Сега и завинаги

Глава двайсет и седма

— Добро утро, милейди — поздрави Рут с лъчезарна усмивка. Виктория се обърна в огромното легло на Джейсън:

— Добро утро. Колко е часът?

— Десет. Да ви донеса ли халата? — попита тя, хвърляйки поглед към разхвърляните дрехи на пода.

Виктория поруменя, но се чувстваше толкова отпусната и изтощена, че не изпита нищо повече от леко смущение от това, че е била заварена в леглото на Джейсън. Бяха правили любов още два пъти, преди да заспят, и още веднъж рано тази сутрин.

— Не се притеснявай, Рут — промърмори Виктория, — искам да поспя още малко.

Когато камериерката излезе, младата жена се обърна по корем и с лека усмивка се сгуши във възглавниците. Хората смятаха Джейсън Филдинг за студен, циничен и недостъпен, спомни си тя и се усмихна. Колко ли изумени щяха да останат, ако знаеха какъв нежен и страстен любовник е в леглото. Или пък може би това изобщо не беше тайна, помисли си тя. Беше виждала с какъв копнеж го гледаха омъжените жени и тъй като не можеха да го имат за съпруг, със сигурност го искаха за любовник.

Като се замисли за това, тя си спомни колко пъти беше чувала името му да се споменава във връзка с някоя красива омъжена жена, чийто съпруг е стар и грозен. Без съмнение в живота си той беше имал много жени преди нея, защото знаеше точно как да я целуне и къде да я докосне, за да накара тялото й да тръпне от желание.

Виктория се опита да прогони тези мисли от главата си. Нямаше значение колко жени бяха познали дивата и първична красота на страстта му, защото отсега нататък той беше неин. Очите й вече се притваряха, когато забеляза плоската черна кутия за бижута на масичката до леглото си. Измъкна ръка изпод копринените чаршафи и се протегна, отваряйки кутията. В нея лежеше великолепна изумрудена огърлица заедно с бележка от Джейсън, която гласеше: „Благодаря ти за незабравимата нощ.“

Виктория смръщи гладкото си чело. Искаше й се да не й беше противоречал, когато се опита да му каже, че го обича. Искаше й се и той й да беше казал същото. А най-вече й се искаше да престане да й подарява бижута всеки път, когато му достави удоволствие. Огърлицата я накара да се почувства особено неприятно, сякаш й беше платил за някаква услуга.

Виктория се стресна и се събуди. Беше почти обяд, а Джейсън й беше казал, че срещата му тази сутрин ще е приключила до тогава. Нетърпелива да го види и да се наслади на усмивката му, тя облече красива бледолилава рокля с широки дълги ръкави, събрани на китките. Едва издържа, докато Рут приготви косата й, разресвайки я до блясък, след което я усука в дебели къдрици, прихванати с бледолилави панделки.

Щом беше готова, тя се втурна по коридора, след което умишлено забави крачка, докато се спускаше по голямото стълбище. Нортръп й се усмихна, когато го попита за Джейсън, а щом мина край О’Мейли, й се стори, че ирландският лакей й намигна. Все още се чудеше дали наистина беше така, когато почука на вратата на кабинета на Джейсън и влезе.

— Добро утро — весело каза тя. — Помислих си, че може би искаш да обядваме заедно.

Той хвърли бегъл поглед към нея:

— Съжалявам, Виктория. Зает съм.

Тя се почувства като досадно дете, което твърдо, но вежливо е било поставено на мястото му, и попита колебливо:

— Джейсън, защо работиш толкова?

— Обичам да работя — равнодушно отвърна съпругът й. Очевидно предпочиташе работата пред нейната компания, осъзна Виктория, тъй като със сигурност не се нуждаеше от парите.

— Съжалявам, че те прекъснах — тихо каза тя. — Повече няма да го правя.

Когато тя излезе, Джейсън понечи да извика след нея, но се отказа и отново седна зад бюрото си. Искаше да обядват заедно, но нямаше да е особено разумно да прекарва твърде много време с нея. Щеше да позволи на Виктория да бъде приятна част от живота му, но не и най-важната. Никога нямаше да позволи на една жена да има такава власт над него.

Виктория се смееше, докато малкият Били размахваше дървената си сабя в полето зад сиропиталището, заповядвайки на едно от другите сирачета да „скача зад борда“. С черна превръзка на здравото си око, жизненото хлапе изглеждаше като очарователен малък пират.

— Мислите ли, че тази превръзка ще му помогне? — попита пасторът, който стоеше до нея.

— Не съм сигурна. Баща ми беше не по-малко учуден от всички останали, когато помогна на онова момченце. Щом окото се оправи, татко започна да се пита дали в такива случаи проблемът не е в очните мускули, които контролират движението, а не в самото око. Ако наистина е така, то тогава, покривайки здравото око, мускулите на другото биха могли да заякнат, щом бъдат принудени да функционират.

— Със съпругата ми се питахме дали няма да ни удостоите с честта да вечеряте с нас след кукления спектакъл на децата. Ако позволите, бих казал, че децата в сиропиталището наистина са много щастливи, че имат такъв щедър и всеотдаен покровител като вас. Смея да твърдя, че благодарение на вашата щедрост няма друго сиропиталище в цяла Англия, където децата да получават по-хубави дрехи или храна.

Виктория се усмихна и понечи да откаже любезната покана, но внезапно промени намерението си и я прие. Изпрати едно от по-големите деца до Уейкфийлд, за да съобщи на Джейсън, че ще вечеря в дома на пастора, след което се облегна на едно дърво, загледана в децата, които играеха на пирати, питайки се как ли ще реагира съпругът й на отсъствието й тази вечер, което се случваше за пръв път.

В действителност нямаше как да разбере дали за него би имало някакво значение. Животът беше станал много странен, много объркващ. Освен бижуто, което й беше дал, тя вече притежаваше смарагдови обици и гривна, подхождащи на огърлицата, диамантени обици и рубинена брошка, както и диамантени игли за коса — по нещо за всяка от петте нощи, в които се любиха.

Той страстно я любеше, а на сутринта й оставяше скъпо бижу, след което напълно я изхвърляше от мислите и от живота си до следващата вечер, когато отново бяха заедно на вечеря и в леглото. В резултат на това странно отношение у Виктория започна да се надига силен гняв към Джейсън.

Може би щеше да понесе отношението му по-лесно, ако той работеше непрекъснато, но не беше така. Намираше време да излиза на езда с Робърт Колингуд, да посещава мировия съдия и да се занимава с куп друга неща. Удостояваше Виктория с компанията си единствено на вечеря и после в леглото. Осъзнаването на факта, че такъв щеше да бъде животът й, отначало я натъжаваше, а после започна да събужда гняв у нея. Днес беше достатъчно ядосана, за да не се прибере вкъщи за вечеря.

Очевидно Джейсън искаше да има типичния за висшето общество брак. Тя трябваше да се занимава със своите работи, а той — с неговите. Знаеше, че изисканите хора не поддържат близък контакт непрекъснато; това се смяташе за просташко и обикновено. Не си бяха обещали и да се обичат, но в това отношение съпругът й се държеше доста странно. Беше й казал да не го обича и въпреки това я любеше всяка нощ с часове, докато не изтръгнеше от нея признание в любов. Колкото повече се опитваше да се въздържи да каже „Обичам те“, толкова по-пламенен ставаше той, докато не изтръгнеше от нея признанието с помощта на ръцете, устните и силното си тяло.

Сякаш имаше нужда да чуе тези думи и въпреки това никога не й го признаваше. Тялото и сърцето й бяха в неговата власт; той я приковаваше към себе си — преднамерено, умно, успешно, държеше я здраво чрез неописуемата, страстна наслада и въпреки това емоционално беше отдалечен от нея.

След една седмица Виктория вече твърдо беше решила да го накара да сподели това, което тя самата чувстваше, и да си го признае. Не можеше да повярва, че не я обича — чувстваше го в нежността, с която я докосваше, и ненаситния глад на устните му. Освен това, ако не искаше любовта й, защо се стремеше да изтръгне признание от нея?

Имайки предвид това, което капитан Фаръл й беше казал, тя беше склонна да разбере защо Джейсън не искаше да й повярва. Разбираше го, но беше решила да промени нещата. Капитанът й беше казал, че Джейсън ще обича само веднъж… веднъж и завинаги. Толкова й се искаше да я обича така. Може би, ако не му беше на разположение всеки път, той щеше да разбере, че му липсва и дори щеше да й го признае. Поне така се надяваше, когато му изпрати любезна бележка, обяснявайки, че няма да се прибере вкъщи за вечеря.

Виктория беше напрегната на кукленото представление, както и по-късно, по време на вечерята у пастора, докато очакваше с нетърпение часа, когато ще се върне в Уейкфийлд и ще разбере как е реагирал Джейсън на отсъствието й. Въпреки възраженията й пасторът настоя да я изпрати до дома, като през цялото време я предупреждаваше за опасностите, които дебнеха всяка жена, достатъчно неразумна да тръгне сама по тъмно.

С прекрасни, макар и малко вероятни видения за Джейсън, който пада на колене в мига, в който тя пристига и признава любовта си към нея, защото толкова много му е липсвала по време на вечерята, Виктория тичешком влезе в къщата.

Нортръп я уведоми, че лорд Филдинг, научавайки за намерението й да вечеря другаде, е решил да вечеря у едни съседи и все още не се е върнал.

Напълно обезсърчена, тя се качи в покоите си. Той все още не се беше върнал, когато тя си легна и разсеяно започна да прелиства едно списание. Ако Джейсън беше решил да й го върне, възмутено си помисли Виктория, нямаше как да измисли по-добър начин.

Минаваше единайсет, когато го чу да влиза в стаята си. Веднага грабна списанието и се втренчи в него, сякаш беше най-интересното четиво на света. След няколко минути той влезе в стаята й без вратовръзка, с риза, разкопчана почти до кръста. Изглеждаше толкова поразително мъжествен и красив, че устата й пресъхна, но строгото лице на Джейсън беше напълно спокойно.

— Не се прибра за вечеря — отбеляза той и застана до леглото й.

— Така е — отвърна Виктория, опитвайки се да говори с безразличие.

— Защо?

Тя го погледна невинно и повтори собственото му обяснение за това, че я пренебрегва.

— Радвам се на компанията на други хора, така както ти се радваш на работата си. — За съжаление обаче не можа да се овладее напълно и добави малко нервно: — Сметнах, че едва ли би имал нещо против, ако не съм тук.

— Нямам нищо против — отвърна той и като я целуна по челото, се върна в стаята си.

Виктория се загледа в празното място до себе си. Сърцето й не искаше да повярва, че не го е грижа, дали е била вкъщи или не. Освен това не искаше да повярва, че възнамерява да спи сам, и остана будна, очаквайки го, но той не дойде.

Почувства се ужасно, когато се събуди на следващата сутрин. Джейсън влезе в стаята й и небрежно й предложи:

— Ако ти липсва компания, Виктория, може би трябва да отидеш до града за ден-два.

Обзе я отчаяние, но гордостта й й се притече на помощ и тя се усмихна ведро. Или блъфираше, или искаше да се отърве от нея, но каквато и да беше причината, тя щеше да постъпи точно така, както й препоръчваше:

— Чудесна идея, Джейсън. Мисля, че точно това ще направя. Благодаря ти, че го предложи.