Сега и завинаги

Глава шеста

На следващата сутрин Виктория се събуди рано от цвърченето на птиците, накацали на дървото пред отворения прозорец. Тя се обърна по гръб и погледна ясното синьо небе, по което се носеха пухкави бели облаци и което неустоимо я зовеше да излезе навън.

Момичето бързо се изми и се облече. После слезе в кухнята, за да вземе храна за Уили. Джейсън Филдинг злъчно я бе попитал дали може да оре, да закове пирон или да издои крава. Виктория не можеше да оре или да кове пирони, но в Портидж често бе виждала как се дои крава и не й се бе сторило особено трудно. А и след шестте седмици „затвор“ на парахода физическият труд я привличаше.

Виктория тъкмо се канеше да излезе от кухнята с чинията с остатъци от храна, когато й хрумна една идея. Тя се престори, че не вижда как мъжът с бялата престилка, за когото Чарлз й бе казал, че е главният готвач, я гледа, сякаш е луда, нахлула в неговото царство от кухненски съдове, и се обърна към госпожа Нортръп:

— Госпожо Нортръп, мога ли да ви помогна с нещо?

Жената вдигна ръка към гърдите си:

— Не, разбира се, че не.

Виктория въздъхна.

— В такъв случай бихте ли ми казали къде е краварникът?

— Краварникът? — възкликна госпожа Нортръп. — Защо… вие?

— За да издоя кравите — отвърна момичето.

Жената пребледня, но нищо не каза. Виктория изчака още секунда, сви рамене и реши да намери краварника сама. Тя излезе през задната врата и се отправи да търси Уили. Госпожа Нортръп избърса набрашнените си ръце в престилката и тръгна право към парадния вход, за да намери господин Нортръп.

Виктория приближи купа отпадъци. Очите й нервно търсеха кучето. Уили — що за име за такова голямо животно с такъв свиреп вид, помисли си. В следващия миг го видя. Промъкваше се зад близките дървета и я наблюдаваше внимателно. Космите на тила й настръхнаха, но се приближи.

— Ето, Уили — нежно го приласка тя. — Донесох ти закуската. Ела да си я вземеш.

Големите очи на звяра се отместиха за миг към чинията в ръката й, но животното остана на мястото си.

— Няма ли да дойдеш малко по-близо? — продължи Виктория, решена да се сприятели с кучето на Джейсън Филдинг, след като никога нямаше да може да се сприятели със самия него.

Кучето не бе много по-дружелюбно от господаря си. То отказа да се приближи и продължи да я гледа заплашително. Момичето въздъхна, остави чинията на земята и си тръгна.

Един градинар я упъти къде е краварникът и не след дълго Виктория влезе в безупречно чистия обор. Веднага усети миризма на сено. Неуверено мина покрай десетина крави, които вдигнаха глави към нея и я изгледаха с големите си влажни кафяви очи. Стигна една, до която имаше стол, а на стената беше закачена кофа. Виктория спря пред нея и реши, че най-вероятно трябва да бъде издоена.

— Добро утро — поздрави тя кравата и успокоително я погали по главата, събирайки в същото време кураж. Сега, когато трябваше да издои кравата, Виктория съвсем не беше сигурна как да го направи. За да спечели време, тя я заобиколи и махна няколко сламки от опашката й. След това неохотно взе стола и постави кофата под вимето. Седна, бавно нави ръкавите на роклята си и оправи полата. Тъй като не знаеше, че не е сама, тя погали хълбока на кравата и си пое дълбоко дъх.

— С теб мога да бъда напълно откровена — призна тя на животното. — Истината е, че никога не съм доила крава.

Кротко направеното признание спря Джейсън точно пред входа на обора. Очите му развеселено просветнаха. Седнала на стола за доене, разпростряла полата на роклята си, сякаш бе седнала на трон, госпожица Виктория Сийтън представляваше доста трогателна картина. Съсредоточена върху предстоящата задача, тя леко бе наклонила глава на една страна, което му предоставяше възможност да разгледа патрицианския й профил с изящна скула и малък деликатен нос. Светлината от прозореца падаше върху косата й и я превръщаше в червено-златен водопад, разпилян по раменете й. Дългите извити мигли хвърляха сянка върху гладките й бузи. Прехапала долната си устна, Виктория се пресегна да премести кофата малко по-напред.

Движението привлече вниманието на Джейсън към гърдите й, които подканващо се надигнаха. Следващите й думи обаче го накараха да се засмее.

— Това — каза тя на кравата смутено и протегна ръце напред — ще бъде точно толкова смущаващо за мен, колкото и за теб.

Виктория докосна мекото виме на кравата и отдръпна ръка. След това опита отново. Стисна два пъти, бързо след това се наведе и с надежда погледна в кофата. Вътре нямаше и капка мляко.

— Моля те, моля те, не ми създавай толкова трудности — примоли се момичето на кравата.

Направи още два опита, но отново без резултат. Третия път отчаянието я накара да стисне много силно и кравата извърна глава, и я изгледа укорително.

— Аз върша моята част от работата — отвърна Виктория и я погледна в отговор, — а ти свърши твоята!

Развеселен мъжки глас, който дойде откъм гърба й, я предупреди:

— Ще й пресечеш млякото, ако я гледаш така!

Виктория подскочи и рязко се извъртя на стола, а косата й се разпиля върху лявото й рамо.

— Вие! — възкликна тя и се изчерви при мисълта за сцената, на която бе станал свидетел. — Защо винаги се промъквате безшумно зад хората? Можете поне да…

— Почукам? — предположи той и очите му проблеснаха закачливо. Джейсън вдигна ръка и два пъти почука по дървената греда. — Винаги ли говорите с животните? — попита той.

Виктория не беше в настроение да й се подиграват, а по блясъка в очите му разбра, че той прави точно това. С цялата гордост, която можа да събере, тя стана, приглади роклята си и се опита да мине покрай него, но той здраво я хвана за ръката:

— Няма ли да довършите доенето?

— Вече видяхте, че не мога.

— Защо?

Виктория вдигна глава и го погледна право в очите:

— Защото не знам как.

— Искате ли да се научите?

— Не — отвърна тя ядосана и оскърбена. — А сега ви моля да ме пуснете… — Дръпна ръката си, без да дочака отговора му. — Ще се опитам да намеря друг начин да заработя издръжката си.

Виктория усети как той я проследи с поглед, докато тя излизаше от краварника, но когато се приближи към къщата, мислите й се насочиха към Уили. Тя видя кучето да се спотайва в гората и да я наблюдава. По гърба й пробяга студена тръпка.

Джейсън я изпрати с очи. След това прогони спомена за доячката с ангелско лице и огряна от слънцето медно-червена коса и се върна към работата, която бе изоставил, когато Нортръп влезе в кабинета му, за да го информира, че госпожица Сийтън е отишла да дои кравите.

Маркизът седна пред бюрото си и погледна секретаря си:

— Докъде бяхме стигнали, Бенджамин?

— Диктувахте ми писмо до вашия човек в Делхи, милорд.

След като не успя да издои кравата. Виктория намери градинаря, който я бе упътил към краварника. Тя отиде при плешивия мъж, който като че бе старши на останалите, и го попита дали може да им помогне при засаждането на луковиците, които подреждаха в големите кръгли саксии в двора пред къщата.

— Гледай си работата в обора, жено, и не се пречкай тук! — грубо й отвърна плешивият градинар.

Без да си прави труда да обяснява, че няма работа там, тя тръгна към задната част на къщата, за да потърси единствената работа, която наистина можеше да върши, и отиде в кухнята.

Главният градинар я проследи с поглед, хвърли лопатката си на земята и отиде да намери Нортръп.

Без да я забележат, Виктория застана в кухнята, където осем слуги приготвяха обяд, състоящ се от осем блюда, гарнирани с пресни зеленчуци, подправки, хрупкав прясно изпечен хляб и няколко ордьовъра. Обезсърчена от последните си два опита да свърши нещо полезно, девойката наблюдава работата на слугите, докато се увери напълно, че може да се справи със задачата. След това се приближи до енергичния френски главен готвач.

— Бих искала да помогна — твърдо заяви тя.

— No! — извика той. Явно подведен от ежедневната й черна рокля, той я сметна за една от слугините. — Вън! Вън! Върви да си гледаш работата!

Виктория се натъжи много от това, че се отнасяха с нея като с безполезна глупачка. Много любезно, но твърдо заяви:

— Мога да ви бъда полезна. От начина, по който всички работят, се вижда, че имате нужда от помощ.

Главният готвач я погледна готов да избухне всеки момент.

— Не сте обучена — гръмко отвърна той. — Вън! Когато на Андре му потрябва помощ, ще я поиска и ще извърши обучението!

— Няма нищо сложно в това да се направи едно ястие, мосю — раздразнено посочи Виктория, после продължи с ведър, спокоен тон: — Трябва да се нарежат зеленчуците на тази маса… — посочи масата до себе си — и да се пуснат в онази тенджера.

Странен звук, подобен на задушаване, се изтръгна от втрещения мъж, преди да разкъса престилката си.

— След пет минути — изкрещя той — ще ви изхвърлят от тази къща!

В ужасната тишина, която настъпи след излизането му.

Виктория се обърна към останалите слуги, които я гледаха вкаменени от ужас. В очите им се отразяваше всичко — от съчувствие до забавление.

— Господи, момиче — каза една жена на средна възраст и избърса брашнените си ръце в престилката, — кой зъл дух те облада, та го ядоса така? Ще те изхвърли.

Като се изключи малката прислужница Рут, която се грижеше за стаята на Виктория, това бе единственият приятелски глас, който чуваше. За съжаление се чувстваше толкова нещастна от това, че създава само неприятности в желанието си да бъде полезна, че съчувствието на жената едва не я разплака.

— Не че не си права — продължи жената и нежно я погали по рамото, — че е лесно да се приготви ястие. Всеки от нас може да се справи и без Андре, но негова светлост иска най-доброто, а Андре е най-добрият главен готвач в страната. Можеш да си събереш нещата. Напълно сигурно е, че до час ще напуснеш къщата.

Виктория едва намери сили да отвърне:

— Тук съм на гости. Не съм от прислугата… мислех, че госпожа Нортръп ви е казала.

— Не, госпожице, не ни е казала. Не е позволено на прислугата да обсъжда господарите. Госпожа Нортръп е последната, която ще го направи. Тя е роднина на господин Нортръп, иконома. Знаех, че имаме гост в къщата, но… — Погледна износената рокля на Виктория и момичето се изчерви. — Да ви направя ли нещо за ядене?

— Не, но… бих искала да направя нещо за зъба на господин О’Мейли. Знам една смес, която може да намали болката. Съставките й се прости.

Жената, която се представи като госпожа Крейдък, й показа къде да намери съставките, които й трябваха, и тя се залови за работа. Очакваше „негова светлост“ всеки момент да влезе в кухнята и да я унижи пред всички.

Джейсън тъкмо бе започнал отново да диктува писмото, когато Нортръп почука на вратата на кабинета му.

— Да — нервно отвърна маркизът, когато икономът застана пред него. — Този път какво има?

Икономът прочисти гърлото си:

— Отново става дума за госпожица Сийтън, милорд. Тя… а… опитала се е да помогне на главния градинар в засаждането на цветята. Той по погрешка я взел за прислужница. Тъй като го осведомих, че тя не е прислужница, се пита дали не сте недоволен от работата му и сте я изпратили да…

— Кажи на градинаря да се върне към работата си. След това кажи на госпожица Сийтън да не му се меси. А ти — сурово добави милордът — не ми пречи. Имам работа. — Джейсън се обърна към секретаря си, слаб мъж с очила, и отсече: — Докъде бяхме стигнали, Бенджамин?

— Писмото до вашия човек в Делхи, милорд.

Джейсън успя да продиктува два реда, когато пред вратата му настъпи оживление и главният готвач тромаво влезе в кабинета, последван от Нортръп, който се опитваше да застане пред французина.

— Или тя си отива, или аз! — гръмовито заяви Андре и застана до бюрото на господаря. — Няма да пусна тази червенокоса слугиня в кухнята си!

Със заплашително спокойствие милордът остави перото и погледна към почервенялото лице на главния готвач.

— Какво казахте?

— Казах, че не позволявам…

— Вън — тихо изрече Джейсън. Кръглото лице на главния готвач пребледня.

— Oui — бързо отвърна французинът и отстъпи назад. — Ще се върна в кухнята…

— Вън от къщата ми — безмилостно заяви Джейсън. — И от имението ми! Веднага!

След това негова светлост скочи на крака, мина покрай обления в пот готвач и тръгна към кухнята.

Всички в кухнята подскочиха и се обърнаха при сърдитите му думи.

— Кой от вас може да готви? — попита той. Виктория реши, че главният готвач е напуснал заради нея. Ужасена, понечи да излезе напред, но заплашителният поглед на Джейсън я накара да се спре. Той огледа останалите. — Да не искате да ми кажете, че никой не може да готви?

Госпожа Крейдък се поколеба и пристъпи пред другите:

— Аз мога, милорд. Той кимна отсечено.

— Добре. Ти си главната готвачка.

За в бъдеще разреждайте тези гъсти френски сосове, които бях принуден да ям. — Обърна ледения си поглед към Виктория. — Вие — нареди й — стойте далеч от обора и оставете градинарството на градинарите и готвенето на готвачите.

След това си тръгна. Слугите се обърнаха към Виктория. На лицата им бе изписана смесица от ужас и срамежлива благодарност. Твърде засрамена от неприятностите, които бе създала, за да срещне погледите им, тя сведе глава и започна да бърка сместа за господин О’Мейли.

— Да се захващаме за работа — бодро изрече госпожа Крейдък. — Трябва да докажем на негова светлост, че можем да се справим прекрасно и без Андре да ни удря плесници, и да ни пляска през ръцете.

Виктория вдигна глава. Тя смутено погледна госпожа Крейдък.

— Той е избухлив тиранин — потвърди жената. — Дълбоко сме ви благодарни, че се отървахме от него.

Като се изключи денят, в който загинаха родителите й, Виктория не си спомняше друг по-ужасен от днешния. Взе купата с лапата, която баща й я бе научил да прави, и излезе.

Тъй като не успя да намери О’Мейли, тръгна да търси Нортръп, който точно в този момент излизаше от стая, по чиито стени бяха подредени множество книги. През открехнатите врати тя забеляза Джейсън, седнал зад бюрото си с писмо в ръка, да говори на мъж с очила, който седеше срещу него.

— Господин Нортръп — тихо каза момичето и му подаде купата. — Бихте ли дали това на господин О’Мейли? Кажете му да налага зъба си и да я дъвче по няколко пъти на ден. Ще намали болката и отока.

Вниманието на Джейсън отново бе отвлечено от гласове пред вратата на кабинета му. Той хвърли на бюрото си листа, който четеше. След това отиде до вратата и я отвори. Без да знае, че Виктория, се качва по стълбите, той попита Нортръп:

— Този път какво е направила?

— Тя… тя е направила това за зъба на О’Мейли, милорд — отвърна с разтреперан глас икономът и вдигна объркан поглед към момичето.

Джейсън проследи погледа му и присви очи към стройната й фигура, облечена в черно.

— Виктория — извика той след нея.

Момичето се обърна и се приготви да чуе остри думи, но милордът проговори със спокоен, сдържан тон:

— Вече не носете черно. Не го харесвам.

— Много съжалявам, че дрехите ми ви дразнят — тихо отвърна тя с гордост, — но скърбя за родителите си.

Той се смръщи, но не отвърна нищо, докато Виктория не се скри от погледа му. След това се обърна към Нортръп:

— Изпрати някого в Лондон да й купи свестни дрехи и изхвърли тези черни дрипи.

Когато Чарлз слезе за обяд, тя унило седна на стола вляво от него.

— Мили Боже! Дете, какво е станало? Бледа си като призрак.

Виктория сподели неволите си от сутринта, които Чарлз изслуша, като едва сдържаше усмивката си.

— Отлично, отлично! — възкликна, когато тя свърши, и за нейна изненада започна да се смее. — Объркай живота на Джейсън, скъпа моя! Той има нужда точно от това. Може да е студен и груб, но това е само фасада… признавам, че е доста здрава, но подходящата жена може да мине през нея и да открие нежността в него. Когато успее, Джейсън ще я направи много щастлива. Той е много великодушен човек… — Херцогът вдигна вежди и остави мисълта си недовършена. Виктория неспокойно се раздвижи под настоятелния му поглед, питайки се дали Чарлз не таи надежда, че тя е тази жена.

Нито за момент не бе допускала, че у Джейсън Филдинг може да има някаква нежност, но бе абсолютно сигурна, че не иска да има нищо общо с него. Вместо да каже това на чичо Чарлз, тактично смени темата:

— През следващите дни трябва да получа новини от Андрю.

— А, да… Андрю — каза той, а блясъкът в очите му помръкна.