Сега и завинаги

Глава двайсет и осма

Виктория замина за Лондон и остана там четири дни, надявайки се, че Джейсън ще я последва. С всеки изминал ден и час се чувстваше все по-самотна. Отиде на опера и посети приятели. Нощем лежеше будна и се чудеше как може един мъж да е толкова нежен през нощта и толкова студен през деня. Не можеше да повярва, че той я използва само да задоволява плътските си желания. Това не беше възможно — особено и след като очевидно толкова се радваше на компанията й по време на вечеря. Той винаги се бавеше с всяко блюдо, шегуваше се с нея и я подтикваше да разговарят на всякакви теми. Веднъж дори й направи комплимент за интелигентността й. Няколко пъти беше искал мнението й по различни въпроси, като например как да подреди мебелите в гостната и дали трябва да пенсионира управителя на имението и да наеме по-млад.

На четвъртата вечер Чарлз я придружи на една пиеса, след което тя се върна в градската къща на Джейсън на Ъпър Брук Стрийт, за да се преоблече за бала, на който беше обещала да отиде същата вечер. На следващата сутрин се връщаше у дома, реши тя със смесица от раздразнение и примирение. Беше готова да отстъпи пред Джейсън и да поднови битката за чувствата му.

Загърната в изключително красиво ефирно бално наметало, обсипано със сребърни пайети, тя влезе в балната зала в компанията на маркиз Дьо Сал и барон Арнов.

Всички глави се извърнаха към тях в мига, в който влязоха, и Виктория отново забеляза особения начин, по който я гледаха хората. Миналата нощ имаше същото неприятно усещане. Не можеше да повярва, че са готови да я порицаят за това, че е в Лондон без съпруга си. Освен това погледите, които й отправяха дамите и господата, не бяха критични. Наблюдаваха я така, сякаш проявяваха разбиране или може би съчувствие.

Каролайн Колингуд пристигна към края на вечерта и Виктория я дръпна настрана с намерението да я попита дали знае защо хората се държат толкова странно. Още преди да й се е удала тази възможност, приятелката й даде отговор на въпроса й.

— Виктория — тревожно я попита тя, — всичко наред ли е? Искам да кажа между теб и лорд Филдинг. Нали не сте се отчуждили вече?

— Отчуждили ли? — повтори озадачено тя. — Това ли си мислят хората? Затова ли ме гледат толкова странно?

— Нищо нередно не правиш — побърза да я увери Каролайн, като хвърли предпазлив поглед наоколо, за да се увери, че верните придружители на Виктория няма да я чуят. — Само дето при тези обстоятелства хората си правят изводи, че вие двамата с лорд Филдинг не сте в добри отношения и че ти си го напуснала.

— Какво! — възмутено прошепна тя. — Защо пък ще си мислят такова нещо? Та и лейди Калипър не е със съпруга си, както и графиня Грейвъртън и…

— И аз не съм със съпруга си — отчаяно я прекъсна другата жена. — Но нали разбираш, никой от тях не е бил женен преди. А твоят съпруг е бил.

— И това има ли някакво значение? — попита Виктория, чудейки се каква ли абсурдна условност е нарушила този път. Обществото си имаше всевъзможни правила за поведение с дълъг списък от изключения, което правеше всичко твърде объркващо. И все пак тя не можеше да повярва, че първите съпруги имат право да правят каквото си искат в обществото, а вторите не.

— Има значение — въздъхна Каролайн, — защото предишната лейди Филдинг разказваше разни ужасни неща за жестокото отношение на съпруга си към нея и някои хора й повярваха. Ти си омъжена от по-малко от две седмици, а сега си тук и не изглеждаш особено щастлива, Виктория, наистина не изглеждаш. Хората, които вярваха на нещата, които разказваше първата жена на лорд Филдинг, сега си ги спомнят и повтарят думите й, сочейки теб като доказателство.

Виктория я гледаше, напълно объркана:

— Никога не съм мислила, че ще го направят. И без това смятах да се прибирам у дома утре сутрин. Ако не беше толкова късно, щях да тръгна още сега.

Каролайн хвана ръката й:

— Ако има нещо, което те тревожи, нещо, което не искаш да обсъждаш, знаеш, че винаги можеш да останеш у дома. Но няма да настоявам.

Виктория поклати глава и побърза да я увери:

— Искам да се прибера у дома утре. Тази вечер не мога нищо да направя.

— Освен да се опиташ да изглеждаш по-щастлива — тъжно каза приятелката й.

Тя си помисли, че това е чудесен съвет, и реши да го последва. През следващите два часа се опита да разговаря с колкото се може повече хора, като всеки път умело вмъкваше името на Джейсън в разговора, представяйки го във възможно най-добра светлина. Когато лорд Армстронг отбеляза пред група приятели, че вече става невъзможно да се удовлетворят арендаторите му, Виктория бързо заяви, че съпругът й е в чудесни взаимоотношения с тях.

— Лорд Филдинг толкова мъдро управлява имението си, че арендаторите му го обожават, а слугите направо го боготворят! — завърши тя, задъхвайки се от вълнение, като лудо влюбена младоженка.

— Нима? — възкликна озадачен лорд Армстронг. — Ще трябва да поговоря с него. Не знаех, че Уейкфийлд се интересува от арендаторите си, но явно съм грешал.

На лейди Бримуърти, която изказа възхищението си от сапфирената й огърлица, тя отвърна:

— Лорд Филдинг ме обсипва с подаръци. Толкова е щедър, мил и грижовен. И има отличен вкус, нали?

— Наистина — съгласи се лейди Бримуърти, като гледаше с възхищение диамантите и сапфирите на Виктория, които струваха цяло състояние.

— Бримуърти подскача като ужилен, когато купувам бижута — добави навъсено тя. — Следващия път, когато започне да мърмори, че съм екстравагантна, ще му подхвърля колко е щедър Уейкфийлд!

Когато възрастната графиня Дреймор напомни на Виктория за венецианската закуска, която даваше на следващата сутрин, тя отвърна:

— За съжаление няма да мога, графиньо. Не съм виждала съпруга си от четири дни и да ви кажа истината, липсва ми компанията му. Той е толкова мил и добър!

Графиня Дреймор направо зяпна от учудване, а когато тя се отдалечи, старата дама се обърна към приятелките си и примига озадачено.

— Толкова мил и добър ли? — повтори стъписано. — Откъде ми хрумна идеята, че е омъжена за Уейкфийлд!

В къщата си на Ъпър Брук Стрийт Джейсън сновеше напред-назад в покоите си като звяр в клетка и тихо ругаеше стария лондонски иконом за това, че не го беше осведомил къде е Виктория, ядосан и на себе си в същото време за това, че е дошъл в Лондон, тичайки след нея като ревнив, влюбен до уши хлапак. Беше ходил у Бертфордови тази вечер, където според иконома трябваше да бъде жена му, но Джейсън не я видя на бала. Нямаше я и на другите три места, където икономът мислеше, че може да е.

Толкова успешно се беше представила Виктория в ролята си на предана и любяща съпруга, че към края на вечерта гостите вече се държаха с нея по-скоро развеселени, отколкото разтревожени. Тя все още се усмихваше на това, когато се прибра в къщата малко преди зазоряване.

Запали свещта, която слугите й бяха оставили на масата във фоайето, и се качи нагоре по покритото с килим стълбище. Тъкмо палеше свещите в спалнята си, когато някакъв лек шум откъм съседната стая привлече вниманието й. Молейки се това да е някой слуга, а не разбойник, Виктория тихо се отправи към вратата. Като държеше свещта високо в треперещата си ръка, тя се протегна към дръжката на вратата, която свързваше двете спални, и в същия миг тя внезапно се отвори със замах, при което Виктория изпищя.

— Джейсън! — уплашено възкликна. — Слава Богу, че си ти. Мислех, че някой се е промъкнал, и се канех да надникна.

— Много смело от твоя страна — каза той и хвърли поглед към свещта в ръката й. — И какво щеше да направиш, ако бях разбойник — да ме заплашиш, че ще подпалиш миглите ми?

Смехът й секна, когато забеляза погледа му. Зад ироничната му маска гореше гняв, осъзна тя. Започна да отстъпва назад, а той заплашително започна да се приближава към нея. Въпреки елегантния си костюм никога не беше изглеждал по-страшен и по-властен, докато се приближаваше към нея с измамно ленивата си походка.

Виктория заобиколи леглото си, после спря и овладя надигащия се необясним страх. Не беше направила нищо нередно, а се държеше като уплашено дете! Щяха да обсъдят всичко разумно и трезво, реши тя.

— Джейсън — каза, — сърдит ли си?

Той спря съвсем близо до нея и сложи ръце на кръста си.

— Може да се каже. Къде, по дяволите, беше?

— На бала у лейди Дануърди.

— До зори? — иронично се подсмихна той.

— Да. Няма нищо необичайно. Знаеш колко дълго продължават тези балове.

— Не, не зная — отсече той. — Обясни ми защо в мига, в който изчезнеш от погледа ми, забравяш да броиш!

— Да броя ли? — повтори тя, като страхът й нарастваше с всяка измината минута. — Какво да броя?

— Да броиш дните — язвително поясни той. — Дадох ти разрешение да дойдеш в Лондон за два дни, не за четири!

— Нямам нужда от твоето разрешение — избухна Виктория. — И не се преструвай, че за теб има някакво значение, дали съм тук или в Уейкфийлд!

— Има значение — отвърна той меко, събличайки бавно и внимателно сакото си, след което започна да откопчава бялата си ленена риза. — Започнала си много да забравяш, мила моя. Аз съм съпругът ти, не помниш ли? Съблечи се.

Виктория яростно поклати глава.

— Не ме ядосвай, за да не те принудя — предупреди я той. — Няма да ти се понрави, повярвай ми.

Младата жена не се съмняваше в това. С треперещи ръце потърси малките копченца на роклята си.

— Джейсън, за Бога, какво толкова съм направила?

— Какво толкова ли? — унищожително я погледна той и хвърли ризата си на пода. — Ревнувам, любима.

Ръцете му посегнаха към колана на панталона:

— Ревнувам и това чувство за мен е не само ново, но и особено неприятно.

При други обстоятелства Виктория би се зарадвала много на признанието му, че я ревнува. Сега това я накара да се почувства по-уплашена, по-напрегната, а пръстите й станаха по-непохватни.

Като видя, че тя не може да се справи, Джейсън се пресегна, грубо я завъртя и разкопча роклята й с лекота, която говореше за богат опит в разсъблича нето на жени.

— Качвай се в леглото — рязко нареди той и я побутна.

Виктория трепереше от възмущение и страх, когато той летва до нея и я сграбчи. Устата му се впи в нейната в груба, назидателна целувка и тя изпъшка през стисна зъби.

— Отвори си устата, по дяволите!

Виктория постави ръце на гърдите му и извърна лицето си на другата страна.

— Не! Не по този начин. Няма да ти позволя!

Той се подсмихна — жестока усмивка.

— Ще ми позволиш, скъпа моя — прошепна. — Преди да приключа с теб, ще те накарам да ме молиш.

Виктория го избута с неочаквана сила, породена от страха, и се измъкна изпод него.

Почти беше стъпила на земята, когато той я сграбчи за ръката и я дръпна обратно в леглото, като хвана ръцете й над главата, след което прехвърли крака върху нейните.

— Това беше много глупаво — прошепна и бавно наведе глава към нея.

Сълзи бликнаха в очите на Виктория, докато лежеше по гръб и гледаше как устните му се приближават към нейната. Но вместо да поднови болезнената атака, той я целуна, а свободната му ръка започна да се плъзга по тялото й. Обхвана гърдата й, леко притискайки възбуденото зърно, после се спусна надолу по плоския корем и започна да милва венериния й хълм, докато тялото й не я предаде и тя започна да откликва. Виктория се изви, той разтвори с крак бедрата й и пръстите му проникнаха в мястото, което търсеха.

Горещи вълни започнаха да заливат тялото й, изцеждайки силите й, разбивайки съпротивата й и устните й се разтвориха под неговите. Езикът му проникна в устата й, а пръстите му започнаха да се движат в нея в синхрон с бавния ритъм на езика му. Виктория не можеше да издържи на тази невероятно еротична яростна атака. Тихо изпъшка и му се отдаде, обърна лице към него и отвърна на целувката му, а тялото й се отпусна. В същия миг Джейсън освободи ръцете й.

Той притисна устни към врата й, спускайки ги надолу към пищната й гръд. Езикът му заигра по разгорещената й плът, после устните му поеха зърното й, изтръгвайки от нея стон. Той тихичко се засмя и езикът му се спусна още по-надолу, очертавайки гореща пътечка по стегнатия й корем. Когато Виктория разбра какво възнамерява да направи, панически се опита да се отскубне. Ръцете му хванаха бедрата й и устните му се впиха в нея. Тялото на Виктория беше нажежено до краен предел от възбуда и тя отчаяно искаше да стигне докрай.

Той застана над нея, горещ и възбуден, и леко проникна там, където допреди малко бяха ръцете и устните му. Виктория простена и се изви под него, придърпвайки бедрата му към себе си. Изведнъж той проникна в нея със сила, която я изпълни с неописуема наслада, след което веднага се отдръпна.

— Не! — извика Виктория и обви ръце около него.

— Искаш ли ме, Виктория? — прошепна той.

Тя отвори очи и видя как той стои над нея със сериозно изражение на лицето.

— Искаш ли ме? — повтори той.

— Никога няма да ти го простя — сподавено отвърна Виктория.

— Искаш ли ме? — повтори той, притискайки бедра към нея. — Кажи ми.

Страстта изгаряше тялото й. Той ревнуваше. Не му беше безразлично. Беше наранен от дългото й отсъствие. Устните й се размърдаха, като да кажат „да“, но дори и бушуващата страст не можеше да я накара да го произнесе на глас.

Удовлетворен, Джейсън й даде това, което иска. И сякаш, за да изкупи вината си за това, че я беше унизил, той се отдаде с щедра решителност, движеше тялото си така, че й доставяше най-голямо удоволствие. Доведе я до бурен екстаз и едва тогава я сграбчи в прегръдките си и сам се отдаде на екстаза.

Настъпи пълна тишина. Джейсън дълго мълча, загледан в тавана. После стана от леглото и отиде в стаята си. За пръв път, след като са се любили, я оставяше сама.