Шейх

9

Зара се събуди от дългата дрямка огладняла и ожадняла. Високата чаша с плодов сок и купата с кисело мляко, които някой беше оставил на ниската масичка до нея, я приканваха да ги вкуси и тя изпи жадно освежаващата течност. После изяде киселото мляко, наслаждавайки се на сладко-киселия му вкус.

— А, събудила си се — каза Нафиза, дотъркалвайки телесата си в стаята. — Става късно. Имаме да свършим много работа, преди да те пусна при Джамал.

За съжаление на Зара наложниците на Джамал я наблюдаваха внимателно, докато тя се къпеше и се приготвяше за господаря им. Тя не можеш да сдържи мисълта, че трите търсят да й открият някакви недостатъци, така напрегнато се взираха в нея. Да зяпат, реши Зара и престана да им обръща внимание. Само да знаеха колко отчаяно искаше да напусне това място, нямаше да я притесняват.

Слънцето залязваше бавно, когато Хамет дойде да я вземе. Този път нямаше да отиде при Джамал гола, както той бе настоял. Облече златисто-тюркоазен кафтан, който подчертаваше слънчевите отблясъци на кожата и. Въпреки че не беше в природата й да се подчинява на някой мъж, тя искаше да изглежда привлекателна, заради баща си. Свободата на баща й беше по-важна от нейната гордост. Един ден Джамал щеше да си плати за това, че я бе поробил, и тя се надяваше да е скоро. Преди да е загубила нещо повече от гордостта си.

Джамал едва сдържаше нетърпението си. Разхождаше се неспокойно из стаята, очаквайки всеки момент вратата да се отвори и в стаята да влезе Зара. Беше я притежавал, точно както се бе зарекъл, но сякаш самият той беше притежаваният. След като бе събудил страстта на Зара, вече не желаеше наложниците си. Жаждата му за Зара беше почти като болест и това го плашеше.

Той вече се беше втвърдил, когато Зара пристъпи прага на стаята му, озарявайки я с пламъка на духа си и вълшебната си красота. Изведнъж загуби апетит за изкусителната храна, оставена на масата пред него; искаше да вкусва само сочната плът на Зара, да се насити със свежото й тяло. С почти хищна усмивка той я подкани да се приближи. Погледът му проследи вълнообразните движения на тялото й, възхищавайки се на начина, по който щедрите й извивки се разкриваха под дрехата в тюркоазено и златисто. Искаше я, искаше я точно сега. Храната и напитките можеха да почакат.

Зара усети горещия поглед на Джамал върху себе си и усети, че й е трудно да диша. Трудно й беше дори да премества единия си крак пред другия, за да направи една крачка. Погледна го в очите и се почувства оплетена в мрежа. Ненавиждаше вълнението и стъписването си, ненавиждаше необходимостта да се преструва на покорна в ръцете му, макар да започваше да копнее за същите тези наслади, които я караха да тръпне в ужас. Трябваше да се махне оттук колкото може по-скоро, преди умът й да е приел ролята й в живота на Джамал, преди тялото й да е започнало да копнее за ласките му. Тя беше берберска принцеса, а не робиня, зависима от волята на своя господар.

— Красива си — изрече Джамал. Тъмните му очи блеснаха одобрително, когато хвана ръката й и я накара да седне до него на купчината възглавници. — Ти ме омагьоса, сладка вещице.

— Не съм имала такова намерение, господарю — каза Зара, макар че всъщност точно това се стремеше да постигне.

— И аз нямах намерение да си загубя ума по тебе — призна искрено Джамал. — Нуждата от храна и питие бледнее в сравнение с жаждата ми за тебе.

Думите му бяха още по-възбуждащи, отколкото билката, която й бяха дали първия път, преди да легне с него. Зара се опита да не им обръща внимание, но ръцете на Джамал по тялото й непрекъснато я връщаха към усещането. Когато се опита да приеме пасивно целувките му, той почувства отдръпването й и поклати глава. За миг я съблече и я подлуди с горещите си уста, език и ръце. Не можеше да чака. Трябваше да я има веднага.

Влезе в нея плавно, неспособен да отлага нито миг повече момента на съединението им. Чувстваше се като нетърпеливо момче с първата жена в живота си.

— Прости ми, любов моя, че съм така припрян. Ти ме изкушаваш невъобразимо — прошепна той, докато навлизаше докрай в нея. — Но нощта едва започва и ние ще вкусим екстаза много пъти, преди да съмне.

Зара се изви рязко нагоре, посрещайки дълбоките тласъци на Джамал с радостен вик, въпреки че се бе зарекла да остане безучастна към любовта му. Притисна седалището му и започна да се гърчи под него и до него, докато душата й не напусна тялото и съществото й сякаш се разпадна. Стенейки и пъшкайки, Джамал също достигна края с взрив от несдържана наслада, после се отпусна тежко върху Зара, заравяйки глава на рамото й, докато сърцето му полека започна да забавя неравномерното си биене.

Щом се съвзе, той се надигна и я погледна, явно смаян от дълбочината на чувствата си към тази своя робиня. Нямаше обяснение за начина, по който Зара му беше влязла под кожата, за да докосне сърцето му. Нямаше отговор на въпроса защо бе допуснал да се случи подобно нещо. Той не изпитваше особени чувства към наложниците си. Само Зара, робинята, бе пленила волята и подчинила разсъдъка му.

— Не знам какво направи с мене, сладка магьоснице, но изведнъж разбрах, че те искам повече, отколкото ти си склонна да ми се отдадеш. Отдай ми се, Зара. Предай се изцяло в моите ръце. Приеми истината — ти ме искаш точно така отчаяно, както и аз тебе.

— Не мога да повлияя на начина, по който реагира тялото ми, Джамал. Ти си опитен, докато аз не съм. Но знай, господарю, че моето сърце и ум абсолютно отхвърлят това, в което съм се превърнала.

Джамал мълча дълго време. Когато най-накрая проговори, думите му шокираха Зара.

— Ще ми дадеш ли всичко от себе си, ако те направя моя съпруга?

— Твоя съпруга? Не! Не може да говориш сериозно. — Тя почувства, че се задушава. Да стане съпруга на Джамал би означавало да предаде това, в което вярваше, самото си съществувание. Не можеше да понесе това бреме. — Ти няма да си щастлив с мене. Не мога да се меря с наложниците ти.

— Може би си права — допусна Джамал. — Но винаги ми е било трудно да устоя на предизвикателствата. А ти, сладка магьоснице, си предизвикателство, което си струва усилията.

— Джамал, аз… — Думите заседнаха в гърлото й.

— Ще поговорим по-късно. — Очите му блеснаха с мрачен пламък, обещавайки неизречени блаженства. — Ако си си починала, ще изследваме още по-пълно еротичната любовна игра, за която ти говорих преди. Готова ли си да научиш тайната на сребърните топчици? Зара се втренчи в него.

— Не мисля…

— Не се предполага да мислиш, а само да чувстваш.

Той се плъзна върху тялото й и разтвори краката й с длани. С топла вода и мека кърпа, оставени специално за целта, изми семето си от нейното тяло и от своето. После наведе глава и целуна гладкото й хълмче, намирайки пъпчицата на насладата с върха на езика си.

Започна да я гали и да люби Зара с устата си, поемайки аромата и вкуса й. След няколко минути, когато и двамата бяха разсеяни, той посегна към малка кадифена торбичка, която бе оставил наблизо. Зара го загледа внимателно, докато той развързваше връвчиците и в дланта му се озоваха два малки кръгли предмета.

— Няма от какво да се страхуваш — каза Джамал и й протегна двете гладки, съвършено симетрични топчици, за да ги огледа. — Обещавам ти, че ще ти хареса и дори ще искаш да ти доставям наслада с тях и в бъдеще.

Зара се съмняваше. Въпреки годините, в които бе яздила редом с баща си и бе общувала с мъже, тя беше съвсем невинна. Преди Джамал да се заеме с нея, не знаеше, че има огромно множество най-разнообразни еротични удоволствия.

— Отвори се за мене, любов моя — каза Джамал с глас, пресипнал от желание, докато се вглеждаше в розовата влажна плът между бедрата й. — Отпусни се — прошепна той, пъхвайки едната сребърна топчица във влажния й проход, и зачака тя да свикне с усещането.

После я разтвори с палец и показалец и пъхна втората. Двете топчици се удариха една в друга и Зара подскочи силно, когато през нея пробяга невероятна наслада.

— Какво става?

— Кажи ми какво чувстваш.

— Чувствам… Аллах да ми е на помощ… сякаш утробата ми е в огън — Тя се размърда и топчиците отново се удариха, изпращайки вълни от чиста наслада по вените й. Мощната кулминация, която последва, беше взривоопасна смес от агония и екстаз. Тя се заизвива, викайки: — Благословен да е Аллах, какво удоволствие! Не мога да го понеса.

— Понеси го, сладка магьоснице, понеси го и го запомни. — Той стисна ханша й и я наклони надясно, от което Зара ахна и отново извика.

После я побутна наляво и тя пропадна презглава в нов мощен оргазъм. Омаломощена от делириума, тя загуби всякаква представа за действителността.

— Моля те, недей повече, моля те — изстена тя слабо. — Убиваш ме.

Победоносна усмивка изви нагоре ъгълчетата на чувствените му устни.

— Казах ти, че ще ти хареса.

Той внимателно извади сребърните топчици и ги прибра в торбичката.

Зара изпусна дъх облекчено. Още малко наслада и щеше да умре от нея.

— Мога ли да се върна в стаята си? — запита тя с надежда.

— Нощта още не е свършила, а аз не мога да понеса раздялата с тебе. Почини си, любов моя. После ще хапнем, а след това ще отидем там, където ни отведе нощта.

Там, където ги отведе нощта — това беше място извън всичко, което Зара някога бе сънувала. Сребърните топчици останаха в торбичката си, но Джамал намери други начини да й дава и да получава удоволствие.

Макар че не го каза с определени думи, Зара беше уверена в силните чувства на Джамал към нея. Именно към такава власт се стремеше тя. Интуицията й подсказваше, че никога няма да намери по-подходящ момент да подготви бягството си, че доверието на Джамал беше толкова голямо, колкото никога досега. Утре щеше да го помоли за позволение да иде до селото.

Зара се събуди рано на следващата сутрин. Джамал още спеше дълбоко до нея, когато тя стана и се изкъпа. Когато се върна, той седеше в леглото и я чакаше.

— Липсваше ми.

— Тук съм, господарю.

— И изглеждаш по-красива от луната и звездите. Ако не трябваше днес да пътувам до Мекнес, щях да те задържа в леглото си и да се любя с тебе целия ден.

— В Мекнес ли? — Страх я разтърси цялата. — Отиването ти там има ли нещо общо с баща ми?

— Не и този път, сладка магьоснице. Султанът е много доволен, че нападенията над керваните му спряха. Доколкото знам, не е научил, че Юсеф е мой пленник. Мисли, че нападенията са спрели, защото Юсеф, се страхува, че ти ще пострадаш, ако той не престане с набезите. Отивам в Мекнес заради моя пиратски кораб. Исмаил иска много плячка и затова настоява да се върна в морето.

— Колко време няма да си тук?

Джамал изглеждаше доволен.

— Ще ти липсвам ли?

Зара сви рамене.

— Ще се върна надвечер. Хамет получи нареждане да те доведе в стаята ми, щом се върна.

— Ще ми направиш ли една услуга, Джамал?

Той й изпрати бляскава усмивка.

— Тъй като ти ми достави голямо удоволствие тази нощ, настроението ми е много добро. Какво желаеш, Зара?

— Искам да посетя селото. Много дълго съм вече тук, в твоя дворец. Скучно ми е. Свикнала съм да живея на открито, да се движа и да яздя под слънцето и вятъра.

Тъмните вежди на Джамал се вдигнаха въпросително.

— Нима не правим точно това всяка нощ? Може би ще изисквам присъствието ти в леглото ми и следобед, а не само нощем. Това ще задоволи ли желанието ти за движение?

Зара сдържа гнева си с върховно усилие на волята. Нима Джамал не мислеше за нищо друго освен за съвкупление?

— Не исках да кажа това и ти го знаеш.

— Кажи ми от какво имаш нужда и ще ти го купя — каза Джамал, изплъзвайки се от темата. — Коприна, сатен, украшения? Харесваш ли рубини?

— Искам да ида пеша до селото и сама да се разходя из пазара. Прати стражи с мене, ако искаш, но не ми отказвай удоволствието да изляза.

Ако искаше планът за освобождаването на баща й да успее, тя се нуждаеше да има свобода, за да потърси помощ в селото.

Джамал се замисли. Откакто бе започнала да му се подчинява, Зара се бе променила. Изглеждаше примирена с пленничеството си. Макар да не се бе съгласила да стане негова съпруга, не беше и отказала еднозначно. Собствените му чувства бяха противоречиви. Дори той самият беше потресен от това, че помоли Зара да се омъжи за него. Предложението беше прибързано, но той не можеше да се застави да съжалява за него. Кога се бе увлякъл толкова силно по Зара, запита се Джамал. Вярваше ли й достатъчно много, за да и позволи повече свобода?

— Моля те, Джамал — каза Зара, ненавиждайки начина, по който той я принуждаваше да се моли за толкова дребна привилегия. — Твоите наложници могат да ходят където си искат.

— Те не са робини — напомни й Джамал.

Зелени пламъчета се разгоряха в очите на Зара. Напомнянето за ниското й положение нанесе ужасен удар по гордостта й. Захапа долната си устна, за да не излее гнева си. Но той не беше единствената емоция, която бушуваше в нея. Изпитваше към Джамал чувства, за които не смееше да мисли. Когато беше в ръцете му, приемайки омаята на неповторимото му любене, усещаше, че сякаш мястото й е точно там.

Джамал не беше жесток като султана. Не се държеше лошо с жените си. Като негова робиня тя не беше понасяла нищо друго освен насладата от любовта му. И в момент на слабост той я беше помолил да се омъжи за него. Което, разбира се, не подлежеше на обсъждане. Важното беше да изгони всякакви нежни чувства към красивия шейх от ума и сърцето си и да се съсредоточи върху бягството. Животът на баща й зависеше от нейната способност да остане незасегната от чувствените набези на Джамал. Не можеше да си позволи да се влюби в него. Всичко, което искаше от Джамал, беше неговото доверие.

— Ще отхвърлиш ли молбата ми? — запита тя рязко.

— Хайде усмихни се. Можеш да отидеш на пазара. Поискай от Хамет джелаба и забули добре лицето си.

Въодушевена, Зара склони глава, приемайки условията на Джамал.

— Благодаря, господарю. Ако ти е угодно, сега ще ида при баща си.

Джамал се намръщи. Беше изненадан, че до султана още не е достигнала вестта за пленяването на Юсеф и това, че той е тук, в Рая. Налагаше се скоро да предаде пленника си във властта на Исмаил, независимо дали това щеше да се хареса на Зара или не.

— Да, иди при баща си. Трябва да се приготвя за пътуването до Мекнес. Но първо…

Притегляйки я на леглото до себе си, той я търкулна, разтвори краката й и влезе в нея. Усмихна се, доволен, че я намира готова да го приеме. Тя беше влажна и мека и се поддаваше безпроблемно на дълбокото проникване на твърдата му като камък мъжественост. Дори да живееше сто години, пак нямаше да разбере жаждата си за тази девойка. Но точно сега не го беше грижа. Мислите му бяха фокусирани единствено върху жената под него и върху това да й достави удоволствие.

Зара се движеше заедно с Джамал, слабините й се притискаха към неговите, жадувайки всичко, което той можеше да й даде. Беше изненадана, че тялото й е готово да го приеме, макар че не очакваше прегръдката му. Нямаше сухота, нямаше болка при внезапното му навлизане. Само удоволствие. Разтърсвана от пристъпите на екстаз, който се разливаше из нея, тя се запита как ще може да живее през остатъка от живота си без Джамал.

Много по-късно, след като и двамата бяха облечени и готови за тръгване, Джамал отвори ковчежето върху лакирания сандък, и извади големия бронзов ключ. Повика Хамет, който се появи веднага, даде му ключа и му поръча да съпроводи Зара до килията на баща й. Не за първи път Зара виждаше Джамал да вади ключа от ковчежето, но се зарадва, като разбра, че той още го държи там.

Видът на Юсеф шокира Зара. Той беше блед и унил, стори й се, че е доста отслабнал. Беше мъж, свикнал да живее сред стихиите, да язди камилата си из планини и долини под слънцето и насрещния вятър. Ако скоро не му върнеше свободата, сигурно щеше да загине в този затвор, лишен от слънчева светлина и чист въздух.

— Добре ли си, дъще? — запита Юсеф загрижено.

Никак не му харесваше мисълта, че Джамал се възползва от Зара. Знаеше, че тя сама се бе предложила на шейха, но нямаше начин това да му харесва. Ако Джамал я искаше, трябваше да се ожени за нея. Тя беше невинна, преди той да я изнасили.

— Добре съм, татко. Трябва да говорим тихо; Хамет стои отвън до вратата. Мисля, че най-накрая успях да спечеля доверието на Джамал. Той ми позволи да отида до пазара. Имам план, татко. Спомняш ли си мъжа, който дойде да ме потърси в конюшните и ми каза, че ти идваш да ме спасиш?

Юсеф кимна.

— Казва се Рашид. Той е търговец на камили и шпионира за мене тук, в селото.

— Планът ми зависи от желанието на Рашид да ни помогне.

— Заплашва те голяма опасност. Ако Джамал научи за предателството ти, ще те накаже. Чувал съм, че когато се разгневи, става много страшно. Говорят, че е добър и справедлив, ако не му се противоречи. Страх ме е за тебе, дъще.

— Мога да се справя с Джамал — каза Зара с повече увереност, отколкото усещаше. — Къде мога да намеря Рашид?

— Ще го откриеш в селото, Зара. Той е единственият търговец на пазара, който продава и купува ездитни камили. Бързо ми кажи плана си.

Когато Зара излезе след малко от килията на баща си, беше решена да го освободи повече от всякога. Той крееше в суровия затвор на Джамал. Твърдо решена, тя се приготви за отиването до пазара. Хамет й донесе черна джелаба, която тя надяна върху кафтана си и забули долната част на лицето си така, че от него да не се вижда нищо друго освен очите. Джамал вече беше заминал за Мекнес с Харун, но двама стражи вече я очакваха, когато, придружена от Хамет, тя стигна до портата. Евнухът им даде кесия с монети, за да платят покупките й.

Пътят до селото беше горещ и прашен, но Зара се наслаждаваше на всяка крачка, защото я доближаваше до свободата.

Пазарът гъмжеше от хора, някои се пазаряха за цените, други продаваха и купуваха, трети бдяха над стоките си. Минувачите я поглеждаха разсеяно, защото бяха свикнали да виждат наложниците на шейх Джамал да се разхождат из пазара, следвани от стражите си. Зара направи голямо представление от разглеждането на сергиите и купи най-различни джунджурии, които изобщо не й трябваха. Когато накрая приближи към поляната, където се разполагаха търговците на камили, погледът й се спря на един мъж, който купуваше и продаваше ездитни животни. Това трябва да бе Рашид.

— Искам да говоря с търговеца на камили — каза Зара на бдителните си пазачи. — Интересувам се от ездитните животни. Моят народ ги обожава.

Стражите се спогледаха. Не видяха нищо лошо в желанието на Зара да поговори с продавачите, тъй като нямаха заповед да не й позволяват такова нещо. Но все пак се поколебаха.

— Моля ви — изрече сладко Зара. — Искам само да поговоря с него за животните му. Толкова са стройни и изглеждат бързоноги, нали?

— Предпочитам конете — каза единият страж.

— Камилите са непредвидими — добави вторият. — Иди, говори с него, щом трябва, но не се бави.

Окуражена от успеха си, Зара се приближи към дребния брадат търговец на камили. Представи му се веднага.

— Аз съм Зара, дъщерята на Юсеф. Ти Рашид ли си? — Мъжът кимна. — Слушай внимателно, защото нямам време — продължи Зара. — Преструвай се, че разговаряме за камилите.

Рашид кимна разбиращо.

— Как е баща ти? Съжалявам, че нещата се развиха така. С какво мога да ти помогна?

— Трябва ми приспивателно. Нещо силно, но не чак толкова, че да убие човека. Можеш ли да ми го намериш? И ако можеш, кога?

Рашид се обърна към най-близката камила.

— Мога да ти намеря каквото търсиш. — Подръпна брадата си. — Дай ми един час. Продължавай да се разхождаш из пазара. Ще те намеря.

Зара му поблагодари и тръгна, съзнавайки, че стражите я наблюдават внимателно. Не искаше да събужда подозрението им, когато беше толкова близо до целта си. Прекара много време, разхождайки се сред сергиите, купуваше дреболии, разглеждаше ги внимателно, харесваше едни и отхвърляше други предмети, ровеше се из топовете ярка коприна. След малко започна да се отчайва, струваше й се, че Рашид не е намерил това, което й беше необходимо. Но изведнъж усети как някой я побутва и пъхва нещо в ръката й. Тя сви пръсти около пакетчето и бързо го пусна в джоба си. Когато се огледа наоколо, не видя никого, само обичайната тълпа хора, заети с работите си.

Зара напусна пазара скоро след това. Стражите изглеждаха облекчени, съпровождайки я до харема. Тя им поблагодари, че са я придружили, и побърза да влезе вътре.

— Хареса ли ти разходката? — запита Нафиза, докато Зара минаваше през голямата зала.

— Хубаво беше да поизляза вън от стените на двореца — отвърна Зара, нямайки търпение да се върне в стаята си.

— Сега трябва да си отдъхнеш, Зара. Трябва да си свежа и отпочинала, когато отидеш при Джамал довечера, нали?

Зара само кимна, без да се спира. Щом се намери в стаята си, извади пакетчето от джоба, свали джелабата и се отпусна на леглото. Отвори длан, разви пакетчето и започна да изучава прашеца в него, питайки се колко ли ще трябва да даде на Джамал, за да заспи, но без да му навреди.

Изведнъж на вратата се появи Саха и Зара скри пакетчето в шепа.

— Донесох ти нещо студено да пийнеш — каза Саха, подавайки й висока чаша с искряща червена течност. — Знам колко горещо и прашно е на пазара в ден като този.

Зара я изгледа с подозрение. Тази любезност беше неочаквана и изобщо не беше характерна за наложницата. Но ако Саха искаше да завърже приятелство с нея, Зара със сигурност нямаше намерение да я отблъсква.

— Благодаря ти, Саха, колко мило, че си се сетила. Промени ли си мнението за мене?

Саха леко вдигна рамене.

Ти май харесваш на Джамал и ми хрумна, че трябва да се опитам да бъда по-добра с тебе. Не искам да си навличам гнева му, ако се държа зле с тебе. Един ден ще му омръзнеш и той ще се върне при наложниците си. Така че пий спокойно, Зара, това е просто приятелски жест.

— Защо не? — отвърна Зара, съзнавайки, че няма да бъде още дълго в харема, за да стане приятелка с нея, дори да имаше подобни намерения — Саха беше последният човек, с когото би споделила плановете си.

Взе чашата от Саха и я вдигна към устните си. Хладната течност едва бе докоснала устните й, когато Нафиза влетя в стаята и бутна чашата от ръката й. Зара загледа смутено как съдът се разбива на пода и едно червено петно обагря бледия килим с цвят на праскова.

— Какво си направила, Саха? — извика Нафиза, обръщайки се към изплашената наложница, която се сви в ъгъла. — Джамал ще те убие заради това.

Зара реагира със закъснение. Когато най-накрая разбра какво се е опитала да направи Саха с нея, започна да трепери.

— Моля те, Нафиза — замоли се Саха, — не казвай на Джамал. Нищо лошо не е станало.

— Нищо лошо ли? — извика Нафиза. — Ти се опита да отровиш Зара. Ами ако не бях чула Лейла и Амар да говорят за кроежите ви? Ако не бях дошла навреме, за да предотвратя злината? Джамал трябва да научи.

— Искала си да ме отровиш? — възкликна Зара, възвръщайки си гласа. — Защо не можеш да разбереш, че не съм заплаха за тебе?

— Джамал поиска да се ожени за тебе — обвини я Саха.

Дъхът заседна в гърлото на Зара.

— Откъде знаеш?

— Всички знаят — каза Саха. — Тук няма тайни.

— Махай се! — заповяда Зара. — Призлява ми, като те гледам.

Осъзнавайки колко тежък грях беше извършила, Саха усети огромен страх.

— Ще кажеш ли на Джамал?

— Аз ще му кажа — намеси се Нафиза, отговаряйки вместо Зара. — Сега излизай оттук. Върви си в стаята и чакай известие от Джамал.

Саха се обърна и излезе, хлипайки.

— Какво ще стане с нея? — запита Зара.

— Джамал ще реши. Това, което тя се опита да направи, не може да бъде отминато с лека ръка.

Зара не искаше да изпитва никакво състрадание към злополучната наложница, но не можеше да направи нищо. Откакто бе дошла в Рая, Джамал изобщо не се интересуваше от наложниците си.

— Не се бой, Зара. Ще се погрижа нищо подобно да не се случва занапред.

Изтощена от ходенето до селото и от недостатъчния сън през нощта, Зара реши, че една дрямка е напълно в реда на нещата. Скри пакетчето със сънотворния прах под дюшека си, легна и се унесе в сън. След няколко часа се събуди от някакви сърдити гласове и високо хленчене. В следващия миг Джамал нахлу в стаята й.

— Добре ли си? Нафиза ми каза още щом се прибрах. — Той се отпусна на леглото до нея, привлече я в прегръдките си и я притисна силно до гърдите си. — Как е посмяла Саха да се опитва да те трови? Вече никога няма да те изпускам от поглед.

— Добре съм, Джамал, наистина. Нафиза дойде тъкмо навреме, за да ми попречи да изпия отровата.

— Страх ме е да си помисля какво щеше да се случи, ако Нафиза не беше чула злосторничките. — Той стисна ръката й. — Ела с мене.

Тя го последва в голямата зала, където Саха, Лейла и Амара се гушеха на една кушетка, хлипайки приглушено. Само един поглед към суровото изражение на Джамал ги накара да избухнат в нов поток от сълзи.

— Тихо! — заповяда рязко шейхът. — Това, което сте направили, е лошо и трябва да бъде наказано. Понеже Саха е извършителката, тя трябва да бъде наказана първа.

Той тръгна да излиза от харема, отвеждайки Саха и Зара със себе си.

Щом излязоха от вратите на харема, Зара забеляза изненадана, че Харун ги чака отвън. Той беше вперил поглед в Саха. Страстта му към красивата наложница си личеше по горещите погледи, които не преставаше да й хвърля.

— Какво ще правиш с мене? — запита Саха боязливо. — Не мога да понеса бичуването, а боят с пръчки ще ме убие. Прости ми, Джамал, моля те.

— Не мога да ти простя, Саха, но и не мога да причинявам болка на жена. Макар че заслужаваш бой, няма да е от моята ръка.

Надежда проблясна в очите на Саха, но Джамал бързо я угаси.

— Давам те на Харун. Аллах да се смили над него.

Харун изглеждаше като ударен от мълния. Великодушието на Джамал го смая. Дълго бе жадувал за господарката Саха. Знаеше какво се е опитала да стори тя на Зара, но въпреки това я искаше. Той беше силен. Щеше да укроти Саха и да я вкара в правия път. Щеше да се погрижи тя никога повече да не се доближава до Джамал и Зара.

— Наистина съм ти признателен, господарю — изрече Харун, възвърнал си най-накрая дар слово. — Няма да съжаляваш за великодушието си.

— Така да бъде — отвърна Джамал. — Отведи я; призлява ми, като я гледам. Дръж я в селото, вържи я за леглото, бий я, ако искаш, но я дръж далече от очите ми. Избери двама достойни мъже измежду стражите ми и ще им подаря Лейла и Амар.

Изплашен да не би Джамал да промени намерението си, Харун прати Саха да вземе джелабата си. Когато тя се върна, той буквално я извлече навън. Джамал ги наблюдаваше как се отдалечават без никакво видимо съжаление.

— И трите ли, Джамал? — запита Зара, смаяна от моменталното и решително правосъдие. — Ще се откажеш и от трите си наложници?

Джамал я изгледа с изгарящ поглед, който говореше много по-красноречиво от каквито и да било думи.

— Казвал съм го преди и пак ще го повторя, Зара. Не ми трябва друга жена освен тебе.