Сега и завинаги

Глава двайсета

— Добър ден, мила моя — весело я поздрави Чарлз и потупа края на леглото с ръка. — Ела, седни до мен. Не е за вярване колко добре ми подейства посещението ви с Джейсън. А сега ми кажи нещо повече за плановете ви.

Виктория седна до него.

— Честно казано, много съм объркана, чичо Чарлз. Нортръп току-що ме уведоми, че тази сутрин Джейсън е опаковал нещата си от кабинета и се е преместил в Уейкфийлд.

— Зная — отвърна той с усмивка. — Джейсън дойде да ме види и ми каза, че е решил да го направи, „за да запази благоприличие“ пред хората. Колкото по-малко време прекарва с теб, толкова по-малко са шансовете да ви одумват.

— Значи затова е заминал. — Лицето на Виктория се разведри.

Чарлз кимна.

— Дете мое, мисля, че за пръв път в живота си Джейсън се придържа към нормите за благоприличие. Не му е било лесно, но все пак го е направил. Добре му влияеш. Може би сега е ред да го научиш да не се присмива на принципите — добави весело.

Виктория му се усмихна.

— Страхувам се, че не зная нищо за приготовленията покрай сватбата, освен това, че ще се състои в голяма църква тук в Лондон.

— Джейсън ще се погрижи. С него заминаха и много от слугите, за да подготвят всичко. След церемонията ще има сватбено тържество в Уейкфийлд за близките ви приятели и някои хора от селото. Мисля, че списъкът с гостите и поканите вече се изготвя. Така че от теб не се очаква нищо друго, освен да стоиш тук и да се наслаждаваш на удивлението на всички, когато разберат, че ти ще бъдеш следващата херцогиня Атъртън.

Виктория не обърна внимание на думите му и нерешително повдигна друг въпрос, много по-важен за нея:

— В онази нощ, когато беше много зле, спомена нещо за майка ми, нещо, което си възнамерявал да ми кажеш.

Той обърна глава и се загледа през прозореца, и тя бързо добави:

— Не е нужно да ми казваш, ако това ще те разстрои.

— Не това е причината. Зная колко си състрадателна и разумна, но все още си много млада. Ти си обичала баща си толкова силно колкото и майка си. Ако ти разкажа за случи лото се, може да започнеш да си мислиш, че съм се намесил в брака им, макар че, кълна ти се, никога не съм говорил с майка ти, след като се омъжи за баща ти. Виктория — обясни той тъжно — опитвам се да ти кажа, че не искам да ме презираш, а се страхувам, че можеш да го направиш, след като чуеш историята.

Тя взе ръката му и нежно каза:

— Как бих могла да мразя човека, който е обичал майка ми?

Той погледна ръката й и изрече със сподавен от вълнение глас:

— Знаеш ли, че си наследила и сърцето на майка си?

Виктория не отговори, а той обърна отново глава към прозореца и започна да разказва за своята голяма любов. Погледна момичето едва когато беше приключил, и не видя презрение в очите му, а само печал и състрадание.

— Вече знаеш, че я обичах с цялото си сърце. Обичах я и се разделих с нея, а тя беше единственото, за което си заслужаваше да живея.

— Прабаба ми те е принудила да го направиш. — В очите на Виктория се четеше гняв.

— Родителите ти бяха ли щастливи? Винаги съм се питал какъв е бил бракът им, но се страхувах да повдигам този въпрос.

Тя си спомни ужасната сцена, разиграла се между родителите й, на която беше станала свидетел преди толкова години.

— Да, те бяха щастливи. Бракът им нямаше нищо общо с браковете на хората от висшето общество.

Тя говореше за „брак във висше общество“ с такова отвращение, че Чарлз се усмихна:

— Какво имаш предвид под такъв брак?

— Такива, каквито са почти всички в Лондон. Изключение правят семейство Колингуд и още няколко. Брак, при който двамата рядко прекарват времето си в една и съща компания и когато случайно се срещнат на някое събитие, се държат като любезни, добре възпитани познати. Моите родители поне живееха заедно и бяхме истинско семейство.

— Предполагам, че искаш да имаш старомоден брак и старомодно семейство. — Той изглеждаше доста доволен от тази идея.

— Не мисля, че Джейсън иска такъв брак.

Не можеше да сподели, че Джейсън й беше предложил да му роди син и да си отиде. Успокои се с мисълта, че макар и да беше направил това предложение, той предпочита тя да остане с него в Англия.

— Съмнявам се, че Джейсън знае какво точно иска — тъжно изрече бащата. — Той се нуждае от теб, детето ми. Няма да го признае дори и пред себе си, а когато най-сетне го стори, няма да му хареса, повярвай ми. Ще се бори срещу теб. Но рано или късно ще отвори сърцето си и когато го направи, ще намери покой. Тогава ще те направи много щастлива.

Колебанието и несигурността й бяха толкова силни, че усмивката му угасна:

— Бъди търпелива с него, Виктория. Ако не беше толкова силен физически и психически, нямаше да оцелее. Той носи белези, дълбоки белези, но ти имаш сили да го излекуваш.

— Какви белези?

Чарлз поклати глава:

— Ще бъде по-добре и за двама ви, ако Джейсън сам ти разкаже за живота си, особено за детството си. Ако не го направи, тогава можеш да дойдеш при мен.

През следващите дни Виктория нямаше много време да мисли за Джейсън. Тъкмо беше излязла от стаята на Чарлз, когато пристигна мадам Дюмос с четири шивачки.

— Лорд Филдинг ми нареди да ви ушия сватбена рокля, мадмоазел. Каза, че трябва да бъде много богата и много елегантна. Уникална. Достойна за кралица. Без никакви набори…

Ядосана и развеселена едновременно от безцеремонността на Джейсън, Виктория й хвърли бегъл поглед:

— Случайно да е избрал и цвят?

— Синя.

— Синя ли? — възмути се тя, готова да отстоява правото си да бъде в бяло.

Мадам кимна, замислено допряла пръст до устните си.

— Точно така, синя. Леденосиня. Каза, че този цвят много ви отива — ангел с червеникави коси, както сам се изрази.

Виктория изведнъж реши, че това синьо е чудесен цвят за сватбената й рокля.

— Лорд Филдинг има безупречен вкус — продължи мадам Дюмос, а тънките й вежди се повдигнаха над живите и наблюдателни очи. — Не мислите ли?

— Определено — засмя се момичето и се остави в ръцете на умелата шивачка.

Четири часа по-късно, когато мадам най-сетне я освободи и изпрати шивачките да накупят каквото е необходимо, тя беше уведомена, че лейди Каролайн Колингуд я очаква в златния салон.

— Виктория — възкликна гостенката и протегна ръце да я поздрави. — Лорд Филдинг дойде тази сутрин у нас да ни съобщи за сватбата ви. За мен е чест да ти бъда шаферка. Лорд Филдинг каза, че това е твоето желание, но всичко е толкова неочаквано — искам да кажа, женитбата ви.

Виктория не показа колко е доволна, че Джейсън се беше сетил, че ще има нужда от шаферка, и се беше отбил у семейство Колингуд.

— Никога не съм допускала, че у теб се е зараждало толкова трайно чувство към лорд Филдинг, и не мога да се начудя. Наистина искаш да се омъжиш за него, нали? Не го правиш по някаква принуда?

— Единствено по силата на съдбата — усмихна се Виктория и уморено се отпусна в един стол. После забеляза, че приятелката й се намръщи, и бързо добави:

— Не съм принудена. Правя го по собствено желание.

Каролайн си отдъхна и цялата грейна от щастие:

— Толкова се радвам. Надявах се това да се случи.

Виктория я погледна учудено и тя веднага поясни:

— За последните няколко седмици го опознах по-добре и напълно съм съгласна с Робърт, който ми каза, че това, което хората мислят за лорд Филдинг, се дължи на мълви, разпространявани от някаква зла жена. Едва ли някой би повярвал на всички тези приказки, ако самият той не беше толкова необщителен. Естествено никой не харесва онези, които вярват на разни ужасни приказки, отправени към него самия, нали? Така че най-вероятно той съвсем не се е чувствал длъжен да се оправдава. И както Робърт сам каза, лорд Филдинг е горд човек и никога не би се опитвал да угодничи пред обществото заради лошото им мнение за него, особено когато е толкова несправедливо!

Виктория едва се сдържа да не се засмее на всеотдайната подкрепа на приятелката си към мъжа, от когото някога се страхуваше и го презираше, но това беше характерно за Каролайн. Тя отказваше да види недостатъците на хората, които харесваше, и обратно, да приеме, че има нещо добро в онези, които не харесваше. Но пък тази особеност на характера й я правеше изключително верен приятел и Виктория й беше дълбоко благодарна.

— Благодаря, Нортръп — каза тя на иконома, който им поднесе чай.

— Не мога да разбера защо изобщо съм го намирала за страшен — продължи гостенката, докато Виктория наливаше чая. Нямаше търпение да го освободи от всякаква вина, която можеше да му е приписала в миналото: — Не биваше да допускам въображението до такава степен да надделее над разума ми. Мисля, че съм го намирала за страшен по простата причина, че е толкова висок и косата му е толкова черна, което е направо нелепо от моя страна. Знаеш ли какво ни каза, когато си тръгна тази сутрин?

— Не. — Момичето се изненада, че Каролайн е твърдо решена да издигне Джейсън от дявол до светец.

— Какво каза?

— Заяви, че винаги съм му напомняла за красива пеперуда.

— Прекрасно — възхити се Виктория.

— Да, но почакай да чуеш как описа теб.

— Мен ли? Но как така?

— Комплиментите ли имаш предвид? — попита Каролайн и когато Виктория кимна, продължи:

— Тъкмо бях изказала радостта си от това, че се омъжваш за англичанин и оставаш тук, че ще продължим да бъдем все така близки, когато лорд Филдинг се засмя и каза, че с теб чудесно се допълваме, защото аз винаги съм му напомняла за красива пеперуда, а ти си като диво цвете, което цъфти и в хубави, и в лоши дни и прави живота на всички ни по-слънчев. Не е ли прекрасно от негова страна?

— Наистина — съгласи се Виктория.

— Мисля, че е много влюбен в теб — довери й Каролайн. — В края на краищата той участва в дуел заради теб.

И когато дойде време гостенката да си тръгва, Виктория вече беше почти напълно убедена, че Джейсън я обича.

На следващата сутрин, когато много хора, научили за предстоящата сватба, се изредиха да й пожелаят щастие, тя беше много радостна.

Виктория разговаряше с група млади дами, които се бяха отбили при нея, когато обектът на романтичния им разговор влезе в синия салон. Смехът премина в напрегнат, боязлив шепот, когато младите дами забелязаха внушителната фигура на непредвидимия маркиз на Уейкфийлд. Той носеше черен костюм за езда с плътно прилепнали черни бричове, с които изглеждаше неустоимо мъжествен. Без да осъзнава какво въздействие оказва върху чувствителните дами, много от които тайно си мечтаеха за него, Джейсън се обърна към тях с усмивка.

— Добро утро, дами — поздрави ги, след което погледна към Виктория: — Би ли ми отделила един миг.

Тя незабавно се извини и го последва към кабинета му.

— Няма да те откъсвам за дълго от приятелките ти — обеща той и бръкна в джоба на сакото си. Взе ръката й в своята и й сложи тежък пръстен. Виктория се загледа в бижуто: два реда диаманти опасваха ред големи сапфири от двете страни на пръстена.

— Джейсън, прекрасен е — едва успя да изрече тя, — невероятно, поразително красив. Благодаря…

— Благодари ми с целувка — нежно й напомни той и когато девойката вдигна лице към неговото, устните му се впиха в нейните в жадна целувка, която обезоръжи ума й и остави тялото й без сили. Развълнувана от пламенността, на която тялото й така безпомощно откликна, Виктория се вгледа в премрежените зелени очи на Джейсън, опитвайки се да разбере защо целувките му винаги й въздействат така разтърсващо.

Погледът му се спря на устните й.

— Мислиш ли, че следващия път сърцето ще ти подскаже да ме целунеш, без да те помоля?

На Виктория й се стори, че долови копнеж в гласа му. Той й беше предложил да й стане съпруг, а искаше толкова малко в замяна. Повдигайки се на пръсти, тя обви ръце около шията му и притисна устни към неговите. Почувства как той потръпна. Без да усеща нарастващата му възбуда, Виктория зарови пръсти в меката коса на тила му, а тялото й се притисна към неговото. Ръцете на Джейсън се сключиха около нея с изумителна сила, а устните му се разтвориха така, сякаш искаха да я погълнат. Простена и я притисна още по-силно към себе си, а цялото му тяло гореше от желание.

Когато най-сетне вдигна глава, той я загледа с някакво странно изражение:

— Онази нощ трябваше да ти подаря диаманти и сапфири, а не перли. Но не ме целувай повече така, докато не се оженим.

Виктория беше предупреждавана от майка си и госпожица Флоси, че един мъж може до такава степен да се увлече от страстта си по младата дама, че да започне да се държи по странен и непристоен начин. Инстинктивно осъзна, че Джейсън се опитва да й каже, че едва не си е загубил ума. Тя беше достатъчно зряла и изпита задоволство от това, че неопитната й целувка може да окаже такова въздействие на толкова опитен мъж — особено след като Андрю никога не беше реагирал така на целувките й. От друга страна, никога не беше целувала Андрю по начина, по който Джейсън искаше да го целува.

— Виждам, че разбра какво искам да ти кажа. Лично аз никога не съм държал на девствеността. Има си определени предимства да си с жена, която вече знае как да удовлетвори един мъж…

Той замълча, наблюдавайки я внимателно, сякаш очакваше или се надяваше тя да му отвърне по някакъв начин, но Виктория извърна поглед. Девствеността й, или поне така й бяха казвали, трябваше да бъде ценен дар за съпруга й. Тя със сигурност нямаше никакъв опит в „удовлетворяването на мъже“.

— Съжалявам, че те разочаровам — смутено изрече, — но в Америка нещата са много по-различни.

Независимо от напрежението в гласа на Джейсън думите му прозвучаха нежно:

— Няма нужда да се извиняваш или да страдаш, Виктория. Никога не се стеснявай да ми казваш истината. Независимо колко е неприятна, мога да я приема и дори ще се възхитя на смелостта ти да я споделиш. — Погали я, после успокоително добави: — Няма значение. — Изведнъж тонът му се промени и той попита: — Кажи ми само дали ти харесва пръстенът, след което можеш да се върнеш при приятелките си.

— Прекрасен е — отвърна тя, опитвайки се да се приспособява към внезапните промени в настроението му. — Толкова е красив, че вече ме е страх да не го загубя.

Джейсън сви рамене:

— Ако го загубиш, ще ти купя друг.

Виктория погледна годежния си пръстен. Искаше й се пръстенът да беше по-важен за Джейсън и не толкова лесно заменим. От друга страна, беше знак за чувствата му към нея, тъй като самата тя за него беше маловажна и лесно заменима.

„Той има нужда от теб, детето ми“ — думите на Чарлз й вдъхнаха увереност и тя се усмихна, когато си спомни, че поне когато беше в обятията му, Джейсън наистина имаше нужда от нея. Окуражена, тя се върна в салона, където младите дами веднага забелязаха пръстена и започнаха да ахкат от възторг.

В дните преди сватбата близо триста души посетиха Виктория, за да й пожелаят щастие. По улицата непрекъснато преминаваха елегантни карети, разтоварваха пътниците си и се връщаха точно след двайсет минути, за да ги вземат отново, а през това време Виктория седеше в салона и изслушваше съветите на привлекателни възрастни дами за това как да се справи с трудната задача да поддържа голям дом и да устройва пищни тържества. По-младите омъжени дами й обясняваха колко е трудно да се намерят подходящи гувернантки и как да открие най-добрите учители за децата. И в цялата тази суматоха дълбоко в душата на Виктория започна да се заражда някакво чувство на принадлежност. До този момент не беше имала възможност да опознае тези хора по-добре. Беше склонна да ги смята за богати разглезени жени, които не мислеха за нищо друго освен за дрехи, бижута и развлечения. Сега ги виждаше в нова светлина — като съпруги и майки, които се стараеха да изпълняват задълженията си, и започна да ги харесва много повече.

От всички, които познаваше, единствено Джейсън стоеше настрана, но той го правеше от благоприличие и Виктория трябваше да му бъде благодарна за това, макар че понякога имаше странното усещане, че се омъжва за непознат, който постоянно отсъства.

Чарлз често слизаше да очарова дамите и да покаже на всички, че подкрепя Виктория с цялото си сърце. През останалото време „събираше сили“, за да може да я заведе до олтара. Беше твърдо решен да го стори и нито момичето, нито доктор Уърдинг можеха да го разубедят. Джейсън въобще не се опитваше.

Дните минаваха, Виктория се наслаждаваше на времето, което прекарваше в салона с посетителите си, с изключение на случаите, когато ставаше дума за Джейсън и тя долавяше безпокойството им. Новите й приятели и познати се възхищаваха на обществения престиж, на който тя щеше да се радва като съпруга на приказно богат маркиз, но имаше смътното усещане, че някои хора все още са предубедени към бъдещия й съпруг. Това я безпокоеше, защото тези хора започваха да й допадат, и искаше те да харесват и Джейсън. Понякога, докато разговаряше с някой посетител, Виктория дочуваше откъслечни думи за годеника си, но щом се обърнеше, разговорите внезапно спираха. Това не й позволяваше да го защити, защото не знаеше от какво.

В деня преди сватбата им парченцата от загадката най-сетне се подредиха в картина, при вида на която Виктория едва не изпадна в несвяст. Когато лейди Кленастън, последна та посетителка за този следобед, си тръгваше, тя потупа окуражително Виктория по ръката и каза:

— Ти си умна млада жена, мила моя, и за разлика от разни глупаци, разтревожени за безопасността ти, аз не се съмнявам, че ще се справиш добре с Уейкфийлд. Ти нямаш нищо общо с първата му съпруга. Според мен лейди Мелиса заслужаваше всичко, което твърдеше, че й е причинил, че даже в повече. Тя беше една развратница!

С тези думи лейди Кленастън излезе от салона, а Виктория се втренчи в Каролайн.

— Първата му съпруга ли? Джейсън е бил женен? Защо никой не ми го е казвал досега?

— Но аз мислех, че знаеш поне това — побърза да се оправдае приятелката й. — Съвсем естествено допуснах, че чичо ти или лорд Филдинг са ти казали. Със сигурност поне си подочула някоя клюка?

— Само откъслечни разговори, които спираха, щом се появя. — Виктория беше пребледняла. — Чувала съм да се споменава лейди Мелиса във връзка с Джейсън, но не като негова съпруга. Хората говореха за нея с такова възмущение и аз реших, че е била свързана с него така както госпожица Сибил или разни други са били доскоро — смутено довърши момичето.

— Били? — Каролайн повтори, учудена от това, че Виктория говори в минало време, но незабавно осъзна какво е казала и сведе поглед, очевидно запленена от синята копринена дамаска на дивана.

— Естествено сега, когато ни предстои да сключим брак, Джейсън няма или ще…

— Не зная какво ще направи — тъжно изрече приятелката й, — някои мъже, като Робърт например, се отказват от любовниците си, след като се оженят, но други не.

Смутена, Виктория разтърка слепоочията си.

— Понякога Англия ми се струва толкова странна. У дома съпрузите не отдават време и емоции на други жени. Или поне никога не съм чувала такова нещо. А тук явно е напълно нормално богатите господа да имат отношения с жени, които не са техни съпруги.

Каролайн насочи разговора към по-неотложен въпрос:

— Наистина ли има толкова голямо значение за теб това, че лорд Филдинг е бил женен преди?

— Разбира се. Поне така си мисля. Не зная. Най-важното в момента е, че никой от семейството не ме е информирал.

Тя се изправи толкова рязко, че гостенката подскочи.

— Моля да ме извиниш, искам да се кача при чичо Чарлз и да поговоря с него.

Прислужникът на Чарлз докосна с пръст устните си, когато Виктория почука на вратата, и я осведоми, че херцогът спи. Твърде разстроена да го изчака да се събуди, за да получи отговор на въпросите си, девойката се отправи към стаята на госпожица Флоси. Напоследък госпожица Флоси беше предала задълженията си на придружителка на Каролайн Колингуд. Затова Виктория срещаше дребничката русокоса жена единствено на някой случаен обяд или вечеря.

Почука на вратата и когато госпожица Флоси весело я покани да влезе, тя прекрачи прага на кокетната малка гостна, която се намираше непосредствено до спалнята.

— Виктория, скъпа, сияеш като същинска булка! — възкликна госпожица Флоси с обичайната си щастлива усмивка. Както обикновено тя не бе в състояние да види истинското й състояние, защото в действителност Виктория беше бледа и развълнувана.

— Госпожице Флоси — започна направо, — исках да говоря с чичо Чарлз, но той спеше. Вие сте единственият човек освен него, към когото мога да се обърна. Става дума за Джейсън. Има нещо, което много силно ме безпокои.

— Мили Боже! — извика тя и остави ръкоделието си. — Какво искаш да кажеш?

— Току-що разбрах, че е бил женен и преди! — избухна Виктория.

Госпожица Флоси наклони глава на една страна — възрастна китайска кукла с бяло дантелено боне на главата.

— Мислех, че Чарлз или самият Уейкфийлд ти е казал. Да, Джейсън наистина беше женен, мила моя. Е, сега вече знаеш.

Разрешила този въпрос, тя се усмихна и отново взе ръкоделието си.

— Но аз нищо не зная. Лейди Кленастън каза нещо много странно — заяви, че съпругата на Джейсън заслужавала всичко, което той й причинил. Какво й е причинил?

— Причинил ли? — повтори госпожица Флоси, примигвайки недоумяващо. — Ами, че нищо, което да ми е известно. Колко глупаво от страна на лейди Кленастън да ти каже такова нещо, защото и тя не би могла да знае, освен ако сама не е била омъжена за него, а тя не е, уверявам те. Това поуспокои ли те малко?

— Не! — извика Виктория. — Това, което искам да знам, е защо лейди Кленастън вярва, че Джейсън е причинил зло на съпругата си. Сигурно има някаква причина да мисли така, а ако случайно не съм права, то мога да кажа, че твърде много хора мислят като нея.

— Може би — съгласи се госпожица Флоси, — та нали злощастната му съпруга, нека почива в мир — макар че не зная как би могла, като се има предвид колко грешна беше приживе — се оплакваше на всеки колко чудовищно се отнасял Уейкфийлд с нея. Някои хора очевидно са й повярвали, но фактът, че не я е убил, доказва, че е човек със завидно търпение. Ако имах съпруг, какъвто, разбира се, нямам и правех нещата, които Мелиса е правила — разбира се, никога не бих ги направила, той със сигурност щеше да ме бие. Така че, ако Уейкфийлд е малтретирал Мелиса, в което не съм сигурна, би бил напълно оправдан. Честна дума.

Виктория се замисли за случаите, в които беше виждала Джейсън разгневен, за необузданата му ярост и за онази смразяваща, хищническа сила, която понякога усещаше под изтънчената му външност, и в ужасеното й съзнание в миг изплува образът на жена, която пищи, малтретирана заради някакво дребно нарушение.

— Какво е правила Мелиса? — прошепна Виктория.

— Ами, няма как да го кажа по-деликатно. Истината е, че са я виждали в компанията на други мъже.

Виктория потрепери. Почти всяка съвременна дама в Лондон можеше да бъде забелязана в компанията на други мъже. Това беше съвсем нормално за модерните омъжени жени.

— И той я е бил заради това? — ужасено прошепна тя.

— Не знаем дали я е бил — внимателно поясни госпожица Флоси. — Всъщност се съмнявам. Веднъж чух някакъв господин да критикува Джейсън — зад гърба му, разбира се, защото никой не би се осмелил да го порицае открито за това, че не обръща внимание на поведението на Мелиса.

— Какво точно е казал този господин? — внимателно попита Виктория, след което подчерта: — Точно.

— Какво точно ли? Ами, след като толкова настояваш, той каза: „На Уейкфийлд му слагат рога пред цял Лондон и той много добре го знае, но въпреки това не обръща внимание и безропотно си ги носи. Дава лош пример на съпругите ни. Ако питате мен, трябва да заключи тази развратница в замъка си в Шотландия и да изхвърли ключа.“

Виктория отпусна глава назад върху облегалката на стола си и затвори очи едновременно поуспокоена и тъжна.

— Рогоносец — прошепна. — Значи това било… — Като знаеше колко горд човек е Джейсън, представи си колко унизен е бил от изневерите на жена си.

— А сега, има ли още нещо, което искаш да знаеш?

— Да — напрегнато отвърна. Гласът й стресна госпожица Флоси.

— Ами, надявам се, че не се отнася до „нали знаеш“, защото осъзнавам, че като твоя най-близка е мой дълг да ти го разясня, но истината е, че нямам никаква представа от тези неща. Искрено съм се надявала, че може би майка ти вече ти е обяснила.

Виктория я погледна учудено, но беше твърде изтощена, затова просто каза:

— Не разбирам за какво говорите, госпожо.

— Говоря за „нали знаеш“ — така го наричаше най-добрата ми приятелка Прудънс, което беше глупаво, защото аз изобщо не знаех. Както и да е, мога да повторя това, което майката на Прудънс й казала в деня преди сватбата.

— Моля да ме извините, но… — недоумяваше Виктория.

— Не ти трябва да ме молиш за извинение, а аз, защото не мога да ти дам нужния съвет. Но дамите не обсъждат „нали знаеш“. Искаш ли да чуеш какво е казала майката на Прудънс по този въпрос?

— Да, госпожо — колебливо отвърна момичето, без да има представа за какво всъщност става дума.

— Много добре. През първата ви брачна нощ съпругът ти ще дойде при теб в леглото ти или може би ще те заведе в неговото, не мога да си спомня. Във всеки случай при никакви обстоятелства не трябва да показваш отвращението си, да пищиш или да говориш врели-некипели. Трябва да затвориш очи и да му позволиш да направи „нали знаеш“, каквото и да означава това. Ще те боли и ще бъде неприятно, ще има и кръв първия път, но ти трябва да затвориш очи и да го изтърпиш. Мисля, че майката на Прудънс я посъветвала да си мисли за нещо друго, докато трае „онази работа“, като например за новото кожено палто или рокля, която скоро ще може да си у купи, ако съпругът й остане доволен от нея. Неприятна работа, нали?

Виктория не можа да сдържи смеха си.

— Госпожице Флоси, благодаря ви, наистина много ме окуражихте.

До този момент не се беше замисляла за интимните отношения между семейните хора, от които Джейсън щеше да има право да се възползва и несъмнено щеше да го направи, след като искаше син от нея. Макар и дъщеря на лекар, никога не беше виждала голо мъжко тяло от кръста надолу. Въпреки това имаше някаква представа от процеса на размножаване.

Семейството й отглеждаше няколко пилета и тя беше виждала как пърхат с крила и кудкудякат, докато трае актът, макар че не можеше да разбере какво точно става. Още повече, че винаги се обръщаше на другата страна, за да им позволи да останат насаме, докато създават новото си поколение.

Веднъж, когато беше на четиринайсет, извикаха баща й в къщата на един фермер да се погрижи за жена му, която щеше да ражда. Докато чакаше да се роди бебето, Виктория отиде да се поразходи до малкото пасище, където държаха конете. И там стана свидетел на ужасяващата сцена как един жребец се чифтосва с кобила. Беше забил огромните си зъби във врата на кобилата, а тя цвилеше от болка.

Виденията на кокошки, които пляскат с криле и кудкудякат, и ужасени кобили я накараха да изтръпне.

— Мила моя, изглеждаш бледа и не мога да те виня — добави госпожица Флоси не особено окуражаващо. — Зная обаче, че след като съпругата изпълни дълга си и дари съпруга си с наследник, ако той е добър съпруг, веднага ще си намери любовница, с която да прави „онази работа“, и ще остави съпругата си на спокойствие.

Виктория нервно отмести поглед към прозореца.

— Любовница — въздъхна, знаейки, че Джейсън вече има една и че е имал още много в миналото — все красавици, както беше чувала. Докато седеше, започна да премисля предишните си чувства към господата от висшето общество и техните любовници. Струваше й се толкова дивашко да имат любовници, след като са женени, но може би съвсем не беше така. По-скоро, както каза и госпожица Флоси, те бяха цивилизовани, изискани и внимателни към съпругите си. Вместо да използват съпругите си за задоволяване на низките им страсти, си намираха други жени, устройваха ги в хубави къщи със слуги и красиви дрехи и оставяха горките си жени на мира. Точно така, разумно прецени тя, това вероятно беше най-подходящият начин да се уреди този въпрос. Със сигурност дамите от висшето общество смятаха така, а те знаеха много по-добре от нея.

— Благодаря ви, госпожица Флоси — искрено каза тя, — бяхте много мила и наистина ми помогнахте.

Госпожица Флоси се усмихна щастливо, а русите й къдрици заподскачаха изпод бялото дантелено боне.

— Аз ти благодаря, мое мило момиче. Ти направи Чарлз толкова щастлив. Както и Джейсън, разбира се — учтиво добави.

Виктория се усмихна, но не можа да се съгласи, че е направила Джейсън щастлив.

Върна се в стаята си и седна пред празната камина. Опита се да разгадае чувствата си и да престане да се крие от фактите. На следващата сутринта щеше да се омъжи за Джейсън. Искаше да го направи щастлив — толкова силно го искаше, че не знаеше как да се справи със своите чувства. Фактът, че е имал невярна съпруга, предизвика състраданието й.

Виктория се изправи и започна да обикаля нервно из стаята, взе порцелановата музикална кутия от тоалетката си, после я постави обратно и тръгна към леглото си. Опита се да се убеди, че се омъжва за Джейсън, защото няма друг избор, но после си призна, че това не беше съвсем така. Част от нея искаше да се омъжи за него. Тя харесваше усмивката му, външността му и чувството му за хумор. Харесваше властната нотка в дълбокия му глас. Харесваше начина, по който очите му блестяха, когато се смееше, и дълбоката страст, която виждаше в тях, когато я целуваше. Обичаше елегантността, с която носеше дрехите си, и усещането от устните му…

Виктория с мъка откъсна мислите си от устните на Джейсън и се загледа тъжно в златния копринен балдахин на леглото си. Харесваше много неща у него — твърде много. А не умееше да преценява мъжете; опитът й с Андрю беше доказателство за това. Беше се излъгала, че я обича, но нямаше никакви илюзии по отношение на това какво изпитва Джейсън към нея. Той я намираше за привлекателна и искаше син от нея. Харесваше я, но не изпитваше нищо повече от това. А тя вече беше влюбена в него. Но той не искаше любовта й. Беше й го казал по възможно най-ясния начин.

От седмици се опитваше да се убеди, че това, което изпитва към Джейсън, е благодарност и приятелски чувства, но вече знаеше, че е много по-дълбоко от това. Защо иначе ще изпитва изгарящата нужда да го направи щастлив и да го накара да я обича? Защо иначе би изпитала такава ярост, когато госпожица Флоси й разказа за изневерите на съпругата му?

Обзе я страх и започна да търка изпотените си длани в лимоненожълтата си рокля. На следващата сутрин щеше да повери живота си на мъж, който не искаше любовта й, мъж, който можеше да използва нежните чувства, които изпитваше към него, като оръжие, с което да я нарани. Инстинктът й за самосъхранение я предупреждаваше да не се омъжва за него. Думите на баща й отново зазвучаха в главата й, предупреждавайки я да не тръгва към олтара на следващия ден: „Да обичаш някого, който не те обича, е ад!… Никога не допускай да те убедят, че можеш да си щастлива с човек, който не те обича… Никога не обичай друг повече отколкото той те обича, Тори…“

Виктория наведе глава, стиснала юмруци, а косите й паднаха като завеса около напрегнатото й лице. Разумът й я предупреждаваше да не се омъжва за него, защото той ще я направи нещастна, ала сърцето й я умоляваше да рискува всичко заради него, да се протегне към щастието, което беше толкова близо. Разумът й казваше да бяга, но сърцето я молеше да не бъде страхливка.

Нортръп почука на вратата му.

— Извинете, лейди Виктория — каза той от другата страна на затворената врата, а гласът му трепереше от възмущение. — Тук е една разстроена, раздърпана млада дама, без придружител или боне, която пристигна с наета карета, но твърди, че е… а… сестра ви? Тъй като не ми е известно тук в Лондон да има ваши роднини, съвсем естествено й казах да си върви, но…

— Дороти? — извика Виктория и отвори вратата. — Къде е тя?

— Поканих я в малкия салон отпред. — Но ако наистина ви е сестра, ще я поканя, разбира се, в по-удобния жълт салон и… — гласът му секна, тъй като Виктория хукна надолу по стълбите.

— Тори! — извика Дороти и сграбчи Виктория в прегръдките си.

— Жалко, че не видя как икономът ти погледна каретата, която бях наела. Беше почти толкова изумен от нейния вид колкото и от моя.

— Защо не отговори на последното ми писмо? — попита по-голямата сестра и силно я прегърна.

— Защото едва днес се върнах от Бат. Утре заминавам за Франция за два месеца, за да придобия „блясък“, както казва баба. Направо ще полудее, ако разбере, че съм идвала тук, но не мога да стоя и да те оставя да се омъжиш за този човек. Тори, какво са ти сторили, за да те накарат да склониш? Да не би да са те били или да са те оставили да гладуваш, или…

— Нищо подобно. — Тя се усмихна и погали златистите коси на сестра си. — Аз искам да се омъжа за него.

— Не ти вярвам. Опитваш се да ми спестиш тревогите…

Джейсън пътуваше с каретата си и потупваше коляното си с ръкавиците, загледан в именията, покрай които минаваше на път за дома си на Ъпър Брук Стрийт. Щеше да се жени!

След като вече беше признал пред самия себе си колко силно желае Виктория и беше решил да се ожени, страстта, която изпитваше към нея, беше толкова силна. Все повече се нуждаеше от нея, а това го правеше уязвим и го тревожеше, защото знаеше от опит колко жесток и коварен може да бъде „нежният пол“. И все пак не беше в състояние да престане да я желае, както и да се избави от наивната си момчешка надежда, че ще могат да бъдат щастливи заедно.

Животът с нея никога нямаше да е спокоен, помисли си той с горчива усмивка. Виктория щеше да го забавлява, да го разочарова и непрестанно да му се опълчва — беше сигурен в това, така както беше сигурен, че се омъжва за него само защото няма друг избор, както и че вече е отдала девствеността си на Андрю.

Усмивката угасна. Беше се надявал, че ще го отрече, а тя само се обърна на другата страна и каза „съжалявам“.

Заболя го, но той й се възхити, защото беше искрена. Не можеше да обвинява Виктория за това, че се е отдала на Андрю. Разбираше как се е случило. Съвсем ясно си представяше колко лесно е било за най-богатия мъж в околността да убеди една невинна девойка, отгледана в провинцията, че наистина ще стане негова жена. А след като веднъж я е убедил в това, едва ли му е било трудно да открадне девствеността й. Виктория беше обичливо, щедро момиче, което вероятно би се отдало на мъжа, когото обича съвсем естествено, така както се отнасяше с внимание към слугите или както даваше любов на Улф.

След разгулния живот, който сам беше водил, за Джейсън би било върхът на лицемерието да обвини Виктория за това, че е отдала девствеността си на мъжа, когото е обичала, а той презираше лицемерите. За съжаление не можеше да понесе и мисълта друг мъж да държи любимата му гола в обятията си. Андрю добре я беше обучил, гневно си помисли той, когато каретата спря на Ъпър Брук Стрийт номер 6. Беше я научил как да целува един мъж и как да разпалва страстта му, притискайки се към него…

Откъсвайки се от тези болезнени мисли, той слезе от каретата и пое нагоре по стълбите. За тези няколко седмици Виктория отново се беше върнала към Андрю в мислите си, гневно си помисли той. А него беше забравила.

Той почука на вратата, чувствайки се малко глупаво от това, че стои на прага и в нощта преди сватбата им. Единствената причина да го направи беше заради удоволствието да я види, надявайки се и тя да се зарадва, да й каже за индианското пони, което беше наредил да натоварят на един от корабите му, пристигащи от Америка. Това щеше да бъде един от сватбените му подаръци, но всъщност той гореше от нетърпение да види ездаческите й умения. Представяше си колко красива щеше да изглежда на коня, привела ниско изящната си фигура над шията му с прекрасни коси, блеснали на слънцето…

— Добър вечер, Нортръп. Къде е лейди Виктория?

— В жълтия салон, милорд. Със сестра си.

— Сестра й? — усмихна се Джейсън приятно изненадан, когато икономът кимна. — Очевидно старата вещица е отменила забраната на Дороти да идва тук — добави той.

Доволен от възможността да се запознае с по-малката сестра, за която Виктория толкова много му беше говорила, Джейсън отвори вратата на жълтия салон.

— Не мога да го понеса — ридаеше младо момиче. — Радвам се, че баба няма да ми позволи да присъствам на сватбата ти. Не бих могла да понеса да те гледам как вървиш към олтара, като знам, че си представяш, че това е Андрю…

— Очевидно пристигам в неподходящ момент — обади се Джейсън. Надеждата, която бе изпитвал, че Виктория наистина иска да се омъжи за него, рухна — бърза, болезнена смърт, при разкритието, че тя има нужда да си представи, че той с Андрю.

— Джейсън! — Годеницата му се извърна ужасена от това, че той е чул глупавите брътвежи на Дороти, но бързо се съвзе и протегна ръце към него с нежна усмивка: — Толкова се радвам, че си тук. Моля те, ела и се покажи на сестра ми.

Тя реши да му каже истината, надявайки се той да прояви разбиране:

— Дороти е чула някои неприятни неща от приятелката на баба ми лейди Фоуклин и поради това си е създала най-абсурдното впечатление, че си някакво чудовище.

Прехапа устни, когато Джейсън иронично повдигна вежда и нищо не каза. Виктория веднага се обърна към сестра си:

— Дороти, моля те, бъди разумна и поне ми позволи да ти представя лорд Филдинг, за да се убедиш сама колко е мил?

Дороти вдигна поглед към студеното неумолимо лице на мъжа, който стоеше пред нея като разгневен гигант. Очите й се разшириха. Тя се изправи, но вместо да направи реверанс, се обърна предизвикателно към Джейсън:

— Лорд Филдинг, не зная дали сте много мил или не. Но ви предупреждавам, че само косъм да падне от главата на сестра ми, няма да се поколебая да ви застрелям! Разбрахте ли ме? — Гласът й трепереше от гняв и страх, но тя храбро бе приковала погледа си в студените зелени очи на Джейсън.

— Напълно.

— И тъй като не мога да убедя сестра си да избяга от вас, ще се върна в къщата на баба ми. Довиждане.

Излезе, а Виктория хукна след нея.

— Дороти, как можа, как можа да се държиш толкова грубо!

— По-добре да ме помисли за груба, отколкото безнаказано да злоупотребява с теб.

Виктория я погледна изумено, прегърна я и побърза да се върне в салона.

— Съжалявам — каза унило на Джейсън, който стоеше до прозореца и гледаше как каретата на Дороти се отдалечава.

Той я погледна и повдигна въпросително вежди:

— Тя може ли да стреля?

Виктория нервно се засмя и поклати глава. Джейсън се върна до прозореца, без да каже нищо повече, и тя се опита да му обясни:

— Дороти има живо въображение и упорито вярва, че се омъжвам за теб само защото съм огорчена от Андрю.

— Нима не е така? — подигравателно прозвуча гласът му.

— Не.

Тогава той се обърна към нея и студено заяви:

— Утре, когато тръгнеш към олтара, Виктория, не твоят безценен Андрю ще те чака там, а аз. Запомни го. Ако не можеш да приемеш истината, не идвай в църквата.

Беше дошъл да й каже, че й е намерил индианско пони; искаше да я накара да се усмихне. Тръгна си, без да каже нито дума.