе кода за Дупката. Нахлу в мястото на Ви и Бъч. Обикновено никога не би връхлетял вътре, без да почука — глупости, не би се появил в Дупката без предварително уговорена среща. Тази вечер, обаче, беше пратил по дяволите всичко всичко…


Чудесно, черната чанта се намираше до телевизора. Грабна я, изтича навън, изстреля се покрай паркираните коли и затропа с крака, докато чакаше Фриц да отвори входа към имението.


Връхлетя и почти изравни догена със земята.


Когато се качи на втория етаж, той мина като мълния покрай отворената врата на кабинета на Рот и влезе в гостната стая, която обитаваше Лейла. Затворил вратата, той дишаше тежко, докато приближаваше леглото, където добрата лекарка се беше настанила на неговото място.


Господи, Лейла изглеждаше бяла като платно. Разбира се, загубата на кръв и страха можеха да причинят това на жената. Д-р Джейн беше по средата на изречението, когато се пресегна и взе чантата от него.


— Мисля, че трябва да започна с жизнените ти показатели…


Бум! Гръмотевичният трясък се разнесе из стаята и първата мисъл на Куин бе да се хвърли върху двете жени като щит. Но боботенето не дойде от избухнала бомба. Фюри нахлу в стаята и отвори широко вратата. Жълтите очи на брата засияха, но не на хубаво, когато погледа му се придвижи от Лейла към Джейн, после към Куин и обратно.


— Какво, по дяволите, става тук? — настоятелно попита той, а ноздрите му се разшириха, очевидно уловил същия мирис като Куин. — Видях докторката да се качва по стълбите светкавично. После Куин с чантата ѝ. А сега най-добре ще е някой да започне да обяснява. Точно на минутата.


Ала той вече знаеше. Защото виждаше изражението на Куин. Куин се обърна към брата:


— Тя забременя от мен…


Не получи възможност да довърши изречението. Ако трябваше да бъдем по-точни, едва успя да произнесе „забременя”. Братът изневиделица го сграбчи и го хвърли към стената. Гърбът му пое целия удар, а челюстта го заболя жестоко, което предполагаше, че е получил един здрав право в лицето. После грубите ръце го приковаха на място, а краката му увиснаха на около десет сантиметра над красивия ориенталски килим — точно когато хората започнаха да се събират пред вратата.


Прекрасно. Имаха си публика.


Фюри почти опря лицето си в това на Куин и оголи зъби.


— Какво си ѝ сторил?


Куин преглътна солидно количество кръв.


— Настъпи периода ѝ на нужда. И аз се отзовах.


— Не я заслужаваш…


— Знам.


Фюри отново го зашлеви.


— Тя не заслужава това…


— Съгласен съм…


Тряс! Отново последва удар в стената.


— Тогава за какъв дявол я…


Ревът, изпълнил стаята, бе толкова силен, че огледалото на стената до главата на Куин се разтресе — както и сребърните четки за коса на бюрото, а също и кристалите по свещниците, закачени до вратата. Първоначално бе убеден, че е Фюри, само дето брата се намръщи и погледна през рамо.


Лейла беше станала от леглото и се приближаваше към тях, и по дяволите, погледа ѝ бе достатъчен, за да разтопи боята от някоя кола. Независимо, че не се чувстваше добре, зъбите ѝ бяха оголени, а пръстите ѝ свити като нокти и ледения полъх, който се носеше от нея, накара врата на Куин да настръхне, все едно бе поставен пред голяма опасност. Ревът, който чуха, не звучеше като рев, който може да излезе от устата на който и да е мъжкар, а какво оставаше от деликатна женска със статут на Избраница. И още повече, противния тон в гласа ѝ прозвуча още по-зловещо:


— Веднага. Го. Пусни.


Гледаше към Фюри, сякаш бе готова да изтръгне ръцете му от ставите и да го пребие с тях, ако не направеше точно каквото бе наредила, и точка по въпроса. И кой да предположи, но внезапно Куин отново можеше да диша и маратонките му вече опираха пода. Като на магия. Фюри вдигна длани пред себе си:


— Лейла, аз…


— Няма да го докосваш. Не и заради това, ясна ли съм? — Стоеше на тръни, сякаш бе готова всеки момент да отскочи и да сграбчи гърлото на брата. — Той е баща на моето малко и ще бъде според всички права и привилегии.


— Лейла…


— Разбрахме ли се?


Фюри кимна с многоцветната си глава.


— Да. Но…


Тя изсъска на Древния език:


— Ако му се случи някаква беда, ще тръгна след теб, и ще те намеря дори в съня ти. Не ме интересува къде полагаш главата си за сън и до кого; отмъщението ми ще завали над теб и няма да спре, докато не се удавиш.


Последната дума прозвуча провлечено, а последната ѝ сричка се изгуби в ръмженето. Настъпи мъртвешка тишина. Докато д-р Джейн не заговори с пресъхнало гърло:


— Ето затова казват, че женските от вида ви са по-опасни от мъжките.


— Вярно, — някой измърмори навън в коридора.


Фюри вдигна разочаровано ръце.


— Просто искам най-доброто за теб, не само като приятел, който се притеснява за теб, това ми е шибаната работа. Минала си през периода на нужда, без да кажеш на никого, легнала си с него, — Фюри посочи Куин все едно бе кучешко лайно — и после не си казала на никого за здравословния си проблем. И според теб трябва да се радвам? Да не си откачила?


Между двамата последва кратък разговор, ала Куин не успя да го чуе: цялото му съзнание се бе оттеглило дълбоко в мозъка му. Забавният коментар на брата не би трябвало да жили като пчела — и друг път бе чувал подобни неща, и за бога, дори си ги беше мислил за самия себе си. Но по някаква причина думите му предизвикаха разлом, който стигна чак до дъното на душата му. Припомняйки си, че едва ли е трагедия да се посочи очевидното, той се измъкна от спиралата на срама и се огледа. Естествено, всички се бяха струпали пред отворената врата — и отново нещата, които бе искал да останат лични, се случваха пред погледа на хиляди.


Поне на Лейла не ѝ пукаше. Или не обръщаше внимание. Изглеждаше някак смешно тези обучени професионални бойци да се страхуват да се доближат на по-малко от миля от жената. Все пак, ако искаш да оцелееш в техния бизнес, трябва отрано да се научиш правилно да преценяваш риска — и дори Куин, който се беше превърнал в обект на закрилническия инстинкт на Избраницата, не би посмял да я докосне.


— Тук се отказвам от статута си на Избраница и от всичките права и привилегии. Аз съм Лейла и се влюбих в пулсиращото сърце пред мен…


Фюри се опита да я прекъсне.


— Слушай, не е нужно да го правия…


— … и дори повече. В очите ви се провалих, неспазвайки традициите и наученото, вече не съм девствена, заченах малко, макар в момента да го губя.


Куин блъсна главата си в стената. Да му се не види. Фюри прокара ръка през гъстата си коса.


— Шибана работа.


Лейла се олюля на краката си и всички се втурнаха да ѝ помагат, но тя избута всички ръце и съвсем сама се придвижи обратно до леглото. Внимателно наклони тялото си, сякаш всичко я болеше, и сведе глава.


— Моята смърт е предрешена и съм готова да се изправя срещу последствията, без значение какви ще са. Това е.


Мнозина повдигнаха вежди, докато тя изричаше думите за напускане, ала никой не се възпротиви; след миг наблюдателите се размърдаха, макар Фюри все още да стоеше неподвижно. Като Куин и лекарката. Вратата се затвори.


— Добре, след всичко това наистина трябва да проверя състоянието ти, — каза д-р Джейн и внимателно помогна на жената да се настани на възглавниците, като я загъна отново със завивките.


Куин не помръдна, когато апарата за кръвно налягане се настани върху нежната ръка и се чуха няколко напомпвания. Фюри, от друга страна, крачеше напрегнато, поне докато не погледна телефона си и се намръщи.


— Затова ли Хавърс ми е звънял снощи?


Лейла кимна.


— Отидох там, за да ми помогнат.


— Защо не дойде при мен? — измърмори повече на себе си брата.


— Какво каза Хавърс?


— Не знам, защото не прослушах гласовата поща. Сметнах, че не е необходимо.


— Той ясно даде да се разбере, че ще разговаря само с теб.


След думите ѝ, Фюри погледна към Куин с пронизващите си жълти очи.


— Ще се бракосъчетаете ли?


— Не.


Изражението на Фюри отново придоби леден вид.


— Що за мъж си ти, по дяволите?


— Той не е влюбен в мен, — прекъсна го Лейла. — Нито пък аз в него.


Главата на Примейла се извърна рязко, а Лейла продължи:


— Искахме малко. — Тя се наклони напред, докато Джейн преслушваше гърба ѝ. — И с това се изчерпва всичко.


Братът изпсува.


— Не схващам.


— И двамата сме сираци и си приличаме, — каза Избраницата. — И двамата искаме… семейство по наш избор.


Фюри въздъхна, отиде до бюрото в ъгъла и се отпусна на изтънчения фотьойл.


— Ами. Ах. Това променя нещата донякъде. Помислих си, че…


— Няма никакво значение, — прекъсна го Лейла. — Това е положението. Или поне такова можеше да бъде.


Куин без причина разтърка очите си. Не бяха замъглени или нещо подобно. Не. Никак даже. Просто беше адски тъжно. Цялата проклета история. От състоянието на Лейла, през безсилието на Фюри, до пронизващата болка в собствените му гърди — от всички струеше огромна тъга.

Загрузка...