Шейх

20

„Корсар“ хвърли котва в лондонското пристанище в един влажен и навъсен декемврийски ден. На Зара й се стори, че това е предзнаменование за нещата, които й предстоят, но се опита да се отърси от мрачното си настроение. Двамата с Джамал бяха по-влюбени от преди, а детето й растеше здраво в нея, макар че за близо четири месеца то представляваше само една лека издутина под талията й. Гърдите и талията й бяха наедрели, но коремът й беше само леко заоблен.

През шестседмичното пътуване до Англия времето ги бе държало предимно затворени в каютата. През дългите часове принудителен престой на закрито всички освен Саха се научиха да говорят английски, колкото да бъдат разбирани и да се изразяват сносно. Раната на Джамал беше почти заздравяла, а силите му се бяха възвърнали. Ако Зара имаше някакви съмнение в силите му, стигаше й само да си припомни честотата и мощта на любовните му изпълнения.

— Готова ли си да слезем на брега, любов моя? — запита Джамал, докато двамата стояха на перилата, наблюдавайки приставането на кораба.

Увита до очите в кожи, Зара потръпна от студения вятър и се загледа любопитно в мизерните постройки, обграждащи пристанището, и в оживеното движение на кея.

— Толкова различно е от Танжер. Всичко изглежда сиво и мръсно. Къде са блестящите бели постройки? Разкошните зелени градини? Планините?

— Тук няма бели постройки, Зара. Всичко е покрито с въглищен прах. Ако искаш зеленина, трябва да идеш на село. Колкото до планини, има ги само в Уелс и Шотландия. Имам много имения, пръснати из цяла Англия и Шотландия. Едно от тях със сигурност ще ти хареса.

— Къде отиваме сега?

— В дома ми в Кент. Мама не обича Лондон. Прекарва повечето си време в провинцията. Харун ще тръгне преди нас да я предупреди за пристигането ни. Казах му да не казва на мама за женитбата ни. Искам сам да й кажа. Харун трябва само да съобщи, че пристигам с петима души и че трябва да се приготвят стаи.

— Сигурен ли си, че това е разумно? Да не кажеш на майка си за нас, искам да кажа?

— Искам тя да го чуе от собствената ми уста. И искам най-напред да те представя. Не се тревожи, тя ще те обикне.

— Как да наричам майка ти?

— Тя се казва Елоиз, лейди Ланфорд. Наричай я просто „милейди“, докато не ти каже как да и казваш. Ще се справиш чудесно. Знам го.

— Колко е пътят до Кент?

— Не е много далече, но искам да пътуваме полека, заради тебе. Ще спрем някъде край пътя за първата нощ. Пътуването с карета през декември може да е рисковано, ако пътищата са заледени. А има и пътни агенти, с които трябва да се съобразяваме.

— Пътни агенти ли?

— Крадци, които спират пътниците и ги ограбват. Но на нас това няма да ни се случи. Възнамерявам да наема конни стражи, които да обезопасяват пътуването ни.

— Дъската за слизане е сложена, господарю — каза капитан Брахим, приближавайки се към тях. — Сега ли ще слезете с господарката?

— Аз слизам пръв, за да наема карета, с която да отидем в Ланфорд Манър, и конни стражи, да ни пазят. Когато се върна, всички потегляме за Кент.

— Ами корабът? Искате ли да остане закотвен в лондонското пристанище?

— Стига да нямаш нищо против да поостанеш в Лондон няколко седмици. Ще ти намеря товар, който да закараш обратно в Мароко. Реших да ти дам „Корсар“ като отплата за вярната служба. Аз имам достатъчно вложения в Англия, с които да се занимавам, включително и в корабоплаването. Пиратството вече не ме привлича. Какво ще правиш с кораба, си е твоя работа.

Брахим изглеждаше смаян.

— Господарю, ти си много великодушен. Хората много искат да разгледат Лондон и околностите му, освен това няколко седмици на сушата ще им дойдат добре. Ще им съобщя добри новини.

— Няма да се бавя — каза Джамал на Зара, след като капитанът се оттегли. — Трябва да наема карета, достатъчно голяма, за да превози всички ни до Кент, и да купя кон за Харун. Почакай с другите в каютата, там е по-топло.

Тя вдигна устни към него за целувка.

— Бързо се връщай, любов моя. Нямам търпение да се запозная с майка ти и да видя дома ти.

Зара загледа Джамал да се спуска по дъската — според нея той беше най-красивият мъж, когото някога беше виждала. Никога нямаше да се умори да го докосва, да го целува, да намира екстаз в прегръдките му. Когато се любеше с него, това внасяше ново измерение в живота й, което преди липсваше. Нищо не можеше да опише неизразимото удоволствие, което той й даваше. Джамал знаеше точно как и къде да я докосне, за да предизвика най-интензивната наслада, която тя някога бе познавала.

Но Зара имаше и резерви. Англия беше чудновата страна. Колко време щеше да изтрае любовта на съпруга й, питаше се тя. Щеше ли да намери бледите английски красавици за по-привлекателни от нея? Щеше ли да си вземе любовница, когато тя наедрееше твърде много, за да може да му доставя удоволствие? Ами майка му? Лейди Ланфорд искаше той да се ожени за богата англичанка, с титла. Пред такава опозиция щеше ли Зара да оцелее в тази студена, сурова страна? Само времето щеше да покаже.

Джамал се върна на кораба много по-късно, отколкото бе очаквал. Не му беше лесно да намери такава карета, каквато искаше, за съпругата и приятелите си, затова накрая купи съвсем нова карета с впряг от четири коня. Вътре имаше достатъчно място да се настанят шест души, седалките бяха луксозно тапицирани с кожа, имаше меки възглавнички и фенери. Конете бяха добре подбрани и пъргави. Екипажът струваше цяло състояние, но Джамал беше решил да харчи нашироко. Най-важно за него беше удобството на Зара. Наемането на двама здравеняци за конни стражи и на опитен кочияш не беше толкова трудно, колкото откриването на подходяща карета.

— Много е красива — каза Зара с възхищение, когато се качи в нея.

Другите се струпаха наоколо очаровани. Зайнаб се сгуши до Зара, треперейки от студ, въпреки че Джамал предвидливо беше купил за всички кожени връхни дрехи, за да не им е студено.

Първата вечер стигнаха до Чатъм и спряха в един хан, който изглеждаше беден и примитивно обзаведен, в сравнение с двореца на Джамал в Мароко, със застлания си с плочи двор, пищните градини и великолепните бани. Вечеряха английски ястия — пай с бъбреци, недопечено говеждо, варени картофи и зеле. Храната беше твърде тежка и отблъскваща за деликатното небце на Зара. Тъй като по това време на годината в Англия нямаше плодове, тя си легна гладна.

— Ланфорд Манър ще ти хареса — каза Джамал, осъзнавайки колко е нещастна Зара. — Има камини във всяка стая, за да прогонват студа, весели цветя и богати градини, които раждат прекрасни плодове през лятото.

Той я прегърна и затопли с горещото си тяло.

— Ако не ни се случи нищо непредвидено, ще стигнем в село Мейдстоун утре преди смрачаване. Ланфорд е на няколко километра от селото. Сега спи, любов моя.

Сънят не идваше лесно. Сериозни съмнения преследваха Зара. Тя нито разбираше, нито можеше да си обясни безпокойството си, защото й се струваше, че майката на Джамал ще да е добра и приветлива жена. Една любяща майка не може да мрази съпругата на сина си, нали?

Каретата премина през Мейдстоун на следващия ден. Денят беше студен и навъсен, по улиците се виждаха много малко хора. По стъклата на каретата се беше полепил скреж. Понеже беше живяла години наред в планините, Зара страдаше по-малко от студа, отколкото Саха и малката Зайнаб, която никога преди не беше изпитвала на гърба си студеното зимно време и то никак не й хареса.

Приглушена светлина се стелеше над свитата от студ земя, когато каретата свърна в една дълга алея, засадена от двете си страни с високи дъбове, чиито листа бяха опадали до едно. Появиха се очертанията на голяма къща, изградена от сив камък, и Зара се напрегна, за да я види по-добре.

Къщата изобщо не приличаше на великолепните мраморни дворци в Мароко с широките си покрити галерии и високите засводени прозорци. Докато домовете в родната й страна се строяха прилепени до земята, този внушителен градеж се състоеше от три етажа, и също толкова кулички. Макар Зара да не можеше да я опише като дворец, все пак постройката й се стори чудовищно потискаща.

Джамал навярно беше прочел мислите й, защото забеляза:

— Не е толкова потискащо, колкото изглежда. Вътре е учудващо приветливо.

Зара го изгледа с нещастна полуусмивка.

— Нямам търпение да го видя.

Каретата мина под свода на голямата порта и спря, за да слязат пътниците. Джамал скочи пръв долу и помогна на Зара да слезе. След това Хамет помогна на останалите пътници. Изведнъж вратата на къщата се отвори и една красива жена на средна възраст влетя в отворените обятия на Джамал.

— Ах, Джамал, колко съм се молила за този ден. Винаги си бил така непреклонен в решението си да останеш в Мароко, че почти се бях отказала от надеждите да се заселиш за постоянно в Англия. Най-съкровеното ми желание се изпълни.

След като пусна Джамал, тя си спомни за добрите маниери.

— Добре дошли. Добре дошли на всички — каза тя, обръщайки се към групата, която беше слязла от каретата и стоеше, треперейки, в студения нощен въздух. — Влезте вътре на топло. — Тя се усмихна на сина си. — Имам изненада за тебе, Джамал. Надявам се, че ще ти хареса.

Лейди Ланфорд ги въведе в приемната, където жените веднага се отправиха към камината, привлечени от приятната топлина на буйно разгорелия се огън. Зара с радост разбра, че Джамал не я беше излъгал, когато каза, че отвътре имението не е толкова страшно, колкото изглеждаше отвън. Усети, че започва да изпитва приятни чувства при вида на мебелите от черешово дърво, тапицираните столове и стените, блестящи от картини и изящни тапети.

Макар че тук нямаше нищо, което да й напомня за просторните, незадръстени от мебели марокански дворци с техните цветни мозаични стени, постлани с плочки подове и дебели килими, тя усети, че и тук може да бъде щастлива. Излезе от унеса си, когато Джамал я хвана за ръка и я дръпна към майка си.

Зара стисна здраво ръката му и зачака. Но преди Джамал да успее да каже и една дума, в преддверието се чу шум. Лейди Ланфорд се обърна, за да приветства влизането на една привлекателна млада жена.

— Ах, Каролайн, тъкмо навреме. Джамал най-накрая пристигна. Елате да го посрещнете, скъпа. Помниш Каролайн, нали, Джамал? Тя е изненадата, за която ти споменах.

Джамал изстена объркан. Каролайн лейди Уелсли беше момичето, за което майка му се надяваше той да се ожени.

— Не беше ли разумно от моя страна да пратя за Каролайн, така че тя да бъде тук и да те посрещне? — обърна се към сина си лейди Ланфорд с грейнало лице.

— Надявам се, че не възразявате — добави лейди Каролайн, изчервявайки се заради Джамал. — Лейди Ланфорд настоя да бъда тук, когато пристигнете.

Зара сметна Каролайн за доста привлекателна с пепеляворусата й коса и порцелановия тен. Носът й беше мъничко по-дълъг и тя като че ли доста го виреше, но иначе формата на лицето й беше почти съвършен овал. Тя се запита коя ли е Каролайн.

— Мамо, преди това да е стигнало твърде далече, искам да ти представя Зара и моите приятели.

Лейди Ланфорд отправи към групата новодошли най-очарователната си усмивка и Зара беше сигурна, че всичко ще бъде добре.

— Аз вече познавам Нафиза, Хамет и доктор Давид бен Израел, но не съм виждала досега другите три жени.

— Саха е… жената на Харун — каза Джамал, защото не намери по-уместна дума. Майка му щеше да се досети какво точно означава това. — Зайнаб — посочи младото момиче до Зара — е прислужницата на Зара. А Зара — допълни, обгръщайки талията й с ръка — е моята съпруга.

Лейди Ланфорд ахна смутена, отправяйки многозначителен поглед към лейди Каролайн.

— Страхувам се, че сме избързали, лейди Ланфорд — изрече Каролайн с рязък тон. — Явно синът ви предпочита друговерка пред порядъчна английска съпруга. Колко жалко. Знаете, че с мене върви цяло състояние.. Татко ще бъде ужасно разочарован. Той искаше за мене дук, но и граф щеше да го задоволи.

Тя се обърна, мина покрай групата и излезе с царствена грация.

Лейди Ланфорд се вгледа в Зара, забравила да затвори уста.

— Мамо, съжалявам, не исках да те шокирам — каза Джамал. — Няма ли да приветстваш Зара?

Лейди Ланфорд най-накрая си спомни доброто си възпитание.

— Простете ми, скъпа. Джамал не се е променил. Харесва му да шокира нещастната старица. Добре дошла в семейството. — И тя се насили да прегърне Зара. — Къде е намерил Джамал такава красавица като вас?

— Аз съм берберка, милейди — отвърна Зара. — Баща ми е Юсеф, кадията на берберите. Чували ли сте за него?

Лейди Ланфорд отстъпи назад, сякаш получила внезапен удар. Цветът напусна лицето й и очите й се превърнаха в два горящи въглена.

— Вие сте дъщеря на Юсеф?

Думите излязоха като съсък от устата й.

— Мамо, какво има? Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак. Изплаши Зара.

— Зара, дъщеря на Юсеф — повтори лейди Ланфорд. — Отведи я оттук, Джамал! Махни я от очите ми!

Зара отстъпи в ужас. Какво е сторила?

— Мамо, какво става тук?

— Нима не знаеш, Джамал? Никой ли не ти е казал?

— Какво да ми е казал?

— Знаеш, че баща ти беше убит в битка с берберите, нали? — Джамал кимна. — Явно, това, което не знаеш, е, че е бил убит от Юсеф, бащата на Зара. Не мога да я погледна, без да си спомня за бедния ми Ахаб.

Зара отстъпи назад объркана. Не беше възможно това да се случва с нея. Точно когато имаше всичко, което можеше да иска от живота, то щеше да й бъде отнето. Как би могъл Джамал да я обича, когато баща му бе намерил смъртта си от ръцете на Юсеф, нейния любим баща?

— Мамо! Нямах представа — извика Джамал, готов да защити Зара. — Но ти не можеш да държиш Зара отговорна за нещо, което баща й е направил.

— Съжалявам — каза лейди Ланфорд и се обърна. — Отведи я Джамал. Ще трябва да мине време, преди да свикна с мисълта, че под покрива ми живее дъщерята на убиеца на твоя баща. Ще се погрижа приятелите ти да бъдат настанени в стаите си. Ще се срещнем по-късно в библиотеката и ще обсъдим това насаме.

— Мамо, аз…

— Не, синко, не казвай нищо. Вземи… съпругата си и ме остави. Трябва да остана за малко сама, за да се справя с това.

Зара усети земята да пропада под краката й. Със замаяна глава последва Джамал в коридора и нагоре по витото стълбище. Когато стигнаха стаята на Джамал, той замислено се приближи до прозореца и се загледа унило в далечината.

— Съжалявам, Джамал. Нямах представа — започна Зара. — Толкова исках майка ти да ме хареса.

— Нещата ще се оправят. — Но треперенето на гласа му опровергаваше думите.

Защо не беше узнал името на човека, който беше убил баща му? Може би защото тогава това нямаше никакво значение, каза си той. Дори да знаеше името на мъжа, това нямаше да върне баща му. По онова време него го нямаше у дома, върна се едва много месеци след смъртта му.

— Не, няма! Как би могло?

Той се обърна към нея с омекнало изражение.

— Тя ще се опомни. Ще говоря с нея, докато ти си почиваш. Да ти пратя ли нещо да хапнеш?

Зара поклати глава. Не би могла да хапне дори една хапка. Нито пък можеше да се преструва, че шокиращото разкритие на лейди Ланфорд не е засегнало Джамал. Трябваше само да го погледне, за да разбере, че го гризе мъка. Аллах да й е на помощ. Защо имаше толкова много пречки пред щастието й?

След малко Джамал остави Зара насаме. Трябваше да говори с майка си, преди Зара да се разстрои още повече. Това не беше добре за бебето. По някакъв начин трябваше да убеди майка си, че Зара е жената, която обича, единствената жена, която желае. Баща му бе загинал много отдавна. Нищо не можеше да го върне. Не беше справедливо да обвинява Зара за нещо, което баща й е сторил.

Лейди Елоиз го очакваше в библиотеката. Той можеше да се закълне, че наистина е разстроена, и почувства остро болката й.

— Добре ли си, мамо?

— Разкажи ми за Зара, синко — започна лейди Елоиз без никакви предисловия. — Как срещна дъщерята на Юсеф?

— Седни, мамо, докато ти разкажа как стана така, че Зара започна да означава толкова много за мене. Когато свърша, ще знаеш защо я обичам толкова много.

— Предпочитам да остана права. Слушам те, синко.

Джамал започна от самото начало, обяснявайки как беше срещнал Зара и всичко, което се бе случило, чак до сегашния ден.

— Така че виждаш, мамо, Зара неведнъж ми е спасявала живота.

— Не можеш ли да намериш друг начин да й се отплатиш? — запита лейди Елоиз.

Докато Джамал говореше с майка си в библиотеката, Зара взе решение. Трябваше да присъства, когато Джамал и майка му обсъждат бъдещето й. Решаваше се нейната съдба и тя искаше да има думата. Трябваше да обясни на лейди Ланфорд колко много обича сина й.

С тази мисъл в главата Зара излезе от спалнята и се спусна по стълбището, без да срещне никого. Намери библиотеката, ориентирайки се по звука на гласовете, долитащи иззад притворената врата. Тъкмо щеше да почука, но замръзна с вдигната ръка, когато чу майката на Джамал да произнася гневно името й.

— Лейди Каролайн струва два пъти повече от Зара — извисяваше се гласът на лейди Елоиз. — Тя има значителна зестра и е идеалната партньорка за тебе.

— Не обичам лейди Каролайн, мамо.

— И аз не обичах баща ти, когато ме купи за харема си. Любовта дойде после.

— Аз се ожених за Зара и нищо не може да промени това.

— С ислямска церемония ли се ожени за нея?

— Разбира се.

Лейди Елоиз се усмихна доволно.

— Тогава ще е съвсем просто да се разведеш с нея и да се ожениш за лейди Каролайн. Никога няма да приема дъщерята на човека, който уби любимия ми Ахаб.

Зара не изчака да чуе отговора на Джамал. Обърна се и избяга към стаята си.

Джамал се вгледа в майка си. Не беше допускал, че може да храни такава враждебност към някого.

— Съжалявам, че мислиш така, мамо. Разбирам чувствата ти, но не ги споделям. И аз обичам татко толкова, колкото и ти, но не Зара го е убила и аз не я държа отговорна за това. Ако не беше тя, сега нямаше да стоя тук пред тебе. Тя ми вдъхна воля да живея, когато бях готов да умра и спаси живота ми.

Лейди Елоиз отправи към Джамал поглед, изпълнен с тъга и съжаление.

— Знам, че не постъпвам разумно, синко, но не мога да направя нищо. Ти явно обичаш Зара. Само не ме карай и аз да я обичам.

Не намирайки думи, Джамал се обърна настрана, натъжен от упоритостта на майка си по отношение на Зара.

— Надявам се, ще промениш мнението си, когато я опознаеш. Сега отивам горе при съпругата си. Беше доста разстроена, когато излязох.

Зара беше повече от разстроена, беше съсипана. Как можеха двамата с Джамал да очакват, че ще намерят щастие, когато майка му я мразеше, задето е дъщеря на Юсеф? Нямаше бъдеще за нея тук в Англия, никакво бъдеще. Мястото на Джамал беше при лейди Каролайн, родена да бъде съпруга на граф. А тя самата трябваше да си остане в Мароко при баща си, помисли Зара. Глупава беше да си въобразява, че може да има някакво място в новия живот на Джамал като граф. Щеше да му бъде само пречка, ако останеше негова съпруга.

Дилемата й имаше само едно решение. Тя трябваше да се върне в Мароко. Никога нямаше да застане между майката и сина. С времето Джамал щеше да я намрази, а тя не би могла да понесе това.

Вратата се отвори, подплашвайки неспокойните й мисли. Джамал влезе в стаята и затвори вратата зад себе си.

— Добре ли си, любов моя? Защо не си почиваш?

Зара се обърна с гръб към прозореца, поглъщайки с очи Джамал, сякаш го виждаше за последен път.

— Чаках те. Говори ли с майка си?

Само с две стъпки той се озова до нея и я пое в прегръдките си.

— Остави майка ми. Тя ще се свести. Това, че си дъщеря на Юсеф, за нея беше голяма изненада. Дай й време, любов моя. Когато научи, че ще й дадеш внуче, ще промени мнението си.

Той я целуна с дълга, изпиваща целувка, която извика сълзи в очите на Зара, толкова го обичаше. Би направила всичко, за да го ощастливи, дори да го напусне. В началото може би нямаше да я разбере, но по-късно щеше да оцени това, което бе направила за него. Той заслужаваше за съпруга английска красавица като лейди Каролайн. Не дъщерята на един берберски бунтовник.

Зара отвърна на целувката му, съзнавайки, че не й остава много време с Джамал. Скоро щеше да отиде на „Корсар“ и капитан Брахим щеше да я върне в Мароко. Но сега искаше да вкуси сладостта на любовните ласки на Джамал, за да има спомени, които щяха да й стигнат до края на живота й.

Когато Джамал усети, че целувките на Зара го възбуждат, той нерешително я отстрани от себе си.

— Уморена си, любов моя. Пред нас е целият ни живот, ще имаме време да се любим. Не искам да нараня тебе или бебето ни.

— Не искам да чакам, Джамал. Люби ме сега. Искам те.

Той се вгледа в лицето й, загрижен за нейното състояние. Отчаяние и страх прозираха в зелените дълбини на изразителните й очи. Преди Зара никога не беше проявявала страх и това го разтревожи. Беше притеснена, но това беше нещо съвсем естествено, като се има предвид реакцията на майка му спрямо нея. Но ако това можеше да я успокои, той нямаше да откаже да се люби с нея.

— Ах, сладка магьоснице, истинска наслада е да се любя с тебе.

Той я съблече бавно, откопчавайки внимателно копчетата на корсажа й, и полека свали роклята надолу. Целуна голите й рамене, после устните, галейки вътрешността им с езика си. Под настоятелните му ласки тя се отвори за него, а езикът й затанцува с неговия в сладко отдаване.

Роклята й падна на пода пад плавното движение на ръцете му и той я вдигна в обятията си. Тя нямаше корсет. Една тънка връзка държеше ризата й и когато той я развърза, гърдите й се показаха освободени пред него. Той се вгледа в заоблените хълмчета, а в следния миг зарови лице между тях и пое едното зърно в устата си.

— Никога не съм вкусвал нещо по-сладко — изстена Джамал, докато облизваше и засмукваше първо едното, а после другото, превръщайки ги в стегнати розови пъпки. — Слънчева светлина и топъл дъжд. Нежни марокански нощи и лунни лъчи. Твоята златиста кожа ми напомня за всичко, което обичам.

Зара изстена, възпламенена от думите му. Трябваше само той да я докосне и тя се превръщаше в огън.

Ризата и фустата й бяха отстранени мигновено и сръчно. Последваха ги обувките и чорапите. Когато застана пред него гола и сияеща, ръцете й се заеха с ризата му. Джамал се засмя на нетърпението й, докато й помагаше да го съблече. Когато и двамата останаха голи, той я вдигна на ръце и я отнесе на мекия пухен дюшек. Зацелува я така, че тя се прилепи плътно до него, сякаш той беше самият й живот. След няколко целувки, които сякаш изсмукваха душата й, той откъсна уста от нейната, колкото да я погледне.

Очите й бяха сластни, а изражението — замислено; погледът му слезе от лицето й и се спусна към заруменелите й гърди и леко изпъкналия корем. Целуна мястото, където растеше детето му, а на лицето му се изписа замайващо обожание.

Зара понечи да отвори уста, но не можа да издаде и един звук, когато той пъхна ръка между бедрата й. Потръпна, вдигна ръце към гърба му и започна да гали гладката му златиста плът. Докосна с устни гърдите му.

— Ти си великолепен — прошепна тя срещу разгорещената му кожа. — Никога няма да има друг мъж като тебе.

Тъмните вежди на Джамал се вдигнаха.

— Друг мъж ли? По-добре да няма.

Той я целуна отново и отново, сладкият й мирис го подлудяваше. Искаше да действа полека с нея, но страстта го подтикваше. Да докосне Зара означаваше да я желае.

Той започна да я изследва безкрайно ласкаво, ръцете, устата и езикът му вкусваха всеки инч от златистата й кожа. Облизваше и засмукваше гърдите й, целуваше нежната извивка на корема й, оставяше влажна следа към копринената й ножница, изтръгвайки от нея леки викове, когато езикът му се спусна вътре. Разтвори още малко краката й и зарови глава между тях, вкусвайки течния огън на нейната реакция. Пръстите й се забиха в раменете му, тя се изви рязко нагоре, зареяна като птица към места, където я очакваше насладата.

— Аллах да ми е на помощ! Умирам!

— Не, сладка магьоснице. Смъртта не е толкова сладка. Вкуси момента. Хайде, Зара, свърши заедно с мене.

Допирът на устните му, навлизането на езика му, осезаемата плътност на ръцете му, които направляваха хълбоците й, отключиха живата страст, която тя не успяваше да контролира, и Зара се устреми към насладата, за да постигне върховното блаженство.

Джамал се надигна бавно, отпусна се полека върху нея и се плъзна вътре. Изпъшка, когато стените на горещата й ножница го обхванаха плътно. Удоволствието беше толкова силно, че контролът едва не му изневери. Зара се притисна към него, за да го поеме по-навътре. Той й даде всичко, което имаше, самата си душа, докато се притискаше към нея и тласъците му я изпълваха.

Зара се държеше здраво за раменете му, яздейки заедно с него към върха. Земята се разтърси, небето потрепери и тя разбра, че няма нищо подобно на онова, което двамата с Джамал току-що бяха споделили.

— Добре ли си? — запита той, когато дишането му се нормализира. — Нали не съм те наранил?

— Как може нещо толкова прекрасно да ме нарани?

— Във всеки случай, ще се чувствам по-добре, ако сега си поспиш хубаво.

— Ще си почина по-добре, ако легнеш тук до мене. Още не съм готова да ме оставиш.

— Няма друго място, където да остана с по-голямо удоволствие — каза Джамал, обръщайки Зара настрана, за да я настани плътно до себе си.

Сънят дойде веднага. Когато Джамал се събуди по-късно, беше съвсем тъмно и огънят в камината беше догорял. Той стана тихо, разпали въглените и се сгуши отново под завивките до Зара. Приглушен стон се изтръгна от устата му, когато тя притисна седалището си до слабините му. Отново се беше втвърдил. Членът му беше изпълнен и болезнено пулсиращ. Понеже не искаше да събуди Зара, той започна полека да се измъква от леглото.

— Не, остани тук.

— Мислех, че спиш.

— Както виждаш, не спя.

— Трябва да изляза, сладка магьоснице. — Той взе ръката й и я постави на слабините си. — Виждаш ли какво направи с мене? Ако остана, не гарантирам, че този немирник между краката ми ще се държи прилично.

— Не искам от него да се държи прилично — И тя притисна седалището си към слабините му. — Моля те, Джамал.

Поддавайки се на молбата й, той се настани зад нея и леко навлезе в овлажнената й ножница. Този път започна да я люби бавно и полека, извличайки постепенно страстта й. Когато най-накрая й позволи да постигне облекчението, тя не можеше да спре да хлипа.

Обезпокоен, Джамал запита:

— Какво има, любов моя? Защо плачеш?

Тя не се осмели да му каже истината, че не може да понесе мисълта да го напусне. Благодари на Аллаха, че щеше да има детето си, което да обича.

— Плача, защото съм щастлива — излъга тя.

Той не й повярва.

— Още се безпокоиш заради майка ми, нали?

Зара сви рамене.

— Толкова исках тя да ме хареса.

— Ще те хареса. Дай й време. Ще дойде на себе си, като разбере колко те обичам. Да се облечем ли и да слезем долу за вечеря?

— Върви без мене — настоя Зара. — Прати ми тук поднос с храна. Не… не мога да понеса още един сблъсък.

Той я изгледа обезпокоен.

— Може би така ще е най-добре. Утре нещата ще изглеждат по-добре.

Зара му се усмихна тъжно.

— Нещата никога няма да изглеждат по-добре. Нито утре, нито когато и да било.

Решението на Зара да замине се засилваше с всеки отминал ден. Лейди Елоиз намираше безброй поводи да събира заедно Джамал и лейди Каролайн. Високомерната блондинка получаваше покани за вечеря едва ли не всеки ден. Една вечер каретата й не дойде, за да я откара обратно, затова Джамал беше принуден да я изпрати. Друг път Зара гледаше ревниво как лейди Каролайн увлича Джамал в разговор, обсебвайки вниманието му почти през цялата вечер. Изглеждаха толкова подходящи един за друг, че Зара се почувства като натрапница.

Още по-зле й стана един следобед, когато Каролайн се появи, за да отиде на езда с лейди Елоиз. Извинявайки се с умора, лейди Елоиз грациозно отклони предложението и изпрати Джамал. На Зара й се стори, че той не протестира достатъчно енергично, отстъпвайки пред желанието на майка си. И му го каза, докато той се преобличаше в дрехи за езда.

— Не мога да бъда груб, любов моя — беше отговорът му. — Но възнамерявам да поговоря с мама. Усилията й да ме свърже с Каролайн започват да ми досаждат. Обещавам, че няма да се повтори. Можеш да дойдеш с нас, ако искаш.

Последното, което Зара искаше, беше да напъха наедряващата си фигура в костюм за езда. Широките поли още прикриваха бременността й, но не след дълго щеше да стане ясно, че чака дете.

— Днес не ми се язди.

Джамал веднага се разтревожи.

— Да не ти е зле?

— Бременна съм — каза рязко Зара, сякаш това обясняваше всичко.

Той й се усмихна нежно.

— Знам. През нощта, докато спеше сгушена до мене, усетих бебето да помръдва. Не мога да опиша какво изпитвам, мога само да кажа, че беше вълнуващо.

Зара отказваше да се поддаде на думите му.

— По-добре върви. Не е учтиво да караш лейди Каролайн да те чака.

— Не ми пука за лейди Каролайн. Този фарс отиде вече твърде далеч. Не искам да разстройвам мама, но това трябва да престане.

На Зара отново й се стори, че е застанала между лейди Ланфорд и сина й, а това чувство никак не беше хубаво.

Минаха няколко дни, преди Зара да намери възможност да се измъкне. Денят беше слънчев и студен, идеален за лов със соколи. Харун и Джамал решиха, че няма да има по-подходящ ден да опитат двете ловни птици, които соколарят на Джамал току-що беше купил. Излязоха рано сутринта.

Лейди Елоиз, заявявайки, че денят е твърде хубав, за да го пропилее, отиде на гости. Не повика Зара да я придружи. Не че Зара имаше нещо против. Тя гледаше да избягва лейди Елоиз, на искаше на причинява на майката на Джамал още мъка, като й напомня за присъствието си.

Знаеше, че няма да намери по-подходящ момент да тръгне към Лондон. Приготви само берберските си дрехи и ботуши, които възнамеряваше да носи по време на пътуването, и ги напъха в един калъф от възглавница, за да ги носи по-лесно. За нещастие Зайнаб влезе в стаята й с подноса с вечерята точно когато тя опаковаше нещата си.

— Заминаваш ли, Зара?

Зара пребледня, когато видя Зайнаб, застанала на вратата. Сега нямаше кой да й помогне. Зайнаб щеше да прозре лъжата й, така че тя беше принудена да й каже истината.

— Заминавам.

Зайнаб остави полека подноса.

— Завинаги ли?

— Завинаги — заяви твърдо Зара. — Не мога да понеса да гледам лейди Елоиз да се мъчи заради мене. Джамал ще е по-добре без мене. Лейди Каролайн е жена, от каквато той има нужда.

— Не си с ума си. — заяви Зайнаб. — Джамал те обича. Ти носиш детето му. Наистина ли мислиш, че ще те остави да си тръгнеш?

— Не знам — каза Зара толкова тихо, че Зайнаб трябваше да се напрегне, за да я чуе. — За добро е. Джамал ще разбере и ще ме пусне.

— Ти си преуморена, Зара. Защо не си полегнеш? Ще помоля доктор Бен Израел да те прегледа.

Зара я хвана за ръката.

— Не, няма да казваш на никого! Обещай ми, Зайнаб. Само на тебе мога да се доверя.

— Не ме моли за това. Та ти дори не знаеш пътя за Лондон.

— Кочияшът ще ни откара — обади се глас откъм вратата.

Зара и Зайнаб се вгледаха в натрапницата. С изненада установиха, че това е Саха. Бяха толкова погълнати от разговора си, че не бяха забелязали кога Саха е влязла в стаята.

— Ще ни откара? — повтори Зара. — За какво говориш?

— Реших да напусна тази проклета страна — каза Саха. — Мразя Англия. Джамал каза, че мога да си замина, ако съм нещастна, а аз съм. Ще се върна в Мароко на борда на „Корсар“. Капитан Брахим ми обеща да ме вземе в харема си и аз смятам да се съглася. Той е красив и добър и може да осигури на жените си разкошни условия. — Тя се усмихна хитро на Зара. — Не беше нужно кой знае колко, за да убедя кочияша да ме откара в Лондон… Никога не ми е идвало на ум, че ти ще искаш да заминеш — продължи Саха. — Не мога да кажа, че те обвинявам. Говорих надълго и нашироко с лейди Ланфорд, нали разбираш. Тя никога няма да те приеме като съпруга на Джамал. С времето той ще те намрази.

Последната хаплива забележка тя произнесе с възможно най-сладкия си глас.

— Не я слушай, Зара — намеси се Зайнаб.

— Ами Харун? — обърна се Зара към Саха.

Саха вдигна рамене.

— Какво Харун? Тук е Англия и мога да правя каквото си поискам. Освен това — добави тя, като изгледа кръвнишки Зайнаб, — Харун напоследък е твърде зает със Зайнаб, за да ми обърне внимание.

Зайнаб се изчерви, осъзнавайки, че Харун наистина все повече се привързваше към нея.

— Изобщо не те е грижа за Харун. Той е добър човек и заслужава нещо по-добро от тебе.

— Никога не съм го искала — заяви Саха. — Честит да ти е. — И тя се обърна към Зара. — Идваш ли с мене?

— Не, Зара, не го прави — замоли я Зайнаб.

— Да, готова съм — каза Зара, без да обръща внимание на Зайнаб, и притисна калъфката към гърдите си.

— Господарят Джамал много ще се разсърди, като види, че те няма — предупреди я Зайнаб.

Жените не знаеха, че Джамал стои на прага на отворената врата и с все по-растящ гняв слуша разговора им.

— Много съм сърдит — разнесе се резкият му глас, всявайки страх у всички и най-вече у Зара. — Оставете ни — нареди той на другите, без да сваля поглед от бледото лице на Зара.

Студената властна нотка в гласа му накара жените да излязат веднага.

— Саха, преди да излезеш, искам да знаеш, че говорих с кочияша. Двамата с Харун смятаме, че трябва да заминеш. Харун те чака отвън при кочияша. Ще те придружи до Лондон и ще те предаде на капитан Брахим. Няма да излезеш оттук без пукната пара, макар да знам, че Брахим е хлътнал по тебе и ще се погрижи за благополучието ти.

— Господарю Джамал…

— Нищо не казвай, Саха, просто излез. Искам да говоря насаме със съпругата си.

Саха побърза да излезе, за да отиде при Харун. Нямаше търпение колкото може по-скоро да остави зад гърба си това противно място.

Зара не трепна под пронизителния поглед на Джамал.

— Мислех, че си отишъл на лов със соколи.

— Конят ми загуби подкова и трябваше да се върнем. Видях каретата готова пред главния вход и разбрах, че нещо не е наред. Мама взе леката карета сутринта. Знаех, че Саха иска да замине, и щях по-нататък да уредя това. Нямах представа, че и ти възнамеряваш да заминеш с нея, докато не чух разговора ви.

— Откога ни слушаш?

— Достатъчно дълго. Нима мислеше, че ще те пусна да си отидеш с детето ми, което расте в тебе?

Един мускул трепна в ъгъла на устата му, единственият признак на сдържания му гняв, с изключение на външното спокойствие. Не беше присъщо на Джамал да бъде толкова спокоен.

— Надявах се, че ще разбереш, че е за твое добро. Никога не съм искала да застана между майка ти и тебе. След време щеше да ме намразиш.

— Нека аз да съдя кое е доброто за мене. Мислех, че си по-умна и няма да слушаш долните лъжи на Саха.

— Чул си и това?

Той кимна.

— Трябваше да ми вярваш, Зара. Нека аз да се справя с мама. Време е да й кажем да бебето.

— Наистина ли не искаш да се жениш за лейди Каролайн?

Джамал изруга.

— Каролайн е една снобка със синя кръв. Гледа на мене като на романтична фигура. Заинтригуваха я моят смесен произход и богатството ми. Мама й казала, че е съвсем просто да се разведа по ислямския закон, и Каролайн си е извадила погрешното заключение, че ще се разведа с тебе и ще се оженя за нея. Тя е прекалено заблудена, за да разбере, че наистина те обичам и няма да се откажа от тебе.

— Майка ти никога няма да ме приеме.

— Не майка ми се ожени за тебе, а аз. Когато ти и детето ще сте в състояние да пътувате, ще посетим всичките ми имения и ще изберем едно, в което да живеем. Ланфорд Манър винаги ми е било най-любимото, но искам ти да избереш дома ни. Мама обича Ланфорд Манър и подозирам, че би предпочела да остане тук.

— Не искам никога да съжалиш, че си се оженил за мене.

— А ти съжали ли, че се омъжи за мене!

— Никога!

— Това чувствам и аз. Дори не мисли да заминаваш. Сигурно си била много разстроена, за да сметнеш, че ще те пусна да си идеш. — Той я взе в прегръдките си и потърка нос в бузата й. Невъзможно беше да продължи да й се сърди, въпреки необмислената й постъпка. Как беше могла да повярва, че ще му е по-добре без нея? — Обещаваш ли, че вече няма да правиш такива глупави неща?

Показвайки старото си вироглавие, Зара изправи рамене и се вгледа в него.

— Не мога да ти обещая нищо, шейх Джамал, освен че ще те обичам с цялото си сърце.

— Ще се съгласиш ли на християнска сватба, с всичките й там гости и приеми? Не искам законността на брака ни да се поставя под въпрос, нито пък наследственото право на детето ни.

Зара сви вежди. Не знаеше нищо за християнството.

— Това ще те направи ли щастлив? Трябва ли да се откажа от Аллах?

— Ние сме женени независимо каква религия изповядваме. Аллах знае, че сме женени, но трябва да покажем на християнския свят, че сме съпруг и съпруга. Няма да настоявам, ако ти имаш нещо против.

— Прав си, Джамал. Трябва отново да се оженим, за да докажем на света, че сме свързани и пред Аллах, и пред християнския Бог.

— Да слезем ли долу и да кажем на мама за бебето?

Тя му се усмихна съблазнително.

— Не сега. Трябва да се убедя колко ме желаеш. Люби ме сега, Джамал.

Джамал й отвърна с нежна усмивка.

— Ще бъде удоволствие за мене.

Тази вечер лейди Елоиз беше поканила гост в Ланфорд Манър. Когато слязоха долу за вечеря, Зара и Джамал с изненада видяха един мъж на средна възраст да говори с лейди Елоиз в елегантната приемна. Благородната му посивяла коса и спретнатите мустаци му придаваха изглед на спокойна увереност.

Лейди Елоиз вдигна очи, когато Зара и Джамал влязоха в стаята.

— А, Джамал, ето те и тебе. Ела да се запознаеш с лорд Робърт Къминс, граф Дърбин. Робърт, това е синът ми Джамал лорд Ланфорд.

Джамал подаде ръка и графът сърдечно я стисна. — Дърбин, приятно ми е да се запознаем — каза Джамал. — Наблизо ли живеете? Не си спомням да се сме се срещали преди.

— Купих имението Хинкли, когато се преместих от Ирландия преди няколко месеца. Така че станах ваш съсед. Запознах се с красивата ви майка на приема, даден в моя чест от лорд и лейди Фриймънт.

Той погледна нежно Елоиз и Джамал се запита какво става тук.

— А това трябва да е красивата ви съпруга — продължи Дърбин и се поклони галантно над ръката на Зара.

— Това е лейди Зара — каза малко хладно Елоиз. — Джамал се ожени за нея в Мароко.

Мамо — каза Джамал ядосан, стискайки зъби, — искам да поговоря насаме с тебе. Бихте ли ни извинили, Дърбин?

— Разбира се. Аз ще забавлявам съпругата ви, докато вие говорите с майка си.

Елоиз тревожно се вгледа в лицето на Джамал, когато той решително затвори вратата на библиотеката и се обърна към нея.

— Какво е толкова важно, та не може да почака?

— Първо, искам да престанеш да третираш Зара като парий. Тя е моя съпруга и ще остане такава. Второ, престани да създаваш положения, които ме карат да стоя в компанията на лейди Каролайн. Това дразни Зара и не искам тя да се тревожи точно сега. Караш ме ужасно да съжалявам, че се върнах в Англия.

— Не знаеш колко е трудно за мене, синко. Всеки път, щом погледна Зара, виждам жената, чийто баща уби моя любим Ахаб.

— Всеки път, щом погледна Зара, аз виждам жената, която обичам, и майката на моите деца. Зара носи дете от мене, мамо. Твоето първо внуче.

Възторгът на лейди Елоиз беше напълно искрен.

— Дете? Зара е бременна?

— Точно това ти казах. Ще я отведа някъде, където няма да понася твоята студенина. Никога не съм си представял, че можеш да се държиш така. Винаги си била толкова любяща и загрижена.

— Бебе — повтори Елоиз и изразът на лицето й се смекчи. — Чудесно ще бъде да има бебе у дома.

— Не ме ли чу, майко? Отвеждам Зара оттук.

Изведнъж внучето й се стори далеч по-важно от неприязънта.

— О, Джамал, не знам какво ми става. Аз съм една глупава старица. Не биваше да обвинявам Зара за греховете на баща й. Ще ми простиш ли? Зара ще ми прости ли? Искам да познавам внучето си.

— Разбира се, прощавам ти, но не мога да говоря от името на Зара. Тя искаше да ме напусне, за да запази мира в семейството. Зара е горда и смела, войнствена като всички бойци, които познавам, и я обичам. Искам и ти да я обикнеш.

— Ще се опитам, синко, наистина ще се опитам.

— Ще пратя да я доведат при тебе, за да й го кажеш лично.

— Джамал, относно лорд Робърт…

— По-късно, мамо.

И той излезе, преди тя да беше довършила изречението си.

След няколко минути Зара влезе в библиотеката, напрегната и неспокойна заради предстоящия разговор насаме с лейди Елоиз. Тя бъбреше непринудено с лорд Робърт, когато Джамал ги прекъсна, като каза само, че майка му искала да говори с нея на четири очи.

— Искали сте да ме видите, лейди Елоиз?

— Това, което искам, скъпа, е да се извиня — каза Елоиз. — Съжалявам за студеното посрещане и се надявам, че ще мога да го възмездя. Не биваше да правя прибързани изводи по отношение на тебе. Разбрах за бебето, което носиш, и искам да бъда част от живота на внучето си. Ще позволиш ли, Зара?

Сълзи избиха в очите на Зара. Това беше посрещането, за което си беше мечтала, но досега й беше отказвано.

— Не ви се сърдя, милейди. Не познавам майка си и имах само баща си. Много го обичам и винаги ще го обичам. Като знаете това, ще можем ли все пак да бъдем приятелки?

— Джамал те обича. Това е достатъчно за мене. Детето ти ще изпълни този стар дом с щастие и любов. Как мога да не ти предложа приятелството си… и един ден, може би, любовта си?!

Те се прегърната сърдечно, а после лейди Елоиз каза:

— Да отидем ли при мъжете? Робърт ще си помисли, че съм го изоставила.

— А, ето ги и дамите — каза Робърт, когато Зара и Елоиз влязоха заедно в приемната. — Точно навреме. Вечерята е сервирана.

Той предложи ръка на Зара, а Джамал съпроводи майка си по пътя към трапезарията.

След приятните разговори, към края на вечерята Робърт се поизкашля и запита:

— Каза ли им, Елоиз, любов моя?

Джамал премести поглед от Робърт към майка си с вдигната вежда.

— Какво да ни каже?

Лейди Елоиз се изчерви до корена на косите си.

— Още не съм, Робърт. Имахме да разискваме други неща.

— Тогава настоявам сега да им кажем — отвърна Робърт. Преди Елоиз да успее да изрази някакво мнение, той продължи: — Помолих лейди Елоиз за ръката й и тя любезно се съгласи да се омъжи за мене. Тоест, ако вие не възразявате, Ланфорд. Мога да ви представя пълен финансов отчет, ако желаете. Майка ви никога няма да изпитва липса на каквото и да било. Тя ми стана много скъпа.

— Бих искал да чуя и какви са чувствата на майка ми — каза Джамал, смаян от развоя на събитията.

— Самотна съм, Джамал. Робърт ми показа, че животът не е свършил за мене. Ти имаш Зара и скоро ще имате и дете, което ще обогати живота ви. Бих искала да остана наблизо до вас, но искам и да имам собствен живот. Обичам Робърт и искам да се омъжа за него.

— Тогава ще направим двойна сватба — каза въодушевено Джамал. — Веднага щом може да се уреди. Двамата със Зара решихме да се венчаем по християнския обред. Нали не възразявате, ако това се превърне в паметно събитие?

Лейди Елоиз се усмихна.

— Би ли желала да споделиш с мене твоя изключителен ден, Зара?

— Денят в който се оженихме с Джамал, завинаги ще остане нашият „изключителен“ ден. Ще бъда щастлива да споделя втория такъв ден в живота си с вас и лорд Робърт.

Вдигнаха наздравица за любовта и щастието, после Джамал и Зара се извиниха и оставиха двамата годеници насаме.

— Човек никога не знае какво да очаква от живота — каза Джамал, когато се озоваха сами в стаята си. — Мама със сигурност е пълна с изненади. Нямах представа, че мисли за женитба.

— Лорд Робърт е много красив.

— А аз не съм ли? — И той направи изящна поза.

— Ти, милорд шейх, си неизразимо арогантен. Ти си прекалено дързък, но предполагам, че човек би могъл да те опише като поносимо красив.

— А ти, моя красива принцесо, никога няма да бъдеш укротена. Въпреки острия ти език успях да оцелея, без да бъда нарязан на парченца. — Очите му блеснаха дяволито. — Ела в леглото. Искам да те прегърна. Може дори да намеря онези сребърни топчици, които толкова много харесваш.

Тя се вгледа в него.

— Донесъл си ги?

Той й се усмихна с истинска наслада.

— За удоволствие на моята господарка. Вдигна я на ръце и я отнесе в леглото.

И накара тялото й да запее, а сърцето й да се зарее във висините на радостта, че е жива и е с него.