Сега и завинаги

Глава единайсета

Два дни по-късно „Газет“ и „Таймс“ съобщиха, че госпожица Виктория Сийтън — графиня Лангстън, чийто годеж с Джейсън Филдинг — маркиз Уейкфийлд, бе обявен по-рано, е направи официалния си дебют пред обществото на бал, организиран след две седмици от братовчед й херцог — Атъртън.

Едва успяло да възприеме вълнуващата новина, лондонското общество стана свидетел на внезапно оживление в разкошната лондонска къща на маркиз Уейкфийлд на Ъпър Брук Стрийт номер 6.

Първо пристигнаха две карети, Нортръп, икономът, О’Мейли, главният лакей, и госпожа Крейдък, готвачката. Скоро бяха последвани от голям фургон, в който пътуваха икономката, няколко прислужнички, четирима обикновени лакеи и цяла планина сандъци.

Малко след това пристигна още една карета с госпожица Флоси Уилсън, неомъжената леля на херцога — пълничка, възрастна дама с розовобузесто лице на купидон, оградено от руси къдрици.

На главата й имаше прекрасно малко боне с черничев цвят, което повече би подхождало на много по-млада жена и което караше госпожица Флоси да прилича на пухкава, старичка кукла. Госпожица Флоси Уилсън, която бе добре известна личност сред благородниците, слезе от каретата, весело махна на двама свои приятели, които минаваха покрай нея, и бързо изкачи стъпалата към къщата на правнука си.

Всичко това бе проследено от елегантно облечените дами и господа, които се разхождаха по Ъпър Брук Стрийт, но нито едно от тези събития не предизвика силния интерес, който създаде у наблюдаващите каретата на Джейсън Филдинг, теглена от четири сиви коня, която спря пред къщата на номер шест на следващия ден.

От разкошния интериор на каретата с кръстовете излезе Чарлз Филдинг — херцог Атъртън, последван от млада дама, която можеше да бъде единствено бъдещата съпруга на Джейсън Филдинг. Младата дама грациозно слезе от каретата, хвана херцога под ръка, спря се и с усмивка на лице огледа великолепната четириетажна къща с широки еркерни прозорци.

— Мили Боже! Това е тя! — възкликна младият лорд Уилтшир от наблюдателния си пункт от другата страна на улицата. — Това е графиня Лангстън! — добави и ентусиазирано заби лакът в ребрата на приятеля си, за да подчертае думите си.

— Откъде знаеш? — попита лорд Кроули и приглади една несъществуваща гънка на сакото си.

— Ясно е като бял ден коя е… погледни я само! Красавица! Несравнима е!

— Не виждаш лицето й — с основание посочи приятелят му.

— Не ми трябва да видя лицето й. Ако не беше хубава, никога нямаше да получи предложение от Филдинг. Някога да си го виждал с жена, която да не е ослепително красива?

— Не — призна лорд Кроули. Той вдигна монокъла си, присви око и изненадано подсвирна. — Червенокоса е.

— Не е червенокоса. По-скоро е руса, отколкото червенокоса.

— Не, тициан е — възрази лорд Кроули. И като размисли за момент, заяви: — Тицианът е възхитителен цвят. Аз лично винаги съм го предпочитал.

— Глупости! Никога не си харесвал тицианова коса. Изобщо не е на мода.

— Вече е — предсказа лорд Кроули и се усмихна. Той свали монокъла си и хвърли самодоволен поглед на приятеля си. — Смятам, че леля ми Мързли се познава с Атъртън. Ще получи покана за дебютния бал на графиня Лангстън. Мисля да я придружа и… — Той спря по средата на изречението си и се сепна, когато въпросната млада дама се обърна към каретата и извика нещо. Миг по-късно огромен сребристосив звяр изскочи от нея и застана до крака й. След това продължи към къщата. — Дяволите да ме вземат, ако това не е вълк! — прошепна със страхопочитание лорд Кроули.

— Има стил — каза другият млад мъж. — Не съм чувал за жена, която има за домашен любимец вълк. Графинята е много стилна.

Изгарящи от желание да разпространят новината, че първи са зърнали мистериозната лейди Виктория Сийтън, двамата мъже се разделиха и се втурнаха към клубовете си.

До следващата вечер, когато Джейсън пристигна в Лондон и влезе в „Уайт“, където не беше стъпвал от месеци, с намерението да прекара няколко часа на спокойствие в игра на карти, преди да отиде на театър, фактът, че се е сгодил за ослепителна красавица, която освен това бе и провъзгласена за определяща модните тенденции, вече бе широко известен. В резултат, вместо да играе карти на спокойствие, Джейсън непрестанно бе притесняван от познати, които прекъсваха играта му, за да го поздравят за отличния вкус и големия късмет и да му поднесат поздравленията си и най-добрите си пожелания за бъдещето.

След като издържа два часа, през които му стискаха ръката и го тупаха по рамото, му хрумна, че независимо какво мисли Чарлз, не беше разумно обществото да смята, че той е сгоден за Виктория Сийтън. Никой от заможните ергени, които го поздравяваха, не би дръзнал да рискува да го обиди, като ухажва бъдещата му съпруга. Затова маркизът им благодари за пожеланията, но добави:

— Нещата между нас още не са съвсем уточнени. Лейди Сийтън още не е напълно сигурна в чувствата си към мен. Не ме познава достатъчно добре.

Джейсън каза това, защото беше необходимо, но бе отвратен от този фарс и ужасно раздразнен от ролята си на човек, чиято годеница може да го зареже.

В девет часа, когато каретата му спря пред елегантната къща на Уилямс Стрийт, която маркизът бе предоставил на любовницата си, Джейсън бе в ужасно настроение. Той изкачи стъпалата и нетърпеливо почука на вратата.

Прислужницата, която отвори вратата, погледна мрачното му лице и нервно отстъпи назад.

— Г… госпожица Сибил нареди да ви кажа, че не иска да ви вижда повече.

— О? — възкликна Джейсън. — Така ли?

Малката прислужница, която прекрасно знаеше, че парите за заплатата й идват от ужасно високия властен мъж, изправил се пред нея, кимна, преглътна и извинително добави:

— Да, милорд. Госпожица Сибил прочете за бала на годеницата ви и че вие ще присъствате на него и си легна.

— Отлично! — грубо каза той. Тази вечер не беше в настроение да търпи капризите на Сибил и мина покрай прислужницата. Изкачи стъпалата към втория етаж и отвори вратата на спалнята на любовницата си.

Маркизът присви очи при вида на пленителната красавица, която се бе облегната на купчина сатенени възглавници.

— Усойница ли те ухапа, скъпа? — студено попита той и опря гръб на затворената врата.

Зелените очи на Сибил мятаха искри към него, но тя не си направи труд да му отговори.

— Ставай и се обличай! — заповяда й той с опасно тих глас. — Отиваме на забава. Изпратих ти бележка.

— Никъде няма да ходя с теб! Никога повече!

Джейсън започна да разкопчава сакото си.

— В такъв случай ми направи място. Ще прекарам вечерта тук.

— Разгонено чудовище! — избухна разярената красавица и скочи от леглото. Бледорозовата й шифонена нощница се развя след нея. — Как смееш! Как смееш да си мислиш, че можеш да се доближаваш до мен след съобщението в „Таймс“! Напусни къщата ми!

Джейсън изгледа с безразличие Сибил.

— Трябва ли да ти напомням, че къщата е моя.

— Тогава аз ще я напусна — остро отвърна тя, но брадичката й затрепери. Закри лице с ръце и избухна в сълзи. — Джейсън, как можа! — изхълца хубавицата. Тялото й се разтресе от сърцераздирателно ридание. — Каза ми, че не си сгоден, и аз ти повярвах! Никога… никога няма да ти го простя! Никога…

Гневът на Джейсън премина и се замени от съжаление, докато той слушаше онова, което трябваше да мине за вопли на сломена жена.

— Това ще ти помогне ли да ми простиш? — тихо попита той. След това бръкна в джоба си, извади малка кадифена кутийка, отвори капачето й и й я подаде.

Сибил разтвори пръсти, погледна през тях и ахна, като видя блестящата диамантена гривна, положена върху черно кадифе. Тя благоговейно я вдигна от кадифеното й ложе и я притисна до лицето си. След това вдигна блесналите си очи към любовника си:

— Джейсън, за колието към гривната бих ти простила всичко. Джейсън, който смяташе да я увери, че няма намерение да се жени за Виктория, избухна в смях.

— Сибил — каза той и поклати глава. — Мисля, че това е най-привлекателното ти качество.

— Кое? — попита тя, забравила за гривната.

— Твоята алчност — отвърна Джейсън. — Всички жени са алчни, но ти поне си откровена. Сега искам да ми покажеш радостта си от новото си украшение.

Сибил покорно отиде в прегръдките му, но погледът в очите й остана леко смутен, когато вдигна глава, за да го целуне.

— Ти… нямаш много високо мнение за жените, нали, Джейсън? Изпитваш презрение към всички, нали?

— Мисля — уклончиво промърмори той, докато развързваше панделката на гърдите й, — че жените са прелестни създания в леглото.

— А извън него?

Той не обърна внимание на въпроса й и пусна нощницата да се свлече от раменете й. Целувайки я страстно, Джейсън я вдигна на ръце и я отнесе до леглото, а Сибил забрави, че така и не е отговорил на въпроса й.