Сега и завинаги

Глава двайсет и втора

Виктория отвори очи и се загледа през прозореца в мрачното, надвиснало небе. Сънят тежеше над нея като гъста паяжина, докато гледаше непознатите розови и златни копринени завеси, които висяха над леглото й.

Чувстваше се уморена и замаяна, сякаш изобщо не беше спала. В следващия миг си припомни изминалата нощ.

Мили Боже, тя беше омъжена! Наистина беше омъжена! Беше съпруга на Джейсън.

Тя потисна болезнено стенание, предизвикано от тази мисъл, и внезапно се изправи, когато в съзнанието й изплува всичко, случило се през изминалата нощ. Значи за това се беше опитвала да я предупреди госпожица Флоси. Нищо чудно, че жените не го обсъждаха! Тя понечи да скочи от леглото; после се спря, изправи възглавниците и се отпусна върху тях, прехапвайки долната си устна. С болезнена яснота си припомни унизителните подробности от първата й брачна нощ и се сви при мисълта как Джейсън безсрамно се беше разсъблякъл пред очите й. Тръпки я побиха при мисълта за това как безпощадно й се бе подиграл за Андрю, след което се беше възползвал от нея. Беше се възползвал от нея, сякаш беше животно, безчувствено животно, незаслужаващо нежност или внимание.

Една сълза потече по бузата й, когато се замисли за всички нощи, които предстояха, докато най-сетне не зачене. Колко ли пъти щяха да са необходими? За Бога, нямаше да може да го понесе!

Тя ядно изтри сълзата, вбесена на себе си за това, че се бе поддала на страх и слабост. Миналата нощ той бе казал, че възнамерява да продължи с онова ужасно, унизително нещо — това беше нейната част от сделката. Сега, след като вече знаеше за какво става дума в тази сделка, искаше незабавно да се откаже от нея!

Отметна настрана завивките и стана. Е, тя не беше някакво хленчещо английско девойче, което се страхува да се защити и да се изправи срещу света. По-скоро би застанала срещу цял въоръжен взвод, отколкото да изтърпи още една нощ като предишната! Можеше да живее без охолство.

Докато обмисляше следващата си стъпка, тя оглеждаше стаята. Погледът й попадна на черна кадифена кутийка върху масичката до леглото й. Вдигна я, отвори я и стисна зъби от ярост при вида на красивата диамантена огърлица. Беше широка почти пет сантиметра и изработена като изящна китка цветя от диаманти, изрязани в най-различни форми, наподобяващи цветчета и листенца на лалета, рози и орхидеи.

Хвана огърлицата с два пръста, сякаш беше отровна змия, след което небрежно я пусна обратно в кутията.

Сега разбра какво я беше тревожило през цялото време в подаръците на Джейсън и в начина, по който искаше да му се отблагодарява с целувка. Той я купуваше. Той наистина вярваше, че може да я купи — като евтина пристанищна проститутка. Всъщност не евтина — скъпа, но все пак проститутка.

След изминалата нощ Виктория вече се чувстваше използвана и наранена; огърлицата добави поредната към нарастващия списък с обиди от страна на Джейсън. Как се бе заблудила, че той има чувства към нея, че се нуждае от нея. Той нямаше чувства към никого, не се нуждаеше от никого. Не искаше да бъда обичан и сам не можеше да даде любов. Трябваше да се досети — той беше казал достатъчно.

„Мъже!“ — мислеше си ядосано Виктория и бледите й бузи пламнаха от гняв. Какви чудовища бяха — Андрю с престорените си обяснения в любов и Джейсън, който си мислеше, че може да я използва и после да я подкупи с някаква глупава огърлица.

Потрепервайки от болката между бедрата си, тя се отправи към мраморната баня, която беше до покоите й, точно срещу тази на Джейсън. Щеше да поиска развод, реши тя. Щеше да заяви на Джейсън, че иска развод.

Рут влезе точно когато Виктория се появи от банята. Камериерката влезе на пръсти и огледа стаята с дяволита усмивка. Изненада се, като видя, че господарката й крачи войнствено и гневно разресва косата си. Нито пък очакваше, че за Джейсън Филдинг, за когото се носеха слухове, че е неустоим любовник, тя ще изрече:

— Няма нужда да се вмъкваш така, сякаш се страхуваш от сянката си, Рут. Чудовището е в съседната стая, не в тази.

— Чч-удовище ли? — заекна горката прислужница. — О — засмя се нервно, — сигурно не съм ви разбрала и си помислих, че казахте…

— Казах „чудовище“ — почти й се скара Виктория, ала веднага се разкая за язвителния си тон. — Извинявай, Рут. Просто съм малко… уморена, предполагам.

По някаква причина това накара прислужницата да се изчерви и да се разкикоти, което я подразни. Въпреки всичките си усилия да си внуши колко хладнокръвна, разумна и непоколебима е, Виктория беше на ръба на нервна криза. Изчака Рут да подреди стаята, като през цялото време барабанеше с пръсти. Часовникът на полицата над камината показваше единайсет, когато се отправи към вратата на покоите си, през която Джейсън беше влязъл миналата нощ. Спря с ръка на дръжката, опитвайки се да се успокои. Цялата трепереше при мисълта да се изправи срещу него и да поиска развод, но въпреки това нищо не можеше да я спре. Щом го уведоми, че бракът им е приключил, Джейсън нямаше да има вече съпружески прана над нея. По-късно щеше да реши къде ще отиде и какво ще прави. Засега трябваше да го накара да се съгласи на развод. А дали изобщо й беше нужно съгласието му? Тъй като не беше сигурна, реши, че е по-мъдро да не го предизвиква да й откаже. Но пък не биваше и твърде много да увърта.

Изправи рамене, затегна колана на кадифения си халат, натисна дръжката и влезе в стаята на Джейсън.

Потискайки желанието си да го удари по главата с порцелановата кана до леглото му, тя учтиво го поздрави:

— Добро утро.

Той рязко отвори очи, изгледа я предпазливо, след което се усмихна. Тази негова сънлива, чувствена усмивка, която можеше да разтопи сърцето й преди, сега я накара да стисне зъби от ярост.

— Добро утро — с дрезгав глас отвърна Джейсън, а погледът му се плъзна по тялото й, загърнато в чувствено мекото златисто кадифе. После й направи място да седне до него на леглото. Трогнат от това, че е дошла да му каже „добро утро“, след като имаше пълно право да го презира заради снощната му постъпка, той потупа с ръка мястото, което беше освободил, и нежно я покани:

— Искаш ли да седнеш?

Виктория беше толкова съсредоточена в това как да му съобщи за решението си, че прие поканата и любезно отвърна:

— Благодаря.

— За какво? — подразни я той.

— Благодаря ти за всичко. В много отношения си бил изключително мил с мен. Знам колко недоволен беше, когато преди месеци застанах на вратата ти, но въпреки че не ме искаше, ми разреши да остана. Купи ми красиви дрехи и ме водеше на тържества, което беше изключително мило от твоя страна. Беше ранен заради мен, което беше напълно излишно, макар и много галантно от твоя страна. Ожени се за мен в църква, което никак не беше по волята ти, устрои ми прекрасно тържество тук миналата нощ и покани хора, които не познаваше, просто за да ми доставиш удоволствие. Благодаря ти за всичко това.

Джейсън протегна ръка и леко я погали по лицето.

— Няма за какво — каза нежно.

— А сега искам развод.

Ръката му замръзна.

— Какво? — остро прошепна той.

Стиснала ръце в скута си, Виктория решително повтори:

— Искам развод.

— Просто ей така? Само ден след сватбата искаш развод? — Беше готов да признае, че се е отнесъл зле с нея миналата нощ, но не беше очаквал подобна реакция.

Припламващият гняв в очите на Джейсън я накара бързо да се изправи, ала той я сграбчи за китката и я върна на мястото й.

— Не се дръж грубо с мен, Джейсън — предупреди го тя. Джейсън, който я беше оставил миналата нощ като наранено дете, сега стоеше срещу жена, която не познаваше хладнокръвна, разгневена, красива амазонка. Вместо да се извини, както възнамеряваше да направи само преди минута, отвърна:

— Това е изключено. През последните петдесет години в Англия е имало само няколко развода.

Виктория рязко освободи ръката си, после отстъпи назад, така че да не може да я достигне, а гърдите й се надигаха и спадаха от ярост и страх.

— Ти си животно! — просъска. — Не е изключено и никога повече няма да позволя да ме използват като животно!

Тя отиде в стаята си, затръшна вратата след себе си и я заключи.

Едва направила няколко крачки и вратата зад нея се отвори с трясък. Джейсън влезе в стаята й с побеляло от гняв лице и процеди през зъби:

— Никога повече не ми заключвай вратата и да не си посмяла да ме заплашваш с развод! По закон тази къща е моя собственост, точно както си и ти. Разбра ли?

Виктория кимна, ужасена от яростта му. Той се обърна и излезе от стаята, оставяйки я да трепери от страх. Никога не го беше виждала такъв. Джейсън не беше животно, а обезумяло чудовище.

Тя чакаше и слушаше как чекмеджетата му рязко се отваряха и затваряха, докато се обличаше, а умът й трескаво работеше, мъчейки се да измисли някакъв начин за избавление от кошмара, в който се беше превърнал животът й. Щом вратата му се затръшна и разбра, че е слязъл на долния етаж, тя се отпусна в леглото си. Остана така почти час, потънала в мисли. Нямаше изход. Беше хваната в капан за цял живот. Джейсън беше казал истината — тя му принадлежеше, също както къщата и конете му.

Ако не се съгласеше на развод, тя не можеше да си представи как би могла да го получи. Дори не беше сигурна, че има основателна причина, с която да убеди съда да й даде развод, но беше напълно сигурна, че не би могла да обясни на съдиите с перуки какво й е причинил Джейсън миналата нощ.

Когато реши да поиска развод, беше объркана. Самата идея беше твърде крайна, осъзна тя с въздишка. Щеше да остане в този капан, докато не роди сина, който Джейсън искаше, а после щеше да остане закрепостена в Уейкфийлд заради съществуването на същото това дете, което можеше да й върне свободата, защото знаеше, че никога не би го изоставила.

Виктория огледа луксозните си покои. Трябваше да се научи някак си да се приспособи към новия си живот, да се възползва от него по възможно най-добрия начин, пък може би съдбата щеше да се намеси и да й помогне. Междувременно трябваше да предприеме нещо, за да запази здравия си разум, реши тя, обзета от някакво притъпяващо сетивата спокойствие. Можеше да прекарва времето си с други хора, да излезе от къщи и да върши някаква своя работа или да се развлича. Така нямаше да мисли за проблемите си. Реши да започне веднага.

Вече имаше приятели в Англия. Скоро щеше да има и дете, което да обича. Щеше да извлече най-доброто от един празен живот, като се ангажира с неща, които да запазят здравия й разум.

Тя отметна косата си и решително се изправи. Въпреки това унило отпусна рамене, докато звънеше на Рут. Защо Джейсън толкова я ненавиждаше, питаше се отчаяно. Изпиташе болезнена нужда да поговори с някого. Преди винаги можеше да разчита за това на родителите си или на Андрю. Обсъждането на проблемите винаги помагаше. Но откакто дойде в Англия, си нямаше никого. Здравето на Чарлз беше разклатено и се стараеше да не го безпокои. Освен това Джейсън беше негов племенник и тя не можеше да обсъжда страховете си, свързани със съпруга й. Каролайн Колингуд беше добра и вярна приятелка, но беше много далеч, освен това Виктория се съмняваше, че тя може да разбере Джейсън.

Нищо не можеше да се направи, освен да се преструва на щастлива и уверена, с надеждата някой ден наистина отново да се почувства така. Щеше да дойде мигът, твърдо си обеща тя, когато ще може без страх да приеме Джейсън в стаята си. Щеше да дойде мигът, когато ще може да го погледне, без да изпита болка, унижение или самота. Този ден щеше да дойде! Щом зачене, той ще я остави на мира и тя се молеше това да се случи скоро.

— Рут — сериозно се обърна към нея Виктория, когато малката прислужница се появи. — Би ли помолила някого да впрегне един от конете в най-малката ни карета — някоя, която да мога лесно да управлявам? И помоли човека, който се занимава с това, да избере най-кроткия кон — не мога много добре да управлявам карета. След това помоли госпожа Крейдък да опакова няколко кошници с храна.

— Но, господарко — колебливо каза Рут, — погледнете през прозореца. Стана студено и наближава буря. Вижте сама колко е мрачно небето.

Виктория хвърли поглед към свъсеното небе.

— Не мисля, че ще вали дълго, ако изобщо завали — реши тя малко отчаяно. — Бих искала да тръгна след половин час. О, лорд Филдинг излезе ли или е долу?

— Излезе, господарке.

— Случайно да знаеш дали е напуснал имението, или просто е някъде навън? — попита Виктория, без да може да прикрие отчаянието в гласа си. Въпреки че бе твърдо решена да мисли за Джейсън като за напълно непознат и да се отнася към него като към такъв, не желаеше да се изправи срещу него точно сега. Освен това знаеше, че ще й нареди да остане вкъщи, тъй като се задаваше буря. Тя обаче трябваше да се махне за малко от тази къща. Трябваше!

— Лорд Филдинг нареди да впрегнат конете във файтона и тръгна. Каза, че трябвало да направи няколко посещения. Видях го да заминава — увери я Рут.

Каретата беше натоварена с храна и чакаше на алеята, когато Виктория слезе по стълбите.

— Какво да кажа на господаря? — попита Нортръп, обезпокоен от това, че тя настоя да тръгне, независимо че се задаваше буря.

Виктория се обърна, за да може той да й наметне лекото наметало.

— Кажи му, че съм казала „сбогом“ — неясно отвърна тя. Излезе навън, отиде зад къщата и освободи Улф от веригата, после отново се върна пред къщата. Главният коняр й помогна ла се качи в каретата и Улф скочи до нея. Той изглеждаше толкова щастлив, че Виктория се усмихна и го потупа по царствената глава. — Най-сетне си свободен — каза тя на огромното животно, както и аз.